РЕШЕНИЕ
№ 525
гр. Плевен, 25.10.2021г
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи състав в съдебно заседание на двадесети
септември през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря В.Мушакова,
като разгледа докладваното от съдия Дилова Административно дело № 295/2021г. по
описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба подадена
от В.Л.П.,*** действие ОС Ловеч, против
Решение ПИ-77/05.03.2021г. на Директора на ТД на НАП- София, с което е
потвърдено Разпореждане за изпълнение на осн. чл. 211 от ДОПС изх. № C 210022-155-000002 /10.02.2021г. издадено от Ц.В. – Главен публичен
изпълнител при ТД на НАП София. Твърди се, че издаденото Решение е
незаконосъобразно, издадено на отпаднало основание, че не е осъществен фактическия състав на чл.
211 ал.1 от ДОПК и разпоредбата не може
да намери приложение. Излага, че Постановление за налагане на ПОМ
7156/23.03.3017г. на Публичния изпълнител при ТД на НАП София е отменено с
влязло в сила решение № 4790/14.07.2017г. на Адм.съд София и след
като е отменено, то и обжалваното разпореждане е издадено на отпаднало
основание. Твърди, че не е наложил наложения запор по запорно съобщение №
59-00-485/23.03.2017г. на Публичен изпълнител Б. до ЧСИ издаден за
предполагаеми задължения на длъжника „Емаар“ ЕООД за негови предполагаеми
задължения към НАП и не е извършил плащане към длъжника "ЕМААР" ЕООД,
поради което не следва да носи отговорност. Твръди, че за периода 10.02.2017г.,
когато е бил сезиран с искане за изпълнение по реда на ЗОЗ до 25.04.2017г., при
формалното прекратяване на изп.д. 182/2017г., поради оттеглен мандат по ЗОЗ
публичния изпълнител не е налагал с ПНОМ конкретна обезпечителна мярка като
ЧСИ- депозитар и само наличие на такава обезпечителна мярка и несъобразяването
с нея може да ангажира солидарната му отговорност по реда на чл. 211 от ДОПК.Твърди,
че обжалваното разпореждане е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 193 ал.4
от ДОПК, тъй като „ОНАР“ ЕООД е обявено в несъстоятелност с Решение №
943/06.07.2020г. на СГСТвърди, че предвидения в чл. 193 ал.4 ДОПК 6 месечен
срок е започнал да тече на 06.07.2020г. и е изтекъл на 06.01.2021г. и към
датата на издаване на Разпореждане за изпълнение на осн. чл. 211 от ДОПК срокът
по чл. 194 ал.4 от ДОПК е изтекъл, поради което извършеното действие от
публичния изпълнител е недопустимо. Твърди, че Разпореждането не съдържа
изложение и обосновка относно произхода
и размера на действителния публичен дълг на длъжника „Онар“ ЕООД в
несъстоятелност, който е предмет на принудително изпълнение по изп. д.
*********/2017г., по което е привлечен към солидарна отговорност. Твърди, че
недопустимо в осппореното Решение на Директора на НАП се черпят мотиви от
Решение по гр.д.№ 3024/2019г. на ВКС с което са определени санкции- глоби
спрямо жалбоподателя като ЧСИ осъществило специално производство по ЗОЗ. В
заключение отправя искане оспореното Решение № ПИ-77/05.03.2021г. на Директора
на ТД на НАП София, с което е потвърдено Разпореждане за изпълнение на осн. чл.
211 от ДОПК № С-210022-155/10.02.2021г. издадено от Ц.В. Главен публичен
изпълнител при ТД на НАП София със законните последици. Претендира
Разноски.Подробни съображения са изложени в представена по делото писмена
защита.
Ответникът по жалбата- Директор на ТД на НАП- гр.София,
в представения писмен отговор, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Представя писмена защита, в която се посочва, че Решение № ПИ-77/05.03.2021г. на Директора на
ТД на НАП София, с което е потвърдено Разпореждане за изпълнение на осн. чл.
211 от ДОПК № С-210022-155/10.02.2021г. издадено от Ц.В. са издадени от
компетентен орган, в рамките на предвидената от закона форма и съдържат
задължителните реквизити съгласно ДОПК.Излага, че са налице предпоставките за ангажиране на солидарната
отговорност на жалбоподателя по реда на чл. 211 ал.1 от ДОПК. Твърди се, че
жалбоподателя се явява трето задължено лице по смисъла, че запорно съобщение
изх.№ 59-00-485/25-03.2017г. от ТД на НАП София и потвърден от ЧСИ В. П. е
надлежно съобщен и връчен и се смята наложен от деня и часа на получаване на
запорното съобщение. Твърди се, че ЧСИ В. П. е извършил плащане на длъжника
„Онар“ЕООД.Излага, че по партидата на длъжника „Онар“ в ЦРОЗ са вписани и
запорите на НАП върху банковите му сметки и паричните средства и ЧСИ е следвало
да се снабди с извлечение от ЦРОЗ след образуване на изпълнителното дело и да
присъедини всички кредитори които имат права върху същото имущество
удостоверено в ЦРОЗ, което не е изпълнено. Оспорва, че обжалваното разпореждане
е издадено на отпаднало основание , към датата на която е прекратено
изпълнителното дело при ЧСИ П. , както и на датата на която е извършено плащане
на длъжника „Онар“ въпреки наложения запор НАП е имал надлежно вписан запор
върху паричните средства на „Онар“ ЕООД и е бил присъединен кредитор по право в
производството. Към този момент наложените обезпечителни мерки наложени с ПНПОМ
7156/23.03.2017г. не са отменени и имат своето действие и правни последици.
Оспорва, твърдението че издаването на
оспореното разпореждане е недопустимо с оглед нормата на чл.193 ал.4 от ДОПК,
тъй като решението с което е открито производството по несъстоятелност е
последващо образуваното производство по ЗОЗ и съгласно разпоредбата на чл. 43
ал.1 от ЗОЗ откриването на производство по несъстоятелност не спира започнатото
производство то чл. 32 от ЗОЗ., освен това производството по несъстоятелност е
спряно и няма назначен синдик, и за времето на спиране на производството по
несъстоятелност публичния изпълнител може да извършва действия по изпълнение.Твърди
се, че съдебния изпълнител е допуснал съществени нарушения установени с влязло
в сила съдебно решение по гр.9. 3024/2019г. по описа на ВКС, които са довели до
ощетяване на държавата със сумата в размер 729 988,94 лв, която е била
единствения актив на длъжника „Онар“ ЕООД.Счита, че правилно и законосъобразно е ангажираната
солидарна отговорност на ЧСИ В. П., поради което жалбата следва да бъде
оставена без уважение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като съобрази твърденията страните и въз основа
на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Оспореното
решение е било съобщено на жалбоподателя чрез връчването му на 15.03.2021 г.
Жалбата е подадена по пощата на 19.03.2021, т. е. в рамките на 7-дневния преклузивен
срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Съдът е сезиран от надлежна страна, срещу акт,
с които се засягат негови законни права и интереси и следователно е подлежащ на
оспорване. Съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва
да бъде разгледана.
От представеното по делото Разпореждане за изпълнение
на осн. чл. 211 от ДОПК с изх.№ С
-210022-155-000002/10.02.2021г. се установява, че на осн. чл. 211 ал.3 вр. чл.
206 ал.2 и чл. 211 ал.1 от ДОПК поради това, че ЧСИ В. П. е допуснал изплащане на сумата в размер на
739988,94лв на длъжника въпреки получено от него запорно съобщение №
485/23.03.2017г. и в нарушение на разпоредбите на ДОПК и ЗОЗ, съгласно който от
датата на получаване на запорното съобщение задълженото към длъжника лице не
може са предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, тъй като спрямо
тях има задължение на пазач, без да е удовлетворен НАП като кредитор.
Определена е дължима сума за внасяне 1 025318,61 лв, в това число главница в
размер на 739 988,94 лв и лихва 285 329,67 лв изплатена от ЧСИ В-. П. въпреки наложения запор- възбрана
с Постановление № 7456/23.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от
25.04.2017г. до 10.02.2021г.
Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТД на НАП
София, който с Решение № ПИ-77/05.03.2021г. е оставил жалбата без уважение като
неоснователна.
Решението на
Директора на ТД на НАП София в случая е издадено в рамките на
законоустановената компетентност на органа по място, по материя и по степен.
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП София, като
компетентна териториална дирекция, в съответствие с правомощията си се е
произнесъл с решение по оспореното пред него разпореждане. Оспореното Решение №
ПИ-77/05.03.2021 г. е издадено в законоустановената писмена форма, съдържа
изискуемите реквизити и е мотивирано.
По делото не се спори, че на
10.02.2017г. по молба на „Емаар“ ЕООД при ЧСИ В. П. е образувано изп. д.№
20178790400182/2017г. срещу „Онар“ЕООД с искане за налагане на запор на
вземания от трети лица, постъпващи по конкретно посочени банкови сметки на
длъжника, до размер на 980 000лв. Изпълнителното производство е образувано въз
основа на заявление за вписване на договор за залог, сключен между „Емаар”ЕООД
като заложен кредитор и „Онар”ЕООД като залогодател, потвърждение за вписването
му в Централния регистър на особените залози от 09.02.2017г. и заявление за
вписване на пристъпване към изпълнение срещу длъжника „Онар”ЕООД от същата дата./
стр. 454 и 457 от делото/ От представеното заявление за вписване на договор за
залог, с договора е обезпечено вземане за 980 000лв., а заложеното имущество е:
вземанията на трети лица, налични и постъпващи по сметката на дружеството в посочени
банки. Представено е заявление за вписване на пристъпване към изпълнение на
цялото вземане върху цялото заложено имущество. Посочен е депозитар Х.С.Х.-
Пом. ЧСИ при ЧДИ В.П. *** и е посочена
банкова сметка. ***, че към датата на образуване и прекратяване на
изпълнителното дело Х.С.Х. е заемал длъжност Помощник ЧСИ при ЧСИ В.Л.П. ***.
По делото не се спори, че трудовото му правоотношение е прекратено на
19.02.2021г. на осн. чл. 325 ал.1 т.1 от КТ.
От
представеното по делото копие на изпълнително дело № 20178790400182/17 по описа
на ЧСИ В.П. се установява, че Помощник ЧСИ Х. е изпратил запорни съобщения
на посочение в молбата на взискателя
„Емаар“ банки и е наложен запори на посочените в молбата
банкови сметки.
Видно от представеното по делото писмо
от ТБ „Д“ АД изх.№000-3771/21.04.0217г. на 19.02.2017г. от сметката на „Онар“
ЕООД по сметката на ЧСИ В. П. е преведена сумата 95 лв. Видно от предтавеното
по делото писмо изх.№ 0003771 от 21.04.2017г./ стр. 5247 е, че ЧСИ е уведомен
че на 19.04.2017 от сметка на „Онар “ по сметката та ЧСИ е преведена сумата
739988,94 лв. Това се установява и от представеното на стр. 525 платежно
нареждане. Видно от представения по делото отговор изх.№ ЗС-03-6512 от
16.02.2017г. на Банка Пиреос стр. 477 /от делото / че върху банковата сметка на „Онар“ има наложен запор
от НАП София с Постановление №С 160022-022-0021821/09.09.2016г.
Видно от приложеното по делото писмо
изх.№ 59-00-485/13.03.2017г. НАП е изискал информация от ЧСИ В. П. във връзка с образуваното изпълнително дело и
вэв връзка с постъпила информация за наложен дапор на13.02.2017г. на банкова
сметка *** „Д“ НАп е изискал информация за точен номер на изпълнителното дело,
взискател, точния размер на претенцията на взискателя по изп. д. и неговото
основание/ стр. 491 от делото/.Видно от представеното /на стр. 493/ съобщение
отПом.ЧСИ Х. до ТД на НАП е, че на осн.
чл. 12 от ДОПК на НАП е предоставена поисканата на осн. чл. 12 от ДОПК информация . Видно от
приложеното по делото запорно съобщение № 59-00-485/23.03.2017г. е, че на осн.
чл. 202, ал.2 ДОПК, вр. чл.215, ал.1 т.2 ДОПК до ЧСИ П. е наложен запор върху
вземане на „ЕМААР“ ЕООД от трето лице за
сумата от 740 000.94лв.Съобщението е връчено на ЧСИ на 24.03.2017г. Видно от
приложения / стр. 497/ по делото отговор
на запорно съобщение изх.№ 06101 от 27.03.2017г., ЧСИ П. не е признал вземането
на НАП за основателно, посочвайки че уредената в процесуалния закон специална
процедура изключва възможността съдебният изпълнител да бъде трето задължено
лице по смисъла на чл.507 и чл.508 ГПК, срещу което всеки кредитор на
взискателя – заложен кредитор да има право да насочи изпълнение за свое парично
вземане.
Във връзка с отговора на Пом.ЧСИ, Гл. публичен
изпълнител М. Б. е уведомила с писмо изх.№ 59-00-485 от 3.04.2017г. ЧСИ П., че
запорът, наложен със запорно съобщение № 59-00-485 от 13.03.2017г., на
основание чл.202, ал.2 ДОПК, ако запорираното вземане е обезпечено със залог се
нарежда на лицето, което държи заложеното имущество да не го предава на
длъжника, а на публичния изпълнител. Наложения запор забранява предаване на
сумите след разпределението на кредитора „Емаар“ ЕОД тъй като същите ще
послужат за предварително обезпечаване на задълженията му. Посочено е, че
неспазването на наложеният запор ще доведе до ощетяване на държавата и
неоснователно получаване на сумата от „Емаар” ЕООД”. Видно от приложеното / стр. 499/ по делото
искане за предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения от трето
лице е, че по повод започнала ревизия
срещу ОНАР ЕООД е изискано от ЧСИ да представи наличните документи във връзка с
образуваното изпълнително дело срещу „Онар“ЕООД. Видно от приложеното / стр.
502/ съобщение от ЧСИ П. до НАП е, че Помощник
ЧСИ е предоставил на НАП исканата информация.
Видно от Постановление за налагане на
ПОМ на осн. чл. 212 ал.1 от ДОПК е, че за обезпечаване на очакваното публично
вземане е наложен запор върху постъпващи суми по банкови сметки, депозити,
вложени вещи в трезори и др. находящи се в Банка Пиреос България, Интертешънъл
Асен Банк АД, ПИБ и Търговска банка Д.
По делото не се спори, а това се установява и от
представеното по делото извлечениие и справки от ЦРОЗ, че запорът на НАП е
вписан в ЦРОЗ на 20.04.2017г. и че по партидата на длъжника „Онар” има вписани
и предходни запори на НАП, макар и в други търговски банки, съответно на
25.01.2016г., 2.02.2016г., 2.02.2016г. и 18.02.2017г .
По делото е представен договор за цесия от
23.02.2017г. сключен между „Емаар“ ЕООД представлявано от Ю.Т. и „Ен ви
дизайн“ ЕООД представлявано от Ю.Т., по
силата на който „Емаар“ ЕООД е прехвърлил
възмездно на „Ен ви дизайн“ЕООД вземането си от „Онар“ ЕООД произтичащо
от Споразумение от 09.02.2017г. обезпечено с договор за особен зало от
09.02.2017г. със залог върху вземанияга по банкови сметки в четири банки и вписан в ЦРОЗ под номер
2017020903910 срещу цена в размер на 90 % от стойността на събраните от
длъжника вземания, която е дължима след като бъде събрано цялото вземане.
Представения договор е с нотариална заверка на подписите рег.№ 1281/20.04.2017г.
Представено е и уведомление за цесия, с което цедента на 23.02.2017г. е
уведомил длъжника да извършената цесия .Видно от уведомлението е, че за
длъжника вземането се счита прехвърлено на „Ен Ви дизаин“ от датата на
получаването му-23.02.2017г, което е удостоверено с подписа на представляващия
длъжника. По делото е представено потвърждение за вписване в ЦРОЗ от
20.04.2017г., от което се установява, че е вписана промяна на кредитора „Ен ви
дизайн“ ЕООД.Видно от представеното по делото съобщение до ТД на НАП ЧСИ е
уведомил НАП, че на мястото на заложния кредитор „Емаар“ ЕООД е конституиран
„Ен ви дизайн“ ЕООД. Със същото съобщение ЧСИ е уведомил НАП че на 28.04.2017г.
ще се извърши предявяване на разпределението на постъпилите по изпълнителното
дело суми. Изрично е посочено, че уведомлението до НАП е във връзка с наложен
запор на вземането на „Емаар“ ЕООД по изпълнителното дело. Съобщение с
идентично съдържание е изпратено до „Ен ви дизайн“ ЕООД и „Онар“ ЕООД.
Видно от постъпилата по изпълнителното дело молба от
длъжника „Онар“ ЕООД е, че поради
постигнато с кредитора „Ен ви дизайн“ ЕООД извънсъдебно споразумение за
прекратяване на делото и за доброволно изпълнение изпълнителното дело следва да
бъде прекратено и е поискал събраните суми да бъдат преведени по посочена
сметка на длъжника „Онар“ ЕООД, въру която няма наложен запор. Представено е и
споразумение между „Ен ви дизаин“ ЕООД и „Онар“ ЕООД от 24.04.2017г. за
прекратяване на изпълнителното дело и доброволно изпълнение на
задължението.Представена е и молба-съгласие от „Онар“ ЕООД за прекратяване на
изпълнителното дело поради постигнато доброволно изпълнение. Върху молбата на
длъжника Пом.ЧСИ Хр.Х. е постановил разпореждане, с което е прекратил
производството по изпълнителното дело и е разпоредил връщане на сумите на
залогодателя.
Пом.ЧСИ е издал на 25.04.2021г. Постановление , с
което е постановил изпълнителното производство по изп.д. 20178790400182 за
прекратено. Видно от представеното платежно нареждане / стр. 535/ от делото е,
че сумата 716322,92 лв е преведена от
сметката на ЧСИ по сметка на „Онар“ЕООД посочена в молбата за прекратяване на
делото.
На 25.04.2017г. Пом.ЧСИ Х. е уведомил НАП, че
изпълнителното дело е прекратено, а сумата е възстановена по сметка на длъжника
и насроченото разпределение на 28.04.2017г. няма да бъде предявявано.
След получаване на съобщението ТД на НАП София е
поискал от ЧСИ на осн. чл.212 ДОПК информация относно банковата сметка на
длъжника, по която е преведена сумаа и точната дата на която е извършен
превода.Пом.ЧСИ Хр.Х. е отговорил на НАП като е посочил сметката по която са
преведени сумите.
По делото е представен препис от Постановление за
прекратяване на изпълнителното дело, на което е удостоверено от ЧСИ, че е
влязло в сила на 05.05.2017г. Представено е и съобщение от ЧСИ до банките,в
които иа наложеи запори-ПИБ АД, Банка Пиреос България АД, Интернешънъл Асет
Банк, за вдигане на наложените запори.
От представеното изпълнително дело се установява, че в
кориците на делото няма изискана справка от ЦРОЗ за наличие или липса на права
върху заложеното имущество на осн. чл. 459 ГПК вр. чл. 40 от ЗОЗ.
Във връзка с действията на ЧСИ, Директора на ТД на НАП
София е подал в Камарата на ЧСИ жалба.На заседание на Съвета на Камарата на ЧСИ е разгледана жалбата, и е
взето решение да се сезира дисциплинарната комисия към Камарата на ЧСИ за
образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ В.П. за извършени нарушения
посочени в решението.
От представеното по делото решение на дисциплинарната
комисия на Камарата на ЧСИ от 03.04.2019г. е видно, че за нарушениепо т.5-в
нарушение на чл. 459 от ГПК вр. чл.40 от
ЗОЗ съдебния изпълнител не се е снабдил с удостоверение от ЦРОЗ за наличие или
липса на права върхузаложеното имущество е наложено наказание –глоба в размер
на 3500 лв, за нарушение по т.7 –в нарушение на чл.433 от ГПК съдебния
изпълнител е приел, че постановлението за прекратяване е влязло в сила без да
са уведомени всички страни в производството , а именно обезпечен кредитор в
лицето на НАП и т.8-в нарушение на чл. 433 ал.3 от ГПК съдебния изпълнител е
вдигнал наложените запори преди влизане в сила на постановлението за
прекратяването –нарушен е чл. 18 от ЗЧСИ и чл.39 от ЗОЗ е наложено наказание по
чл. 68 ал.2 от ЗЧСИ-глоба в размер на 2000 лв.За нарушения по Етичния
кодекс-точки 11-съдебния изпълнител е нарушил принципите на почтеност,
безпристрастност и независимост, като с действията си е уронил престижа на
професията, което се припокрива с нарушение по т.13- смесвайки производството
по ГПК и ЗОЗ ЧСИ е издал документи, които не съдържат ясна индиция за характера
на производството., по т. 14 –в нарушение на чл. 10 ал.2 от ЕКна ЧСИ, съдебния
изпълнител не е съобазил законните интереси на страните и третите лица в
производството и по т.15 – в нарушение на чл. 32 от ЕК на ЧСИ съдебният изпълнител
не е упражнил контрол на свой помощник и служители за нарушение на
професионалната етика, на осн. чл. 68 ал.1 и т.2 от ЗЧСИ е наложено
дисциплинарно наказание глоба в размер на 5000 лв.За останалите нарушения
посочени в искането на Съвета на КЧСИ за образуване на дисциплинарно
производство, дисциплинарния състав не налага наказания. Решението е обжалвано
от ЧСИ В. П. и от Министъра на
правосъдието пред ВКС.ВКС с Решение №231/10.01.2020г. постановено по гр.д.
3024/2019г. III г.о. е отменил Решението на ДК
наКЧСИ с което не са наложени наказания по т. 6 и т.9 и вместо него е
постановил-налага на ЧСИ В.П. наказание Глоба в размер на 10 000 лв за
нарушение по т.6- не е извършил разпределение на постъпилата по неговата сметка
сума и за допуснато нарушение по т.9 –
изплатил е на длъжника суми по делото преди изготвяне и влизане в сила
на разпределение на постъпилите суми и е изменил решението в частта за
нарушения пот.5, т.7 и т.8 като е увеличил размера на наложените наказания
глоба от 5000 лв на 10 000 лв.
По делото/ стр. 183/ е представено Постановление №
7156/23.03.2017г.за налагане на предварителни обезпечителни мерки, с което на
осн. чл. 121 ал.1 от ДОПК с цел предотвратяване извършване на действия и сделки
с имущество на „ЕМААР“ ЕООД е наложен запор на вземането от трето лие “Емаар“
ЕООД от „Онар“ЕООД в размер на
980 000 лв. по изп.д. 201787890400182 произтичащо от договор за особен
залог.Със същото Постановление е забранено разпореждане със запорираното
имущество. Постановлението е обжалвано пред Директора на ТД на
НАП София, който с Решение № ПО-67/19.04.2017г- е оставил жалбата без
уважение.Решението на Директора на ТД на НАП е обжалвано пред Адм. Съд София
град.С Решение № 4790/14.07.2017г. Постановлението за налагане на ПОМ е
отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят е изразил становище, че обжалваното
разпореждане № С 210022-155-000002/10.02.2021г. е издадено на отпаднало
основание, тъй като е изцяло отменено с
влязло в сила решение по адм.д. 5119/2017г. на АССГ. Твърди, че с отмяната му
се заличават всички негови последици, включително и наложения запор. На
следващо място възразява, че не е нарушил запорното съобщение като не е предал
имущество на заложния кредитор, а го е върнал на длъжника. Съгласно разпоредбата
на чл.177 ал.1 от АПК когато съдът отмени
индивидуален административен акт, то решението има действие по отношение
на всички. Към момента на извършване на фактическите действия по изпълнителното
дело обаче този индивидуален административен акт не е бил отменен и ПЧСИ е
следвало да се съобрази с него като не извършва действия на разпореждане със
запорираното имущество. Независимо от това като основание за издаване на
оспореното разпореждане са действията на ПЧСИ по воденото изпълнително дело,
както и несъобразяването на ПЧСИ с
наложения и вписан на 20.04.2017г. в ЦРОЗ запор по партидата на длъжника
„Онар“. Безспорно е, че мотивите към влязлото в сила съдебно решение не се
ползват със сила на пресъдено нещо, но именно за тези нарушения с Решение № 231/10.01.2020г. по гр. . 3024/2019г. по описа
на ВКС на ЧСИ В.П. са наложени дисциплинарни наказания, а решението на ВКС
съгасно чл.297 от ГПК има задължителна
сила. Съгласно т.18 от ТР №1/04.01.2001
г. по тълк.гр.д.№1/2000 г. на ВКС ОСГК „Със сила на пресъдено нещо се ползва
само решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът
подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни
последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на
решението представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към
решението не са част от него.“ Мотивите обаче се ползват с доказателствена
сила.
От събраните по делото доказателства се установява, че
ЧСИ е изпратил на посочените от взискателя банки запорни съобщения, не е
извършил справка в ЦРОЗ, не е проверил дали има и други обезпечени кредитори,
не е изготвил списък на лицата, легитимирани да участват в разпределението,
съответно не е съобщавал на никого за списъка, не е изготвил окончателен такъв,
получил е на сметката си сумата от 739 988.94лв., която със съгласието на
взискателя, е превел на длъжника. При насрочено за 28.04.2017г. разпределение,
той е прекратил на 25.04.2017г. образуваното изпълнително производство, въз
основа на постъпила на същата дата молба с приложено споразумение от
24.04.2017г., сключено между заложния кредитор и залогодателя, разпореждайки
връщане на цялата постъпила сума от 739 988.94лв. на залогодателя /длъжника/. В мотивите към решението на ВКС е прието,че
това нарушение е съществено, като по този начин ЧСИ не е не е изпълнил
основното си задължение, в качеството си на депозитар, а именно да извърши
разпределение между кредиторите.
Съгласно чл.40
ал.1 ЗОЗ, при изпълнение по реда на ЗОЗ, присъединени кредитори са всички лица,
които имат заложни права, учредени по реда на ЗОЗ. От представеното по делото
извлечение от ЦРОЗ е видно, че по
партидата на ОНАР на 20.04.2017г. е
вписан запор на НАП, поради което НАП е присъединен кредитор. Между НАП и
Помощник ЧСИ през цялото време през което е водено изпълнителното дело е водена
кореспондецния, от която за ЧСИ е било видно, че НАП има вземане в размер на
740 000,94 лв., поради което има наложени и вписани запори върху сметките
на „Онар“ ЕООД. След като ЧСИ е бил
уведомен, че НАП е присъединен кредитор по ЗОЗ, той не е могъл да прекрати
изпълнителното производство без да уведоми за това НАП, да преведе сумата по
сметка на длъжника и да вдига запорите преди влизане в сила на постановлението
за прекратяване.
По делото е назначена съдебно-графологична експертиза,
от заключението на която е видно, че всички действия по изпънителното дело образувано при ЧСИ В. П. са извършени от
Помощник ЧСИ Хр.Х.. Съдът кредитира
заключението на ВЛ като неоспорено от страните като вярно, обективно и
компетентно
В жалбата се съдържат твърдения, че жалбоподателят В. П.
не следва да носи отговорност по чл. 211 от ДОПК тъй като автор на извършените
действия по изпълнителното дело е Помощник ЧСИ Хр. Х..Съдът намира, че това
възражение на жалбоподателя е неоснователно тъй като на осн. чл. 37 ал.3 от ЗЧСИ за вредите неизпълнение на задълженията на помощник-частния съдебен
изпълнител, частният съдебен изпълнител отговаря солидарно с него. По делото не се спори, че в хода на
изпълнителното дело пом. ЧСИ Х.Х. е бил единствен депозитар определен от
кредитора „Емаар“ ЕООД и вписан в ЦРОЗ,
който е осъществил всички фактически и правни действия по изпълнителното дело.
По делото е представен е договор от 10.02.2017г., сключен от заложният кредитор
„Емаар”ЕООД като възложител и Х.С.Х., в качеството му на Помощник – частен
съдебен изпълнител при ЧСИ В.Л.П., с който възложителят като обезпечен с особен
залог кредитор, който е вписал пристъпване към изпълнение срещу длъжника
„Онар“е възложил Х. да наложи на запор на банковите сметки на „Онар”ЕООД, чрез
ЧСИ на вземанията от трети лица, постъпващи по посочени банкови сметки на
длъжника до размер на 980 000лв. Изпълнителят по договора е приел да извърши
запор на вземанията по реда на ЗОЗ, във вр. чл.18, ал.4 от Закона за частните
съдебни изпълнители. Съгласно чл. 2 договорът е сключен до датата на предаване
на сумите, получени от запора на вземанията на лицата, имащи право върху
получените суми, включени в окончателния списък за разпределение. Съгласно
чл.11 договорът се прекратява при приключване на изпълнението, считано от
датата на предаване на сумите на лицата имащи право на тях, включени в
окончателния списък за разпределение, при изоставяне на изпълнението върху
вземането от страна на възложителя, в случай че по- нататъшното изпълнение на
предмета на договора се окаже невъзможно поради независещи от страните причини,
с едномесечно писмено предизвестие отправено писмено до другата страна и по
взаимно съгласие между страните.Съгласно чл.38 ал.1 ЗОЗ и ЧСИ, депозителят трябва да е
адвокат или регистриран одитор, а съгласно чл.18, ал.4 ЗЧСИ, когато продажбата
се извършва по реда на ЗОЗ, ЧСИ има правата и задълженията на депозитар. В конкретния случай Помощник ЧСИ е приел да бъде
депозитар именно поради това, че работи като Помощник ЧСИ при ЧСИ В. П.. Основното задължение
на депозитаря е да извърши разпределението между кредиторите и да им предаде
цената на продаденото заложено имущество.
За да изпълни това задължение депозитарят следва на осн. чл. 39 ал.1 от ЗОЗ да изготви да изготви списък на лицата, легитимирани
да участват в разпределението, който се съставя въз основа на данните от ЦРОЗ, като
включва само обезпечените кредитори, които имат вписани в регистъра права върху
заложеното имущество, които съгласно чл.
40 ал.1 от ЗОЗ са присъединени по право, да
съобщи списъка на залогодателя, на длъжника и на включените в списъка лица,
като го обявява в регистъра, в който е вписано пристъпването към изпълнение.Това
не е сторено от Помощник ЧСИ Хр.Х.. На вписване в съответния регистър подлежи и
изоставяне на изпълнението, което също не е сторено от Помощник ЧСИ Хр.Х.. В решението ВКС е прието, че липсата на съставен
списък означава липса на намерение за извършване на разпределение, защото не
може да се разпределя, ако не е ясно между кого ще се разпределя. Съгласно
чл.41, ал.4 ЗОЗ, по реда на ЗОЗ, единственият случай, в който е възможно
превеждане на сума по сметка на длъжника е когато след пълното удовлетворяване
на кредиторите е останала такава и в 14-дневен срок от съобщаването,
залогодателят е представил удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК за липса на
публични задължения. Изискването за
представяне на удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК е въведено, за да се гарантира
събиране на публичните вземания на държавата.
След служебно
извършена проверка съдът установи, че обжалваното решение, както и потвърденото
с него постановление, представляват валидни административни актове, издадени от
компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия. Оспореното
решение е издадено в рамките на законоустановена процедура, в писмена форма и
съдържа законоизискуеми реквизити, включително изложение на фактическите и
правните основания за постановяването му, както и мотиви и разпоредителна част.
Съдът приема, че изложеното касае и издаденото, и потвърденото с процесното
решение.При извършената проверка съдът
установи, че при започването провеждането и приключването на процедурите по
издаването на оспореното решение, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Издаденото Разпореждане е било предмет
на административен контрол, съобразно нормата на чл. 266 от ДОПК..
Нуждата да се обезпечи изпълнението на конкретно
публично вземане възниква поради опасността публичният изпълнител да не открие
в деня на изпълнението секвестируеми права на длъжника, годни да удовлетворят
публичния взискател. Ето защо в нормата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК е посочено,
че обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се
затрудни събирането на публичното задължение. В конкретния казус, налагането на
мерките е основано именно на обстоятелство, че ще бъде затруднено събирането на
публичното задължение, и с цел предотвратяване извършването на сделки и
действия с имуществото на длъжника, т. е. органите по приходите са приели, че е
налице хипотезата на чл. 195 от ДОПК поради което са предприели мерки за
обезпечаване на задължения на „Емаар“ООД и „Онар“ като са наложени запори по
партидата на „Онар“ ЕООД вписани в ЦРОЗ и е наложен запор на вземането на
„Емаар“ ЕООД от „Онар“ЕООД.
За да се издаде разпореждане за изпълнение по реда на
чл. 211, ал. 3 от ДОПК следва да е налице изпълнение на първата алинея/ в
конкретния случай/ на разпоредбата, а именно който изплати на длъжника вземания
или му предаде вещи въпреки наложения по съответния ред запор, отговаря
солидарно с него за изплатеното или предаденото до размера на задължението с
лихвата след плащането. По делото безспорно се установява, че ПЧСИ е превел
именно на длъжника „Онар“ ЕООД събраната по неговата сметка сума, като е превел
сумата по новооткрита сметка, по която няма наложен запор.Съобразно нормата на
чл. 206, ал.2 от ДОПК, от датата на получаването на запорното съобщение,
третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на
длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след
получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото
задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на
задължението му. От своя страна, нормата на чл. 211, ал.1 от ДОПК постановява,
че който изплати на длъжника вземания или му предаде вещи, въпреки наложения по
съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото,
до размера на задължението, с лихвата след плащането .С оглед изложеното съдът
приема, че са налице предпоставките на
чл.211 ал.1 от ДОПК за ангажиране на солидарната му отговорност. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че не е ясен размера на задължението. В случая
задължението е формирано от главница в
размер на 739988,94 лв и лихва за периода от 25.04.2017г.-10.02.2021г. в размер
на 285329,67 лв.
По отношение на възражението, че оспореното разпореждане
е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 193 ал.4 от ДОПК.
Няма спор, че налагането на обезпечителните мерки по
отношение на „Онар“ ЕООД е преди обвяването на неплатежоспособността на
дружеството, съответно обявяването му в несъстоятелност.Според разпоредба чл.
638, ал. 1 от ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират
изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от ДОПК.С
разпоредбите на чл. 193, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК е уредено едно изключение от
разпоредбите на ТЗ относно универсалното принудително изпълнение при
несъстоятелност, като на публичния изпълнител е предоставена възможност да
предприеме действия по реда на специалния закон по отношение на имуществото на
длъжника, върху което са наложени обезпечителни мерки преди откриване на
производството по несъстоятелност. Тази възможност за провеждане на
индивидуално изпълнително производство е ограничена обаче с изричен срок от 6
месеца, считано от откриване на производството по несъстоятелност, в който срок
следва да се реализира имуществото, върху което са наложени обезпечения. В
случай, че това не бъде извършено, съгласно чл. 193, ал. 4 от ДОПК, публичният
изпълнител следва да предаде служещото за обезпечение имущество на синдика за
реализирането му в производството по несъстоятелност. В настоящият случай, като
видно от вписванията в Търговския регистър, който е публичен безспорно се
установява, че производството по несъстоятелност на „Онар“ е открито с Решение
на СГС по т.д. 545/2020г., постановено на 06.07.2020г., и е спряно. С решение от 10.09.2021г.
производството по несъстоятелност е прекратено и търговеца е заличен. Анализът
на текста на чл. 638, ал. 1 от ТЗ води до извода, че в момента, в който се
открие производството по несъстоятелност, всички изпълнителни производства,
учредени и по ГПК, и по ДОПК, се спират, ако са насочени срещу имущество, което
е включено в масата на несъстоятелността. Последното следва и с оглед характера
на производството по несъстоятелност, което е универсално. В разпоредбата на чл. 43 ал.1 от ЗОЗ изрично е
посочено, че откриването на производство по несъстоятелност не спира
започнатото изпълнение п ЗОЗ. В случая производството по несъстоятелност е
открито с решение на СГС постановено след прекратяване на изпълнителното
дело. С разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ДОПК
изрично е предвидено, че имущество, върху което преди откриването на
производство по несъстоятелност, вече са наложени мерки за обезпечаване на
публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за
събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при
условията и по реда на този кодекс. В случая производството по несъстоятелност
е прекратено и към момента на постановяване на решението търговецът е заличен
без да може органът по принудително изпълнение в лицето на публичния
изпълнител, нито синдикът да реализират имуществото му,което не кореспондира с
волята на законодателя, както и с целта на производството по несъстоятелност. Преди
откриване на производството по несъстоятелност са били наложени мерки за
обезпечаване на публични вземания, като е бил вписан запор в ЦРОЗ, с което ЧСИ
не се е съобразил при връщане сумата на длъжника, поради което възражението за недопустимост на оспореното разпореждане на това основание е
неоснователно.
С оглед изхода на делото, следва жалбоподателят, да
бъде осъден да заплати в полза на НАП сумата 500 лв представляваща направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ подадената от В.Л.П. ЕГН **********
действащ като ЧСИ с рег. № 879 с район
на действие ОС Плевен против Решение № ПИ-77/05.03.2021г. на Директора на ТД на
НАП София, с което е потвърдено Разпореждане за изпълнение с изх. № С
210022-155/10.02.2021г. на Директора на ТД на НАП София като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА
В.Л.П. ЕГН ********** действащ като ЧСИ
с рег. № 879 с район на действие ОС Ловеч да заплати на НАП ТД София
сумата 500 лв представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
С Ъ Д И Я :