РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Бургас, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500303 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.Образувано е по
въззивната жалба на ищците по гражданско дело №2647/2020г. по описа на
Окръжен съд Бургас- Н. Е.., гражданка на Р Т. с ЕГН ********, с адрес в Р Б.:
с.П., община Р., област Б., ул.“Д.“ № **, лично и като даващ съгласие родител
на непълнолетния А. Е.., гражданин на Р Б. с ЕГН ********** и гражданин на
Р Т. с ЕГН ******** и като законен представител на малолетния Ю. Е.. ,
гражданин на Р Б., с ЕГН ********** и гражданин на Р Т. с ЕГН **********,
подадена чрез пълномощници: адвокат Т.Д. и адвокат Е.М. от Адвокатска
колегия-Бургас, против постановеното по същото дело решение №
183/26.05.2021 година в отхвърлителните му части.
Въззивната жалба сочи решението за неправилно и незаконосъобразно
в обжалваната част и иска отмяната му, както и произнасяне, уважаващо
изцяло заявените от въззивниците–ищци претенции за обезщетение.
Въззивниците намират за неправилни правните изводи на първата
инстанция, че изплатените им от ответник Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“(СНББАЗ) суми за неимуществено
обезщетение са съответни на претърпените от тях болки и страдания, а
1
предявените искове за присъждане на допълнителни суми за обезвреда, са
неоснователни и недоказани.
Намират, че с оглед безспорно установената по делото фактическа
обстановка: ПТП, станало на 11.06.18г. около 14часа на път №ІІ-73(на Ришки
проход) в посока от гр.К. към гр.Ш., при което от челен сблъсък с
неправомерно насрещно движещ се в същата лента товарен камион“С.“,
управляван от у. гражданин И. Т., загинал водачът на лекия автомобил,
превозващ въззивниците- ищци (негови съпруга и деца), като последните
получили и лични телесни увреждания, съдът не е преценил размера на
изплатените им обезщетения, съобразно с критерия“справедливост“, визиран
в чл.52 от ЗЗД. В приложение на задължителната съдебна практика по чл.52
от ЗЗД- ППВС №4/68 г. - поддържат, че в случая съдът не е обсъдил
релевантните за спора обстоятелства: възраст на ищците А. и Ю. и степента
на съществуващата между тях и покойния им баща емоционална връзка, както
и, че според трайно установената от ВКС практика, смъртта на родител
нанася най-тежките морални вреди на едно малолетно дете. Тогава ищецът А.
бил на 13 годишна възраст, а ищецът Ю.- на 9 години.Травмата им е
увеличена и от факта, че са участници в произшествието и очевидци на
смъртта на баща им.Акцентират и върху интензитета на получената от тях
психична травма, установена пред първата инстанция(силна тревожност,
страх и др. фобии, свързани с училището и загубата на бащата). Липсата му
провокирала у децата силно противоречиви чувства към света, себе си и
околните. Те били останали без подкрепата на бащата в семейството, когото
предвид еднаквостта на пола им, намирали за много важна за възпитанието и
емоционалното им равновесие фигура, особено при установените между тях
отношения на силна привързаност.Не била обсъдена и взета предвид за
размера на обезщетението от първостепенния съд още възрастта на
преживялата съпруга Н. и психичното й състояние след загубата на съпруга,
загинал пред очите й.Това било особено травмиращо за нея.
Решението се оспорва също като несъдържащо мотиви за преценката на
спорни в процеса доказателства. То било постановено при неизвършена
цялостна проверка на представените в производството доказателства и без
преценката им в тяхната съвкупност, а и без някои от тях да бъдат въобще
обсъждани. Дирят разноските, сторени пред въззивен съд и не ангажират нови
доказателства.
Своевременно постъпилият отговор от въззиваем ответник Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев“№ 2, ет.
2, чрез процесуален представител адв. Т.Я. от САК, с посочен служебен
адрес: гр.София 1000, ул. „Съборна“ №5, ет. 4, ап. десен, оспорва въззивната
жалба като бланкетна и неконкретна, което счита за препятстващо
организирането на собствената му защита във въззивния процес.
2
Намира обжалваното решение за правилно и обосновано по следните
съображения: оплакванията, че съдът не е приложил правилно в решението си
критерия „справедливост“ във връзка с размера на изплатените по
извънсъдебната претенция обезщетения счита за неоснователни, а всички
изводи на първостепенния съд във връзка с предмета на спора намира за
обосновани и правилни, осъществени на база съвкупната преценка на всички
събрани в производството доказателства. Сочи, че съдът е приложил
правилно материалния закон, преценката му за „справедливост“ на
обезщетенията в случая е напълно адекватна, тъй като са отчетени всички
визирани в цитираното от жалбоподателите ППВС№4/1968 г. предпоставки,
имащи отношение към преживените от ищците лични травми и от загубата на
техния баща и родител.
За неимуществените вреди от телесни увреждания също се поддържат
твърдения за правилност на аргументите и изводите на първоинстанционния
съд. Поддържа се правилността на извода за съпричиняване на вредата в
размер на по 50 % от всеки пострадал, т.к. безспорно непълнолетните ищци
са пътували без обезопасителни седалки за деца или поставени
обезопасителни колани. Поддържа доводите на изслушаните по делото
експерти, че ако коланите бяха ползвани, ищците не биха били така увредени
от катастрофата, с оглед механизма на ПТП (челен ексцентричен ляв удар и
движение на телата в посока напред и назад с най-силен интензитет, а в
последствие с придвижване надясно и ляво с по-слаб интензитет).
Не се споделят и оплакванията на въззивницата-ищца Н. Е.., т.к. в
исковата молба не е твърдяла и по делото не е установявала, че като
последица и в причинна връзка с претърпяната лична загуба на съпруга й, е
диагностицирана с психично разстройство, необичайно за преживения в
случая житейски и емоционален стрес.Счита събраните гласни доказателства
за недопустими да установят такова психично разстройство, при липса на
медицински документи в такава насока и в противоречие с констатациите на
изслушаната по делото медицинска експертиза. По същите съображения
намира за недопустими да установяват черепно–мозъчна травма на ищцата,
показанията на св. Ф.. Изводи за такава травма не се обосновават от
епикризата от МБАЛ Ш. и от направената образна диагностика във връзка с
катастрофата. Установено било друго заболяване(синуит) на ищцата към
датата на ПТП, датиращо от предходен период.
Оспорва и възраженията за немотивираност на съдебния акт. Моли за
потвърждаване на обжалваното съдебно решение и дири разноски за
адвокатско възнаграждение. Не ангажира нови доказателства.
В проведеното пред Апелативен съд–Бургас открито съдебно заседание
становището на въззивниците се поддържа чрез процесуалния им
представител- адвокат Д., а в подкрепа на изразеното от въззиваемата страна
3
становище, е докладвана представена писмена молба, изхождаща от
процесуалния й представител – адвокат Я.. В същата се оспорва като
прекомерно възнаграждението на адвоката на въззивниците.
Проверката на Бургаския апелативен съд, извършена с нарочно
определение от 20.07.21г., е обосновала извод за допустимост на подадената
въззивна жалба, а служебната проверка по чл.269 от ГПК, обсновава такъв за
валидността на обжалваното съдебно решение и за допустимостта му в
обжалваните части.
По съществото на спора, с оглед въведените оплаквания срещу размера
на определеното от съда обезщетение за претърпени от ищците- въззивници
неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП, при съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства и в приложение на действащото право,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано пред Окръжен съд –Бургас по
искова молба, съдържаща претенции с правно основание чл.513 от Кодекса
за застраховане(КЗ), подадена от - Н. Е.., гражданка на Р Т. лично за себе си и
като майка и законен представител на малолетното си дете Ю. Е.., гражданин
на Република Б. и Република Т. и от непълнолетния А. Е.., гражданин на
Република Б. и на Република Т., със съгласието на майката Н. Е.., против
СНББАЗ-гр.София.
Ищците дирят неимуществено обезщетение за това, че са пострадали
като пътници в автомобил „М. В.“ с т. регистрация, управляван от техния
наследодател- Н. М. И.(Е.),съпруг на първата и баща на другите двама ищци,
при ПТП, осъществено в пределите на Република Б. на 11.06.2018г., около
14.00 часа, при преминаването на автомобила им по второкласен път през
Ришкия проход в посока–гр.К.. Тогава в лентата за движение на това МПС
неправомерно навлязъл насрещно движещ се товарен камион „С.“ с у.
регистрация, управляван от у. гражданин И. Т.. Последвал челен сблъсък,
при който водачът на т. автомобил починал на място. Ищците получили
наранявания – съпругата Н. – мозъчно сътресение, счупване на 6-та дясна
ребрена дъга и разкъсно – контузни рани по лицето; детето А. – мозъчно
сътресение с охлузвания по лицето и детето Ю. – мозъчно сътресение с
кръвонасядания в челната област. Считат, че следва да бъдат обезщетени
както за претърпените болки и страдания, причинени им от преживените
собствени физически травми, така и заради тези, произтичащи от загубата на
наследодателя им. Сочат, че образуваното по повод произшествието
наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда №217 от
12.09.2018 г., постановена по НОХД №721/2018 г. на ОС – Бургас , признава
водача на у. товарен автомобил за виновен в това, че при управлението му е
нарушил правилата за движение по чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Н. И. и тежка телесна повреда на С.
4
Е.( друг пътник в същия автомобил), като деянието е извършено в пияно
състояние, при концентрация на алкохол в кръвта от 2.71 промила.
