Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3754
Гр. Пловдив, 07.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV граждански състав, в публично
заседание на единадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна
Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2007 по описа на съда за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
С искова молба,
изменена по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в съдебно заседание от 06.10.2016 г., ищецът
„Родопи Авто 07“ ООД е предявил срещу К.П.А. обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 211 във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за
заплащане на сумата от 21 781.63 лв., представляваща сбор от имуществени
вреди по установени липси на парични средства при или по повод на служебните
задължения на К.П.А. за периода **.**.****г.. до **.**.****г.., представляващи
получени от нея парични средства в брой от клиенти на „Родопи Авто 07“ ООД за
издадени от нея месечни абонаментни карти за транспортни услуги на пътници на
територията на страната, извършвани от „Родопи Авто 07“ ООД, които парични
средства не са отчетени и не са представени на дружеството, ведно със законна
лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда – 24.01.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на законната лихва върху главницата от датата на причиняване от
ответницата на всяка една от липсите (неотчитане на парична стойност за
издадени абонаментни карти) до 24.01.2015 г. в общ размер на 6 048.87 лв.
Ищецът твърди, че
ответницата е работила при него по трудово правоотношение от дата **.**.****г..
на длъжност ***, а с допълнително споразумение била преназначена на длъжност ***
В качеството й на *** и на *** на К.А. било възложено да приема, отчита,
съхранява парични средства и документи, да предава на дружеството получените от
нея парични средства и ценни книжа във връзка с дейността на дружеството. В
изпълнение на сключения трудов договор за периода от **.**.****г.. до
прекратяване на трудовото правоотношение на **.**.****г.. К.А. издавала месечни
абонаментни карти за транспортни услуги на пътници на територията на страната,
извършвани от „Родопи Авто 07“ ООД, като била получавала плащания на паричните
суми за цената на месечните абонаментни карти и съответно извършвала издаване
на служебни и фискални бонове. Твърди, че при изпълнение на тези задължения
ответницата била използвала единствено фискалното устройство, където било
мястото й на работа, намиращо се в основния административен център на ищеца –
гр. П, ул. „М“ № *. Поддържа, че за периода **.**.**** г. до **.**.**** г. е
извършена пълна финансова проверка по приложени дневни отчети в касова книга от
комисия, назначена със заповед № ** от **.**.****г.. на управителя на „Родопи
Авто 07“ ООД. При извършената проверка били констатирани липси по фискалното
устройство от продажба на абонаментни карти за пътуване по маршрути, като се твърди
К.А. да не е отчела или предала на ищеца за процесния период сумата от
21 781.63 лв., представляваща имуществена вреда за дружеството.
Комисията била
констатирала манипулиране на фискалното устройство и на издадените контролни
ленти за работата му с цел прикриване на финансови злоупотреби. За издаването
на всяка абонаментна карта фискалното устройство генерирало автоматичен номер
на абонаментната карта, който се вписвал в горната част на издадения служебен
бон. В долната част на служебния бон пък служебно машината генерирала пореден
номер на служебен бон. Комисията констатирала, че ако след издаване на
абонаментна карта по съответното направление се изключи принтера от ел.
захранването преди да се пусне фискален бон, то в този случай съответната карта
не се осчетоводявала и не се отразявала
дневния отчет в касовата книга. По този начин се нарушавала поредността
на номерацията на служебните бонове и по броя на липсващите номера на бонове,
комисията установила реална липса на служебни и фискални бонове. Твърди се, че
така се издавала повече от една абонаментна карта със служебни бонове с едни и
същи номера и се получавало дублиране, при което получените парични средства за
дублираната абонаментна карта без фискален бон не се отчитали.
Освен това комисията
констатирала, че за периода **.**.**** г. до **.**.**** г, по контролните ленти
на фискалното устройство били налице и изрязвания и съединявания на ръка на
нови ленти с тиксо. Отговорният служител бил нарушил по този начин поредността
на номерацията на фискалното устройство и отново липсвали номера на служебни
бонове и се получавал дублаж на абонаментни карти.
