ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 234
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. С.ова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503356 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл.278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №34621/30.12.2022 г. на
регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от Т. С. Ч., ЕГН
**********, от град П., чрез адв. С. Й., против разпореждане
№270182/14.11.2022 г., постановено по ч.гр.д. №9159/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, ХVII гр.с., с което не е прието възражение вх.
№271192/10.10.2022 г., подадено от Ч. чрез адв. С. Й., против заповед
№4241/04.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК. Твърди се неправилност и незаконосъобразност на
съдебния акт, тъй като на 07.06.22 г. жалбоподателката и нейната майка
подали възражение срещу заповедта за изпълнение по реда на чл.423 ГПК,
като се сочи, че едновременното подаване на възражения по чл.414 ГПК и
чл.423 ГПК води до недопустимост на двете. Тъй като актът на съда относно
възражението по чл.423 ГПК е влязъл в сила на 03.10.2022 г., от този момент
според жалбоподателката тече срока за подаване на възражение по чл.414
ГПК. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане.
Препис от частната жалба е изпратен на насрещната страна, като в
законоустановения срок е постъпил писмен отговор, с който се излагат
съображения, че частната жалба е неоснователна, а разпореждането е
законосъобразно и правилно и следва да се потвърди.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по
делото доказателства, намери следното:
Според изложеното в т.5а от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, на самостоятелно обжалване с частна жалба
1
подлежи само разпореждане за връщане като просрочено на възражението
срещу издадена заповед за незабавно изпълнение, тъй като в тази хипотеза
длъжникът няма друг път за защита срещу неправилната преценка на съда за
пропускането на срока по чл.414, ал.2 във вр. с чл. 418, ал.5 ГПК.
Производството по ч.гр.д. №9159/2020 г. е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Ето защо се прие, че
частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна, имаща
правен интерес от обжалване на съдебния акт и в законоустановения срок.
Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна.
Съдът е приел в атакуваното разпореждане, че покана за
доброволно изпълнение, ведно със заповед №4241/04.08.2020 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по член 417 ГПК, е връчена
на Т. С. Ч. чрез адвокат Г. Й. на 24.06.2022 година (лист 18 от частно
гражданско дело №1817/22 година по описа на Окръжен съд Пловдив), като
едномесечният срок за подаване на възражение по член 414 ГПК против така
издадената заповед започва да тече от тази дата - 24.06.22 година. Не са
приети твърденията, че, считано от 3.10.22 година, започва да тече срока по
член 414 ГПК, тъй като твърдението няма легална опора, а и процедурата по
член 423 от ГПК предполага, че срокът по член 414 ГПК е пропуснат, а
направеното възражение по член 423 ГПК не е било разгледано.
Определението е правилно и законосъобразно.
Покана за доброволно изпълнение с приложена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК е връчено на Т. Ч. чрез Г. Й. – пълномощник, на
24.06.2022 г. В частната жалба също се посочва, че именно на тази дата е
извършено връчването. От тази дата започва да тече едномесечния срок за
депозиране на възражение по чл.414 ГПК. В ал.2 от посочения текст изрично
е отбелязано, че този срок не може да бъде продължаван. Срокът е изтекъл на
25.07.2022 г. (24.07.2022 г. е неделя), като не е постъпило своевременно
възражение от длъжника. Подаденото такова на 10.10.2022 г. е извън
преклузивния срок, като не следва да се приема.
Не се възприемат доводите в частната жалба, че подаването на две
препокриващи се възражения би довело до недопустимост на двете.
Способите за защита на длъжника са изрично предвидени, като не се
възприема твърдението, че възражението по чл.423 ГПК замества
възражението по чл.414 ГПК и предизвиква последиците по чл.415 ГПК –
макар и като краен резултат да се постигне сходен резултат, не е предоставена
възможност за избор на длъжника кой от тях да предприеме, а същите са
строго регламентирани при какви условия са допустими. Ето защо висящото
производство по чл.423 ГПК не е било пречка да се подаде в
законоустановения срок възражение по чл.414 ГПК. Към момента на
депозиране на възражението срокът е бил изтекъл и не може да се възстанови.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
2
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №270182/14.11.2022 г.,
постановено по частно гражданско дело №9159/2020 г. по описа на Районен
съд Пловдив, ХVII граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3