№ 2319
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110203144 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. М. Д. срещу Електронен фиш серия К № 8526766 издадено от
СДВР, с който на жалбоподателят е наложено административно наказание - глоба в размер
на 100.00 лв., за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се оспорва ЕФ, като издадения при съществени процесуални нарушения. Сочи, че
не е посочено мястото на извършено нарушение. От съдържанието на жалбата се
установява, че същата касае копирано решение на въззивна инстанция по аналогично
производство. Моли да се отмени обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно уведомен, не се явява, не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. В писмени
бележки взема становище по същество, като моли да се потвърди обжалвания ел.фиш,
прави се възражение за прекомерност на претендирани разноски. Моли да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 17.03.2022г., моторно превозно средство "Мазда“, с рег.№ ******, около 10:20ч. се
движело в гр. София, по бул. Ботевградско шосе, с посока на движение от Околовръстен път
към ул.Чепинско шосе. Автомобилът до № 459 преминал при ограничение на скоростта за
1
населено място до 50 км./ч.със скорост от 69 км. /ч./ след приспаднат толеранс от 3% /, като
е превишил разрешената скорост с 19 км./ч. Нарушението е констатирано с разпечатка от
техническо средство, в която е отразен регистрационния номер на лекия автомобил, дата и
час на измерването, мястото и скоростта. По делото е приложен и снимков материал
относно посоченото нарушение.
В последствие на жалбоподател е издаден електронен фиш серия К № 8526766, с което
нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал. 1 от ЗДвП. Наложено му е
административно наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, вр.ал.1, т.2 от ЗДвП.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, в частност на разпечатка от техническо
средство за регистрирани нарушения на максимално разрешена скорост, протокол за
проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимков материал, справка
за първоначална регистрация на моторно превозно средство, заповед, справка – картон на
водача, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, за населено
място. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1от
ЗДвП, понеже се е движил с автомобила с по-висока от максимално разрешената скорост за
движение в населено място от 50 км/ч. Касае се за нарушаване на забрана по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП в населено място да не се превишава максимално допустимата скорост от 50 км/ч.
Водачът на автомобила се е намирал в населено място и е следвало да спазва ограничението
на скоростта за населено място. Писмено доказателство за цитираното ограничение на
скоростта е и приложеният по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство. В него ясно е описано мястото, където се е осъществявал контрол на
скоростта и това, че се касае за населено място по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Съставителят на протокол за използване на АТС или система /приложена по делото/ –
длъжностното лице се е подписал, че автоматизираното техническо средство е разположено
и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания, а наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването. Това е
официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по предвидения ред от
длъжностно лице в кръга на службата му и има доказателствена сила за описаните в него
обстоятелства, едно от които е и ограничението на скоростта за населено място.
Посочването в електронния фиш на всички елементи от обективна страна на състава на
нарушение по чл. 21 ЗДвП дава възможност на жалбоподателя да разбере какво нарушение
му е вменено и да организира защита си по него. Допълнителните данни по него, напр.
относно повторността на нарушението, са от значение за определяне на наказанието, а не за
наличието на вмененото нарушение, поради което не е налице и пречка по чл. 189, ал. 4
ЗДвП за издаването на ЕФ. В електронния фиш е посочен и предходния такъв – Серия К, №
3584354, с оглед който е прието, че процесното нарушение е извършено повторно. Видно от
2
него и от представената по делото справка картон на водача, с този електронен фиш, влязъл
в сила, на жалбоподател е наложена глоба по чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП. Т. е. следва да бъде
споделен извода, че процесното нарушение е извършено при условията на повторност по
смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП.
Видно от справка КАТ, собственик на процесния лек автомобил е жалбоподателя в
настоящето производство. От събрани в хода на съдебно следствие по делото доказателства,
съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това
обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с
издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ. Същото е
преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в
електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се
санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на улицата където е извършено
нарушението, посоката на движение, датата и часът на нарушението.От приложения
снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 69 км/ч.
Видно е, че наказващ орган е съобразил предвидени грешки при измерване на скорост от 3
процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка в електронния фиш
отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при
измерване на скоростта до 100 км/ч, съобразно посоченото в протокола за проверка.
По делото няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5
ЗДвП. Според цитираните разпоредби такава възможност възниква с връчването на ЕФ и в
срока му за обжалване – 14 дни, същият може да посочи с нарочна декларация управлявалия
автомобила.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в
хода на протеклото административно наказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред въззивна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно
наказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на
нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения. Гореизложените
обстоятелства с категоричност оборват доводите изложени в жалбата относно липса на
описание на място на извършване на нарушение и свързаните с това процесуални
нарушения.
С оглед гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно е издаден обжалваният
електронен фиш за реализиране административно наказателната отговорност на
жалбоподателя във връзка с извършването на това нарушение и същият следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода на делото са налице основания за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, тъй като по делото е изразено становище
от процесуален представител на въззиваемата страна в писмени бележки, като съдът счете,
3
че следва да осъди жалбоподателя П. М. Д. да заплати в полза на СДВР 120 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 8526766 издадено от СДВР, с който на
жалбоподателят е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лв., за
нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя П. М. Д. да заплати в полза на СДВР 120 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4