Р Е Ш Е Н И Е
Номер 24.11.2022г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На единадесети ноември Година 2022
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 3766 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Т.Л.Д. твърди в исковата молба, че е претърпял подробно
индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 05.12.2017г. в гр. София по вина на Х.М.Р., който управлявал автобус от масовия
градски транспорт по линия №94, в който ищецът пътувал. Водачът предприел
действия по рязко спиране, наложили се поради управляване на автобуса с
несъобразена с пътните условия скорост, при което ищецът паднал и се наранил. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗАД „ОЗК - З.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата
40 000 лв., съставляваща обезщетение
за неимуществените вреди от процесното ПТП,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба.
Формулирана е и претенция за законна лихва върху претендираното обезщетение,
считано от датата на която ответникът е отказал изплащане на обезщетение по
предявената от ищеца извънсъдебна претенция – 16.08.2018г. до датата на
исковата молба – 10 544,44 лв.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът
подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск като
недопустим
и неоснователен. Заявява, че не е давал повод за
делото. Оспорва механизма на ПТП, както и вината на
застрахования при него водач. Твърди, че е налице случайно деяние за водача на процесния автобус. Оспорва претърпените от ищеца неимуществени вреди, както
и причинната им връзка с процесното ПТП. Счита претенцията за обезщетение за
прекомерна и несъобразена със закрепения в чл.52 от ЗЗД критерий за
справедливост. Релевира
евентуално възражение за съпричиняване на резултата от пострадалия ищеца, който
е пътувал не седнал, а прав и не се е държал достатъчно добре, поради което при
извършването на маневра от страна на водача, е изгубил равновесие и е паднал.
Твърди, че съществен принос за настъпването на вредите е осъществен от страна
на родителите на ищеца, които, предвид възрастта му – 13 години, са били длъжни
да упражняват постоянен надзор по отношение на малолетното си дете. Като не са
изпълнили тези свои задължения, с поведението си те са причинили настъпването
на процесните вреди. Оспорва претенцията за лихва.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията
на ответника, а в
допълнителния отговор ответникът ги поддържа.
Съдът обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което
приема за установено от фактическа
страна следното:
За установяване
на конкретния механизъм на ПТП и механизма на настъпване на травмата на ищеца,
по делото са събрани писмени доказателства, разпитан е свидетел – водачът Х.Р.,
управлявала процесния автобус, изслушано е заключение на САТЕ, СМЕ първоначална
и повторна КСМАТЕ. Като обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, съдът приема следния механизъм на ПТП:
Процесното ПТП
е настъпило в гр. София, на бул. „Черни връх“ на прав пътен участък преди
кръстовището с ул. „Свети Наум“. Булевардът се състои от две платна, разделени
с трамвайно трасе и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като
за всяка посока има по четири пътни ленти. ПТП е настъпило на 05.12.2017г. ,
около обяд, в светлата част на денонощието и при добра видимост. Процесният
автобус „МАН Лион“ се е движел по бул. „Черни връх“ върху крайната лява пътна
лента с посока от бул. „България“ към кръстовището с ул. „Свети Наум“ със
скорост на движение от около 20 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилото
ПТП, в същото време, пред автобуса в същата пътна лента са се движели колона
автомобили, които са намалявали скоростта си и са спрели, за да изчакат зелен
сигнал на светофарната уредба в кръстовището за тяхната посока на движение.
Поради недостатъчна дистанция с предно движещия се автомобил, водачът на
автобуса е предприел намаляване на скоростта с по-интензивно спиране. При това
е възникнала инерционна сила, която е въздействала върху телата на пътниците в
автобуса. Пострадалото дете е пътувало в предната част на автобуса, до кабината
на водача. От възникналата инерционна сила, детето е загубило равновесие и е
политнало напред в посоката на движение на автобуса. По делото не са събрани
категорични данни за това дали детето е паднало на пода в салона или е
притиснало ръката си в кабината на водача, но заключението на повторната
КСМАТЕ, което съдът кредитира изцяло, е категорично, че от техническа гледна
точка, независимо по-кой механизъм е счупена ръката, в процеса на захвата за тръбата намираща се до кабината на водача
или при падане на пода, безспорно е, че ако водачът беше предприел нормалното
си спиране със спирачно закъснение до j = 3,0…3,5 м/сек, пострадалото дете
нямаше за загуби равновесие и ръката му нямаше да изпита критично силово
натоварване, за да се счупи. Причината за загуба на устойчивост на правостоящия
13-годишен пътник е в рязкото спиране на
автобуса.
