Р е ш
е н и е
№
105/19.2.2020г.
гр. Пазарджик
в
името на народа
Административен съд –
Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Г.,
като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 1102, по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Делото е образувано по жалба на
Т.Р.Т. ***, подадена чрез адв. С.
против Заповед № 1945/16.08.2018 г. на зам.-кмета на община Пазарджик.
С обжалваната заповед, на
основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2, и
чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж
„Пристройка-кухня“, изпълнен в поземлен имот с идентификатор 55155.502.1077 по
СГКК Пазарджик, участващ в УПИ IV – жилищно строителство и
магазини в кв.301 по плана на гр. Пазарджик, с административен адрес ул.“М.“ №
.., собственост на: община Пазарджик – частна собственост и наследници на Р. Р.
Т..
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се навеждат
възражения за противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че
строежът е търпим, като съответстващ на строителните правила и норми, поради
което не полежи на принудително премахване. Възразява се, че липсват мотиви за
издаване на заповедта. Иска се от съда да отмени оспорената заповед. В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя претендира разноските по
производството, като представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – кметът
на община Пазарджик, заявява в с.з. и в писмени бележки чрез процесуалния си
представител – юрк. В., становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да
отхвърли оспорването. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с
жалбата, със становищата на страните, с преписката и обжалвания административен
акт, намира следното:
С Констативен акт № 163,
съставен на 30.07.2018 г., е установено, че е изпълнена едноетажна масивна
постройка кухня на южната имотна граница
на гърба на жилищната сграда в съседния поземлен имот с идентификатор 55155.502.1078. Постройката е
с размери 1.8/3.50 м и височина 2.10 м и е захранена с вода и електричество. От
извършената проверка е установено, че
извършителят на незаконния строеж е оспорващия Т.Р.Т.. В мотивите на
обжалваната заповед се твърди, че строежът е изпълнен през 2016 г. без
разрешение за строеж в нарушение на чл.148 от ЗУТ, в съсобствен имот без
договор за учредено право на строеж, в нарушение на чл.183 от ЗУТ на калканна
стена на жилищна сграда в съседен имот, в нарушение на чл.42 от ЗУТ. Прието е
за установено, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, както и че същият е от шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ.
Констативният акт е съобщен на жалбоподателя по реда на § 4 от ДР на
ЗУТ. Въз основа на
така съставения акт е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №
1945/16.08.2018 г.
Обжалваната заповед е съобщена
на жалбоподателя на 20.08.2018 г. по реда на § 4 от ПР на ЗУТ, а жалбата е
постъпила в деловодството на община Пазарджик на 23.08.2018 г.
Първоначалното разглеждане на
жалбата е приключило с Решение № 654/05.11.2018 г., постановено по адм.дело №
809, по описа на Административен съд Пазарджик за 2018 г., с което заповедта е
отменена. Решението на първоинстанционния съд е отменено с Решение №
12533/24.09.2019 г., постановено по адм. дело №
14802, по описа на Върховен административен съд на Република България,
второ отделение. Със същото решение делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав, при съобразяване с мотивите на отменителния акт на касационната
инстанция. В решението е указано, че при
новото разглеждане на делото следва да се установи безспорно релевантното за
спора обстоятелство относно времеизвършването на строежа и неговата търпимост,
респективно липсата на такава.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок от
лице, което има правен интерес от оспорването, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.
225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се
извършва в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях. Видно от събраните по делото доказателства, строежът е изпълнен
без наличието на необходимите строителни книжа – не е издадено разрешение за строеж.
Съгласно разпоредбата
на § 5, т. 38. От ПР на ЗУТ "Строежи" са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл. 74,
ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
В
изпълнение на дадените от касационната инстанция указания съдът е дал възможност
и страните са поискали допускане събирането на гласни доказателства. От
разпитаните свидетели, посочени от жалбоподателя не се установи по категоричен
начин, че сградата е построена преди 2001 г., респективно преди 1987 г. и
следователно не бе оборена констатацията на административния орган, че
постройката е изпълнена през 2016 г.
Относно направените
възражения, че строежът не е бил допълнително обследван с оглед прилагането
спрямо него разпоредбите на ЗУТ по повод търпимите строежи, настоящият състав
намира, че възможност за такава преценка действително съществува, но с оглед
момента на издаване на акта, тя следва да е единствено и само по отношение
търпимостта на строежите, които са изрично и лимитативно посочени в § 16 и § 127 от
ПЗР на ЗУТ. Същите норми въвеждат отклонение от общите
установени в закона правила за извършване на строителство, като това отклонение
касае само строежите, които са били завършени или поне започнати до конкретно
посочените в тези разпоредби крайни срокове. Ето защо, те не следва да бъде
тълкувани разширително или да се прилагат по аналогия за случаи, които не са
изрично посочени в тях. Доколкото незаконният строеж - предмет на спора, не
попада сред установените в § 16 от § 127 от ПЗР на ЗУТ хипотези,
недопустимо е компетентният орган да действа в условията на оперативна
самостоятелност, извършвайки преценка на неговата търпимост, в каквато насока
са възраженията на жалбоподателя. С оглед момента на извършването на процесния
строеж, през 2016 г., проверката която е следвало да извърши кметът на
общината, съгласно вменените му от чл. 225а от ЗУТ
правомощия, включва изясняване на обстоятелството дали същият е законен, както
и установяване на точните фактически параметри на същия, с оглед
законосъобразността на евентуалното му последващо премахване. В конкретния
случай тази проверка е била извършена в съответствие с установените в чл.
225а, ал. 3 от ЗУТ изисквания.
Налице е постройка, изградена през
2016 г., която представлява строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Извършеният строеж не може да бъде отнесен към изчерпателно посочените в чл.
151, ал. 1 от ЗУТ случаи, в които не е
задължително издаването на разрешение за строеж. Освен това, приложимостта
на чл. 147, ал. 1 от ЗУТ би
могла да освободи оспорващия от задължението да притежава одобрен инвестиционен
проект, но не и от това да му бъде издадено разрешение за строеж, което е
отделен акт на главния архитект и има самостоятелен характер, а в случая липсва
и конструктивно становище с указания за изпълнението на строежа, както и
ситуационна скица със съдържанието по чл. 153, ал. 1 от ЗУТ.
Извършването на строеж без издадено разрешение, изрично е въздигнато от чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като основание за
неговото премахване, а в случая не се представиха доказателства за законността
на строежа, които да опровергаят констатациите в обжалваната заповед.
Заповедта е издадена в предвидената
от закона форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за
постановяването и макар в нейния диспозитив да не се посочва адресата и, данни
за същия се съдържат в мотивната и част, поради което съдът намира, че е изпълнено
изискването на чл.59, ал.2, т.3 от АПК.
Настоящият съдебен състав
намира, че при тези обстоятелства и установени факти, заповедта е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл. 225а от ЗУТ, видно от упълномощителна
заповед № 1858/31.07.2018 г. на кмета на община Пазарджик, спазена е
процедурата по установяване на незаконния строеж, като е съставен констативен
акт от служители на общинската администрация. Същият е съобщен на жалбоподателя
по предвидения в § 4 от ПР на ЗУТ извънреден способ. Съдът намира, че не са
налице отменителните основания на чл. 146 от АПК, поради което оспорването
следва да бъде отхвърлено.
Предвид изхода на делото,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията на процесуалния представител
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и
следва да бъде уважена, поради което оспорващият следва да бъде осъден да
заплати в полза на Община Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 (сто) лв.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, IV-ти състав,
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Т.Р.Т. ***, подадена чрез адв. С. против Заповед № 1945/16.08.2018 г. на зам.-кмета на община Пазарджик.
ОСЪЖДА Т.Р.Т.
*** да заплати в полза на Община Пазарджик сумата
от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване
в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните, пред
Върховния административен съд на Република България.
Съдия:/П/
РЕШЕНИЕ
№ 14112/10.11.2020 Г. НА ВАС СОФИЯ, ВТОРО ОТД. ПО АДМ. Д. № 6157/20 Г. -
ОСТАВЯ ВСИЛА решение № 105 от 19.02.2020 г. по адм.дело № 1102/2019 г. на
Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Т. Р. Т. от гр. П., ул. П. № ., ет., ап. . да заплати на община
Пазарджик, гр. Пазарджик сумата 100.00 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.