Моли се искове да
бъдат уважение изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното погасяване. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок,
ответникът представя отговор на исковата молба. Изложени са съображения в
следната поредност:
- искът бил недопустим, като
липсват съображения в тази насока;
- исковата молба била
нередовна, защото искът не бил конкретизиран по пера, всяка отделна карта била
отделен иск, липсвала синхронизация между петитума и обстоятелствената част;
- оспорва се изцяло искът по
основание и размер; оспорват се всички фактически твърдения; твърди се К.А. да
е отчитала ежедневно всички парични средства постъпили от издадени от същата
абонаментни карти, както и същата да не е изключвала захранването по какъвто и
да е повод или пък да е изрязвала контролните ленти;
- нямало причинно-следствена
връзка между имуществените вреди и процесното деяние /като не са изложени
конкретни твърдения относно този довод/;
Моли за отхвърляне на
исковете, както и претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника и предвид разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира
следното:
По отношение допустимостта и
редовността на исковата молба:
Доколкото съдът следи
служебно в хода на цялото съдебно производство за хипотезата на чл. 130 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че всички необходими процесуални предпоставки
по производството са налице и същото е допустимо. Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 211 КТ във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ищецът надлежно упражнява
правата си съобразно диспозитивното начало в гражданския процес. Искът е родово
подсъден на РС Пловдив, налице е правен спор и интерес за ищеца, съобразно
твърденията в исковата молба, липсват процесуални пречки и преклузии.
В този ред на мисли следва да
се отбележи и, че производство в нарушение на процесуалните правила е било
спряно в периода 07.03.2016 г. – 19.07.2016 г. Както настоящият съд многократно
посочи основанието по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ не е идентично и не е обусловено
от наличието или не на престъпление длъжностно присвояване. Престъплението "присвояване“ се осъществява при
пряк умисъл, а при хипотезата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ основанието е липса на парични или материални
ценности, за които характерен е неустановеният
произход на недостига и невъзможността да се установят причините за състоянието
на неотчетност. Липсата е различна от останалите състави на увреждане. Тя
се характеризира, освен с неустановения си произход, и с презумпцията за
причиняване на щетата от отчетника /виж определение
№ 197 от 25.05.2004 г. на ВКС по д. № 135/2004 г., III г. о./. Фактическият
състав на отговорността за вреди по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ се различава и не
съвпада с престъплението длъжностно присвояване, по което е образувано
досъдебно производство № 213/2015 г. по описа на ОД на
МВР Пловдив, Отдел „Икономическа полиция”. Макар и в различна хипотеза,
практиката по реда на чл. 290 ГПК е категорична, че за да е налице хипотезата
на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК фактическият състав на
отговорността за вреди, следва да включва извършено от делинквента престъпление
/виж решение № 116/15.05.2013 г., гр. д.
№ 745/2012 г., IV г. о. на ВКС/.
По редовността:
Когато се твърди, че по силата
на някакво правоотношение едно лице дължи пари на друго, обстоятелствата, на
които се основава искането, задължително включват източника на правоотношението
с всичките му индивидуализиращи белези. Ищецът дължи уточнение дали вземането,
чиято защита търси, е елемент от правоотношение, възникнало от договорен или от
извъндоговорен източник /виж решение №
494 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 673/2010 г., IV г. о/.
Фактическите твърдения следва
да са ясни и пълни, така че съдът да може да определи каква е фактическата
обстановка, на която ищецът основава претенцията си. Законът не съдържа забрана/пречка исковата молба да препраща към други
документи, стига те да са представени като приложения към нея /виж решение № 370 от 23.04.2015 г. по гр. д. №
7063 / 2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 69/ 16.07.2015 год., т. д. №1478 по
описа за 2014 г. на ВКС, I т. о./.
По конкретното производство
исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Твърди се
налично трудово правоотношение между страните, както и, че на ответницата са
възложени отчетнически функции, посочено е също, че същата не е отчела за
периода на трудовото правоотношение конкретна сума парични средства,
представляващи получени от нея пари в брой от клиенти на „Родопи Авто 07“ ООД
за издадени, при изпълнение на трудовите й задължения, месечни абонаментни
карти за транспортни услуги на пътници на територията на страната, извършвани
от „Родопи Авто 07“ ООД.
Действително в исковата молба
претенциите не се посочени по пера, като не е посочен размерът на всяка една
неотчетена сума за конкретно издадена абонаментна карта. С исковата молба обаче
изрично е препратено към доклад с вх. № **/**.**.**** г. на „Родопи Авто 07“
ООД и приложение № * до № * вкл., неразделна част от доклада, което е в унисон
с посочената по-горе съдебна практика. Посочено е в исковата молба подробно
съдържанието на доклада и на приложенията по колони, обяснен и е начинът на
конкретно извършената проверка. В приложенията № * до № * вкл. е описана
неотчетената сума по години за всяка една
издадена абонаментна карта. По този начин съдът намира, че претенцията на ищеца
е конкретизирана надлежно.
Не се споделят доводите в
отговора на исковата молба, че претенцията за всяка една неотчетена абонаментна
карта представлявало отделен иск. Настоящият съдебен състав намира, че критерият за определяне броя на исковете не е броят на
неотчетените абонаментни карти, а обстоятелствата обуславящи правопораждащия
юридически факт – дали неотчитането е направено във връзка с едно
правоотношение между страните, при изпълняване на отчетническа функция от
ответницата. Доколкото твърденията в исковата молба са за наличие на липси,
причинени от неотчитане на парични средства от ответницата при изпълнение на
трудовите й отчетнически функции при един работодател, на едно и също място,
при изпълнение на ежедневните й трудови задължения и във връзка с обичайната и
работа, то главният иск определено е
един.
Не е налице и
твърдяното противоречие между обстоятелствена част и петитума, като важимо е
всичко преждеизложено. Исковата претенция е допустима и редовна и следва да се
премине към разглеждането й по същество.
Относно спора по същество:
По иска с правно основание чл. 211 КТ във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ:
При така изложените фактически
твърдения съдът приема, че за да носи пълна имуществена отговорност работникът
или служителят за причинени от него вреди вследствие на неотчетност (поради настъпили
липси) следва в обективната действителност да са се проявили следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. работникът или служителят да осъществява отчетнически функции,
т. е. той да е поел задължение по трудово правоотношение да събира, съхранява,
разходва или отчита парични или материални ценности – т. нар. пряк отчетник; 2. противоправно неизпълнение на тези
трудови задължения, изразяващо се в несъответствие между дължимото и
фактическото поведение на отчетника; 3.
причиняване на вредоносен резултат – липса, недостиг, неотчетност на поверените
му материални ценности, като тези имуществени вреди да са с неустановен
произход; 4. причинно-следствена
връзка между противоправното неизпълнение на отчетническите функции на
служителя и настъпилите липси и виновно поведение на отчетника (като причинно-следствената връзка и вината
се презумират и не подлежат на доказване от работодателя).
В конкретния
случай всички посочени по-горе предпоставки са налице.
На първо
място, страните не спорят, а и от представения по делото трудов договор от **.**.****г..,
допълнително споразумение от **.**.****г.. и заповед № **/**.**.****г. връчена
на А. на **.**.****г.. се установява, че за периода от **.**.****г..
до **.**.****г.. между тях е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което ответницата е заемала длъжността ***, а
впоследствие и *** в основния административен
офис на ищцовото дружество, находящ се в гр. П, ул. „М“ № *, автогара „Р“, ет.
*.
От
представените длъжностни характеристики и събрани гласни доказателствени
средства се установи безспорно по делото, че К.А. е издавала месечни
абонаментни карти за транспортни услуги, извършвани от ответника, като е
получавала плащания на парични суми. Така от представените длъжностни
характеристики се установява, че А. е била материално
отговорно лице, че е приемала, отчитала и съхранявала парични средства и
документи, че е продавала месечни абонаментни карти и издавала фактури.
Свидетелката
М.К., която е собственик на счетоводна къща, чийто клиент е „Родопи Авто 07“
ООД пояснява, че само ответницата и В. са продавали и разпечатвали карти.