При разпита в
съдебно заседание свидетелят Р. заявява, че не си спомня да е спирал по-рязко.
Сочи, че автобусът /№94/ е бил пълен и ако действително е „направил нещо“,
предполага, че поне още няколко човека са щели да имат проблеми. Спомня си за
случая, ходил веднъж да дава показания в полицията. Ставало дума за някакво
момче, което си било счупило нещо, но заявява, че вътре в автобуса нищо не се е
случило. Заявява, че той никога не е имал произшествия с ранени пътници в
автобуса. За процесния случай си спомня, че някакви момчета викали и се смеели зад него,
но за автобус №94 това било нещо
обичайно. В един момент, докато спирал на светофара на процесното кръстовище,
едно момче дошло до него и се подпряло, а той му направил забележка, че там не
може да се подпира. Момчето казало, че не се е държало, преместило се назад,
хванало се и водачът продължил движението си. Завил наляво и спрял на спирката.
Тогава изведнъж една дама се появила отнякъде, започнала да вика, нещо да
говори на момчето и го накарала да слезе. Тогава свидетелят попитал момчето има
ли му нещо, но то отговорило, че всичко е наред и тази жена не я познава.
Въпреки това, слязло с нея.
Съдът цени
критично показанията на свидетеля, предвид заинтересоваността му – става дума
за водача на процесния автобус, като за настъпилия инцидент е образувано
досъдебно производство, което не изключва възможносттта за търсене на
наказателна отговорност. Прави впечатление и това, че показанията на свидетеля
са доста общи и неконкретни, що се касае до съществени обстоятелства около
настъпването на инцидента. Същите се опровергават и от заключението на
кредитираната от съда повторна КСМАТЕ. Ето защо, съдът не ги кредитира
касателно заявеното от ищеца предприето спиране
с нормално спирачно закъснение.
В резултат на
процесния инцидент, ищецът е получил „Закрити фрактури на лявата лъчева и
лявата лакътна кости в долната им част“ (т.е. над китковата става). Увреждането
се установява от приетото по делото заключение на СМЕ и медицинска
документация, която е подробно обсъдена от вещото лице, поради което съдът не я
обсъжда отделно.
По своя
медико-биологичен характер, получените фрактури на лъчевата и лакътната кости
на лявата предмишница са причинили на ищеца Т.Л.Д. „трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая 3-4
месеца).
Спешна
медицинска помощ и болнично лечение пострадалият е получил в Клиниката по
Детска ортопедия и траматология при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. След проведени
хематологични, рентгенови и др. изследвания и консултации от лекари с различна
специалност са били установени травматични увреждания: „Закрити фрактури на
лявата лъчева и лявата лакътна кости в долната им част (т.е. в областта над китковата
става)“. Веднага пострадалият е бил приет за болнично лечение и след кратка предоперативна
подготовка по спешност под локална анестезия (с Lidocain) е било извършено
наместване на счупените кости и същите са били обездвижени с висока гипсова превръзка
- „гипсов ръкав“ .
Пострадалият е
бил освободен от болницата още същия ден, без сетивни и циркулаторни смущения
на гипсираната ръка, като лечението му е продължило амбулаторно с назначени
контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи средства.
На проведен
контролен преглед на 18.12.2017г. след извършено ново рентгеново изследване е
било установено „разместване на счупените кости“, което е наложило да се извърши
„нова репозиция“ (ново наместване) на счупените кости и подмяна на гипсовата имобилизация
с нов гипсов ръкав за срок от 45 дни. Назначен е бил нов контролен преглед на
18.01.2018г. за окончателна преценка на зарастването, сваляне на гипса и
започване на рехабилитация. Свалянето на гипсовата превръзка е станало на
17.01.2018г., но по данни на личния лекар ищецът не можел да движи китковата
става и да се самообслужва сам в ежедневието. Необходимо е било провеждането на
рехабилитация, която ищецът е провеждал амбулаторно.
Зарастването на
счупените кости на лявата предмишница на пострадалия е приключило за срок от 45
дни. Възстановителната рехабилитация при ищеца е продължила още месец и
половина, през който период подобрил движенията на китковата става и захвата на
лявата ръка. Оздравителният период на процесните фрактури при ищеца Т.Д. е приключил
за общ срок - 3 месеца. През посочения период ищецът е търпял болки и страдания, като най-интензивни те са
били през първите 2-3 седмици- непосредствено след злополуката и двете извършени
ортопедични манипулации за наместването на счупените кости. Интензивни са били
болките и в началото на провежданата рехабилитация, поради образувалата се контрактура
на лявата киткова става. Извън тези периоди, ищецът е търпял само периодично
явяващи се болки в областта на фрактурите – най вече при настъпване на рязка
промяна на времето - при студено и влажно време, но тези болки бързо са отзвучавали
след употреба на обезболяващи средства.
