№ 10
гр. Б., 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120205508 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба на „М. 2019“ ЕООД с ЕИК ...
със седалище в гр.Б. , ул.... представлявано то управителя А. П. Н. с ЕГН
********** срещу Наказателно постановление № 571135-F596481/23.04.2021г.,
издадено от Д. В. – Началник отдел „Оперативни дейности”–Б. в Централно
управление на Националната агенция за приходите, с което за нарушение на чл.
13, ал.1 ДОПК, на основание чл.273 ДОПК, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин)
лeва.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Застъпва се тезата, че дружеството е правило опит да внесе исканите документи,
но поради наложените ограничения за посещения в сградата на НАП-Б. породени
от пандемията на КОВИД 19 се е оказало невъзможно. Навеждат се доводи, че
органите по приходите са могли с исканите документи да се снабдят по служебен
път. Прави се искане за обявяване на деянието за маловажен случай и да се
отмени обжалвания акт. Не се прави искане за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован- явява се
управителят Н и се представлява от адв. Т. В. АК-Б., който поддържа и доразвива
доводите изложени в жалбата. Пледира за отмяна на наказателното
постановление.
За административнонаказващия орган, редовно призован, се явява гл.ЮК С.
1
Моли съда да потвърди обжалваното НП и съдът да присъди ЮК възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписка в НП връчено на
жалбоподателя на 23.11.2021г., а жалбата е депозирана на 30.11.2021г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира
за установено следното:
На 19.02.2021г, в 14,35 часа била извършена проверка в търговски обект
фотоателие стопанисвано от „М. 2019“ ЕООД с ЕИК ... находящ се в гр.Б., С. з.
„М.“ в ж.к.“С.“ с цел спазване на данъчното и осигурителното законодателство. В
обекта се предлагали услуги като копиране, ламиниране, фотоуслуги и др.
Свидетелите Т. –Т. и Г. и двете инспектори в ЦУ на НАП извръшили покупка като
тайни клиенти. Получили фискален бон, след което се легитимирали и започнали
проверката. Докато протичала проверка в търговския обект се появил управителят
Н. За проверката бил съставен протокол (лист 8,9 и 10 от делото). Изискани били
документи и писмени обяснения от задълженото лице, с ПИП били изискани
изрично изброените документи, които да бъдат представени в сградата на ЦУ в Б.
до определена от проверяващите дата-....02.2021г. На посочената дата такива
документи не постъпили. Срокът били увеличен с още един ден-до 27.02.2021г.
Отново не постъпили документи.
Свидетелката Т.–Т. счела, че с поведението си задълженото лице нарушило
нормата на чл.13 ал.1 от ДОПК и на 03.03.2021г съставила срещу дружеството акт
за установяване на административно нарушение (лист 4 от делото), в който като
нарушена посочила нормата на чл.13 ал.1 от ДОПК. До съставянето на акта
документите така и не постъпили при органа по приходите. На съставянето на
акта не присъствал представител на дружеството и актът бил съставен в
хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН.
АУАН бил връчен на управителя Н на 12.03.2021г. В срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Като взел предвид акта, административнонаказващият орган на 23.04.2021г
издал атакуваното наказателно постановление, в което съдържанието на акта било
буквално е пренесено. На основание чл.273 от ДОПК на дружеството-
2
жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин)
лева. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
23.11.2021г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по административнонаказателната преписка,
както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като
цяло жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка по акта, а навежда
твърдения за процесуални нарушения.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник
Сектор „Оперативни дейности” – Б. в Централно управление на Националната
агенция за приходите, а акта за установяване на административно нарушение
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите
по делото копие на Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на НАП (лист 24-... от делото).
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно.
На първо място съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че
контролните органи са могли по служебен път да се снабдят с изисканите
документи. Преценката на проверяваното лице дали може или не може органът да
се снабди е несъстоятелна. Твърдението, че дружеството не могло да представи
искането документи поради струпване на множество хора пред сградата на ТД на
НАП-Б. на ул.“А.“ №... е също неоснователно, тъй като сградата, където следвало
да бъдат представени документите се намира в гр.Б. на ул.“А.“ №... където
3
струпване не имало, освен това документите са могли да бъде представени по
електронен път.
На следващо място съгласно чл. 13, ал.1 от ДОПК участниците в
производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация
при условията и по реда на ДОПК на органа по приходите при изпълнение на
правомощията им по чл.12 ал.1-4 ДОПК. В настоящия случай препратката е към
чл.12 ал.1 т.7 ДОПК. В конкретния случай, видно от съставения протокол за
извършена проверка, както и от показанията на свидетелите-служителите от НАП
са извършили регламентираните с коментираната разпоредба действия, свързани с
проверка на документи.
На база на горното съдът счита, че не е налице маловажност на
нарушението. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-
наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са
налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със
закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в
чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се
прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а"
ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено,
че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на
база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на
извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността
и целите на административно-наказателната отговорност.
С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай не са налице
предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН. Налагането на
административни наказания не е самоцел, а преследва строго определени цели. В
конкретния случай, според чл.273 от ДОПК, който не окаже съдействие или
4
възпрепятства органи по приходите при извършване на правомощията им по
закон се наказва с имуществена санкция за ЮЛ в размери от 500 до 1000 лева.
Поведението на представляващия дружеството е препятствало цялостната
комплексна и ефективна проверка от органите, още повече че е извършено от
търговец, който следва да съблюдава законовите разпоредби при извършване на
дейността си.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на
чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. В конкретния случай, представителят на
административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК
възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ
следва да бъде в размер от 80 лева и поради това съдът следва да осъди
жалбоподателя да го заплати.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение първо и ал.3 от
ЗАНН, Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 571135-F
596481/23.04.2021г., издадено от Д. В. – Началник отдел „Оперативни дейности”–
Б. в Централно управление на Националната агенция за приходите, с което за
нарушение на чл. 13, ал.1 ДОПК, на основание чл.273 ДОПК, на „М. 2019“ ЕООД
с ЕИК ... със седалище в гр.Б. , ул.... представлявано от управителя А. П. Н. с ЕГН
********** е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 500 (петстотин) лeва.
ОСЪЖДА „М. 2019“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. , ул....
представлявано от управителя А. П. Н. с ЕГН ********** да заплати на ЦУ НАП-
София ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6