Единствено те двете са представяли пред нея касов отчет, както и са
контролирали контролните ленти. Свидетелката Р. Б., която работи като отчетник
в счетоводството на ищеца от **.**.**** г., добавя й, че е участвала в
изготвянето на доклада, както и, че абонаментни карти са били издавани само от
В. Б. и ответницата, че в дружеството не е имало други лица на тази длъжност за
процесния периода. В този смисъл и показанията на свидетеля И. К., който
пояснява, че именно той е обучавал К.А. и В.Б. да работят с касовия апарат на „Родопи
Авто 07“ ООД. Свидетелските показания в тези им части са кореспондиращи и
непротиворечиви и се кредитират от съда.
За
установяване на отчетническата функция от значение са, както доказателствата за
възложените по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и
доказателствата за фактически осъществявана от работника или служителя
отчетническа дейност. Достатъчно за установяване на отчетническо качество е
длъжността, която работникът заема по трудов договор, да съдържа като присъщи
задължения на работника действия, свързани със събиране, съхраняване,
разходване или отчитане на ценности на работодателя.
Съдът
намира, че се доказа по безспорен начин наличието на длъжност свързана със събиране, съхраняване, разходване или
отчитане на парични и материални ценности. Ответницата А. е продавала абонаментни
пътнически карти, отчитала е паричните средства предоставяни за тези карти,
представяла е касов отчет и е контролирала контролните ленти на ищеца. В този
смисъл e разпоредбата на чл. 1 от Наредба
№ 63 за прилагане на Указ № 1074 /обн., ДВ, бр. 19/7.03.1975 г., изм./, с
която са посочени примерно отчетническите длъжности - касиери, магазинери, домакини, щандисти, началник-складове,
снабдители, инкасатори, касиер-маркировачи, отчетници на билети и ценни книжа, управители на магазини, аптеки,
хотели, заведения за обществено хранене, пласьори, бюфетчици и др.
На второ
място, за да бъде ангажирана отговорността на служителя трябва да е налице
имуществена вреда, която да намалява имуществото на работодателя. Липсата, като типичен отчетнически деликт,
е вреда с неустановен произход и процесуалният
закон не съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства, с
които този факт може да бъде установен, а обстоятелството дали липсите са
констатирани при инвентаризации, които са извършени съобразно всички нормативни
изисквания или не, не освобождава отчетника от задължението му да докаже, че не
е причинил щетата.
В тази
връзка следва да се отбележи, че от представените по делото доклад с вх. № **/**.**.****
г. на „Родопи Авто 07“ ООД и приложения към него се установява, че при
извършената проверка били констатирани липси по процесното фискалното устройство
от продажба на абонаментни карти за пътуване по маршрути, като от ответницата
не са били отчетени счетоводно суми за издадени абонаментни карти. Извършеният доклад представлява своеобразна счетоводна ревизия от страна
на работодателя, която представлява годно доказателство за установяване на
липсите. Липсата на пари и
стоково-материални ценности може да бъде установена по всяко време чрез
извършване на вътрешна ревизия, независимо дали е проведена годишна
инвентаризация, а отчетникът отговаря за констатираните липси в пълния им
размер /в този смисъл решение № 317 от
15.11.2011 г. по гр.д. № 1803/2010 ІІІ г.о., решение № 260 от 30.10.2013 г. по
гр.д. № 1286/2012 г. ІV г.о. ВКС, решение № 29/ 30.03.2016 г., гр. д.
№ 3441 по описа за 2015 г. ІV г.о. ВКС и др./. Извършената ревизия и
резултатите от нея се потвърждават от свидетелските показния на участвалата в
доклада Р. Б.. Свидетелката Б. описва подробно начинът на извършването на
ревизията, на проверките на ролките от касовите апарати и на касовите книги, на
установяването, че броя на издадените до момента карти не отговаря на отчетния
брой карти в самата лента.
За
установяване на липсите и техния размер са изслушани по делото
съдебно-техническа експертиза, допълнителна съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза. И трите експертизи се кредитират от съда като компетентно и
професионално изготвени, същите кореспондират с останалия доказателствен
материал.
От
съдебно-техническата експертиза се установява, че фискалният принтер на „Родопи
Авто 2007“ ООД находящ се в гр.П.,ул.”М.”№*, автогара „Р”, ет.*, не генерира
номер на абонаментна карта, а само пореден номер на отпечатан бон (служебен или
фискален). Номерът на абонаментната карта се генерира от софтуера на компютъра.
Съществува технологична възможност фискалният принтер да отпечата служебен бон
без да отпечата след него фискален бон, при което съответната операция няма да
бъде осчетоводена. При изключването на захранването на фискалния принтер след
отпечатване на абонаментна карта и преди отпечатване на фискален бон,
фискалният принтер не завършва отпечатването на подадения от софтуера файл,
който при изключването на принтера се изтрива от паметта му. Технически чрез
спирането на ел. захранването преди издаването на фискален бон се приключва
естествената дейност на софтуера.
С
допълнителната съдебно-техническа експертиза се установява, че при изключването
на захранването на фискалния принтер, дистанционната му връзка с НАП се
прекъсва.
Съдебно-счетоводната
експертиза посочва общата стойност на евентуалните имуществени вреди за
издадени, но неотчетени и неосчетоводени абонаментни карти /дублирани или
липсващи/ за периода **.**.****г.. до **.**.****г.. /в дните, когато
приключването на дневния отчет е от ответницата К.А./ в размер на
21 781.63 лева.
В съдебно
заседание на 14.12.2015 г. вещото лице К. е обяснило начинът за изчисляването
на сумите, като е разделил имуществените вреди за липси на две групи – такива
причинени от дублиране на абонаментни карти или служебни бонове, при които е
взел предвид стойността записана за съответните абонаментни карти, за които не
е издаден служебен бон. Относно другата група – липсващите карти, където има
скъсана лента, пояснява, че остойностяването е извършено по средно месечна
цена, изчислена на база реалните приходи на абонаментните карти за всеки един
от месеците. Данните били от месечните отчети за приходите само от абонаментни
карти от съответния месец.
Ето защо и с
оглед всичко изложено съдът намира, че е налице противоправно неизпълнение на
трудови задължения от страна на ответника в качеството й на отчетник довело до
липси. Противоправното неизпълнение се изразява в две деяния свързани с
дейността по отчитането на парични средства получени при продажбата на абонаментни
карти. Първото, изключването на
захранването на фискалния принтер след отпечатване на абонаментна карта преди
отпечатване на фискален бон, при което принтерът не завършва отпечатването на
подадения от софтуера файл, който при изключването на принтера се изтрива от
паметта му. По този начин се издава повече от една абонаментна карта с един касов
бон и се получава дублиране. Второто, се състои в изрязване и
съединяване на ръка на нови контролни ленти с тиксо. Така се нарушава
поредността на номерацията на фискалното устройство и липсват номера на
служебни бонове. И двете деяния са взаимосвързани, доколкото водят до
манипулиране на касовия апарат на ищеца и причинят имуществена вреди,
вследствие на липси.
Относно причинно-следствената връзка и вината.
С осъдителния
иск по чл. 211 КТ във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от работник,
осъществяващ отчетнически функции (функции по събиране, съхранение, разходване
и отчитане на парични и материални ценности) при констатирана липса в
повереното на отчетника имущество. Причинната връзка между липсата (вреда с
неизяснен произход) и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на
доказване от работодателя – предполага се виновното поведение на отчетника,
комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената (чл. 126,
т.8 КТ) за опазване имуществото на работодателя. Отчетникът обаче разполага с
възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност
като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия. Той
разполага с правото да въведе възражения за настъпване на липсата поради
нормален производствено стопански риск (чл. 204 ЗЗД); оправдан стопански риск;
на неизбежна отбрана или крайна необходимост (чл. 46 ЗЗД); поради изпълнение на
неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен
работодателят (чл. 83, ал.1 ЗЗД), като за доказване на тези възражения са
допустими всички доказателствени средства, в т. ч. и свидетелски показания (в
този смисъл т. 14 от Постановление № 5 от
15.X..1955 г., Пленум на ВС РБ). При възражение за намаляване на
обезщетението или за освобождаване на отчетника от отговорност, в негова тежест е да установи, че
работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури
условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото;
условия, в съответствие с характера на работата (чл. 127, ал.1, т.2 КТ); да
осигури условия, осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на
поверените на отчетника стоково-материалните ценности /в този смисъл виж решение № 247/30.06.2015 г. по гр. д. №
970/2015 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 878 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 3785/2008 г., II г. о., решение № 56/10.03.2011 г. по гр. д. № 540/2009 г. на
III г. о., решение № 380/12.06.2009 г. по гр. д. № 758/2009 г. на III г. о.,
решение № 423 от 27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2145/2013 г., IV г. о. и
много други/.
Доколкото
оспорването на причинно-следствената връзка в отговора на исковата молба е
бланкетно и липсва каквото и да е конкретика и твърдения, то съдът намира, че
презумпцията за наличие на причинно-следствена връзка между противоправното неизпълнение на отчетническите функции на
служителя и настъпилите липси, не е оборена.
Относно размера на причинените имуществени вреди:.
ССчЕ, която
съдът кредитира изцяло, посочва размер на вредите общо от 21 781.63 лева. Експертизата
при определяне на точния размер е съобразена с приключването на дневните отчети
и приложените такива в касовата книга, като на всеки дневен отчет е записано
името на служителя, извършил приключването на отчета. Свидетелката Р.Б.
посочва, че в края на деня се издавал дневният отчет. Той се отпечатвал на
контролната лента, залепвал се на касовата книга и под него се подписвало
лицето, приключило касата. Т. е. взети са предвид само липсите за дните, в
които касовата книга, в частта относно приключения дневен отчет, съдържа
подписите на К.П.А..
Принципно, когато
вредата е причинена от няколко работници или служители при условията на пълна
имуществена отговорност, те отговарят солидарно - чл. 208, т. 2 КТ.
Работодателят може да търси от всеки от съпричинителите цялото задължение, при
което ответникът не може да прави възражение, че и други лица са отговорни за
настъпването на вредата. Платилият дълга има право на регрес спрямо другите
съизвършители, но не може да иска разделяне на дълга.
Въпреки това
и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес ССчЕ е изготвена именно
във връзка с претенцията по исковата молба и правилно е съобразила единствено
липсите за дните, в които касовата книга, в частта относно приключения дневен
отчет, съдържа подписа на К.П.А..
Относно
размера на щетите по отношение на липсващите карти, където има скъсана лента,
следва да се добави и следното:
Според решение № 64/ 04.04.2011 г. по гр. д.№ 1748/
2009 г., ІV г.о. на ВКС и решение № 164/20.05.2014 г., гр. д. № 7672/2013 г. на ІV г.о. на ВКС, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за
неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да
вземе заключението на вещо лице. Към последната алтернатива обаче съдът може да
пристъпи само ако при съвкупния анализ на всички събрани по делото
доказателства не бъде прието наличие на доказателства за обстоятелствата, които
обуславят този размер. Ако такива доказателства са налице, размерът на иска се
определя според тях, а не по усмотрение на съда.
От една
страна съдът намира, че е невъзможно да се установи абонаментни карти за кои
дестинации са издадени по отношение скъсаната касова лента. Няма логичен начин
това да се установи, доколкото касовите лента е изрязана, издадените
абонаментни карти не са осчетоводени и липсва такава информация в
счетоводството на дружеството. От друга страна остойностяването и методиката
предложена в ССчЕ по средно месечна цена, изчислена на база реалните приходи на
абонаментните карти за всеки един от месеците, съдът намира за житейски справедливо, максимално съобразено
на действителното положение и отговарящо на разпоредбата на чл. 162 ГПК. Още
повече, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение /N. ex suo delicto meliorem suam
conditionem facere potest/.
С оглед
всичко изложено претенцията с правно основание чл. 211 КТ вр. с чл. 207, ал.1,
т.2 КТ следва да се уважи в пълен размер, а като
законна последица от това в полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 207, ал. 1, т.
2 от КТ:
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като според
чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ при липси /отчетнически деликт/ работникът дължи
пълния размер на липсите, заедно със законните лихви от деня на причиняването
на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на
липсата. В настоящия случай ищецът претендира законната лихва върху главницата
от датата на причиняване от ответницата на всяка една от липсите (неотчитане на
парична стойност за издадени абонаментни карти) до 24.01.2015 г. в общ размер
на 6 048.87 лв. С оглед уважаването на предявения главен иск изцяло и
поради обусловеността на претенцията за обезщетение за забава, то съдът намира,
че следва и акцесорният иск да се уважи в пълен размер за сумата от
6 048.87 лв. Размерът на обезщетението се установява от кредитираната
ССчЕ, според която лихвата за забава, изчислена за периода от **.**.****г.. до
завеждане на делото 24.01.2015 г. възлиза общо на 6 048.87 лева. Лихвата
за забава от вещото лице е изчислена съобразно твърденията в исковата молба,
върху стойността на издадени, но неотчетени и неосчетоводени абонаментни карти,
считано от датата на издаване на абонаментните карти до датата на завеждането
на исковата молба.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящето производство.
Направено е искане за присъждане на разноски в размер на общо 3677.79 лева,
представляваща сбора от заплатената ДТ, възнаграждение за вещи лица, адвокатско
възнаграждение, разходи направени по отношение на искането за допускане на
обезпечение, както и такива направени след допускане на обезпечението. Приложен
е списък по чл. 80 ГПК, ведно с който са представени доказателства за заплатен
всеки отделен разход.
Така претендираният размер на разноските не следва
да бъде възлаган на ответника в пълния си размер:
1. Претендират се разноски за държавна такса в
размер на 1 171.99 лева, но доколкото производството е частично прекратено,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса само досежно размера
на уважената част от исковете, които са били висящи пред съда, или претенцията
е основателна само за сумата от 1 113.22 лева /21 781.63 + 6 048.87 x 4 %/.
2. Относно държавната такса в размер на 15 лева за
вписване на възбрана върху недвижим имот и такса в размер на 156 лева за
налагане на запори, съдът счита, че същите следва да се претендират в
изпълнителното производство и не следва да се възлагат в исковото. Това са
разноски направени след издаването на обезпечителната заповед, които не следва
да се присъждат от исковия съд. Компетентен по възлагането им е съответният
съдебен изпълнител.
Ето защо от претендираната сума следва да се извадят
общо 229.77 лева или на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
възложи сумата от 3 448.02 лева.
Водим от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.П.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Родопи Авто 07“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с. Б., общ. Р,
обл. П, ул. „Д“ № **, следните суми: на основание чл. 211 КТ във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, сумата от 21 781.63 лева, представляваща сбор от
имуществени вреди - липси на парични средства от отчетническа дейност за
периода **.**.****г.. до **.**.****г.., установени при извършена пълна
финансова проверка по приложени дневни отчети в касови книги, съдържаща се в доклад с вх. № **/**.**.**** г. на „Родопи
Авто 07“ ООД и приложения към него, представляващи получени от К.П.А. парични
средства в брой от клиенти на „Родопи Авто 07“ ООД за издадени от нея месечни
абонаментни карти за транспортни услуги на пътници на територията на страната,
извършвани от „Родопи Авто 07“ ООД, които парични средства не са отчетени и не
са предадени на дружеството-ищец, ведно със законна лихва върху сумата от
подаване на исковата молба в съда – 24.01.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
във вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ сумата от 6 048.87 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от **.**.****г.. до
24.01.2015 г. (от датата на причиняване от К.П.А. на всяка една от липсите
/неотчитане на паричната стойност за всяка конкретна абонаментна карта/ до
24.01.2015 г.), както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 3 448.02
лева, представляващи разноски за производството пред ПРС.
Решението може да
бъде обжалвано пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
ЛШ