Осъществено е престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ и ал.4 вр.ал.1б.“в“ вр. с
чл.342 ал.1 от НК (от него е настъпила смъртта на едно лице и телесна
повреда на друго лице), а на виновния е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 4г. и 8 месеца и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 7 години. Към момента на ПТП, товарният автомобил е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ с полици №13369443 и №13369410 в
РУ. по международна система за автомобилно застраховане „Зелена Карта“,
като посочената държава е страна по Многостранното споразумение,
ангажиращо на територията на РБ. отговорността на ответното сдружение.
Ищците депозирали на 09.08.2019 г. на основание чл.506 – 517 от КЗ в
СНББАЗ заявления за изплащане на обезщетения за претърпените
неимуществени вреди: по 200 000 лв. обезщетение на всеки, заради загубата
на наследодателя им и по 10 000 лв. на всеки, за причинените им от
катастрофата телесни увреждания. На 11.05.2020 г. СНББАЗ им платил
следните суми: на Н. Е.–90000лв. обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие причинената смърт на съпруга й, а на двете деца- по 100 000
лв. обезщетение за смъртта на баща им.
Пред съда ищците са претендирали да им бъдат изплатени: на ищцата-
сума в размер на 110 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на съпруга й и сумата 10 000 лв.– обезщетение за причинените й при
катастрофата вреди от телесни наранявания, ведно с лихвата върху двете
суми, считано от 11.06.2018 г. до окончателното изплащане, както
и законната лихва за забава върху сумата от 90 000 лв., изплатена от СНББАЗ
за периода от 11.06.2018 г. до 11.05.2020 г.; на ищеца –А. Ертюрк сума в
размер на 100 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на баща му и сумата 10 000 лв. – обезщетение за причинените при същото
произшествие болки и страдания от собствени телесни повреди, ведно със
законната лихва за забава върху двете суми, считано от 11.06.2018 г. до
окончателното им изплащане, както и законната лихва за забава върху сумата
от 100 000 лв., изплатена му от СНББАЗ доброволно, за периода от
11.06.2018 г. до 11.05.2020 г ; на ищеца Юсуф Е.-сума в размер на 100 000 лв.-
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му и сумата 10 000
лв. – обезщетение за причинените при същото произшествие вреди от
собствените му телесни наранявания, ведно със законната лихва за забава
върху двете суми, считано от 11.06.2018 г., до окончателното изплащане ,
както и законната лихва за забава върху сумата от 100 000 лв., изплатена от
СНББАЗ доброволно, за периода от 11.06.2018 г. до 11.05.2020 г.
В своевременно подадения отговор на исковата молба от СНББАЗ, са
изложени съображения за нередовност на исковата молба, преодолени пред
първа инстанция след допълнително уточнение на ищците. По същество
5
страната е заявила, че не оспорва валидността на застраховката на
деликвента, вината му, факта на произшествието и механизма му, с оглед
което на 11.05.20г. е извършила доброволно плащане на обезщетение за
неимуществени вреди от 90 000лв. на ищцата, заради смъртта на съпруга й, и
по 100 000лв. на всяко едно от децата-ищци, заради смъртта на баща им Н. И.,
които размери намира за обосновани, съответни на увреждането и напълно
достатъчни да репарират моралните загуби, болки и страдания на членовете
на семейството от понесената тежка загуба.
Относно обезщетението за морални вреди от личните увреждания на
ищците заявява, че вече е заплатила за Н. Е.. 5000лв., а за двете й деца – по
2500лв. с преводно нареждане от 06.02.20г., т.е. общо 10 000лв.по сметка на
първата ищца.Ангажирала е доказателства в тази насока.Счита тези суми за
достатъчни да обезщетят ищците и съответни на преживените от тях
негативни последици от катастрофата.
При условие на евентуалност ответникът е оспорил твърдените като
претърпени от ищците увреждания, както и причинната им връзка с
процесното ПТП.
Оспорил е също изключителната отговорност на И. Т., т.к. заради
непоставени предпазни колани по време на катастрофата, ищците са
допринесли с противоправното си бездействие за настъпването на
вредоносния резултат. Сдружението намира горните суми за справедливи по
размер и удовлетворяващи правата на ищците за обезщетение от
катастрофата, затова оспорва заявените съдебни претенции като
неоснователни и несъответни на действително претърпените от ищците
страдания.
Оспорил е като неоснователни, поради неоснователността на главните
претенции и акцесорните искове за законна лихва за забава, защото не е
застраховател и не дължи обезщетение за забава от датата на деликта, а едва
след изтичане на визирания от закона тримесечен срок, т.е. в случая, като е
сезиран от ищците на 29.08.19г., би бил в забава за плащане не по-рано от
29.11.19г.Молил е за отхвърляне на исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът е обосновал
извод за дължимост на неимуществени обезщетения, заради причинените на
ищците вреди от смъртта на техния съпруг и баща в размерите, в които те са
вече изплатени от сдружението преди делото, поради което отхвърлил
претенциите за главници до 200 000лв. за всеки от тримата пострадали. На
същото основание са отхвърлени и исковете за обезщетение за
неимуществени вреди от причинените от катастрофата телесни повреди на
ищците, като съдът е изразил становище за съпричиняване на вредоносния
резултат от 50% за всеки ищец, поради непоставянето на предпазни колани.
6
Акцесорните искове за законна лихва за забава са отхвърлени в частите,
касаещи отхвърлените претенции за главници, както и лихвите върху
уважените такива, но за времето преди 29.11.19г.
Въззивният съд споделя отчасти тези крайни правни изводи и в отговор
на въведените от въззивника оплаквания, излага следното становище:
Спорове по фактическата обстановка, касаеща осъществяването и
механизма на произшествието, както и по правоприемството на ищците от
починалия при катастрофата шофьор, не са повдигани по делото, поради
което съдът приема за установено, че на 11.06.2018 г., около 14.00 часа
автомобил„М. В.“ с т. регистрация, управляван от Н. И., в който на задна
тройна седалка били превозвани настоящите ищци, преминавал по
второкласен път през Ришкия проход в посока – гр.К., при което в лентата му
за движение навлязъл насрещно движещ се товарен камион „С.“ с у.
регистрация и водач- у. гражданин И. Т.. Последвал челен сблъсък, при който
водачът на турския автомобил починал на място. Ищците получили
наранявания- Н. Е..–мозъчно сътресение, счупване на 6-та дясна ребрена дъга
и разкъсно– контузни рани по лицето; детето А. Е. – мозъчно сътресение с
охлузвания по лицето и детето Ю. Е.– мозъчно сътресение с кръвонасядания
в челната област. Всички тези наранявания са леки телесни повреди, т.к.
според изслушаното по делото заключение на комплексната СМАТЕ и
приложените медицински документи причиняват временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, наложило болнично лечение за пострадалите
лица в рамките на един ден, т.е. са бързо възстановими. Починалият Ниязи И.
е съпруг на първата ищца(т. гражданка) и баща на другите двама ищци( с
двойно б. и т. гражданство). Проведеното във връзка с катастрофата
наказателно производство е приключило с влязла в сила осъдителна присъда(
№217 от 12.09.2018 г.по НОХД №721/2018 г. на ОС–Бургас) за водача на
товарния камион, който е обявен за виновен в извършването на престъпление
по чл.343 ал.3 б.“б“ и ал.4 вр.ал.1б.“в“ вр. с чл.342 ал.1 от НК на територията
на РБ., т.к. от произшествието, причинено от него в пияно състояние(при
концентрация на алкохол 2.71 промила в кръвта)и поради неспазване на
правилата за движение по пътищата, е настъпила смъртта на едно лице и
тежка телесна повреда за друг пътник в същото МПС. Следователно
деликвента и вината му са изцяло установени при условията на чл.300 от ГПК
за целите на настоящото производство.
Анализът на горните наранявания(най-вече тези по лицата на ищците)
обосновава извода на комплексната СМАТЕ, възприет изцяло от първата
инстанция, че пострадалите не са били с поставени предпазни колани, което е
преценено като съпричинило личните им телесни повреди в размер от 50% и
това също не е предмет на спор във въззива, следователно изцяло се
възприема от настоящата инстанция.
7
Към момента на ПТП товарният автомобил е имал действаща
застраховка „Гражданска отговорност“ с полици №13369443 и №13369410 по
система „Зелена карта“, валидна за РБ., което ангажира отговорността на
настоящия ответник - СНББАЗ.
На 29.08.2019г. при ответника е постъпило заявление от ищците за
изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от по 200
000 лв.за всеки, заради смъртта на Н. И. и от по 10 000 лв. за всеки, поради
причинените им от катастрофата телесни увреждания. На 11.05.2020 г.
СНББАЗ е превело по сметка на горните лица следните суми: на ищцата–90
000лв. обезщетение за емоционалните вреди вследствие смъртта на съпруга й,
а на двете им деца–А. и Ю.- по 100 000 лв. обезщетение заради смъртта на
баща им. Отделно–за претърпените от ищците болки и страдания вследствие
причинените им телесни увреждания, с платежен документ от 06.02.2020 г, на
съпругата Н. за собствените й увреждания са платени 5000 лв., а за двете й
деца- А. и Ю., са платени по 2500 лв.–т.е. ответникът е превел общо 10 000
лв.
При тези данни единственият спор на страните по главниците е за техните
размери, определяеми на база критерия „справедливост“, според чл.52 от ЗЗД.
Съдебната практика (вж. задължителното за приложение от съдилищата
ППВС № 4/64г.)е единна в разбирането, че визираното в горепосочената
норма понятие не е абстрактно, а съизмеримо с конкретно претърпените от
пострадалите лица увреждания. В същата насока и :Решение № 25 от
17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о. на ВКС, Решение№ 93 от
23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 189 от
04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и Решение № 111 от
01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК на ВКС.
Т.к. причинените неимуществени вреди, представляващи
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, няма как да бъдат
обективно възстановени, те могат да бъдат само парично възмездени, като
заместващата репарация е различна в отделните случаи. Тя е обоснована от
съвкупната преценка на определени, конкретно съществуващи обстоятелства,
като: личността на увредения, неговата възраст, обществено положение,
професионална ангажираност, характера и степента на причиненото
увреждане, тежестта, интензитета и продължителността на неблагоприятното
въздействие върху пострадалия, обема, в който е ограничена правната му
сфера, а при смърт- страданието на близките на загиналия е съизмеримо и с
междуличностните им отношения, ролята на загиналия в семейството-
неговата значимост в емоционален и финансово-икономически план,
вкл.участието му в издръжката на останалите членове, ако увредени от
загубата са децата му, следва да се прецени на каква възраст остават сираци,
какви са травмите им-настоящи и предвидими бъдещи- от тази загуба.
8
Щетите са пряко зависими и от икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането и изграденото на тази база обществено разбиране за
стойностното им изражение. Мерило в такава насока е включително относима
към подобни случаи съдебна практика.
С оглед тези разсъждения, като съобразява съдебна практика по близки
до изследвания казуси(например Решение №42/15.05.17г. по т.д. №60102/16г.
на ВКС–присъдено неимуществено обезщетение от 150 000лв. на
шестгодишно дете, загубило баща си в ПТП през 2013г. и Решение по т.д.
№1532/18г. по описа на Варненски окръжен съд-присъдено обезщетение от
180 000лв. на преживял съпруг, грижил се за увредения си от ПТП през 2016г.
съпруг три месеца преди смъртта му) и съотнесено към данните по
настоящото дело, въззивният съд преценява, че в случая обезщетението на
съпругата за претърпените от смъртта на съпруга й щети следва да се
определи на 150 000лв., а обезщетенията на децата от загубата на баща им-–
на по 180 000лв. за всяко.
Справедливостта изисква в случая да бъде съобразено, че смъртта на Н.
е настъпила внезапно, драматично, шокиращо за членовете на семейството
му- пред техните очи и когато е в разцвета на своите сили - на 39 годишна
възраст. В този момент той е бил особено необходим на близките си хора-
като стожер и глава на семейството, като съпруг и другар на жена си, като
присъствие, личен пример и участие в издръжката и възпитанието на двете
им малолетни тогава деца – Ю. на 9 години и А.- на 13 години.
Разпитаните по делото свидетели-родители на починалия Н.-отразяват
личните си възприятия за отношенията между покойния им син и останалите
членове на семейството. Те сочат, че като съпрузи Н. и Н. са живели винаги
задружно, в сговор, взаимно уважение, близост и разбирателство, създали са
топло и изпълнено с обич семейно гнездо, в което с любов са отглеждали
синовете си, разчитали са един на друг.
При катастрофата съпругата е на около 40 годишна възраст и освен
житейски явната драма от внезапната, неочаквана загуба на брачния си
партньор, тя е понесла допълнително и тази на самотния родител, т.к. остава
единствено ангажирана с отглеждането и възпитанието на две малолетни
деца- момчета.За нея загубата е много тежка и непреодолима.
Свидетелите установяват, че децата силно са почитали и обичали баща
си, водели са се от неговия положителен личен пример и смъртта му е
разтърсила живота им из основи. Описват трогателно детско поведение на
неподправена, голяма и нестихваща скръб, при която и досега момчетата
страдат от липсата на баща си, запълват я като посещават гроба му и
разказват за ежедневието си, пазят мястото му на масата и негови вещи, с
които отъждествяват присъствието му в живота си. Безспорно загубата е най-
9
тежка за двете момчета, предвид възрастта и пола им, защото като
подрастващи юноши именно в този момент се нуждаят най-много от личния
пример и мъжкото присъствие на бащата- родител и глава на семейството, но
са лишени от това завинаги.
Близостта на свидетелите по делото с ищците предопределя да са
заинтересувани от положителен за последните изход от спора, но съдът
отчита ведно с това, че в кориците на делото няма други доказателства, които
да противоречат на изнесените от тях данни за отношенията между Н., Н. и
децата им, при това тези отношения са твърде лични и могат да бъдат
установени в пълнота само от много близки на семейството им хора. Затова
съдът кредитира показанията в частта, установяваща близостта, топлотата,
разбирателството, задружността и добрите отношения между съпрузите в
продължение на целия им семеен живот до катастрофата, тежките и
продължителни емоционални страдания на жената след смъртта на мъжа й, а
също отношенията на доверие, обич, привързаност и почит на децата към
баща им, както и изключителната им тъга, празнота и страдание след неговата
загуба.
Показанията на свидетелите обаче не могат да бъдат кредитирани в
онези части, в които се домогват да установят настъпили болестни страдания
на ищцата, за които няма медицински документи, нито са установени от
медицинската част на комплексната експертиза по делото като последица от
катастрофата. За установяването на такива психични и физически травми и
причинната им връзка с преживяното ПТП са необходими специални знания,
каквито свидетелите не притежават, а разпитаните в производството експерти
не установяват, още повече, че част от заявените страдания могат да се
свържат и със стари оплаквания от синуит, наличието на какъвто за Н. е
установено при прегледа й в Ш. болница след катастрофата.
Посочените по- горе размери на обезщетенията съдът съобразява още и
с икономическата обстановка в страната, показател за които са високите
лимити на застрахователни обезщетения към датата на произшествието,
дължими според чл.492, ал.1 от КЗ- 10 000 000лв. за неимуществени вреди
при смърт, независимо от броя на пострадалите лица, приложими и към
настоящия казус.
С оглед този извод и като съобразява заплатената от ответното
дружество част в размер от 90 000лв., съдът приема, че следва да отмени
обжалваното съдебно решение, отхвърлящо претенциите на Н. Е.. за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й в размер на
60 000лв.и да й присъди тази сума.
В съответствие с горните разсъждения следва да бъде отменено
решението, отхвърлящо претенциите на двамата ищци- А. и Ю. за по
10
80 000лв. неимуществено обезщетение, заради смъртта на техния баща Н. и
като се отчете, че вече са получили по 100 000лв. обезщетение на това
основание, въззивният съд следва да присъди на всеки от тях посочената по-
горе сума.
Върху горните главници е дължима и законна лихва за забава,
която следва да бъде присъдена от датата на уведомяването на ответното
сдружение за претенциите на ищците, а именно – от 29.08.19г., до
окончателното й изплащане.
Лихвата е дължима именно от така посочената дата на уведомяване, а не
от тази на деликта, както претендират ищците, нито от 29.11.19г., както е
определила първата инстанция, т.к. за длъжника отговорността възниква от
датата на непозволеното увреждане и без покана, но според общата
разпоредба на чл.84, ал.3 от ЗЗД, докато в случая отношенията на страните се
уреждат от специален закон- КЗ и визираната в него норма на чл.429, ал.2 и 3
от КЗ(към нея препращат чл.493, ал.1,т.5 и чл.494, т.10 от КЗ), натоварваща
застрахователя със забавата на длъжника от по-ранния от двата момента на
уведомяването му( отнася се и до СНББАЗ)- от застрахования или от
увреденото трето лице, като в случая важи моментът на поканата.Така в
Решение №167/30.01.20г. по д.№2273/18г. на ВКС, ІІ,т.о. и в Решение №128
от 04.02.20г. на ВКС по т.д.№2466/18г., І т.о. на ТК.
По изложените по-горе съображения решението на първата инстанция
следва да се отмени в частта, отхвърляща претенцията на ищците за
осъждането на ответника за законна лихва за забава върху вече изплатените
преди съдебното производство(на 11.05.20г.) неимуществени обезщетения от
90 000лв.на Н. Е.. и от по 100 000лв. на А. Е. и Ю. Е., за периода 29.08.19г.-
28.11.19г.Вместо това законната лихва следва да се присъди върху
посочените главници и за така определения тримесечен период. Лихва за
забава върху обезщетенията за периода от 11.06.18г. до 28.08.19г. не се
дължат, поради липса на законно основание за това.Поради съвпадение на
правните изводи на двете съдилища, обжалваното решение в частта,
отхвърляща претенциите за лихви за забава върху обезщетенията за
периода от 11.06.18г. до 28.08.19г., следва да бъде потвърдено.
По неимуществените претенции за обезвреда на ищците,заради
преживените болки и страдания от личните им телесни увреждания,
претърпени по време на катастрофата и през възстановителния период:
Съдът приема на база събраните по делото доказателства, че в случая се
касае до леки телесни повреди на всички ищци, като тези на Н. са повече на
брой:мозъчно сътресение без данни за загуба на съзнание, счупено шесто
дясно ребро без разместване и рани на лицето, а тези на двете деца са само
мозъчно сътресение без данни за изпадане в безсъзнание и лицеви
11
наранявания.
Предвид обстоятелството, че нараняванията на всички ищци са
неопасни за живота и създават само временно разстройство на здравето им,
при това възстановимо в рамките на по-малко от 30 дни, съдът приема, че на
ищцата е дължимо обезщетение в размер на 10 000лв., заради трите травми,
който следва да бъде намален с 50%, с оглед прилагането на възприетото от
първата инстанция и неоспорено от страната съпричиняване на вредата. Това
обосновава извод за дължимостта на обезщетение от 5000лв., което вече е
доброволно изплатено от ответната страна.
Двете травми на всеки от двамата ищци- деца също имат характер на
леки телесни повреди, т.к. са неопасни за живота и причиняват временно
разстройство на здравето, възстановимо в рамките на по-малко от 30 дни.
Тези травми следва да се счетат възстановими с обезщетение в размер от по
5 000 лв. за всеки ищец, които намалени с размера на съпричиняването на
вредоносния резултат от 50%(неоспорен от тях в настоящото производство),
възлизат на по 2500лв., вече изплатени им доброволно от ответника преди
началото на съдебното производство.
При тези правни изводи, претенциите на ищците за заплащане на
неимуществено обезщетение за причинените им леки телесни в размер над
така определения по-горе, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени,
ведно с акцесорните искове за заплащане на законна лихва за забава върху
тях, предвид неоснователността на главните искове. В същия смисъл се е
произнесъл и окръжният съд. Поради съвпадение на крайните правни
изводи на двете съдилища по тези искове, обжалваното отхвърлително
решение следва да бъде потвърдено в тази част.
Разноските на страните за делото и дължимата за съдебното
производство държавна такса следва да се съобразят с изхода от въззивното
производство, като:
Съдът счита неоснователно възражението, че възнаграждението на
адвокат Д., уговорено и заплатено от въззивниците- ищци в размер от
5000лв., е прекомерно. Изчисленията сочат, че на база обжалваемия интерес(
383177,80лв.), в приложение на чл.7, ал.2,т.5 от НМРАВ, минималното му
възнаграждение е 9193,56лв., т.е. уговореното в случая е под минимума.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищците следва да се присъдят разноски за
първа инстанция от 4249,81лв.и за втора инстанция- 2967,44лв., или общо
7217,25лв.за двете инстанции, представляващи съответни на уважената част
от претенциите на тримата ищци средства, заплатени като адвокатски
хонорар за съдебна защита от един адвокат.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, на сдружението НББАЗ следва да бъдат
12
присъдени разноски за втора инстанция в размер на 6434,28лв. на база
заплатено за представителство от един адвокат възнаграждение.
Предвид въззивния изход от спора, решението на първата инстанция
следва да бъде отменено в частта за разноските, дължими на ответника над
7559,09лв. до присъдените му 19240лв.
Дължима е също така допълнителна държавна такса за
производството пред първа инстанция, която следва да се възложи на
ответната страна на осн.чл.78, ал.6 от ГПК и е в размер на 9096,11лв.(общата
такса върху сбора от всички уважени претенции е 9628,11лв., от които в
тежест на ответника с първоинстанционното решение са възложени 532лв.).
За въззивното производство въззиваемия ответник дължи на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК държавна такса върху уважената част от заявените претенции в
размер на 4548,22лв.
Дължимата държавна такса за двете инстанции от общо 13644,33лв.
следва да се внесе от дружеството по сметка на Апелативен съд - Бургас.
Мотивиран от горното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 183/26.05.2021г., постановено по гр.д.
№2647/20г. по описа на Окръжен съд Бургас в следните части:
1. с която е ОТХВЪРЛЕН искът на Н. Е.., гражданка на Република Т.,
против Националното бюро на Българските автомобилни застрахователи–
гр.София за заплащане на сумата от 60 000лв. обезщетение за причинени й
неимуществени вреди вследствие смъртта на съпруга й Н. М. Е., настъпила
при ПТП на 11.06.2018г., ведно със законна лихва за забава върху тази
главница, от 29.08.19г., до окончателното й изплащане;
2. с която се ОТХВЪРЛЯ искът на А. Е.. -гражданин на Република Т. и
на Република Б., заявен със съгласието на неговата майка Н. Е.. против
Националното бюро на Българските автомобилни застрахователи - гр.София
за заплащане на сумата от 80 000 лева – обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие смъртта на баща му Н. М. Е. при ПТП на
11.06.2018 г. ведно със законните лихви върху главницата, считано от
29.08.19г., до окончателното й изплащане;
3. с която се ОТХВЪРЛЯ искът на Ю. Е.., гражданин на Република Т.
и на Република Б., подаден чрез неговата майка и законна представителка Н.
Е.. против Националното бюро на Българските автомобилни застрахователи –
гр.София, за заплащане на сумата 80 000 лева обезщетение за причинени
13
неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща му Н. М. Е. при ПТП на
11.06.2018 г., ведно със законните лихви върху главницата, считано
от29.08.19г., до окончателното й изплащане.
4. с която в полза на Националното бюро на Българските автомобилни
застрахователи , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София са присъдени разноски в размер над 7559,09лв. до 19240лв.;
5. с която е ОТХВЪРЛЕНА претенцията на Н. Е.. против СНББАЗ за
присъждане на законна лихва за забава върху главницата от 90 000лв.,
платена й на 11.05.20г. като неимуществено обезщетение, заради смъртта на
съпруга й Н. Е., загинал в горепосоченото ПТП, за периода от 29.08.19г. до
28.11.19г.;
6. с която е ОТХВЪРЛЕНА претенцията на А. Е., заявена със съгласието
на неговата майка Н. Е.. против СНББАЗ за присъждане на законна лихва за
забава върху главницата от 100 000лв., платена му на 11.05.20г.,
представляваща неимуществено обезщетение, заради смъртта на баща му Н.
Е., загинал в горепосоченото ПТП,за периода от 29.08.19г. до 28.11.19г.;
7. с която е ОТХВЪРЛЕНА претенцията на Ю. Е., гражданин на
Република Т. и на Република Б., заявена със съгласието на неговата майка Н.
Е.. против СНББАЗ, за присъждането на законна лихва за забава върху
главницата от 100 000лв., платена му на 11.05.20г., представляваща
неимуществено обезщетение заради смъртта на баща му Н. Е., загинал в
горепосоченото ПТП, за периода от 29.08.19г. до 28.11.19г.;
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Националното бюро на Българските автомобилни
застрахователи, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София да заплати на Н. Е..- гражданка на Република Т., ЕГН– ********,
сумата 60 000лв.(шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение,
заради неимуществените вреди, претърпените от нея във връзка със смъртта
на съпруга й Н. Е., загинал при ПТП на 11.06.18г., станало на територията на
Р Б., ведно със законна лихва за забава върху тази сума, считано от 29.08.19г.,
до окончателното й изплащане, както и да й заплати законна лихва за
забава, върху изплатената на Н. Е.. на 11.05.2020 г. главница от 90 000 лв.
неимуществено обезщетение, заради смъртта на съпруга й при посоченото
ПТП, за периода от 29.08.2019 г. до 28.11.2019 г.;
ОСЪЖДА Националното бюро на Българските автомобилни
застрахователи , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София да заплати А. Е.., гражданин на Република Т., ЕГН–******** и
гражданин на Република Б. с ЕГН **********, със съгласието на неговата
майка Н. Е.. сумата 80 000 лева(осемдесет хиляди лева), представляваща
14
обезщетение за причинени неимуществени вреди-болки и страдания
вследствие смъртта на баща му Н. М. Е., настъпила при ПТП на 11.06.2018 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 29.08.19г.,
до окончателното й изплащане, както и да му заплати законна лихва за
забава върху изплатената му на 11.05.2020 г. сума от 100 000 лв.
обезщетение за горните вреди, за периода от 29.08.2019 г. до 28.11.2019 г.;
ОСЪЖДА Националното бюро на Българските автомобилни
застрахователи, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София да заплати Ю. Е.., гражданин на Република Т., ЕГН–********** и
гражданин на Република Б. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законна
представителка Н. Е.. сумата 80 000 лева (осемдесет хиляди лева)
обезщетение за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие смъртта на баща му Н. М. Е., настъпила при ПТП на 11.06.2018 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 29.08.19г.,
до окончателното й изплащане, както и да му заплати чрез законния
представител законната лихва за забава върху изплатената му на
11.05.2020г. сума от 100 000 лв. обезщетение за горните вреди, за периода от
29.08.19г. до 28.11.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото съдебно решение в останалите
обжалвани части, както и в частта за присъдената държавна такса и
присъдените в полза на ответника разноски от 7559,09лв.
ОСЪЖДА Н. Е..- гражданка на Република Т., ЕГН– ********, А. Е..,
гражданин на Република Т., ЕГН–******** и гражданин на Република Б. с
ЕГН **********, със съгласието на неговата майка Н. Е.. и Ю. Е.., гражданин
на Република Т., ЕГН–********** и гражданин на Република Б. с ЕГН
********** чрез неговата майка и законна представителка Н. Е.. да заплатят
на Националното бюро на Българските автомобилни застрахователи сума в
размер на 6434,28лв., представляваща сторени разноски за
представителство от един адвокат и заплатено му възнаграждение по
в.гр.д.№303/21г. по описа на Апелативен съд- Бургас.
ОСЪЖДА Националното бюро на Българските автомобилни
застрахователи , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София да заплати на Н. Е..- гражданка на Република Т., ЕГН– ********,
А. Е.., гражданин на Република Т., ЕГН–******** и гражданин на Република
Б. с ЕГН **********, със съгласието на неговата майка Н. Е.. и на Ю. Е..,
гражданин на Република Т., ЕГН–********** и гражданин на Република Б. с
ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка Н. Е..
разноски за първа инстанция от 4249,81лв.и за втора инстанция от 2967,44лв.,
или общо 7217,25лв.за двете инстанции( по гр.д.№2647/290г. на Окръжен
съд-Бургас и по в.гр.д.№303/21г. по описа на Апелативен съд-Бургас).
15
ОСЪЖДА Националното бюро на Българските автомобилни
застрахователи, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София да заплати на Бюджета на съдебната власт, по сметка на
Апелативен съд–Бургас допълнителна държавна такса в размер на
9096,11лв. за проведеното съдебно производство по гр.д.№2647/2020г. по
описа на Бургаски окръжен съд, а за производството по в.гр.д.№303/ 21г.
по описа на Апелативен съд-Бургас- държавна такса върху уважената част
от заявените претенции в размер на 4548,22лв.
Решението може да бъде обжалвано от страните в едномесечен срок от
връчването му, с касационна жалба пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16