№ 98
гр. Ловеч , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на седми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря ВАНЯ К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20214310200418 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № 35-0000383/24.03.2021 год. на Пенчо Василев
Камарашев, Директор на РД ”АА” Плевен, е наложена на основание чл. 178а,
ал.7, т.3 от ЗДвП глоба в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/лева на П.
ИЛ. П., ЕГН: ********** за това, че на 07.10.2020 г. около 09:40 часа в
гр.Ловеч, ***********, в контролно технически пункт с разрешение №1301,
издадено на фирма ********* като член на комисия за периодични
технически прегледи извършва периодичен технически преглед на лек
автомобил с рег.№ ****** марка *********, собственост на Р.Г.С., като при
извършване на прегледа извършва следното нарушение: Не извършва
измерване на ръчната спирачка на автомобила, което представлява нарушение
на чл.44, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П.
ИЛ. П., който го обжалва в срок чрез адв.Н., като незаконосъобразно, тъй като
при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения на чл.40, ал.1, чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН, като
излага подробни съображения, както и че не е спазен тримесечния срок по
чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Излага съображения за
маловажност на случая, в случай че съдът приеме, че е налице извършено
нарушение. Поради изложеното моли съда да отмени НП, като им присъди
1
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за
него се явява адв.Н., поддържа подадената жалба и счита, че са налице
съществени процесуални нарушения при издаване на НП – непълна и неточна
правна квалификация на деянието, разлика между словесното описание на
нарушението и правните норми, които са посочени за нарушени и неспазване
на давностния срок по чл.34 от ЗАНН. Излага, че деянието не е извършено,
което се потвърждава от разпита на свид.Томев и от представения запис, тъй
като е проверена цялата спирачна система на автомобила, а ако се приеме, че
е извършено, то не е доказано, тъй като от представените от наказващия орган
писмени доказателства – Тест репорт показва точно обратното на отразеното
в НП, а именно, че са извършени необходимите замервания. В случай, че
съдът приеме, че е налице нарушение поддържа аргументите си за
маловажност на случая и моли НП да бъде отменено, като им се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът – РД”АА” - Плевен,редовно призован не изпраща
представител.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на
свидетелите А.А., М.Х. и Т.Т., както и от становището на процесуалния
представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка.
На 10.02.2021 год. бил съставен Акт № 281365 за установяване на
административно нарушение от св.А.А., в присъствието на св.М.Х. срещу П.
ИЛ. П., за това, че на 07.10.2020 г. около 09:40 часа в гр.Ловеч, ***********,
в контролно технически пункт с разрешение №1301, издадено на фирма
********* като член на комисия за периодични технически прегледи
извършва периодичен технически преглед на лек автомобил с рег.№ ******
марка *********, собственост на Р.Г.С., като при извършване на прегледа
извършва следното нарушение: Не извършва измерване на ръчната спирачка
на автомобила, което представлява нарушение на чл.44, ал.1, т.1, б.“б“ от
Наредба №Н-32 на МТ. При съставяне на акта жалбоподателят е вписал, че
има възражения. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното
наказателно постановление.
2
От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установява
начина на извършване на проверката и установяване на нарушението, като
същите поддържат отразените в акта констатации.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е от легитимно лице,
т.е. е допустима, като по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, съгласно заповеди № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии исъобщенията.
Описаната в акта и НП фактическа обстановка не съответства на
действителната, тъй като е в противоречие с представените от наказващия
орган писмени доказателства – заверено копие на Тест Репорт, показанията на
свид.Томев и дори на представения по делото СД, съдържащ запис от
проведения технически преглед на процесния автомобил. От представения
Тест Репорт е видно, че е извършено измерване на цялата спирачна уредба на
автомобила, като са отразени съответните стойности, като свид.Томев
уточнява, че тест репорта се генерира автоматично от спирачния стенд,
когато се изпробва автомобила, поради което съдът не приема твърдяното от
свид.А., че резултата от това измерване „се печата на компютър и в него може
да се отрази всичко“. Нещо повече предоставеният от наказващия орган запис
на твърдяното нарушение е прегледан в присъствието на страните и
свидетелите и съдът определено дава вяра на показанията на свид.Томев, тъй
като при предявяване на СД в с.з. на 07.07.2021 г. същият подробно обяснява
и показва точния момент, в който е измерена ръчната спирачка на
автомобила, като заявеното от него действително присъства на записа с №
8948 между 5 и 6 минута. Посочените писмени и гласни доказателства
обосновават извод, че в случая не е извършено административното
нарушение, посочено в АУАН и НП, за което е санкциониран жалбоподателя.
От друга страна съдът напълно споделя възраженията, изтъкнати от
адв.Н. за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, с изключение на възражението
относно неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.34, ал.1 на
ЗАНН предвижда, че не се образува административно - наказателно
3
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. Двете хипотези не се намират
помежду си в отношения на алтернативност, а са взаимно изключващи се, т. е.
нормата не предоставя възможност на административния орган да избира в
кой от двата срока да извърши процесуалното действие – съставяне на акт за
установяване на нарушение. Когато нарушителят е известен, то акт за
установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в
продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората
хипотеза, а именно едногодишен срок от извършване на нарушението се
предпоставя само при липса на данни у административно наказващия орган за
конкретния нарушител и когато нарушителят е открит с изтичането на
посочените в първата хипотеза три месеца, какъвто е настоящия случай.
Видно от приложените писмени доказателства проверката е възложена с
писмо от ИА»АА» до РД «АА»Плевен и е извършена своевременно, като на
10.02.2021 е съставен АУАН за констатираното нарушение, поради което
съдът не приема възражението, че АУАН е съставен извън давностния срок
предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН.
С оглед начина на установяване на нарушението по предоставен
видеозапис, с оглед на това, че актосъставителят и свидетелят не са
присъствали на 07.10.2020 г. при извършване на ГТП на автомобила, то след
като са извършили преценка за извършено нарушение и са предприели
действия по съставяне на АУАН е следвало в него да посочат имената на
двама свидетели, като съблюдават разпоредбата на чл.40, ал.1 или ал.3 от
ЗАНН.
Относно описание на нарушението и правната му квалификация
съдът намира за основателни направените възражения. Съгласно чл.44, ал.1
от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, издадено от МТИТС
„При извършването на периодичните прегледи на ППС техническият
специалист, участващ в комисията:
1. извършва проверка на техническата изправност на ППС съгласно
методиката по чл. 31, ал. 1 и при спазване на технологичната карта по чл. 18,
4
ал. 1, т. 4, като:
а) извършва визуалната проверка на превозното средство съгласно
част II, раздел I от методиката по чл. 31, ал. 1 и отразява данните от прегледа
в протокола по приложения № 9, 10 или 11;
б) извършва необходимите проверки и измервания на спирачна уредба
и състоянието на отработилите газове; разпечатва резултатите от
измерванията, вписва върху тях заключение за съответствието с
нормативните изисквания, подписва се и ги подпечатва със своя
индивидуален печат;“ Нарушението е квалифицирано като такова по чл.44,
ал.1,т.1, б.“б“ от Наредбата, без да е уточнено за коя от хипотезите на тази
разпоредба става въпрос, като при описанието му са използвани термини,
които не присъстват в състава на нарушението. Освен при съставяне на
АУАН нарушението е квалифицирано по чл.44, ал.1,т.1,б“б“ от Наредба Н-32
на МТ, а в случая е видно, че се касае за друг нормативен акт Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. на МТИТС, както е посочено в НП. Следва да се има предвид,
че началото на административнонаказателното производство се поставя със
съставяне на АУАН и в същия следва да са описани всички обстоятелства на
нарушението, както и нарушената правна норма, за да се осигури възможност
на нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен, за
да организира в пълен обем своята защита. Основателно е възражението
касаещо преценката на наказващия орган относно приложението на чл.28 от
ЗАНН, тъй като същият е отразил в НП, че не са налице предпоставки за
квалифициране на случая като маловажен, без обаче да изложи съображения
и мотиви, от кои обстоятелства се обосновава този извод.
Поради изложените съображения настоящата инстанция приема, че
жалбоподателят не е извършил вмененото му във вина административно
нарушение, както и че посочените по-горе процесуални нарушения,
допуснати в хода на административнонаказателното производство са
съществени, тъй като са довели до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице, не могат да бъде санирани в хода на съдебното
производство и са основание за отмяна на обжалваното НП.
Предвид на изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и като
5
такова следва да бъде отменено.
При този изход на процеса и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в
тежест на административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени
направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат, с оглед представените
доказателства/договор за правна защита и съдействие и пълномощно/, че
същите са действително сторени от страната по делото, като ответника бъде
осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 450 лв. разноски по делото.
Настоящата инстанция счита, че претенцията е основателна в пълен размер с
оглед обстоятелството, че упълномощеният представител на жалбоподателя е
изготвил въззивната жалба и е осъществил процесуално представителство в
проведените две съдебни заседания, като е проявил процесуална активност
при събиране и проверка на доказателствата в съдебното производство,
поради което въпреки направеното възражение от ответника не са налице
основания за намаляване размера на адвокатското възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №35-0000383/24.03.2021
год. на Пенчо Василев Камарашев, Директор на РД ”АА” Плевен, с което е
наложена на основание чл. 178а, ал.7, т.3 от ЗДвП глоба в размер на 1 500.00
/хиляда и петстотин/лева на П. ИЛ. П., ЕГН: **********, за нарушение на на
чл.44, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ – Плевен да заплати на П.
ИЛ. П., ЕГН:********** сумата от 450/четиристотин и петдесет/ лева
разноски по делото, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е
изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7