№ 2178
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20211100107854 по описа за 2021 година
Образувано е по предявен от В. Т. П. и ЕМ. М. П. срещу Д. З. Д. иск с правна
квалификация чл.155, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗД, за заплащане при условията на активна
солидарност на сумата от 25800,00лв., представляваща ½ от платени общо 51600,00лв. за
погасяване на задължения на ответника по договор за предоставяне на кредит от
11,08,2008год., ведно със законната лихва от датата на ИМ -21,06,2021год. до окончателното
изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че ответникът е бил съпруг на дъщерята на ищците - А. Д.а до
смъртта през 2019год. Ответникът сключил договор за предоставяне на ипотечен кредит
„Улеснение“ от 11,08,2008год. с ТБ МКБ Ю. АД /сег.наименование П.И.Б. АД/, в размер на
42000,00евро, като съдлъжник по него е и М.Е.М. – син на ищците. Освен това като
обезпечение на банковия кредит върху собствен на ищците недвижим имот се сочи да е
учредена договорна ипотека. Ответникът спрял да погасява кредита поради финансови
затруднения, което създало опасност банката да насочи изпълнение върху имота на ищците.
По тази причина те започнали да погасяват вноските по кредита, като за периода от
14,07,2016г. – 19,06,2021 г. са направили плащания в общ размер на 51600,00 лв. За
половината от тази сума, отговаряща на задълженията на сина им М.М., те постигнали
уговорка с него. Претендират от ответника заплащане на останалата половина от 25800,00
лв.
Съобразно изложеното молят исковата претенция да бъде уважена. Претендират
разноски.
Ответникът- Д. З. Д. в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага
становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва иска по размер, като
1
посочва, че лично е погасявал вноски по кредита. Навежда доводи, че твърдените от ищците
погашения само формално са извършвани от тях, като в действителност са ставали за негова
сметка. Твърди, че всеки месец е предоставял на В. Т. П. пари в брой, представляващи ½ от
месечната вноска по кредита. Не оспорва, че заедно с М.Е.М. са сключили договор за
кредит, както и че е бил в брак с дъщерята на ответниците до смъртта . Излага
съображения, че решението за изтегляне на процесния кредит е взето заедно с покойната му
съпруга и средствата са използвани за довършителни работи и обзавеждане на семейното им
жилище. По този начин кредитът обезпечавал семейни нужди и двамата съпрузи отговарят
солидарно за погасяването му. Доколкото ищците са наследници на починала му съпруга, те
наследяват и част от задълженията във връзка с процесния договор за кредит. Ответникът
твърди, че по този начин не следва да отговаря за повече от 1/3 от задълженията по договора
за кредит.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за предоставяне на юнионкредит „Улеснение“ (ипотечен банков кредит за
текущи нужди) от 11,08,2008г. /л. 6/, ТБ „МКБ Ю.“ АД /с правоприемник - „П.И.Б.“АД/, в
качеството на кредитодател се е задължила да предостави на ответника Д. З. Д., в
качеството на кредитополучател сумата от 42000,00евро. Като солидарен длъжник по
кредита се е задължил М.Е.М.. Съгласно чл. 1.3. от договора, кредитът се предоставя с цел
„задоволяване на текущи нужди“. По делото не се спори, че средствата по кредита са
усвоени.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №109, том I, рег. № 3661,
дело № 106/2008 г. от 13,05,2008 г. /л. 108/, В.С.С. е продал на Д. З. Д. и Б.Р.И. недвижим
имот, находящ се в гр.София, кв.Филиповци, ул.*******, представляващ втори жилищен
етаж от триетажна жилищна сграда, със застроена площ от 180 кв.м., състоящ се от три стаи,
хол, трапезария с бокс, антре, баня с тоалетна и тоалетна, заедно с 1/3ид.част от общите
части на сградата от правото на строеж върху мястото и от УПИ, съставляващ парцел 8-380,
в кв.32 по плана на гр.София, м.Филиповци, с площ от 720кв.м., в който е построена
сградата при съседи описани в НА.
С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 199, том V, рег. № 14495,
дело № 916/2008г. от 13,08,2008г. /л.174/, ищците В. Т. П. и ЕМ. М. П. са учредили
договорна ипотека върху техен собствен недвижим имот в обезпечение на задължението на
ответника Д. З. Д. и М.Е.М. по договора за кредит от 11,08,2008год.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че Д.Д. и А.Д.а да са били в брак към датата на сключване на договора за
банков кредит 11,08,2008год., както и че В.П. и Е.П. са родители на А.Д.а.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.183/,
2
неоспорено от страните и прието от съда, което като компетентно и обективно изготвено
следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява, че средствата
по кредита се предоставят и отчитат по заемна сметка, открита на името на
Кредитополучателя в ТБ„МКБ Ю.” АД, клон „Национален център”, Финансов център
„Сердика“. Усвояването на средства от кредита се извършва еднократно по разплащателна
сметка IBAN: **********. В ПИБ АД с титуляр Д. З. Д. са открити еврова сметка с IBAN:
******* и разплащателна сметка с IBAN: ******* - левова.
Кредитът се погасява чрез осигуряване на наличност по евровата разплащателна
сметка с титуляр Д.Д., с IBAN: *******. Месечните вноски, в размер на 438.24лв., са
погасявани от Банката, чрез прехвърляне към кредитната сметка по договора на главница и
лихва от вноската на 19-то число от съответния месец. От прегледа на движението по
евровата разплащателна сметка се установява, че кредитът е погасяван редовно в посочения
период от 14.07.2016г. до 19.06.2021г., като редовно са осигурявани наличности по сметката.
Общо направените плащания от Е.П. и В.П. по евровата разплащателна сметка с титуляр
Д.Д., за периода от 14.07.2016г. до 19.06.2021г., са в размер на 20 276.16 евро, с левова
равностойност по обменен курс на ПИБ АД - 39 683,52 лв. /разяснения на вещото лице в
о.с.з. от 20,06,2022год./. Видно от таблицата, инкорпорирана в заключението на вещото
лице, плащанията са правени на каса и чрез банкова сметки на Е.П., с IBAN ******* и
банкова сметка на В.Т., с IBAN с *******.
Вноските по евровата разплащателна сметка с титуляр Д.Д., извършени от Д.Д. за
посочения период са общо 7515,33 евро, в това число вноски на каса общо 3581,27 евро и
3934,06 евро - вътрешно банков превод от левовата разплащателна сметка на Д.. Левовата
равностойност на вноските от Д.Д. по евровата сметка е 14718,77 лв., от които вноски на
каса с левова равностойност 7013,93 лв. и превод от левовата разплащателна сметка –
7704,86 лв.
Е.П. и В.П. са извършили вноски и преводи и по левовата разплащателна сметка на
Д.Д., по дати както и суми представени в Таблица № 2. Общо вноските по левовата
разплащателна сметка с титуляр Д.Д., направени от Е.П. и В.П., в периода от 14,07,2016г. до
19,06,2021г. са в размер на 7740,70лв., в това число преводи, наредени от В.П. общо в
размер на 3440,00 лв. и наредени суми от Е.П. – 4300,70лв. Общо вноските с наредители
Е.П. и В.П., в периода от 14,07,2016г. до 19,06.2021г. по двете разплащателни сметки в ПИБ
АД с титуляр Д.Д. са в размер на 47424.22лв. /с оглед уточнение на вещото лице, направено
в о.с.з. от 20,06,2022год./.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. Б.П.Е. – фактически
съжител на ответника, чиито показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. Свидетелства,
че от 2018год. живее заедно с ответника. Посочва, че той и А.Д.а са живели заедно от 2003 г.
до 2017 г. По сведение на ответника знае, че Д. е теглил кредит за обзавеждане и ремонт на
жилището им. Той и ищците били в добри отношения, говорили си цивилизовано, като не е
имало оплаквания, че той не е изпълнявал задълженията си по кредита. Придружавала го е
при предоставяне на пари в брой на ищците за погасяване на вноски по кредита, но не е
3
присъствала на предаването им. В. П. уведомявала ответника за наближаващ падеж по
договора за кредит, след което той носел сумата от 430,00 лв. Посочва, че е придружавала
ответника в десетина такива случаи. Той вземал парите от дома си и ги носел на ищците.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.155, ал.2, вр.ал.1 от ЗЗД, ако собственикът, който е
заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо задължение плати встъпва в правата на
удовлетворения кредитор срещу длъжника. Ето защо за разлика от хипотезата на чл.74 от
ЗЗД предполагаща доказване на правен интерес от изпълнение на чуждо задължение като
условие за суброгиране в правата на кредитора, то в хипотезата на чл.155, ал.2 ЗЗД се
предполага наличие на правен интерес за ипотекарният длъжник, предвид наличието на
вещната тежест върху имота. В този случай при наличие на плащане или претърпяно
принудително изпълнение върху имота си ипотекарния длъжник се суброгира в правата на
кредитора. Когато с цел да се осуети принудително изпълнение върху ипотекирания имот и
запазване на собствеността, ипотекарния длъжник плати чуждото задължение, не е
необходимо да доказва правен интерес /В този смисъл решение № 61/16.07.2012 г. по търг.
дело № 678/2011 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС/ и се суброгира в правата на кредитора срещу
длъжника до размера на обезпеченото вземане.
В конкретната хипотеза не е спорно ищците да имат качеството на ипотекарни
длъжници, които като собственици на недвижим имот са обезпечили задължения по
договор за кредит от 11,08,2008год. на кредитополучателя Д. Д..
От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи ищците за
релевирания период от 14,07,2016год. до 19,06,2021год. да са плащали задълженията по
договор за кредит общо в размер на 47424,22лв., поради което на осн.чл.155, ал.2 от ЗЗД
встъпват в правата на кредитора. Ирелевантно е обстоятелството, че сумите са внасяни по
сметки/в евро и лева/ с титуляр ответника, от които са погасявани задълженията по кредита,
доколкото е безспорно средствата платени от ищците да са разходвани именно за
погасяване на дълга. Ето защо е налице фактическия състав на пр.норма за суброгиране в
правата на кредитора за платените суми. Неоснователно е възражението на ответника, че
задълженията са погасявани с негови лични средства, които той е предоставял на ръка на
ищцата В.П., които тя да внесе по кредита. На първо място този факт съдът намира да е
житейски нелогичен, доколкото титуляр на банковите сметки е именно ответника, а от
друга страна събраните гласни доказателства, съдът намира да не опровергават изводите на
вещо лице, още повече, че се касае за непреки впечатления на свидетеля за факти съобщени
от страната.
За периода от 14,07,2016год. до 16,08,2019год. / когато е настъпила смъртта на А.Д.а/
ответникът в качеството на длъжник дължи всичко заплатено, независимо от възраженията
за възникнало солидарно задължение на съпругата А.Д.а по отношение на задължението за
кредит. В отношенията с кредитора всеки от солидарните длъжници отговаря за цялото
задължение, а тъй като ищците встъпват в правата на кредитора, то при извършено плащане
4
биха могли да претендират от всеки от солидарните длъжници, платеното задължение до
размера на дълга.
Видно от заключението на ССчЕ за този период е изцяло внесена от ищците сумата
по левова разплащателна сметка на Д.Д. в размер на 7740,70лв., в периода от 07,06,2017год.
до 19,06,2019год., от които 4300,70лв. внесени от Е.П. и 3440,40лв. от В.П.. Съгласно
заключението на вещо лице заявено в съдебно заседание от 20,06,2022год. със сумите
внесени от ищците по левовата сметка с титуляр ответника, Д. Д. чрез вътрешно банков
превод е погасявал задължения по кредита по евровата сметка.
Внесените от ищците суми по евровата сметка определени от съда по чл.162 от ГПК
са в размер на 10743,34евро/ 20276,16евро -9532,82евро=10743,34евро. Сумата от
9532,82евро са внесени от Е.П. 3385,25евро и В.П. -6147,57евро в периода след
16,08,2019год. до 19,06,2021год./
За периода след смъртта на А.Д.а 16,08,2019год. до 19,06,2021год. следва да бъде
разгледаното релевираното възражение от ответника за солидарност на възникналото
задължение по договор за кредит от 11,08,2008год., доколкото би имало отношение към
размера на дълга.
Безспорно е Д.Д. и А.Д.а да са били в брак към датата на сключване на договора за
кредит 11,08,2008год. / Бракът е в периода от 23,08,2003год. –АБ с №38/23,08,2003год. до
16,08,2019год., когато е прекратен със смъртта на съпругата А.Д.а/. Съгласно чл.32, ал.2
от СК, идентична с чл.25 от СК /отм./ съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети
за задоволяване на нужди на семейството. От ответника, кредитополучател е релевирано
възражение заемът да е разходван за нужди на семейството, а именно довършване на
недвижим имот, закупен по време на брака с НА №109, том1, рег.№3661, дело
106/13,05,2008год./. С оглед установената съдебна практика доказателствената тежест за
оборване на законовата презумпция, заетите суми по време на брака да са за нужди на
семейството, е за съпруга оспорващ твърдението или в негова тежест е да установи, че са
използвани за друга цел. В конкретната хипотеза видно от доказателствата е закупен
недвижим имот по време на брака като съпрузите са придобили в режим на СИО ½ ид.част
от него, доколкото не се опровергава възникването й по реда на чл.21, ал.1 от СК, чл.19 от
СК/отм./. Именно за осигуряване на средства за довършителни работи на този имот се
твърди да е сключен договор за кредит. От ищците не са ангажирани доказателства
опровергаващи тези твърдения, поради което съдът приема да е приложима презумпцията на
чл.32, ал.2 от СК като А.Д.а е солидарно задължена по договора за кредит спрямо
кредитора. Ирелевантно е обстоятелството, че недвижимият имот е придобит в режим на
съсобственост с трето лице Б.Р.И.. По време на съществуването на брака не възникват
облигационни вземания между съпрузите. Такива възникват след прекратяване на брака на
осн.чл.44, т.1 от СК със смъртта на А.Д.а, в който момент се прекратява и съпружеската
имуществена общност съгласно чл.27, ал.1 от СК.
На плоскостта на договора за кредит задължени лица са кредитополучателя Д. и
5
М.М. като във вътрешните им отношения на осн.чл.127 от ЗЗД, доколкото не следва друго
от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва
да се понесе от тях по равно или всеки отговаря за ½ от дълга. Така установените вътрешни
отношения не се оспорват и от ищците, които са уредили отношенията си с другия
солидарен длъжник/ техен син М.М./.
Що се касае до отношенията между Д.Д. и А.Д.а, то същите подлежат на
самостоятелно разглеждане, доколкото основанието за приложение на презумпцията на
чл.32, ал.2 от СК, чл.25 от СК/отм./ е именно качеството й на съпруга на
кредитополучателя Д.Д. за поети задължения за нужди за семейството. Т.е. в техните
вътрешни отношения съпругът би могъл да има облигационна претенция за платеното от
него солидарно задължение на осн.чл.127 от ЗЗД.
Предвид това подлежи на разглеждане възражението на ответника за сливане на
качеството кредитор и длъжник на ищците като наследници на А.Д.а. Не се спори между
страните от брака на ответника и А.Д.а да няма низходящи, поради което наследници на
А.Д.а са Д. Д., в качеството на съпруг и ищците -нейни възходящи. Тъй като бракът е с
продължителност повече от 10 години на осн.чл.9, ал.2 от ЗН съпругът наследява заедно с
възходящи и получава 2/3 от наследството. Наследството на А.Д.а включва както
вземанията, така и задълженията на наследодателя. Тъй като към момента на смъртта на
съпругата „семейното задължение“ е за ½ от дълга, то Д. дължи ¼ лично и 1/6 по
наследство или 5/12 от общия дълг. Възходящите дължат на лично основание 1/12, в
качеството на наследници на А.Д.а или сумата от 794,40евро /1/12 от 9532,82евро/. При
горните мотиви задължението на ответника е в размер на 3972,00евро/7768,55лв./, за което
ищците се суброгират в правата на банката като платили чуждо задължение или исковата
претенция е основателна.
Тъй като не е налице законово или договорно основание за осъждане на ответника да
заплати дължимите суми при условията на активна солидарност, то същите са дължими
разделно на всеки от ищците, за това което е платено от него, както следва:
За периода от 14,07,2016год. до 16,08,2019год. платени от В. П. са сумите
4460,44евро и 3440,00лв. като исковата претенция е основателна за претендираните ½ от
сумите или сума в размер на 2230,22евро и и 1720,00лв.
За периода от 14,07,2016год. до 16,08,2019год. платени от Е.П. са сумите
6282,93евро и 4300,70лв. като исковата претенция е основателна за претендираните ½ от
сумите или сума в размер на 3141,46евро и 2150,35лв.
За периода от 16,08,2019год. до 19,06,2021год. платени от В. П. са сумите
6147,57евро като исковата претенция е основателна за дължимата от ответника 5/12 част или
сума в размер на 2561,49евро.
За периода от 16,08,2019год. до 19,06,2021год. платени от Е.П. са сумите 3385,25евро
като исковата претенция е основателна за дължимата от ответника 5/12 част или сума в
размер на 1410,52евро.
6
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищците се дължат разноски съобразно уважената част от
иска, които съдът намира за доказани в размер на 2288,20лв. от общо 2692,00лв., от които
1032,00лв.-д.т., 350,00лв.-в.л. и 1310,00лв.-адв.възнаграждение.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, съобразно отхвърлената
част, които съдът намира за доказани в размер на 196,00лв., от общо 1400,00лв.адв.
възнаграждение.
Мотивиран от горното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. З. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******
№******* да заплати на В. Т. П. , с ЕГН **********, със съдебен адрес: град София, бул.
„******* на осн. чл. 155, ал. 2 от ЗЗД сума в размер на 2230,22евро, както и сума в размер
на 1720,00лв., платени по договор за кредит № 310-798 от 11,08,2008год., за периода от
14,07,2016год. до 16,08,2019год., както и сума в размер на 2561,49евро, платени за периода
от 16,08,2019год. до 19,06,2021год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. З. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******
№******* да заплати на Е.М. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: град София, бул.
„******* на осн. чл. 155, ал. 2 от ЗЗД сума в размер на 3141,46евро, както и сума в размер
на 2150,35лв., платени по договор за кредит № 310-798 от 11,08,2008год., за периода от
14,07,2016год. до 16,08,2019год., както и сума в размер на 1410,52евро, платени за периода
от 16,08,2019год. до 19,06,2021год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
до изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за разликата над посочените суми до общо
предявен размер от 25800лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. З. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******
№******* да заплати на В. Т. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: град София, бул.
„******* и Е.М. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: град София, бул. „*******, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2288,20лв. -разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Т. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: град София, бул.
„******* и Е.М. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: град София, бул. „******* да
заплатят на Д. З. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******
№******* на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 196,00лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
7
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8