Решение по дело №378/2019 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 януари 2020 г. (в сила от 13 юли 2020 г.)
Съдия: Юлита Николова Георгиева Трифонова
Дело: 20191610200378
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Берковица 30.01.2020г.

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание на 22.01.2020 година в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

 

При секретаря  Нина Андреева и като разгледа докладваното от съдията Георгиева  АНД №378 по описа за 2019г. на БРС, въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Хенди тел“ ЕООД гр.София, срещу Наказателно постановление № 12-001456 от 16.09.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл. 415, ал. 2 от КТ, на „Хенди тел“ ЕООД гр.София,  е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000,00 лева за нарушение по чл. 402, ал. 2 от КТ.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не е осъществен визирания състав на административно нарушение, наказващият орган неправилно е приложил материалния закон. Жалбоподателят моли съда, да отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

За ответника по жалбата се явява юрисконсулт. Пледира за потвърждаване на НП.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпита се актосъставителя и свидетелите.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 10.05.2019 г. актосъставителят- служител на Инспекцията по труда-Монтана съвместно със свои колеги, посетили търговски обект, находящ се в гр. Вършец, обл.Монтана, който се е стопанисвал от жалбоподателя във връзка с подаден сигнал от работещ в обекта. При проверката, на място установили ,че обекта не работи.Не установили и представител на дружеството.Изготвили призовка и изпратили на всички известни адреси на дружеството с указание на коя дата да се яви представител и да представи необходимите документи. На посочената в призовката дата 20.05.2019год. представител не се явил и не са представени изисканите документи.Изпратена е отново призовка с определена нова дата за явяване  на представител,но отново не се явил такъв.

Като приел, че е осъществено нарушение, актосъставителят съставил АУАН № 12-001456 от 21.06.2019 год., в който подробно описал приетото от него за нарушение на КТ. Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал атакуваното НП, в който описанието на нарушението е формулирано по същия, като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 402, ал. 2 от КТ и санкционирано по чл. 415, ал. 2 от КТ.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя и свидетелите . Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи, има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая, въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е търговец– правно образование, което не може да има собствено, психическо отношение към деянието. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 416 от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус съдът съобрази следното: Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намери, че са допуснати съществени процесуални нарушения.

Настоящият състав счита, че актосъставителят не е спазил процедурата по съставяне и връчване на АУАН. Безспорно е, че АУАН не е съставен в присъствието на жалбоподателя.Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствие на нарушителя.  В отсъствие на нарушителя актът се съставя при условията на ал.2  – когато нарушителят е известен, но не може да бъде намерен, или ако след покана не се яви за съставянето на акта. В случая в административната преписка се съдържа покана до „Хенди-Тел”ЕООД на адрес в гр.Пловдив управителят на дружеството да се яви в дирекция „ИТ”- Монтана за съставянето на АУАН .В кориците на делото, е приложена покана, адресирана до жалбоподателя, с която той е поканен да се яви за съставяне на АУАН, но липсват доказателства тази покана да му е връчена редовно. Същата  е получена,видно от приложеното към делото известие за доставяне ,но не става ясно кой я е получил. По делото няма данни лицето Красимира Куцарова-/записана като „сътр.”  да е била упълномощавана от жалбоподателя да го представлява /а именно на нея е била връчена призовката за съставяне на АУАН  на 13.06.2019год. /на л.10 от делото /.Т.е. липсват неоспорими данни, че същата е получена от надлежно упълномощено от дружеството лице –не е налице редовно и валидно пълномощно с нотариална заверка на подписите.В този смисъл не са налице данни жалбоподателя да е редовно призован и да не се е явил за съставяне на АУАН. Изпращането само на покана за явяване, която не е редовно връчена, не е достатъчно за да се достигне до извод, че лицето не е намерено на адреса.

На следващо място, от материалите по делото се установява,че една от поканите за съставяне на АУАН е получена от Антоанета Николова –синдик на дружеството.Същата ,обаче е уведомила АНО,че е освободена като синдик на несъстоятелното дружество и е посочила,че за такъв е назначен Б.Л.Б..По делото липсват доказателства да е изпращана покана до посочения синдик във връзка с явяване и съставяне на АУАН.В този смисъл, в случая липсват доказателства, които обосновават необходимостта АУАН да се състави по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, т.е. в отсъствие на нарушителя. Въпреки данните от освободения синдик за новоназначения такъв ,по делото липсват данни същият да е призоваван във връзка с явяване и съставяне на АУАН. Не става ясно защо след като е установен представляващия дружеството, то органите на ДИТ не са го потърсили, за да връчат на него призовката.АНО, чиято е доказателствената тежест, по никой начин не доказа, че лицето,което представлява дружеството към момента на проверката, изобщо е било информирано по надлежния ред, за да се яви в указания в призовката ден и час.

 Съдът приема и че е допуснато нарушение при връчването на акта, тъй като когато актът се състави в отсъствие на нарушителя актът се изпраща на съответната служба за връчване или на общинската администрация. В случая АНО изпратил копие по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка и видно от нея на л.6 от делото АУАН е изпратен по пощата и получен от Елисавета Стефанова,без обаче да е отбелязано качеството на лицето, на което бил връчен акта за нарушение.. В тази връзка съдът приема, че актът не е връчен и подписан от нарушителя или упълномощено от него лице.  За законосъобразното връчване на акта в съответствие с разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ е необходимо актът да не може да бъде връчен лично, при което е допустимо изпращането му по пощата – с препоръчано писмо с обратна разписка. В този случай писмото безспорно  може да бъде получено или лично от управителя на юридическото лице-нарушител, или упълномощено от него лице или от служител на дружеството, натоварен от управител да приема пощата. Невъзможността за лично връчване следва да се разбира не като невъзможност въобще нарушителя да бъде намерен и акта да му бъде връчен лично, а като такава невъзможност, която се дължи на обективни дадености като различно местонахождение на седалище на териториалната структура на контролния орган, адреса на нарушителя и седалището на администрацията, чиито служител е актосъставителя, както и неявяването на нарушителя за съставянето на АУАН.

 

На следващо място, съдът споделя изложеното в жалбата, че не е осъществен състава на въведеното нарушение. По делото са приложени призовки,изпращани на различни адреси на дружеството по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка с указание да се яви представител и да представи исканите доказателства. Същите не са получени .

Съдът намира, че е нарушена и процедурата по чл.58, ал.1 от ЗАНН, като наказателното постановление е връчено по пощата с известие за доставяне, в което като получател е посочена Е.Стефанова,  без да е отбелязано качеството на лицето, при което не е възможно да се формира извод, че това е лице, натоварено да приема книжа от името на санкционираното дружество

Предвид горното, съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на строго формалната процедура за съставяне и връчване акта за административно нарушение, която е гаранция за правата на гражданите и за законност на административно наказателното производство. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

 

Този извод прави безпредметно обсъждането на въпросите  по същество – извършено ли е нарушение, виновно ли е извършено, правилно ли е индивидуализирано наказанието и т.н.

 

Предвид горното, съдът намира, че наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло, а подадената против него жалба бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И

 

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 12-001456 от 16.09.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –Монтана  , с което на основание чл. 415, ал. 2 от КТ, на „Хенди тел“ ЕООД гр.София  е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20000,00 лева, за нарушение по чл. 402, ал. 2 от КТ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Монтана в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: