Р Е Ш Е Н И Е № 110
гр. Пазарджик, 21.03.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска колегия, втори състав, в открито
заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Окръжен съдия: Илиана Б.
при секретаря К. Рядкова,
разгледа докладваното от съдия Б. гр. Б. N 486 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищец по делото е М.Т.Б., ЕГН **********,***, кантора № 15, адв. Л.С., която
е подала искова молба против „Б.Б. „ ЕАД- гр. София , Т.Г.Б.
***, Г.В.Б. и Т. Г.Б. ***. В хода на процеса е настъпила
смъртта на ответницата Т.Б. и тя е заместена по наследство от участващия в
производството като ответник на лично основание Г.В.Б.. Удостоверението
за наследници е приложено на л. 271 от делото.
Единственият
подлежащ на разглеждане иск е този за прогласяване нищожността
на договор за ипотека на недвижим имот , сключен с нот. акт № / 03. 10.2007 г., том , рег.10770, н. Б.
№ 1177/2007 г., на нотариус В Г, рег. № по отношение на 4/6 иБ.ч.
от ипотекирания имот, какъвто размер на своите права в съсобствеността върху
него твърди ищцата. По отношение на разликата до 5/6 иБ.
ч. от имота съдът е прекратил производството по този иск като недопустим, с мотив,
че ищцата предявява чужди права. Това е станало с определение № 379 /06. 06.
2013 г., с което се прекратява и производството
по делото по отношение на втория
обективно съединен иск – с правно основание чл. 440 от ГПК. Определението
на съда е влязло в законна сила, след като не е било обжалвано в законния срок
относно частичното прекратяване на процеса по исковата молба на М.Б..
Правното основание
на исказа
частична нищожност на ипотечния договор е по чл. 124 ал. 1
от ЗЗД във р.
с чл. 26 ал.2 от ЗЗБ. Като основание за нищожност се релевира липса на съгласие
от страна на ищцата, посочена като страна –
учредител на ипотеката, представлявана по пълномощие.
Обстоятелствата, на които се основава този иск
са, че ищцата никога не е давала съгласие за учредяване на ипотеката върху
притежаваните от нея общо 4/6 иБ. ч. от имота, като
отрича са е подписала пълномощно за това на Т.Б.. Твърди, че пълномощно от
същата дата и с такъв рег. № има вписано в регистъра на нотариус Ю.В., но с
друго съдържание и не тя е упълномощителя в него.
Позовава се на издадено в тази връзка удостоверение от нотариуса, въз основа на
данните във водения от него регистър.
Твърди, че е собственик на имота по силата на
сделка и по наследство на своя съпруг. От представените в тази връзка документи
– нотариален акт за придобиване на имота в съсобственост с нейния съпруг през
1972 г. /на л.13 от делото/ и удостоверение за смъртта и наследниците на Г. Т Б.,
съдът е направил извода за наличие на правен интерес за ищцата да предяви иска
за нищожност до размера на 4/6 иБ. ч. от ипотекирания
имот.
Възраженията срещу основателността на иска,
направени в отговора, подаден от Т.Б. и Г.Б. са твърде общи: че обстоятелствата
на които той се основава са „неверни, преднамерено изопачени…недобросъвестно
интерпретирани…“ , поради което съдът в доклада си е счел, е липсват конкретни
факти, за чието установяване да им възложи доказателствената
тежест.
Същото е прието в доклада и по отношение на
ответника „Б.-Д.“ ЕАД, но с мотив, че в отговора му се съдържат само правни
доводи, които ще бъдат разгледани по съществото на спора. По-конкретно, този
ответник счита,че договорът за ипотека не е нищожен, тъй като
собствениците,вкл. М.Б., фигурирали в него като страни и Б.та действала
добросъвестно, като е приела, че се представляват по пълномощие, въз основа на
представените документи, които външно изглеждали изрядни. Прави се и
възражение, че ищцата е собственик само на 4/6 иБ. ч.
от имота,по отношение на което съдът вече се произнесъл, прекратявайки частично
производството по делото.
След като не спори, че М.Б. е собственик на 4/6 иБ. ч. от ипотекирания имот и не е подписала лично договора
за учредяване на ипотека върху него в полза на ответника „Б.Б.“
ЕАД, то спорът се свежда до това, била ли е упълномощила валидно лицето, прието
от нотариуса за неин пълномощник при изповядване на сделката.
Заверен препис от пълномощното е представен по
делото и от формална страна съдържанието му е на упълномощителна
сделка, оправомощаваща Т.Б. да действа от името на
ищцата при учредяване на ипотека върху имота в полза на Б. ответник .
Представеното е обаче и удостоверение от нотариуса, чиято заверка стои върху
документа, от което става ясно, че на същата дата и с идентичен номер е
регистрирано друго пълномощно. Ответниците не са
оспорили това удостоверение, а са предпочели да изчакат изхода на наказателното
производство срещу Т.Б. по обвинението за извършени няколко деяния – документни
престъпления, имащи за обект същото това пълномощно.
В последна сметка, пълномощникът на ищцата
представи акт на наказателния съд, с който се слага край на това производство
/л.373-382 от делото/, като по отношение на вменените на Т.Б. престъпления по
чл. 308 и 316 от НК е прието в мотивите, че ги е извършила, но възможността за
наказателно преследване за тях е погасена към давност към онзи момент, поради
което е постановено неговото прекратяване в тази част.
Не може да бъде игнориран обаче факта, че след
проведено разследване е установено, че Т.Б. съзнателно е ползвала неистински
документи, един от които – процесното пълномощно с
рег.№ 4618/02.10.2007 г., с нотариална заверка на подписите от нотариус Ю.В..
Имало е постановена осъдителна присъда за това деяние , но поради възобновяване
на производството, при наличие на процесуални нарушения, касаещи други
обвинения и изтичане на давността за
извършените и доказани престъпления,наказателното производство е било
прекратено.
Независимо от изхода на наказателното дело,
удостоверението, издадено от нотариус Ю.В., е достатъчно, за да установи в
настоящия граждански процес обстоятелството, твърдяно от ищцата – че тя не е
давала съгласие за учредяване на договорната ипотека, защото има очевидно
несъответствие в съдържанието на пълномощното с р. № 4681/02.10.2007 г., заверено
от този нотариус, по данни от водения от него регистър и това, което е
представено при изповядване на сделката.
Липсата на представителна власт у лицето, което
действа от чуждо име всъщност е равносилно на липса на съгласие от мнимо
представлявания – страна по сделката, за нейното сключване. Очевидно е, че М.Б.
не само, че не е потвърдила действията, извършени без представителна власт, но
и оспорва тяхната валидност, чрез завеждане на настоящото дело, поради което
порокът не може да бъде саниран по реда на чл. 42,
ал.2 ЗЗБ.
Възражението на ответника – ипотекарен
кредитор, че към момента на сключване на договора не е знаел, че пълномощното
е неистинско и е действал добросъвестно,
е неоснователно. Фактите, на които основава това възражение – незнание и
добросъвестност, не са по своя характер правоизключващи
по отношение правото на мнимопредстваляватата страна
да се позове на нищожност на сделката, поради липсва на съгласие.
Ипотечният договор следва да бъде обявен за
нищожен по отношение на 4/6 иБ. от имота, върху който
е учредена ипотеката – частта, притежавана от ищцата, по отношение на която Т.Б.
не е разполагала в действителност с пълномощно за обременяване с тежести и
която част от сделката е предмет на предявения иск.
В полза на ищцата следва да се присъдят всички
сторени от нея разноски, които са в общ размер на 2 257, 69 лв. Тази сума
следва да бъде платена по равно от ответниците Г.Б. и
„Б.Б.“ ЕАБ.
Привлечения като ответник Т.Б., е подал отговор,
в който не оспорва иска и го признава. Той не е дал и повод за завеждане на
делото по никакъв начин със свое поведение, поради което не дължи разносни на осн. чл. 78,ал.2 ГПК.
Искането за намаляване на платеното от ищцата
адвокатско възнаграждение поради прекомерност, е неоснователно.
Продължителността на делото, броя на съдебните заседания и инициираните
множество частни производства по обжалване на постановени от първоинстанционния съд актове, са усложнили фактически
процеса, макар въведените със самата искова молба параметри на спора да не го
очертават като сложен от правна страна. Ето защо би било несправедливо и не в
духа на разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК. Тази разпоредба е създадена като
основание за редуциране размера на разноските, направени за адвокатско
възнаграждение, в случаи на очевидно неоправдано и неоснователно завишаване на
размера, който е договор и платен. Настоящият случай не е такъв, поради което
чл. 78, ал.5 от ГПК не следва да се приложи.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
По иска на М.Т.Б., ЕГН **********,***, кантора № 15, адв. Л.С., против ответниците:
1.„Б.Б.“ ЕАД – гр. София , 2. Г.В.Б. *** ,с адрес за
призоваване в гр. Ветово,обл. Русе, ул.Йордан Йовков
№ 1, участващ в процеса на лично основание и като правоприемник на наследодателката си Т.Г.Б. и 3. Т.Г.Б. ***: обявява
за нищожен поради липса на съгласие по отношение на 4/6 иБ.
ч. от ипотекирания имот, договора за ипотека, сключен с нот. акт № / 03.10.2007
г., том , рег.10770, н. Б. №
1177/2007 г., на нотариус В Г, рег. № , с район на действие-района на
Пазарджишкия районен съБ.
Осъжда Б.Б.“ ЕАД –
гр. София и Г.В.Б. да заплатят по равно
разноските, сторени от ищцата М. Т.Б., в
общ размер на 2 257,
70 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен
срок от получаване на препис от същото от страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: