№ 110
гр. Русе, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С. П.
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от С. П. Търговско дело № 20214500900327 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 430
ТЗ.
Ищецът „У.Б.” АД, гр. София, представляван от пълномощник
адвокат В. П., САК, е предявил искове за съществуване на вземания против
П.п.к. „Н.Р.“, с. Р., ЕИК ***, с оглед подадено възражение по реда на чл. 414
ГПК против издадена по ч.гр.д. № 4259/2021 г. на РРС заповед за изпълнение.
Твърди, че на 03.07.2020г. е подписан Договор за банков револвиращ кредит
№ 0050/601/03072020 между банката и ответника-кредитополучател, по
силата на който банката му предоставила кредитен лимит в размер на 130000
лв., съгласно чл. 2. Съгласно чл. 1 кредитът е револвиращ, а според чл. 3,
целта му е рефинансиране на преходен кредит и за оборотни средства. В чл. 4
страните уговорили лихвените проценти. В чл. 4.1.1 е посочен годишния
лихвен процент /ГЛП/ върху редовна главница, който е в размер на
променлив лихвен процент плюс надбавка 4.64%. Приложимият лихвен
индекс е осреднен депозитен индекс. ГЛП към датата на сключване на
договора е 4.7%. Съгласно чл. 4.2 от договора, лихвеният процент за
просрочена главница се формира като сбор от ГЛП за редовна главница и
надбавка от 2%. Съгласно чл. 4.3 от договора, ГЛП върху текущия дълг
1
/текуща плюс просрочена главница/ при просрочие на главница и/или лихва и
главница е 5%. Лихвата се начислява едновременно и независимо от лихвите
за редовна и за просрочена главница по чл. 4.1 и 4.2 за срока на просрочието.
В чл. 5 са посочени таксите и комисионите, като според чл. 5.1.1 се дължи
еднократна комисиона за управление в размер на 0.5%, а според чл. 5.2 -
такса ангажимент 1.5%. Съгласно чл. 7.1 крайният срок за погасяване на
кредита е 03.07.2021 г. В чл.7.1.1 е уговорен погасителния план на дължимата
главница, като считано от 20.08.2020 г. кредитополучателят следва да заплати
11 месечни вноски по главницата, всяка от по 2500 лв., дължими до 20-то
число на месеца, както и последна изравнителна вноска в размер на 102500 лв.
с падеж 03.07.2021 г. Съгласно чл. 7.2 лихвите се дължат на 20-то число на
месеца. В чл.8.1 е уговорено, че за обезпечаване на вземането на банката се
учредява договорна ипотека. Съгласно чл. 17.1 и 17.2, банката има право да
обяви кредита за предсрочно изискуем при нарушаване на задълженията на
кредитополучателя, вкл. при неплащане на дължимите вноски по кредита. На
същата дата - 03.07.2020 г. е подписано и Допълнително споразумение между
страните, което уговаря ангажиментите по застраховането на предоставеното
за обезпечение имущество.
Твърди, че въпреки настъпването на крайния срок за погасяване
на кредита, кредитополучателят не е заплатил на банката дължимите суми,
което наложило подаване на заявление по чл. 417 ГПК. По ч.гр.д. № 4259/21г.
на РРС била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа
на които било образувано изпълнително дело № 1594/21 г. по описа на ЧСИ
И.Х.. След връчване на книжата, длъжникът подал възражение срещу
издадената заповед, а заповедният съд дал указания за предявяване на иск за
установяване на вземането.
Иска съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника П.п.к. „Н.Р.“, ЕИК ***, че вземането
на „У.Б.“АД за главница, договорни и наказателни лихви съществува в
размерите, посочени в представеното на съда извлечение от счетоводни книги
на банката, претендирани в заявлението по чл. 417 ГПК, които са: 120000 лв.-
главница; 8085.77 лв. - лихви, съгласно договора за кредит, от 20.12.2020 г. до
30.07.2021 г., от които: 2711.48 лв. - договорна лихва от 20.12.2020 г. до
22.05.2021 г.; 1690.96 лв. - лихва за просрочена главница от 20.12.2020 г. до
30.07.2021 г. и 3683.33 лв. - наказателна лихва при просрочие. Претендира
2
ответника да бъде осъден да му заплати и разноските за заповедното
производство, както и тези направени по настоящето дело.
Ответникът П.п.к. „Н.Р.“, с. Р., представлявана от С.Г., чрез
пълномощник адвокат И. И., РАК, е подал отговор на исковата молба. Не
оспорва допустимостта на иска, оспорва неговата основателност по размер.
Счита, че дължимата сума не е в размера, който се претендира.
С допълнителна искова молба ищецът уточнява, че претендира
главница в размер на 120000 лв., в какъвто размер е присъдена в заповедното
производството. Поддържа исковата молба и направените в нея искания.
Ответникът не е подал отговор на допълнителната искова молба.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
Няма спор по делото, че между ищеца „У.Б.“ АД и ППК
„Н.Р.“, с. Р. - кредитополучател е сключен Договор за банков револвиращ
кредит № 0050/601/03072020 от 03.07.2020 г., по силата на който на
кредитополучателя е предоставен кредит в размер до 130000 лв. за вътрешно
рефинансиране на револвиращ кредит по договор от 04.06.2019 г. и за
оборотни средства. Срокът за погасяване е до 03.07.2021 г., съгласно
погасителен план, на 12 вноски, както следва: от 20.08.2020 г. – 11 месечни
вноски в размер на по 2500 лв., дължими на 20-то число всеки месец и една
последна изравнителна вноска в размер на 102500 лв., дължима на 03.07.2021
г. Според чл. 4.1.1 ГЛП върху редовната главница представлява сбор от
приложимия за съответен период на олихвяване променлив лихвен индекс и
надбавка за редовен дълг – 4.64%, като приложимият към датата на договора
лихвен индекс е осреднен депозитен индекс. Приложимият размер на ГЛП за
редовен дълг към датата на сключване на договора е 4.7%. В чл. 4.2 ЛП върху
просрочена главница е посочен като сбор от ГЛП за редовен дълг към датата
на просрочие и надбавка от 2%. В чл. 4.3 е посочен фиксиран лихвен процент
в размер на 5%, върху наличния кредит при просрочие на лихва или главница
и/или лихва, едновременно с лихвите за редовен и просрочен дълг. В чл. 5
Комисиони, страните са уговорили, съответно: чл. 5.1.1 - 0.5% еднократна
комисиона за управление, чл. 5.2 - 1.5% комисиона за ангажимент. Кредитът е
обезпечен с договорна ипотека и залог на вземания. В чл. 17 страните са
приели, че при неизпълнение на което и да е от задълженията на
3
кредитополучателя по договора или по ОУ, поетите ангажименти от
кредитора за отпускане на средства се прекратяват и погасяват, а ползваният
кредит, ведно с начислените лихви, неустойки, такси, комисиони и разноски,
стават по преценка на банката изцяло или частично предсрочно изискуеми. В
раздел III Допълнителни разпоредби, чл. 20 е посочено, че за всички
неуредени с договора въпроси се прилагат разпоредбите на действащото
законодателство и ОУ, всички промени в ОУ влизат в сила от датата на
приемането им и са задължителни за страните. В чл. 26 е посочено, че
неразделна част от договора са изброени в 8 точки документи, вкл. и ОУ при
които банката предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска
дейност. Договорът е подписан от страните и не е оспорен. Представени са
Общи условия, при които „У.Б.“ АД предоставя кредити на лица,
осъществяващи стопанска дейност, подписани от представителя на ответника.
Представено е Допълнително споразумение към договора за кредит от
03.07.2020 г. за застраховането на предоставеното като обезпечение
имущество. Представени са извлечение от счетоводни книги, справки по чл.
366 ГПК, както и други писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. №
4259/2021 г. по описа на РРС.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, по което страните не са имали възражения и което съдът
възприема изцяло, като компетентно и обосновано. От същото се установява,
че във връзка със сключения Договор за банков револвиращ кредит №
0050/601/03072020 от 03.07.2020 г. в частта по чл. 1 и чл. 2 /револвиращ
кредит/, кредитополучателят е усвоил на 15.07.2020г. кредитния лимит от
130000лв. изцяло. Задълженията към 30.07.2021г. /дата на подаване на
заявлението/ не са обслужвани редовно, като последното плащане за
погасяване на задължения по кредита от страна на ППК „Н.Р.“ е извършено на
30.11.2020г. На 22.05.2021г. процесният кредит е осчетоводен от банката като
предсрочно изискуем, като към тази дата са били просрочени шест
погасителни вноски по главница в общ размер – 15000 лв., чийто падеж е
настъпил в периода 20.12.2020г. – 20.05.2021г. вкл., просрочената договорна
лихва била 2711.49лв., начислена за периода 20.11.2020г. – 21.05.2021г. и
дължима за периода 20.12.2020г. – 22.05.2021г. В експертизата е посочено, че
към датата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК в съда -
30.07.2021г., размерът на дължимите от ответната кооперация суми по
4
Договор за банков револвиращ кредит № 0050/601/03072020 от 03.07.2020 г.
е: главница в размер на 120000лв., договорна лихва върху просрочена
главница за периода 20.12.2020г.- 22.05.2021г.– 2711.49 лв., договорена лихва
върху просрочена главница за периода 21.12.2020г. – 30.07.2021г.–1690.96 лв.
и наказателна лихва за просрочие за периода 21.12.2020г.– 30.07.2021г. –
3683.33 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск от заявител, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, за установяване съществуването на вземането по
нея-за главница, договорна лихва, наказателна лихва, лихва за просрочена
главница. Ответникът по иска е оспорил вземането, като е подал възражение
по чл. 414 ГПК. Искът е предявен в законния едномесечен срок по чл. 415, ал.
1 ГПК, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество. В
настоящото производство ищецът следва да установи факта, от който
произтича вземането, за което му е издадена оспорената заповед, че то
съществува и е в размера по заповедта, а ответникът - възраженията, които го
изключват, погасяват или унищожават. С оглед приетата фактическа
обстановка е безспорно установено, че страните по делото са сключили
процесния Договор за банков револвиращ кредит № 0050/601/03072020 от
03.07.2020 г. Безспорно е установено по делото, че кредитния лимит от
130000лв. е усвоен изцяло от кредитополучателя, както и че падежа на
кредита е настъпил на 03.07.2021г.
По делото не са представени доказателства, че предсрочната
изискуемост е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В заповедното
производство, банката не се позовава на настъпила, респ. обявена предсрочна
изискуемост, а на настъпил падеж на задължението. Така е и в настоящето
производство. Падежирани са всички вноски по договора, като на 03.07.2021
г. е настъпил падежът и на последната вноска.
Според заключението на вещото лице, дължимите суми по
договора към датата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК в съда са
както следва: главница в размер на 120000 лв., договорна лихва върху
просрочена главница за периода 20.12.2020 г.- 22.05.2021 г. в размер на
5
2711.49 лв., договорена лихва върху просрочена главница за периода
21.12.2020 г. – 30.07.2021 г. в размер на 1690.96 лв. и наказателна лихва за
просрочие за периода 21.12.2020 г. – 30.07.2021 г. в размер на 3683.33 лв.
Посочените от вещото лице суми съвпадат с тези, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, по отношение на
ответника, срещу която той е подал възражение, като разлика от 0.01 лв. има
само в заявената договорна лихва - 2711.48 лв. Ответникът не е представил
доказателства, от които да се направи извод, че тези вземания на банката са
погасени чрез плащане или по друг начин, поради което съдът приема, че
същите са налице, съответно - изискуеми, а иска за установяване
съществуването им е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и
в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. С оглед изхода на спора в тежест на ответника са направените
разноски в заповедното производство в размер на 2561.72 лв. – държавна
такса и 2941.55 лв. - адвокатско възнаграждение, както и тези в настоящето
производство - държавна такса – 2561.72 лв., 350 лв. - депозит за вещо лице,
както и 4910.06 лв. - адвокатски хонорар.
По така изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на П.п.к. „Н.Р.“, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: с. Р., обл. Русе, ***, съществуването
на вземане на „У.Б.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ***, за сумите: главница в размер на 120000 лв., договорна лихва
върху просрочена главница за периода 20.12.2020г.- 22.05.2021г. в размер на
2711.48лв., договорена лихва върху просрочена главница за периода
21.12.2020г. – 30.07.2021г. в размер на 1690.96лв. и наказателна лихва за
просрочие за периода 21.12.2020г. – 30.07.2021г. в размер на 3683.33 лв.,
възникнало по Договор за банков револвиращ кредит № 0050/601/03072020 от
03.07.2020г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично
6
задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4259/2021 г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА П.п.к. „Н.Р.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с. Р., обл. Русе, ***, да заплати на „У.Б.”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ***, 2561.72лв. – държавна такса
и 2941.55лв. - адвокатско възнаграждение по заповедното производство по
ч.гр.д.№4259/2021г. по описа на РРС, както и разноските за настоящето
производство - държавна такса – 2561.72 лв., 350 лв. - депозит за вещо лице,
както и 4910.06 лв. - адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
7