От процесната
пътно-транспортна злополука вече са изминали почти 5 години и ищецът вече не
търпи болки в зоната на фрактурите, тъй като костите са зараснали окончателно. По
делото няма данни ищецът да е претърпял някакви тежки усложнения или остатъчна
инвалидност от процесните фрактури и вече може да се счита за възстановен.
За установяване
на конкретните претърпени неимуществени вреди по делото е проведен разпит на
свидетелите Л.Д. и В.Д.– родители на ищеца.
Свидетелят Д.
заявява при разпита, че за инцидента научил по телефона от самия ищец. Детето
му се обадило и му казало, че е паднало в автобуса и си е огънало ръката, която
много го боли. Бащата му казал да слезе от автобуса, а ищецът казал, че с него
има двама души от автобуса, които му помагат. Свидетелят веднага тръгнал за
спирката на хотел „Хемус“ с автомобил. Там намерил детето, придружено от
възрастна жена и човек, който приличал на неин син. Те му помагали, държали му
чантата. Ищецът бил много уплашен, пребледнял, треперел и заеквал. Питал дали
ще му отрежат ръката. Веднага се отправили към „Пирогов“, където пристигнала и
майката на ищеца. Ръката му била гипсирана. След две седмици на контролния
преглед лекарят заявил, че костите не зарастват правилно, поради което се
наложило на практика да ги счупят отново и да ги наместят. От процедурата много
го заболяло и плакал. Ръката му била надута и го боляла много. Сънувал кошмари.
Не ходел на училище чак до средата на м. януари, малко преди да му махнат
гипса. След това още месец-два изпитвал болка при движение на ръката, но към
момента до голяма степен се е възстановил, с изключение на леко подпухване в
областта на счупването. Физиотерапия провеждал вкъщи, без назначен специалист,
т.к. лекарите смятали, че домашно лечение е достатъчно.
Свидетелката Д.заявява,
че за инцидента научила по телефона от съпруга си и веднага отишла в болница
„Пирогов“. Когато отишла на място, детето се разплакало. Изпитвало болка,
ръката му била поставена в отливка под прав ъгъл, изобщо не можел да я ползва,
спял само легнал по гръб, а родителите му дежурели, за да бдят над него.
Свидетелката ползвала отпуск и се грижела за детето, защото то не можело изобщо
да се обслужва само. Сънувал кошмари. Свидетелката счита, че ищецът е претърпял
не само физическа, но и психическа травма, защото инцидентът се случил точно по
време на първата му година в ново училище. Не успял да приключи нормално първия
срок, не можел да се спортува, нито да се социализира в новия клас. Не се
чувствал пълноценен. Много се травмирал от повторното наместване на счупването.
След няколко месеца всичко отшумяло, не е провеждал специална физиотерапия или
консултация с психолог.
Съдът цени
показанията на свидетелите по реда на чл. 172 от ГПК и като намира същите за
логични, последователни и непротиворечиви, неопровергани от останалите събрани
по делото доказателства, ги кредитира изцяло.
Установява се, че на 16.05.2018г. ищецът е предявил
пред ответника извънсъдебна застрахователна претенция, като на 16.08.2018г.
ответникът е постановил отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.
Установява се от приетата по делото застрахователна
полица №BG/23/117002716115, че водачът на
увреждащия автомобил е застрахован при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”, обхващаща временастъпването на процесния деликт.
При тази
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 40 000 лв.
Съдът намира, че съобразно трайната съдебна практика относно претенциите за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
застрахователни обезщетения за причинени неимуществени вреди от деликт, не
следва да се докладва като отделен иск претенцията за сумата от 10 544,44
лв. – законна лихва върху претендираното обезщетение от 16.08.2018г. до датата
на исковата молба, нито върху тази сума следва да се събира държавна такса.
Вместо това, следва да се приеме, че ищецът претендира присъждането на законна
лихва върху търсеното обезщетение от 40 000 лв., считано от 16.08.2018г.
до окончателното изплащане.
Предявеният иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на причинителя.
При процесното ПТП са налице всички посочени по - горе
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. С действията си по интензивно задействане на спирачната система на процесния автобус водачът Р. е нарушила
разпоредбата на чл. 132, т. 2 от ЗДвП, задължаваща го
по време на движение да осигури всички условия за безопасното превозване на
пътниците. По делото не се
събраха данни, оборващи презумпцията за вина по чл.45,
ал.2 от ЗЗД на застрахования водач, а тежестта за доказване на това
обстоятелство е била на ответника, което му е указано с доклада по делото. Изложеното мотивира съда да приеме, че
презупцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е оборена и водачът
е виновен за настъпване на вредоносния резултат.
Независимо от липсата на конкретни
данни по делото за това дали ищецът е претърпял падане или притискане на ръката
при спирането, съдът кредитира заключението на вещите лица, изготвили
повторната КСМАТЕ, че ако водачът беше предприел нормалното си спиране със
спирачно закъснение до j = 3,0…3,5 м/сек, пострадалото дете нямаше за загуби
равновесие и ръката му нямаше да изпита критично силово натоварване, за да се
счупи – тоест и при двата възможни механизма на настъпване на травматичната
увреда е налице причинно – следствена връзка с противоправното поведение на
водача. Тук съдът намира за уместно да отбележи, че не е налице никакво
противоречие между заключенията на първоначалната и повторната КСМАТЕ по този
въпрос. Всички вещи лица са категорични, че счупването на ръката на ищеца е
резултат на процесното ПТП. Заключенията се подкрепят взаимно. Но доколкото при
изслушването в съдебно заседание на вещите лица по първоначалното заключение,
съдът е установил, че някои от изводите им са направени въз основа на
недопустими доказателствени средства, а именно – приетите само като писмени
доказателства протоколи от разпити на свидетели, проведени в рамките на
образуваното по случая досъдебно производство, които, доколкото не са събрани
по реда на ГПК, не могат да бъдат съобразявани като свидетелски показания в
гражданския процес, съдът е допуснал изслушването на повторна КСМАТЕ с изричните
указания вещите лица да работят само със събраните по реда на ГПК доказателства
по делото. Базирайки изводите си само на тези доказателства и използвайки
опитните правила и физични формули, подробно описани в заключението на
повторната КСМАТЕ, вещите лица дават идентично заключение по този въпрос,
поради което съдът намира за безспорно установена по делото причинно-следствената
връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди - изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП от ищеца,
посочени по – горе при излагане на фактическата страна по спора.
Доказано е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП.
Размерът на
обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с
правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на
ВС, при съобразяване със: броя и вида на получените травми – двете фрактури на
левите лъчева и лакътна кост; силата, продължителността и интензивността на
болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на спора от
фактическа страна: болките и страданията от претърпените двукратно намествания
на счупените кости, общата продължителност на лечебния и възстановителен период
от около 3 месеца, през първите 2-3 седмици от който - непосредствено след
злополуката и по време на двете извършени ортопедични манипулации за
наместването на счупените кости, ищецът е търпял интензивни болки, налагащи ползването
на болкоуспокоителни средства; възрастта му – 13 г. към датата на ПТП – в която
обичайно организмът се възстановява по-бързо от травматични увреждания, в
сравнение с по-напреднала възраст, но и когато незрялата все още детска психика
води до по-силно и дълбоко преживяване на стреса и уплахата /ищецът питал дали
няма да му отрежат ръката, сънувал кошмари след инцидента, чувствал се
непълноценен известно време след това/; неудобството от наложилата се по време
на гипсовата имобилизация нужда от чужда помощ за елементарни битови дейности, както
и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент, възлиза на 20 000 лева.
Според съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от
вредите, причинени от процесното ПТП.
По претенцията
за законна лихва:
Съгласно чл.497
от КЗ застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на чл. 496 КЗ.
Ищецът е предявил извънсъдебната си претенция пред застрахователя на
16.05.2018г но в тримесечния срок последният не е определил и изплатил
дължимото обезщетение. Следователно ищецът има право на обезщетение за забавено
изпълнение от 16.08.2018г., както е поискано.
По възражението за съпричиняване:
При този изход на спора, съдът дължи
произнасяне по своевременно наведеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат. Същото се извежда от следните фактически основания,
наведени в отговора на исковата молба – че ищецът е допринесъл за настъпването
на вредите, като е пътувал прав и не се е държал достатъчно добре, поради което
е загубил равновесие при извършена от водача маневра; че съществен принос е
осъществен от родителите на детето, които е следвало да осъществяват постоянен
надзор спрямо малолетното си дете.
