О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
260272 25.11.2020 година Град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, втора граждански състав, в закрито заседание на двадесет и пети ноември
две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар…………………………….…………………………………………..
Прокурор……………………………………………………………………….
като
разгледа докладваното от съдията
Мишова
въззивно
ч. гражданско дело № 3334 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Л.
И. Л. и от нотариус С.Ч.против определение № 59/27.10.2020 г. на съдията по
вписванията при Служба за вписванията при РС - С.З., с което се отказва
вписване на законна ипотека за обезпечаване на вземането на жалбоподателката в
размер на 13 874,65 лв. за уравнение на дела й върху имот, възложен в дял
на друг съделител.
В жалбата се излагат доводи и
съображения за незаконосъобразност на съображенията на съдията по вписванията и
за неправилност и необоснованост на определението, което според жалбоподателите
било постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Иска се
съдът да отмени обжалваното определение, а преписката да се върне на съдията по
вписванията с указания за извършване на вписване на законната ипотека.
Съдът, след като обсъди направените оплаквания
и въз основа на доказателствата представени по делото, преценени поотделно и
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и
срещу акт, подлежащ на обжалване; постъпила в преклузивния срок по чл. 275 ГПК,
а преценена по същество е основателна.
По делото е установено, че
производството пред съдията по вписванията е започнало по молба на Л.И.Л. -
съделителка по гр.д.№ 2971/2018 г. по описа на Районен съд С.З. за делба, за
обезпечаване на вземането й в размер на 13 874,65 лв. като съделител,
комуто се дължи допълване на дела от Б.И.Д.,
в чийто дял е поставен делбения недвижим имот, а именно: апартамент,
находящ се в гр.С.З., ул.*****, построен върху държавна земя и състоящ се от
кухня, дневна, спалня и сервизни помещения, със застроена площ от 59,24 кв.м,
заедно с прилежащото му избено помещение № 20, с полезна площ от 5,20 кв.м,
заедно с 3,548% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж при
съседи на жилището: изток-апартамент №19, запад-апартамент №21, север- стълбище
и апартаменти №19 и №21, юг - двор; на избеното помещение: изток - мазе № 17,
запад - мазе №22, север - коридор, юг - двор, съгласно договор за продажба на
недвижим имот от 25.02.1986 г. по реда на НДИ, а съгласно схема №
15-245281-20.04.2018 г. на СГКК - С.З. имотът представлява самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68850.519.116.1.20
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.З., одобрени
със заповед № РД-18- 73/19.11.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68850.519.116.1.21; 68850.519.116,1,19, под обекта:
68850.519.116.1.17 и над обекта: 68850.519.116.1.23. Сумата се дължи от момента
на влизане на решението в законна сила, а именно 10.06.2020 г.
Съдията по вписванията е отказал
вписването на законната ипотека, като е счел, че в подлежащия на вписване акт
се съдържат всички необходими реквизити, както свързаните с описанието на
недвижимия имот, така и тези, касаещи индивидуализацията на страните, но
молителката Л.И.Л. имала два различни постоянни адреса, посочени в молбата за
вписване на законната ипотека. Тъй като съдията по вписванията нямало право
нито задължение да снема самоличността на страните, задължение на нотариуса
било да констатира наличието на грешка и да я отстрани.
На второ място, съдията по вписванията е
приел, че са налице пропуски при прилагането на необходимите документи,
установяващи особените изисквания на закона, за които следи, а именно:
приложената схема на делбения имот е заверена от нотариус Радка Б. в хода на
друго нотариално производство и не е спазено изискването разпечатаното копие да
се ползва само за провежданото от нотариуса производство. Схемата би трябвало
да се заяви и получи от нотариус С.Ч.. Прието е, че независимо от вида на
ипотеката – договорна или законна, следва да бъде подадена декларация по
чл.264, ал.1 ДОПК от ипотекарния длъжник. Непредставянето й е абсолютна пречка
за извършване на вписването, защото нормата на чл.264 ДОПК е императивна и
изключения не се допускат. Прието е, че е необходимо да се представи и данъчна
оценка за имота, който се ипотекира и нотариусът, който е удостоверил подписа
на молителката в молбата за вписване на законната ипотека, би следвало да се
снабди с този документ, възползвайки се от дадената му от ЗННД възможност. На
последно място е прието, че макар законът да не е предвидил срок за учредяване
на законна ипотека, не може да се приеме, че доколкото тя се вписва по молба на
кредитора, то не може да бъде сключена по всяко време, а само и единствено по
време на отчуждителния акт за имота, върху който тя се учредява.
Определението е неправилно.
Съгласно чл.168, ал.2 ЗЗД законната
ипотека се вписва по молба на кредитора, която трябва да съдържа всички данни,
посочени в чл.167, ал.2 ГПК, а именно: трите имена, местожителството и
занятието на кредитора и на длъжника, а така също и на собственика на имота,
ако ипотеката се учредява за чуждо задължение; имотът, върху който се учредява
ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива
са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не
е парично. В случая молбата отговаря на изискванията на закона, което е прието
и от съдията по вписванията. Това се отнася и до адреса на молителката – той
също е посочен. Констатираната разлика се дължи на това, че в текста на молбата
е възпроизведен текстът на съдебното решение по извършването на делбата, където
съдът е посочил различен постоянен адрес на молителката Л.Л.. Нотариусът не е
компетентен да поправя допуснати очевидни фактически грешки в съдебното решение, дори и при проверка на
самоличността на молителката да е констатирал наличието й. За съда няма
съмнение, че постоянният адрес на молителката е този, който тя сама е посочила
в титулната част на молбата си. Изложените от съдията по вписванията
съображения са несъстоятелни, тъй като връчването на връчването на съобщенията
става по предвидения в ГПК ред, който включва и възможност да се намери
настоящият и постоянен адрес в НБД –
чл.38 и сл. ГПК.
Неоснователно
е и приетото, че представената схема, като е заявена и заверена от нотариус
Радка Б., съставлява пропуск, който е причина вписването на законната ипотека
да бъде отказано. В случая за имота, като попадащ в район с одобрена
кадастрална карта, следва да бъде представена на основание чл.6, ал.3 от ПВп
скица-копие от кадастралната карта. Такава е представена. Съгласно чл.55, ал.6
ЗККР орган на съдебната власт, административен орган, лице с публични функции
или организация, предоставяща обществени услуги, получили електронен документ
по ал.2 чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра или
предоставен им от заинтересовано лице, могат да го разпечатат на хартиен
носител и да удостоверят идентичността на съдържанието на оригинала с
разпечатаното копие. Вярно е, че данните, предоставени от АГКК, се ползват само
от лицето, на което е предоставена услугата, еднократно и в една процедура –
чл.57, ал.1 ЗКИР, но по делото не е имало данни представената от молителката Л.
схема, заявена и заверена от нотариус Б., да е използвана многократно в различни
процедури. Въззивният съд не приема доводът, че схемата е следвало да бъде
заявена и заверена непременно от нотариус С.Ч.. Пред този нотариус не се
развива специално производство във връзка с вписването на законната ипотека.
Както бе посочено по-горе, вписването се извършва въз основа на молба, подадена
от кредитора в два еднакви екземпляра – чл.16 ПВп. В нито една правна норма,
уреждаща производството по вписването на законна ипотека, не е предвидено
молбата на кредитора да бъде с нотариална заверка на подписа му. На съда е
известно, че това е наложено в практиката (така Х.О., Ръковоство по нотариални
действия във връзка със собствеността, Сиби 1992 г.) и може да се приеме, че
следва от разпоредбата на чл.3 ПВп, според която на вписване подлежат само
актове, които са извършени по нотариален ред или са с нотариална заверка на
подписа. Това обаче не се прилага за актове, издадени от надлежните държавни
органи, какъвто акт е съдебното решение – чл.3, ал.2 ПВп. Дори и да се приеме,
че и в този случай молбата за вписване на законна ипотека за вземането за
уравнение на дяловете следва да бъде с нотариално заверен подпис на молителя
съобразно установената практика, то с извършването на удостоверяването на
подписа производството пред нотариуса приключва. Той няма установени в закона
правомощия и не е адресат на задължението да представя акта за вписване.
Производството по удостоверяване на дата, съдържание и подписи на частен
документ е самостоятелно – чл.590 ГПК, и приключва с правенето на бележка в
специален регистър за тези удостоверявания и връщането на документите на
лицата, които са ги представили – чл.590, ал.3 ГПК. От друга страна, съгласно
чл.23 ЗЗНД нотариусът разглежда всички отправени до него искания и ако му бъде
възложено, да прави справки и набавя документи – чл.22 ГПК. Няма никаква пречка
друг нотариус, различен от този извършил нотариалното удостоверяване на подписа
върху молбата, да набави документите, които следва да бъдат приложени към
молбата за вписване на законната ипотека. Още повече, че нотариус Радка Б. е
удостоверила и верността на преписа на съдебното решение.
Въззивният
съд не приема и съображенията в атакуваното определение за отказа за вписване
на законната ипотека, които се основават на разпоредбата на чл.264 ал.1 ДОПК,
която съдията по вписванията тълкува неправилно, в разрез с целта, духа и
разума на закона и изолирано от разпоредбите на чл.16 от ПВ, чл.167 ал.2,
чл.168 ал.1 т.2 ЗЗД, приложими относно вписването на законната ипотека. Съдията
по вписванията не е отчел спецификата на разпоредбата на чл.168 ал.1 ЗЗД,
касаеща вписването на законни ипотеки.
Разпоредбата на чл.168 ЗЗД цели да даде възможност на кредитора сам, без
участието на длъжника да гарантира обезпечаване и събиране на своето вземане по
този ред, както и предотвратяване настъпването на негативни и необратими
последици (като разпореждане с имота например, вписване на други обезпечения от
други кредитори и пр.), лишаващи го от възможност да се удовлетвори от имота.
Разпоредбата на чл.167 ал.2 има значение само досежно реквизитите на молбата,
които в случая са налице. По правило
производството за вписване на законна ипотека е едностранно, без да е
необходимо съгласието или съдействието на ипотекарния длъжник и по правната си
същност представлява упражняване на субективно преобразуващо право да се иска
вписването на ипотеката в книгите по вписванията с оглед произтичащите от него
конститутивно и оповестително-защитно действие. Преобразуващият и едностранен
характер на това право, настъпващо в имуществената сфера на съделителя, който
дължи парична сума за уравнение на дял, се поражда по силата на закона след
осъществяване на визирания в тази норма фактически състав. Изпълнението на
изискване от съделителя, който иска вписване на законна ипотека, да представи
декларация от лицето, дължащо паричното уравнение, и удостоверение за данъчна
оценка за чужд имот, е не само трудно, а всъщност практически невъзможно и
изцяло обезсмисля законната ипотека и препятства прилагането на разпоредбата на
чл.168 ал.1 т.2 ЗЗД. По тази причина изискването, въведено в разпоредбата на
чл.264 ДОПК, е от естество да осуети действието на ипотеката и е несъвместимо с
потестативния характер на субективното право на кредитора да иска вписването
й. Ето защо, представянето на декларация
за непогасени публични задължения от дължащия уравнение съделител и
удостоверение за данъчна оценка за имот, който е чужда собственост, не се
отнася до случаите на вписване на законна ипотека и не е предпоставка за
вписването на ипотеката,. Снабдяването с такива документи зависи само от волята
на трето лице-длъжникът, и не е предвиден процесуален ред, по който той да бъде
принуден да се снабди и предостави тези документи на своя кредитор или на
съдията по вписванията, още повече, че не участва в това охранително
производство. Правно невъзможно е на молителя да се вмени в задължение да
представи документи, изхождащи от трето лице, както и поради непредставянето им
да му бъде отказано да осъществи законните си права за защита на интереса си, и
едва ли не да бъде санкциониран за бездействието на трето лице. Смисълът на
чл.168 ЗЗД е в закрепената в закона възможност съделителят-кредитор да
осъществи правото си да обезпечи вземанията си без участие и съдействие на
длъжника, поради което не е необходимо представянето на декларацията по
чл.264,ал.1 ДОПК за носителя на вещното право и удостоверение за данъчна
оценка. Отделно от това, не е необходимо представянето на данъчна оценка на
имота, тъй като удостоверявания материален интерес, с оглед плащането на
държавна такса за вписването, е дължимата сума за парично уравнение на дела,
която е посочена в съдебното решение и молбата. Съдебното решение, с което е
извършена делбата, съдържа тази информация и непредставянето на удостоверение
за данъчна оценка на имота не е основание за отказ от вписването на законна
ипотека в полза на молителя.
Неправилно
съдията по вписванията приема, че законната ипотека по чл.168, ал.1 ЗЗД може да
бъде вписана само и единствено по време на отчуждителния акт за имота, върху
който тя се учредява. Приетото е декларативно, без да е ясно защо не може да се
приеме, че законната ипотека може да бъде сключена по всяко време, независимо
от момента на отчуждаването на имота, който се иска да бъде ипотекиран. Правната същност на молбата за вписване като
едностранно волеизявление е неотносимо, без връзка със момента на вписването на
законната ипотека. Материалният закон не
ограничава правото да се иска вписване на законна ипотека със срок. Такова
ограничение не може да се изведе от съображения за вероятни разпореждания с ипотекирания
имот. Правилото, че с тежести може да се обременява само собствен имот,
залегнало в нормата на чл.167, ал.3 ЗЗД, е относимо само към договорната
ипотека. Препращането, установено в чл.168, ал.3, се отнася само и единствено
до съдържанието на молбата на кредитора, т.е. препращането е само към чл.167,
ал.2 ЗЗД. Изискването за вписване на ипотеката
по време на отчуждителния акт се отнася само до договорната, за която се
сключва нотариален акт. В този случай адресат на задължението по чл.25, ал.5 ЗННД
да представи акта в деня на неговото извършване е нотариусът. Той е и
легитимиран да поиска вписването на акта в производството по вписването на
договорна ипотека за разлика от производството за вписване на законна ипотека,
в което легитимирана молител е кредиторът, за който няма изрично установен
срок. За него е рискът, ако имотът между временно бъде отчужден. Допълнителен
аргумент е и спецификата на акта, който подлежи на вписване - съдебното решение
за извършването на делбата.
Въззивният
съд намира, че в случая изискванията за вписването на законната ипотека,
произтичащи от чл.168 ЗЗД и ПВп, са спазени от молителя в производството.
Подадената молба съдържа всички изискуеми реквизити и отговаря напълно на
условията на чл.16 от ПВ, чл.167 ал.2 ЗЗД и чл.168 ал.1 т.2 и ал.2 ЗЗД.
Затова обжалваното определение, с което
е отказано вписването на законна ипотека върху възложения в дял на един от
съделителите имот, описан по-горе, е неправилно и незаконосъобразно, поради
което следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на съдията по
вписванията с указания да извърши исканото вписване. Жалбата по отношение на
нотариус С.Ч.следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като нотариусът не е
легитимиран да поиска извършването на волеизявлението за вписването, не е
участник в това производство, респ. не е заинтересовано лице по смисъла на
чл.531, ал.1 ГПК. Затова той няма право да обжалва отказ, който не е постановен
по негово искане за вписване.
Водим от горните мотиви, окръжният съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Л.И.Л. от гр. С.З. определение № 59 от 17.10.2020
г. на съдията по вписванията при РС-С.З., с което е отказано вписването на
законна ипотека по молба на Л.И.Л. за обезпечаване на вземането й в размер на
13 874,65 лв. за уравнение на дела й върху имот, възложен в дял на
съделител с решение № 370 от 13.03.2020 г., постановено по гр.д. № 2971/2018 г.
по описа на Старозагорския районен съд.
УКАЗВА на Съдията по вписванията да извърши исканото вписване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на нотариус С.Ч.с рег. № 381 и район на
действие – РС С.З. против определение № 59 от 17.10.2020 г. на съдията по
вписванията при РС-С.З., с което е отказано
вписването на законна ипотека по молба на Л.И.Л. за обезпечаване на вземането й
в размер на 13 874,65 лв. за уравнение на дела й върху имот, възложен в
дял на съделител с решение № 370 от 13.03.2020 г., постановено по гр.д. №
2971/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване в частта относно
жалбата на Л.И.Л.. По отношение на жалбата нотариус С.Ч.може да бъде обжалвано
в 1-седмичен срок от съобщението пред Апелативен съд – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: