О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 280
05.06.2020г., гр. Варна,
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на горепосочената дата, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч.
т. д. № 231
по описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 420,
ал. 3 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба на М.М.М. и М.А.М.,***, срещу определение № 895/20.01.2020г., постановено по
т. д. № 1818/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставено без
уважение искането на жалбоподателите за спиране на принудителното изпълнение на Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК с № 9423 от 17.12.2018г. и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 18929/2018г. по описа на ВРС, въз основа на които е
образувано изп. дело №
20197180400149 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, с рег. № 718 на КЧСИ,
с район на действие – ВОС.
В жалбата се твърди, че определението е
незаконосъобразно в резултат на неправилния извод на първоинстанционния съд, че
приложените от жалбоподателите писмени доказателства не обосновават
основателността на твърдението за неправилно изчислен размер на задълженията.
Сочи се, че при отпуснат кредита от 60 000 евро и извършени 10 бр.
плащания, размерът на непогасените задължения би следвало да е по – малък от
първоначалния. Петитумът на частната жалба е за отмяна на определение и
постановяване на друго, с което искането за спиране на изпълнението да бъде
уважено.
Насрещната страна „Първа инвестиционна банка“ АД – гр. София, ЕИК *********, не представя отговор.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани
лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 420, ал. 2 вр. ал. 5 ГПК и
е процесуално допустима.
Съставът на въззивния съд, като обсъди доводите на жалбоподателите във
връзка с изложените оплаквания и провери данните по делото, намира частната
жалба за неоснователна по следните съображения:
Заповедното производство по ч. гр. д. № 18929/2018г. по описа на ВРС, ХVІ- ти
състав, е образувано по заявление на „Първа инвестиционна
банка“ АД – гр. София за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
частните жалбоподатели, за солидарни парични задължение, произтичащи от Договор
на банков кредит № 94КР-АА-0128/15.05.20016г., изменен с Анекс № 1/14-07.2009г.
Отпуснатият кредит под формата на овърдрафт е в размер на 60 000 евро, със
срок на погасяване 25.06.2024г., а възнаградителната лихва по първоначалния
погасителен план възлиза на сумата 58 311.66 евро.
По заявлението е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници за следните суми:
49 795.36 евро – главница, 16 025.48 евро – договорна лихва,
4 421.53 евро – наказателна лихва и 61.36 евро – такси и разноски. Въз
основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20197180400149 по описа на ЧСИ с рег. №
718 на КЧСИ, с район на действие - ОС Варна. В преклузивния двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК всеки един от длъжниците е подал
възражение за недължимост на сумите по заповедта за
изпълнение.
Исканията за спиране на изпълнението, на основание чл.
420 ГПК, са направени от длъжниците пред окръжния съд, пред който кредиторът е
предявил исковете по чл. 422 ГПК, с отговорите на исковата молба на „ПИБ“ АД – гр. София. Длъжниците са се позовавали на обстоятелства и
съображения, аналогични на посочените в частната жалба, които несъмнено
обосновават квалификация на заявено основание за спиране на принудителното
изпълнение по чл. 420, ал. 2, т. 3 ГПК– неправилно изчислен размер на вземането
по договор с потребител.
Исковият съд е оставил без уважение исканията
за спиране на изпълнението с мотивите, че представени писмени доказателства не
установяват заявеното основание за спиране - неправилно изчислен размер на вземането, предмет на установителната
претенция.
Изводът на първоинстанционния съд изцяло се споделя от
настоящия въззивен съдебен състав.
Молбата за спиране на производство по принудително
изпълнение, по силата на процесуалните норми на чл. 420, ал. 1 – ал. 5 ГПК би
била основателна при представено надлежно обезпечение или при убедителни
писмени доказателства, че вземането не се дължи, че се основава на
неравноправна клауза или неправилно е изчислен размерът на вземане по
потребителски договор. Тъй като принудителното изпълнение е започнало по
изпълнителен лист въз основа на невлязлата в сила заповед за изпълнение,
длъжникът има възможност да оспори изпълняемото право, но само убедителни
писмени доказателства могат да разколебаят удостоверителната сила на документа
по чл. 417 ГПК, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно
изпълнение, и да оправдаят спиране на изпълнението.
В случая, заявената от жалбоподателите хипотеза по чл.
420, ал.2, т. 3 ГПК не се установява. При първоначални размери на задълженията
съответно главница - 60 000 евро и договорна лихва - 58 311.66 евро,
чието погасяване е уговорено на анюитетни вноски в периода от 25.07.2009г. до
25.06.2024г., представените доказателства за направени вноски, част от които са
за период преди изтичане срока за ползване на овърдрафта– 03.06.2011г., при
съобразяване на общия размер на останалите внесени суми, не дават основание да
се постави под съмнение удостоверителната сила на документа по чл. 417 ГПК, въз
основа на който е издадена заповедта за изпълнение за следните суми:
49 795.36 евро – главница, 16 025.48 евро – договорна лихва,
4 421.53 евро – наказателна лихва и 61.36 евро – такси и разноски.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни
инстанции относно липсата на предпоставки за спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК, обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- състав, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 895/20.01.2020г., постановено по т. д. №
1818/2019г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.