Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На тридесети
юли две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 1439 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.А.М., с ЕГН ********** ***,
против Наказателно постановление № 19-0442-001646/22.01.2020 год. на Началника
на 04 РУП към ОД МВР - Варна, сектор „ПП“ с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 ЗДвП.
В
жалбата бланкетно се сочи, че издаденото
НП е неправилно, необосновано
и допуснато при съществени процесуални нарушения, в това число при невярно отразена фактическа обстановка.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и на свой ред се представлява
от надлежно упълномощен процесуален представител. По съществото на делото адв. Д. пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено, тъй като неговият доверител е бил подведен от полицейските служители,
които не са му разяснили правата, като фактически е бил накаран да подпише
документ за отказ от даване на кръвна проба, след като е имал право да докаже,
че не е употребил алкохол. В случая нито протокола, нито талона за медицинско
изследване били връчени на жалбоподателя, липсвал и подпис на свидетел, който
да удостовери отказа да бъде получен талона. Моли се за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание не изпраща представител, ангажира единствено писмено становище, в което посочва,
че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и моли да
бъде потвърдено. Претендира сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение .
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят
П.А.М. бил
правоспособен водач на МПС.
На 26.12.2019 г. около 22:00 часа в гр.Варна, на път Трети клас № 9004 на около 1 км. след кръстовището за село
Константиново в посока гр. Варна, въззивникът управлявал собствения си л.а. „Фолксваген”, с ДК № В 3053 АТ, като в насрещната за
него лента за движение имало много камиони с ремаркета.
По неустановен начин възникнало съприкосновение между
лекия автомобил и един от камионите, тъй като той поднесъл, като след
настъпването на пътнотранспортното произшествие били извикани полицейски
служители, които да обслужат същото, сред които бил и св. З. Н..
След пристигането на св. Н. той поканил водача на лекия
автомобил да бъде тестван с Дрегер за алкохол, а
впоследствие и даде кръвна проба, за което му бил издаден талон за медицинско
изследване, но водачът отказал, което обстоятелство вписал собственоръчно в издадения
му талон и се подписал.
При така установеното, още същия ден срещу въззивника бил съставен АУАН за нарушение на чл. 174,
ал.3 ЗДвП.
Актът бил предявен и връчен на въззивника още същия ден –
26.12.2019г., като същият го подписал без възражения.
Впоследствие
срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел, че
фактическите и правните констатации на актосъставителя. НП било връчено лично
на жалбоподателя на 11.03.2020г.
В хода на съдебното следствие бе приобщен и талонът за медицинско изследване, в който е вписано, че водачът отказва
да даде кръвна проба.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени
доказателства, а именно свидетелските показания на актосъставителя Н., които макар и неконкретни (поради липса
на спомени) принципно съвпаднаха с наличните по делото писмени доказателства,
както и тези на св. А.Ст.Т. – съпруга на жалбоподателя, която изясни, че
съпругът й признал устно пред полицейските служители, че е изпил една чаша
вино. Писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско
изследване и др., съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок /на 17.03.2020 г. видно от пощенското клеймо върху плика/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в сектор
"ПП" - ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно
същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3
от ЗАНН.
АУАН е съставен
в присъствието на свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел и в него не фигурира ЕГН на последния. Формално е налице нарушение, но
същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да
научи в какво точно е обвинено.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият
съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушенията, датата и мястото на извършване. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че
въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо
средство, като наред с това и не е изпълнило предписание за
изследване с доказателствен анализатор и медицинско изследване на съдържанието
на алкохол в кръвта му в инкриминирания ден.
От
фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е
приел, че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство и отказ за изследване чрез даване на кръвна проба за изследване.
При горните
констатации, съдът изведе следните правни изводи:
Според
настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни
доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Показанията на разпитаните свидетели – полицейски служител и свиделят присъствал на проверката са последователни, логични и в пълнота разкриват проверката, която е
извършена на място и отказа на лицето да бъде тествано за алкохол, като от показанията на св. Тодорова дори се установява, че фактически въззивникът е бил изпил една чаша вино, за който факт лично
е съобщил на полицаите.
Събраните доказателства са еднозначни и липсва
основание за извеждане на друг извод, различен от направения, а именно, че
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му
нарушение.
Жалбоподателят
има качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство, респ. отказал да даде кръвна проба за изследване.
Жалбоподателят по никакъв
начин не е съдействал на контролните органи, не е предприел никакви действия с
цел извършване на проверката, поради което е налице отказ, като твърдението, че всъщност той само се бил подписал на някакви
документи без да разбира тяхното съдържание се опровергава от обстоятелството,ч
е в талона е записано негово саморъчно изявление „…отказвам да давам кръвна
проба“ – срещу което фигурира и негов подпис.
Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице
категоричен отказ за извършване на проверка с техническо средство и даване на кръвна проба за изследване, обективиран и недвусмислено манифестиран
чрез поведението на въззивника.
Органите на реда в случая не могат да бъдат упрекнати, че са нарушили правото
на защита на въззивника, тъй като същите са изпълнили точно служебните си
задължения- разяснили са му начинът на проверката и последиците от отказът,
разпоредили са му да изчака на място за съставяне на необходимите документи и
прочие.
Поради това съдът намира, че е осъществен състава на
нарушението на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
По силата на тази норма водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества
или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Така визирана нормата сочи на две отделни нарушения:
1. Отказ за извършване на проверка на водач на МПС с техническо средство и 2.
Неизпълнение на предписание за медицинско изследване.
Така както законодателят ги е посочил при спиране на
водач на МПС за проверка за употреба на алкохол и/или наркотици, органите на
полицията имат задължението да извършат проверка с техническо средство и едва
тогава или при наличие на алкохол в кръвта и оспорване от страна на
проверяваното лице, или при отказ да бъде извършена проверка с техническо
средство да му издадат предписание за медицинско изследване, като отказът обаче
от проверка с техническо средство, независимо каква е причината, винаги води до
съставомерност на посочената разпоредба на
чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
В конкретният случай е налице едновременен отказ за проверка с
техническо средство за наличие на алкохол, както и последващ отказ да се направи изследване за наличието на
алкохол в кръвта на наказаното лице, като видно от доказателствата по делото, той не е дал и кръвна проба за
медицинско изследване, което в още по-сериозна степен затвърждава
наличието на нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП.
За пълнота следва да се отбележи, че обстоятелството дали
другият участник в ПТП е бил или не тестван за алкохол, независимо дали
твърденията на жалбоподателя са основателни, не опорочава по никакъв начин
действията на полицейските служители, извършени спрямо въззивника,
нито биха могли да послужат като основание за намаляване или изключване на
отговорността на същия за направения от него съзнателен противоправен
отказ.
За установеното административно нарушение, наложеното от
наказващия орган адм.наказание е съобразено изцяло с тежестта на нарушението.
Наред с това е отчетена и високата степен на
обществена опасност, с която се ползват транспортните нарушения, засягащи
живота и здравето на хората. Наказанието е справедливо, съобразено с
извършеното, с неговата обществена опасност и е в размера посочен от закона,
поради което отговарят на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН. С оглед
посоченото по-горе, съдът счита, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение
наказаното лице е неприложима.
Поради всичко гореизложено НП следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ОД на МВР- Варна
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120лева.
Производството по делото протече в едно съдебно
заседание, в рамките на което юрисконсултът не се яви (а депозира единствено
писмено становище) , не се отличава с фактическа или правна сложност поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона
минимум от 80лева.
Воден от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0442-001646/22.01.2020
год. на Началника на 04 РУП към ОД МВР - Варна, сектор „ПП“ с което на П.А.М. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 ЗДвП.
ОСЪЖДА П.А.М., с ЕГН ********** *** сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по
реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: