Р Е Ш Е Н
И Е
№ 301 11.11.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Й.М.-И.
секретар А.Г.като разгледа докладваното от съдия Й.М.
АНДело № 401 по
описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е прието по подсъдност от РС-Бургас.
Образувано е по жалба на „В.С.А.К.” ООД с ЕИК - *****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.Д., против Наказателно постановление № 02-0002281/05.02.20189.
на Директор на Д. „ И.п.т.”***, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5
вр. чл.415, ал.1 от КТ, на жалбоподателя, в качеството му на работодател, е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000 лева,
с която се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Д. „И.п.т.”*** /ДИТ/, чрез
процесуалният си представител вземат становище за неоснователност на жалбата. Пледира за
потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Представя доказателства.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от
надлежна страна.
На жалбоподателя е съставен акт № 02-0002281/17.01.2019г.
за това, че в качеството си на работодател към 08.01.2019г. не е изпълнил
задължително предписание на Д. „И.п.т.“***, дадено с т.9 от Протокол №
ПР-1843947/20.12.2018г., а именно: „Работодателят „В.С.А.К.” ООД с ЕИК – ***** да изплати в
пълен размер дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск след
прекратяване на трудовото правоотношение с работника М.Т.Д.с ЕГН-**********,
правото на който не е погасено по давност, с начислена брутна сума в размер на
314.16лв., съгласно изискванията на чл.224, ал.1 КТ, вр.чл.228, ал.3 от КТ.“,
със срок на изпълнение на предписанието – 07.01.2019г..
Така
видно от представен трудов договор № 25/13.04.2017г./л.12 от НАХД № 925/19г. по
описа на БРС-прието по подсъдност/ М.Т.Д.с ЕГН-********** е нает на работа като
работник, комплексно обслужване на сгради от „В.С.А.К.” ООД с ЕИК – *****. Трудовото
правоотношение между страните е прекратено от работодателя на осн.чл.328, ал.1,
т.3 КТ ,считано от 17.09.2018г. със
Заповед № 53/14.09.2018г., с която е разпоредено и на
осн.чл.224, ал.1 КТ да се изплати на работника обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в размер на 14дни в размер на 314,16лв. При проверката
инспекторите на ДИТ-Бургас са установили, че съгласно заповедта, сумата е
начислена, но не е изплатена не само на този, но и на други работници, като
дружеството не е изплатило и трудови възнаграждения на някой от тях/вж.
Протокол № ПР-1843947/20.12.2018г. – л.20 - 22, Протокол №
ПР1901657/17.01.2019г. –л.28-30 и разчетно-платежна ведомост- л.14-16 от НАХД №
925/19г. по описа на БРС-прието по подсъдност/.
С
Протокол № ПР-1843947/20.12.2018г. на работодателя са дадени предписания, като
с т.9 е указано в срок до 07.01.2019г. да изплати в пълен размер дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск след прекратяване на трудовото
правоотношение с работника М.Т.Д.с ЕГН-**********, правото на който не е
погасено по давност, с начислена брутна сума в размер на 314.16лв., съгласно
изискванията на чл.224, ал.1 КТ, вр.чл.228, ал.3 от КТ.
Предписанието
е връчено на управителя Д.Д. лично на 20.12.2018г., видно от отбелязване и подпис
върху същото.
С
Протокол № ПР1901657/17.01.2019г. е констатирано неизпълнение на част от
дадените с предходния протокол задължителни предписания, включително и на т.9.
Актът
за установяване на административното нарушение е съставен от св.Д.Р. на
длъжност гл.инспектор към ДИТ-Бургас в присъствието на св.С.Минкова и управителя
на дружеството, подписан е от актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, като е връчен препис на последния. Към АНП е приложена Заповед
№ З-0058/11.02.2014г. на Изп.директор на ИА „ГИТ”, за
делегиране правомощия на Директора на Д. „И.п.т.“***. Административно-наказващият
орган след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е, че нарушителят е
извършил деянието виновно, и е издал обжалваното наказателно постановление, с
което на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.415, ал.1 от
КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000лв..
Същото е връчено на
нарушителя срещу подпис в съответствие с императивната норма на чл.58, ал.1 от ЗАНН. Цитираните акт и НП съдържат изискуемите
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Не се констатират нарушения на
материалния и процесуалния закон, тъй като
деянието е правилно квалифицирано, няма
нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като
акта е законосъобразен – описанието на
нарушението е ясно и по него няма данни да
са постъпвали възражения в законния срок, като административно-наказващият
орган е спазил и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5
и т.6 от ЗАНН при издаване на атакуваното
наказателно постановление, тъй като са
описани нарушенията, посочена е датата и местото на извършване
на нарушението, и за посочени законовите
разпоредби които са нарушени.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 283 НПК,
тъй като същите са пряко относими към предмета на
доказване по делото и са издадени от длъжностни лица в кръга на функциите им.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства формират извод, че правилно и законосъобразно на жалбоподателя е бил съставен
акт за установяване
на административно нарушение и издадено наказателно постановление.
Наказателното постановление е издадено и в съответствие с изискванията на
материалния закон. Съгласно чл.
415, ал. 1 от КТ следва да се налага имуществена санкция на
юридическите лица, които не изпълнят задължително предписание, дадено от
контролните органи по кодекса. В случая между страните е безспорно, а така се
установи и от доказателствата, че органите на ДИТ – Бургас са дали надлежно
задължително предписание на "В.С.А.К." ООД, което е било връчено чрез
обективиралия го протокол на надлежно упълномощеното
от управителя на дружеството лице-Д.Д.. В дадения срок до 07.01.2019 г.,
предписанието не било изпълнено и не било обжалвано пред Административен съд-
Бургас. Затова е правилна и преценката, че дружеството следва да бъде
санкционирано на основание чл.
415, ал. 1 КТ, в която разпоредба изпълнително деяние е описано
именно като неизпълнение от страна на работодателя на задължително предписание
на контролен орган за спазване на трудовото законодателство и която разпоредба
няма бланкетен характер, респ. не е необходима привръзката и с конкретна друга нарушена разпоредба на
трудовото законодателство.
Наложената санкция е определена при баланс на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, с оглед установеното неплащане на работни заплати за
близо четири месеца и обезщетения за неползван отпуск при прекратени трудови
правоотношения на повече от двама работници, а именно в размер на 5000лв./при
диапазон от 1500лв. до 10 000лв.-посочен в чл.415, ал.1 КТ/, като същата е
напълно адекватна на нарушението, с оглед данните за допуснати множеството
нарушения на трудовото законодателство от страна на жалбоподателя, които, макар
и да не са били санкционирани с влезли в сила наказателни постановления,
обосновават и налагането на по-тежко наказание. Следва да се отбележи, че по
делото няма данни за наличие на каквито и да било смекчаващи обстоятелства,
които да обосновават налагане на по-леко наказание, и по-конкретно такова в
минимален размер, с оглед което съдът намира за правилна и преценката на
наказващия орган относно размер на имуществената санкция, наложена на
жалбоподателя за конкретното нарушение на трудовото законодателство.
Настоящият съдебен състав, не споделя доводите, изложени в жалбата за
наличие на основание за приложение на чл. 28 ЗАНН,
касаеща маловажност на деянието. Съдът счита, че извършеното нарушение не
представлява маловажен случай и правилно наказващият орган е приел, че не са
налице основания за прилагане на горецитираната разпоредба. Съгласно
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН
липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", но предвид
препращащата норма на чл. 11 ЗАНН,
следва да намери приложение дефиницията, дадена в чл. 93, т. 9 НК,
а именно маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата
на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на деяния от съответния вид.
Настоящият случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените (типичните) случаи на нарушения от този вид. Освен това за съставомерността на нарушението не е необходимо да има
настъпили вреди, за да се приеме това за предпоставка за приложението на чл. 28 ЗАНН.
С извършеното нарушение са засегнати съществено обществените отношения,
свързани със изпълнение на основните задължения на работодателя по сключените
трудови договори, предвид липсата за извършени плащания и към момента на разглеждане
на делото, съдът намира, че засяга в изключително голяма степен правата на
работниците да получат средства за своята и на домакинството си издръжка, респ.
вредните последици, макар и невключени в състава на нарушението, неминуемо са
налице. С оглед на горното съдът намира, че случаят не може да се квалифицира
като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
вр. чл. 93, т. 9 НК.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 314 НПК
цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът не
констатира основания за неговата отмяна или изменение, поради което същото
следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение,
като неоснователна.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002281/05.02.2019г.
на Директор на Д. „ И.п.т.”*** като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: