№ 45
гр. С., 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20231800500531 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 240 от ГПК и е образувано по молба на
„С.И.“ ООД за отмяна на неприсъствено решение № 162 от 22.12.2022г.,
постановено по гр.д. № 923/2022г. на С.ския районен съд.
Молителят твърди, че това гражданско дело било образувано по
заведени срещу него искове от С. С. В. за признаване на уволнението на В. за
незаконно и за неговата отмяна, както и за възстановяването му на заеманата
преди уволнението длъжност, а също и за осъждане на дружеството- ответник
да му заплати на основание чл. 225, ал. 1 от КТ обезщетение за оставане без
работа поради уволнението за периода от 01.08.2022 г. до 01.02.2023 г. в
размер на 2995,32 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. За да постанови неприсъствено решение
по тези искове, районният съд бил приел, че всички книжа по делото (вкл.
препис от исковата молба и доказателствата към нея), са редовно връчени на
ответника, но въпреки това той не подал отговор, не взел участие в делото и
не направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Молителят
оспорва тези изводи, като счита, че не са били налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение. Поддържа, че препис от исковата
молба не бил връчен на управителя на дружеството, нито на негов
упълномощен представител или служител, а на лицето Д.М., който, обаче, не
представлява дружеството, нито е упълномощен да получава съдебни книжа.
Чрез същото лице били връчени и призовката за проведеното открито съдебно
заседание, както и постановеното решение. Молителят изтъква, че, към
момента на връчването, управител и представляващ дружеството е бил В.Б., а
същевременно лицето Д.М. не било негов служител. Допълнително сочи, че
седалището и адресът на управление на дружеството са гр. С., ул. „Х.Д. № 12,
1
а призовките и съобщенията били изпращани до адрес гр. С., ул. „С.Ш.“ №
40, откъдето прави извод, че връчването на този адрес е нередовно по смисъла
на чл. 50, ал. 1 от ГПК. Твърди, че за това гражданско дело дружеството
узнало едва когато бил наложен запор на банковите му сметки, а решението
по него му било редовно връчено чак на 16.05.2023г.
Молителят намира, че са налице предпоставките на чл. 240, ал. 1, т. 1 от
ГПК за отмяна на атакуваното неприсъствено решение, тъй като на
дружеството не били надлежно връчени препис от исковата молба и призовка
за проведеното съдебно заседание. В случая не била налице хипотеза по чл.
50, ал. 3 от ГПК, тъй като получателят не е имал качеството на работник или
служител, съгласен да приеме книжата. Била налице и друга нередовност на
връчването, тъй като всички книжа по делото са връчвани на адрес, който е
различен от обявения в Търговския регистър. Така дружеството било
възпрепятствано да вземе участие в производството по гр. дело №
20221870100923 по описа на PC- С. и да защити своите права и законни
интереси. Моли съда да отмени неприсъственото решение, постановено по
това дело. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
Постъпил е отговор от ответника по молбата – С. В., който счита
същата за неоснователна. Намира, че всички съдебни книжа били надлежно
връчени на дружеството – молител по реда на чл. 50 от ГПК и получени от
лицето Д.М. на адреса на цеха за пелети на „С.И.“ ООД в гр. С., ул. „С.Ш.“ №
40. Изразява становище, че на този адрес се помещава канцеларията на
дружеството по смисъла на чл. 50, ал. 3 от ГПК. Оспорва и довода на
молителя, че лицето М. не било упълномощено да приема съдебни книжа.
Позовава се на договор от 01.09.2022г., по силата на който „С.И.“ ООД е
възложило на Д.П. М. да организира и контролира пропускателния режим в
цеха на дружеството в гр. С., както и да получава кореспонденция,
съобщения, призовки и други документи от името на дружеството. Прави
извод, че постановяването на неприсъствено решение е свързано с
процесуалното бездействие на ответника, както и че били налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК за това. Счита за
безспорно, че в случая връчването е било надлежно, както и че не е имало
особени непредвидени обстоятелства, препятстващи молителя да узнае за
връчването и да се представлява в открито съдебно заседание. Подчертава, че
липсата на трудовоправни отношения между дружеството и получателя на
книжата Д.М. не съставлява такова обстоятелство. Моли съда да остави без
уважение молбата за отмяна на неприсъственото решение по гр.д. №
923/2022г. на С.ския районен съд. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание молителят се представлява от адв.
Лютакова, която поддържа молбата, оспорва отговора и моли съда да отмени
обжалваното неприсъствено решение. Сочи, че съобщенията по делото били
връчени на адрес, различен от този на дружеството, както и на лице, което не
е в трудово правоотношение с дружеството. Подчертава, че представеният от
насрещната страна договор с това лице е граждански, а не трудов. Освен това,
той бил сключен от лицето В. Д., което не представлява дружеството.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Депозира писмени
бележки, в които резюмира наведените в хода на производството доводи.
Поддържа изявленията си, че В. Д. не е управител на „С.И.“ ООД, както и че
Д.М. е свързано с него лице, което не поддържа връзка с действителния
управител на дружеството, поради което получаването на съдебните книжа от
2
М. не е довело до фактическото им предаване на управителя, а в резултат от
това „С.И.“ ООД е било лишено от право на участие в процеса. Излага
съображения, свързани с други съдебни производства, и се позовава на
мотиви от постановените по тях съдебни актове. Сочи конкретни действия на
В. Д. във връзка с тях, вкл. представянето му за управител на „С.И.“ ООД.
Оспорва значението на представения от насрещната страна договор от
01.09.2022г. Моли съда да отмени неприсъственото решение и да върне
делото за ново разглеждане. Прилага съдебна практика.
В открито съдебно заседание ответникът по молбата – С. В. – не се
явява и не се представлява. От процесуалния му представител – адв. Т. – е
постъпила молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Поддържа
отговора и възпроизвежда дословно съдържащите се в него доводи. Моли
съда да остави молбата без уважение. Оспорва претенцията на молителя за
разноски.
От фактическа страна съдът намира за установено, че на 26.09.2022г. в
С.ския районен съд е била подадена искова молба, с която са предявени
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, както и по чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал.
1 от КТ (като последните два впоследствие са оттеглени), от С. С. В. срещу
„С.И.“ ООД. Посоченият в исковата молба адрес на ответника е гр. С., ул.
„С.Ш.“ № 40.
Видно от намиращия се на л. 16 от първоинстанционното дело отрязък
от съобщение, на този адрес са били връчени преписи от исковата молба и
приложенията към нея, като същите са получени на 06.10.2022г. от лицето
Д.П. М., легитимирало се като „служител“.
По делото няма данни за постъпване на отговор от ответника в
законоустановения едномесечен срок.
На 11.11.2022г. районният съд е постановил определение, с което е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е изготвил
проект за доклад.
Призовката за откритото съдебно заседание е била връчена на същия
адрес на дружеството – ответник, и получена от същото лице в качеството му
на „началник охрана“ (л. 21 от първоинстанционното дело).
В единственото открито съдебно заседание по делото, проведено на
15.12.2022г., ответното дружество не е било представлявано и не е изразило
становище по спора, както и не е направило искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие.
При тези данни, ищецът е отправил искане за постановяване на
неприсъствено решение, което е било уважено. Препис от неприсъственото
решение е бил връчен на ответника на 29.12.2022г. на същия адрес (гр. С., ул.
„С.Ш.“ № 40) на същото лице (Д.М.) в качеството му на „охрана“.
В производството по чл. 240 от ГПК пред окръжния съд са представени
и приети като доказателства копия от призовките и съобщенията до „С.И.“
ООД по гр.д. № 923/2022г. на С.ския районен съд, както и справка от НАП за
актуално състояние на всички трудови договори на работодателя „С.И.“ ООД,
от която е видно, че няма такъв, сключен с Д.П. М..
Прието е и извлечение от Търговския регистър за актуалното състояние
на „С.И.“ ООД към 22.05.2023г. с посочване на управителя, седалището и
адреса на управление. Извлечението съдържа и данни за промяна на тези
обстоятелства в миналото. От него се установява, че от 02.06.2014г. до
3
22.08.2022г. адресът на управление на дружеството е бил в гр. С., ул. „С.Ш.“
№ 40, а след тази дата – в гр. С., ул. „Х.Д.“ № 12. Управител на дружеството
от 02.06.2014г. до датата на справката е бил В.Б.. Няма данни за други
управители.
С определение от 21.09.2023г. е прието заверено копие от договор от
01.09.2022г. между „С.И.“ ООД и Д.П. М., по силата на който дружеството е
възложило на М. да организира и контролира пропускателния режим в цеха
на възложителя, както и да получава кореспонденция от името на
възложителя.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването на неприсъствено решение, страната, срещу която то е
постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била
лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на
преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание, или
поради невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства, или поради невъзможност да се яви лично или
чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е
могла да преодолее.
В случая, съдът намира, че е налице първата от горните хипотези (а
именно – лишаване на молителя от възможност да участва в делото поради
ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и призовките за
съдебното заседание), поради следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 50, ал. 1 и 3 от ГПК, надлежното връчване
на призовки и съобщения на юридически лица е в канцелариите им на
последния посочен в регистъра адрес, и може да се извърши на всеки
служител или работник, който е съгласен да ги приеме.
В настоящия случай съдебните книжа по гр.д. № 923/2022г. на С.ския
районен съд не са били връчени на „С.И.“ ООД на актуалния му адрес на
управление в гр. С., вписан в Търговския регистър, нито в неговата
канцелария, доколкото от данните по делото, вкл. от представения от
ответника по молбата договор от 01.09.2022г., се установява, че на адрес гр.
С., ул. „С.Ш.“ № 40 се намира цех за производство на пелети, но не и
канцелария. Наистина, съдебната практика (напр. Определение № 23 от
13.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 1370/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 454 от
7.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 291/2011 г., II т. о., ТК) приема, че
разпоредбата на чл. 50 от ГПК не отрича възможността за връчване
съобщения на търговец при условията на чл. 49 от ГПК. За целта, обаче, е
необходимо, връчването да е осъществено или на упълномощен представител,
или на лице от персоналния състав на търговското дружество, т.е. лице,
намиращо се в такава връзка с него, която да гарантира достигането на
книжата до самото дружество. В случая, както се установи по- горе, всички
призовки и съобщения до „С.И.“ ООД по гр.д. № 923/2022г. на С.ския
районен съд са били връчвани на Д.М.. Това лице, обаче, няма качеството
„служител или работник“ на дружеството- адресат по смисъла на чл. 50, ал. 3
от ГПК, тъй като, видно от справката от НАП за актуално състояние на
всички трудови договори на работодателя „С.И.“ ООД (л. 21 – 22 от делото),
М. не е страна по трудово правоотношение с това дружество. Този извод не
4
се опровергава от приетия по делото договор от 01.09.2022г., тъй като:
Договорът е не трудов, а граждански. Страни по него са възложител
и изпълнител, а не работодател и работник. Изпълнителят е
самостоятелен и независим от възложителя, за разлика от работника,
който е подчинен на нарежданията, реда и контрола на работодателя.
Изпълнителят работи от свое име, на своя отговорност и престира на
възложителя само резултата от труда си, докато работникът работи от
името и за сметка на работодателя и му престира работната си сила.
Именно поради наличието на тази субординационна връзка
процесуалният закон приема, че връчването на работник или служител
на работодателя е връчване на самия работодател. И обратно: връчването
на контрагент на страната по някакъв договор не може да бъде
приравнено на връчване на самата страна, тъй като контрагентът не се
намира в субординационни отношения с нея. По тези съображения съдът
намира, че този договор не е създал трудово правоотношение между
страните по него и е негоден да придаде на изпълнителя Д.М. качеството
„служител или работник“ на възложителя „С.И.“ ООД, т.е. лице, на
което може надлежно да се връчват съдебни книжа съгласно чл. 50, ал. 3
от ГПК. Разбира се, няма пречка, страна по делото да получава призовки
и съобщения чрез трето лице - съдебен адресат, но за целта трябва
самата тя да посочи това лице и да уведоми съда за това – нещо, което в
случая не е направено. Следователно, връчването на съдебните книжа на
„С.И.“ ООД чрез Д.М. е в нарушение на изискванията на процесуалния
закон (ненадлежно), в резултат от което „С.И.“ ООД е било лишено от
възможност да участва в делото пред С.ския районен съд.
С оглед разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ГПК, достоверната дата на
този договор е не посочената в него дата на сключване, а датата, на която
е бил представен по делото. Следователно, не може да се изключи
възможността, той да е създаден с оглед процеса, както и да не е
действал през периода, когато Д.М. е получавал призовки и съобщения
за „С.И.“ ООД.
Както се установява от извлечението от Търговския регистър,
единствен управител на „С.И.“ ООД от 02.06.2014г. до датата на това
извлечение е бил В.Б.. Подписът на това лице фигурира в предизвестието
за прекратяване на ТПО със С. В. и в заповедта за неговото прекратяване
(л. 7-8 от първоинстанционното дело). Този подпис, обаче, е очевидно и
съществено различен от подписа за възложител в договора от
01.09.2022г. Същевременно, по делото не се твърди и не се доказва,
трето лице, вкл. посочения в договора представител В. Д., да е било
упълномощено да сключва договори от името на дружеството. Поради
това съдът намира, че договорът е сключен от лице без представителна
власт. Наистина, разпоредбата на чл. 301 от ТЗ допуска възможността за
саниране на такъв порок и за валидиране на така извършеното действие,
ако търговецът не му се противопостави веднага след узнаването. В
случая, обаче, такова противопоставяне е налице, тъй като, в кратък срок
след узнаване за воденото срещу него дело (16.05.2023г.), „С.И.“ ООД е
подало молбата по чл. 240 от ГПК (25.05.2023г.), с която изрично е
оспорило надлежността на връчването на съдебни книжа чрез Д.М..
Поради това договорът не обвързва „С.И.“ ООД, а това отнема на Д.М.
дори качеството „изпълнител“ по този договор с евентуално
5
произтичащите от това му качество права по отношение на дружеството.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че молителят „С.И.“ ООД е бил
лишен от възможност да участва в производството по гр.д. № 923/2022г. на
С.ския районен съд поради ненадлежно връчване на преписа от исковата
молба, призовката за съдебното заседание и съобщенията. Налице е хипотеза
по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което атакуваното неприсъствено
решение следва да бъде отменено.
По аналогия с разрешението, дадено в т. 4 от Тълкувателно решение №
6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, в настоящото
производство не следва да се присъждат разноски, тъй като в него не се
разрешава съдебен спор по същество, а само се възстановява висящността на
процеса, чрез отмяна на неприсъственото решение. При новото разглеждане
на делото от районния съд и съобразно неговия изход разноските ще бъдат
разпределени по реда на чл. 78 от ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 162 от 22.12.2022г., постановено по реда на чл.
238, ал. 1 от ГПК по гр.д. № 923/2022г. на С.ския районен съд.
ВРЪЩА делото на С.ския районен съд за ново разглеждане на
предявените от С. С. В. срещу „С.И.“ ООД искове.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6