Във връзка с наведеното възражение е
изслушано заключението на първоначална и повторна КСМАТЕ. По причини, вече
изложени от съда по-горе, кредитират се изводите на повторната КСМАТЕ, от която
се установява следното:
Информация относно това къде точно е
пътувало детето в рамките на салона на автобуса, се извежда от разпита на
водача, от който става ясно, че след като е предприел спиране, детето се е озовало до вратата на
кабината му, където той му е направил забележка, че не може да се подпира.
Следователно между тази условна кабина и детето не е имало друг пътник. На
гърба на кабината на водача има хоризонтална дръжка и детето със сигурност се е
държало с лявата си ръка за нея, иначе е щяло да пострада по-рано и на друго
място, най-вероятно при завиване на автобуса, когато кабината на водача
реализира най-голяма центробежна сила.
Ако е
седял на седалка или се е намирал на по-свободно / широко място в
автобуса, където може да застане удобно и да се захване здраво за вертикална
или хоризонтална тръба на облегалка,
пътникът не би трябвало да загуби
равновесие и падане. В случая от
техническа гледна точка роля е изиграло и мястото, където е пътувало детето, в
близост зад кабината на водача, където
хоризонталната тръба зад нея не е
удобно място за държане, тя е за седящите на първата лява седалка. При спиране ръката на
детето е отпред и е била натоварена на силен натиск, което е
по-лошият вариант, защото може да настъпи изкълчване в зоната на китката. Освен
това, вещите лица не изключват и вариант детето да е било допълнително
притиснато от телата на други политнали пътници
стоящи зад него, при което то е поело и
техните инерционни сили.
От разпита на свидетеля Р. става ясно,
че автобусът е бил пълен с пътници. Ето защо, не може да се приеме за
установено, че в същия е имало свободни места
и като не е заел
някое от тях и е пътувал правостоящ, ищецът
е проявила небрежност към безопасността си. Изводът на
вещите лица, че ако ищецът се е намирал на по-свободно и широко място в
автобуса, би могъл да се задържи и да не падне, е даден с вероятност, поради
което съдът намира същият за некатегоричен
и несигурен. Не се и установява по делото в автобуса да е имало свободно
по-широко място /бил е пълен с пътници/. За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от
ответника и то не може да почива на предположения, в който смисъл е трайната
съдебна практика. Приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД предпоставя
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото
лице, които обективно са способствали възникването на вредоносния резултат,
като са създали условия за настъпването му или са го улеснили /в т.см Решение
по т.д. № 44/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС и цитираната в същото съдебна практика
на касационна инстанция/.
Ето защо, съдът намира за недоказано по
делото по начин, обуславящ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, че ищецът с
действията си е допринесъл за настъпването на увреждането.
Що се касае до второто релевирано от
ответника основание, а именно неупражнения контрол от страна на родителите по
отношение на малолетното им дете, съдът намира същото за изцяло неоснователно.
Съгласно чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да
не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с
това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено
развитие. Съгласно ал.3 на същата разпоредба родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да
го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е
навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е
навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Видно е, че законът не
предвижда задължение за родителите на деца над 12 годишна възраст да ги
придружават на обществени места през деня, преди 20:00 часа, а включително и за
тези под 12 години надзорът е обусловен от съществуваща опасност за тяхното физическо,
психическо и нравствено развитие. Ето защо, съдът намира, че като са допуснали
синът им да се прибира самостоятелно от училище, ползвайки градския транспорт,
на 13-годишна възраст, родителите на ищеца не са допринесли по никакъв начин за
настъпването на инцидента чрез неупражняването на контрол върху детето.
Поведението им не е противоправно и не поставя детето в опасност, по-голяма от тази,
в която същото би се намирало, ако пътуваше в автобуса с някой от родителите
си.
Ето защо, възражението е изцяло
неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска, а именно сума в размер на 2 100 лв.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника
следва да бъдат присъдени сторените разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска. Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар в размер на 2 455,60 лв., което съдът намира за неоснователно
предвид фактическата сложност на делото /изслушани са четири експертизи, разпитани
са трима свидетели, проведени са няколко съдебни заседания/. Ето защо, на
ответника следва да се присъди сумата от 1 572,80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК - З.“ АД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Т.Л.Д., ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 16.08.2018г.
до окончателното плащане, както и сумата от 2 100 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.Л.Д., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ОЗК - З.“ АД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1 572,80 лв. – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: