№ 427
гр. Бургас, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120200898 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С............” ЕООД, ЕИК: ........, чрез управителя С.....А....С....
срещу Наказателно постановление № 664607-F391481/28.09.2022 г., издадено от директора
на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от
ЗДДС, на основание чл. 179 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. К.
Я......, която моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят „С............” ЕООД е бил регистриран по ЗДДС на 08.07.2010 г. и
следвало да подава справка-декларация по ЗДДС за всеки данъчен период. Свидетелката
С...П.... констатирала, че жалбоподателят не е подал в срок до 14.04.2018 г. справка-
декларация по ЗДДС за данъчен период - м. март 2018 г.
На 22.06.2018 г. бил съставен АУАН срещу „С............” ЕООД за нарушение на чл.
125, ал. 5 от ЗДДС. Поради неоткриване на представител на нарушителя на 21.09.2018 г.
производството е било спряно, а на 01.08.2022 г. - възобновено. На 28.09.2022 г. било
издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
1
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
В т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС по т.д. № 1/2014 г.,
на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, е прието, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
Както изрично е посочено в чл. 11 ЗАНН, разпоредбите на НК намират приложение само
когато в ЗАНН не се предвижда друго. В мотивите на цитираното тълкувателно
постановление е развито подробно, че давността в наказателния процес (и в частност в
административнонаказателния) се дели на два вида: погасителна, с изтичането на която се
погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл. 34 ЗАНН), и изпълнителска давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира
изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 ЗАНН). Ето защо при
прилагането на общите правила за погасителната и изпълнителската давност следва да се
вземат предвид правилата на чл. 34 и чл. 82 ЗАНН и не е необходимо препращане към
разпоредбите на НК, тъй като тези въпроси изрично са уредени в специалния закон. В ЗАНН
обаче няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща
абсолютната давност. Именно тази празнина следва да бъде преодоляна с приложението на
чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, т.е. за
административнонаказателното производство е приложима абсолютната давност от 4 години
и 6 месеца.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност,
когато то не е възбудено в продължение на три години. А съгласно чл. 81, ал. 3 от НК,
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния
член, т.е. това е срок от 4 години и 6 месеца. В случая се касае за нарушение по чл. 125, ал. 5
от ЗДДС. От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е било
извършено на 17.04.2018 г., денят следващ крайния срок за подаване на справката-
декларация (16.04.2018 г. - работен ден). При така установените по делото факти неизменно
следва изводът, че към настоящия момент е изтекъл предвиденият в чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, срок от четири години и половина, който изключва
административнонаказателното преследване спрямо жалбоподателя за процесното
нарушение.
С оглед на изложеното обжалваното НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 664607-F391481/28.09.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл.
125, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 179 от ЗДДС, на жалбоподателя „С............” ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2