Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 259
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
гр. Перник, 20.02.2024 г.
Административен съд – Перник, тричленен състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и
четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при секретаря Е. В.** и с участието на прокурор К. Т.** от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Гоцова АНД №
206 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на раздел VIII от Глава III на Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано
по искане на К.Б.Х., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, за възобновяване на административнонаказателното
производство по влязло в
сила наказателно постановление (НП) № 22-1139-000020 от 19.01.2022 г., издадено
от началник на Сектор „Пътна полиция“ (СПП) при Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи (ОДМВР) – К.**, с което на К.Б.Х., за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 във вр. с чл. 175, ал. 3, предл.
първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста лева) и административно наказание
„лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Искането се обосновава в наличие на
предпоставката по чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН – наличие на нови обстоятелства
или нови доказателства, от значение за разкриване на обективната истина, а
именно: К.Б.Х. работи като личен
асистент на лице в изключително тежко здравословно състояние, което се налага
непрекъснато да бъде транспортирано с моторно превозно средство (МПС),
респективно свидетелството за управление на МПС (СУМПС) е жизнено важно, което
са обстоятелства и факти, касаещи незаконосъобразност и неправилност на
потвърденото наказателното постановление, и които по независещи от молителя обстоятелства
не са били събрани, не са били известни на административнонаказващия орган и на
съда. Представя доказателства в тази връзка, включително трудов договор
№ 356 от 03.02.2023 г. за изпълнение на длъжност „асистент“ в социалната услуга
„Асистентска подкрепа“ към Комплекс за социални услуги – К.**. Пледира се още да
са били налице и предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН в
административнонаказателното производство – пропускът на срока за регистрация
на МПС не се характеризира с такава тежест, че да бъде наложено административно
наказание от вида на процесното, тъй като наказаното лице ще бъде лишен от право с важно значение, тъй
като полага труд, свързан с управление на автомобил.
В съдебното заседание, проведено на
24.01.2024 г., вносителят на искането, редовно призован, се явява лично и с
адвокат Е. Й.** от АК – К.**, негов пълномощник. Поддържа искането по
изложените в същото доводи.
В съдебното заседание, проведено на
24.01.2024 г., ответната страна
– началник на СПП при ОДМВР – К.**, редовно призован, не се явява. В депозирана
писмена молба вх. № 190/22.01.2024 г. от главен юрисконсулт Г. Б.**, негов
пълномощник, оспорва искането като неоснователно и моли съда да го остави без
уважение – сочените обстоятелства и факти не представляват нови обстоятелства и
доказателства по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, тъй като са били
известни преди влизане в сила на наказателното постановление и страната
е могла да се позове на същите. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, алтернативно – прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, претендирано от вносителя на искането.
В съдебното
заседание, проведено на 24.01.2024 г., представителят на Окръжна
прокуратура – Перник, счита направеното искане за
неоснователно.
Настоящият съдебен
състав, след като прецени доводите, изложени в искането, приложените към него доказателства и становищата на
страните, приема следното:
От фактическа страна:
С наказателно постановление № 22-1139-000020
от 19.01.2022 г., издадено въз основа на постановление от 17.01.2022 г. на
прокурор при Районна прокуратура (РП) – К.**, по пр.пр. 3723/2021 г. по описа
на РП – К.**, с което е отказано образуването на досъдебно производство за извършване
на престъпление от общ характер и преписката е изпратена по компетентност на
ОДМВР – К.**, началникът на СПП при ОДМВР – К.**, налага на К.Б.Х. административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание „лишаване от
право“ да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 04.10.2021 г., в
01:00 часа, в гр. К.**, по ул. „***“, при кръстовището на ул. „***“, в посока
към ул. „***“, управлява лек автомобил „**“ с рег. № **, лична собственост
(договор за покупко-продажба на МПС с № 2284, нотариално заверен), с прекратена
регистрация на 14.09.2021 г. по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с което
осъществява състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 във вр. с чл.
175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред
Районен съд – К.**, с доводи за неуведомяване на К.Х. за така прекратената
регистрация на процесния автомобил, както и с доводи за приложимост на чл. 28
от ЗАНН поради маловажност на административното нарушение. С решение № 209 от
11.10.2022 г., постановено по АНД № 175/2022 г. по описа на Районен съд – К.**,
наказателното постановление е отменено без да се разгледа спора по същество, с
мотиви за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство.
С решение № 87 от 10.05.2023 г.на
Административен съд – К.**, постановено по КАНД № 289 по описа на съда за 2022
г., решение № 209 от 11.10.2022 г., постановено по АНД № 175/2022 г. по описа
на Районен съд – К.** е отменено с мотиви за процесуална законосъобразност на
производството по издаване на спорното НП, а делото върнато за ново разглеждане
от друг състав на първата съдебна инстанция поради липса на мотиви по
съществото на спора и необсъждане оплакванията на наказаното лице.
С решение № 190 от 04.07.2023 г., постановено
по АНД № 505/2023 г. по описа на Районен съд – К.**, наказателно постановление
№ 22-1139-000020 от 19.01.2022 г. е потвърдено с мотиви за процесуална и
материална законосъобразност на административнонаказателното производство – проведено
е без допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка,
отразена в НП не е спорна между страните, а материалният закон е приложен
правилно, тъй като и приобщената по делото доказателствена съвкупност води до
извод за осъществено и от обективна и субективна страна, и от наказаното лице
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 във вр. с чл. 175, ал. 3, предл.
първо от ЗДвП, с наложени административни наказания в законоустановения вид и
размер.
С решение № 204 от 23.10.2023 г. по АНД №
192/2023 г. по описа на Административен съд – К.**, решение № 190 от 04.07.2023
г. по АНД № 505/2023 г. по описа на Районен съд – К.** е оставено в сила като
законосъобразно.
Искането за възобновяване на
административнонаказателното производство е направено в срок, от лице, по
отношение на което е издаден актът по
чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗАНН и което е легитимирано съобразно чл. 72, ал.
1, т. 2 от ЗАНН да иска възобновяване, поради което същото е допустимо.
Разгледано по същество, искането е неоснователно поради следните съображения:
Необходимо е да се посочи, че възобновяването
по реда на Раздел VIII от ЗАНН е средство за защита срещу влезли в сила порочни
административнокаказателни или съдебни актове, но тя не е обжалване, тъй като
се развива след като атакувания административнонаказателен акт
или съдебно решение са влезли в
сила и административнонаказателния или съдебният процес вече са приключили.
Поради това отмяната на влязъл в сила административнонаказателен акт или
съдебно решение не е фаза, стадий на административния или съдебно
административния процес, а е самостоятелно извънинстанционно производство, което
не обхваща всички неправилни административнонаказателни или съдебни актове и
всички техни пороци. Тя е средство за защита срещу административнонаказателни
актове или съдебни решения, когато неправилността им се състои в несъответствие
между постановеното окончателно решение и действителното правно положение, само
когато се дължи на изчерпателно посочени в чл. 70, ал. 2 от ЗАНН причини.
Посочено е правно основание на
искането по чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН - наличие на нови обстоятелства или
нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина,
които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване
на акта. Съгласно посочената разпоредба основание за отмяна могат да бъдат само
онези нови писмени доказателства, които установяват нови обстоятелства по
делото и са съществуващи към момента на приключване на устните състезания в
последната инстанция по същество, но са били неизвестни на нарушителя,
наказващия орган или съда при постановяване на акта. Законът изисква тези
доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал
по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални
действия на съда, а поради това, че не са били известни на страните. При това
тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при
обсъждането им да водят до резултат, различен от постановения. Това могат да бъдат
юридически факти или доказателства, относими към спорното право, които са нови,
т.е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при
полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до приключване на
устните състезания в последната инстанция по същество. За да е налице такава
хипотеза, следва да се касае за новооткрити обстоятелства или писмени
доказателства, които са съществували, но не са били известни на страната и
поради това същите не са могли да бъдат представени по делото.
Настоящият състав намира, че посочените Трудов
договор № 356/03.02.2023г., длъжностна характеристика на асистент в звено:
социална услуга „Асистентска подкрепа“ и индивидуален план на потребител не
представляват нови доказателства по см. на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН и като
такива не попадат в изброените хипотези на нормата и не могат да служат като основание
за възобновяване на производството по делото. Следва да се посочи и че същите
не удостоверяват и ново обстоятелство, което да не е било известно на искателя
преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Това е така, тъй като
тези доказателства са били налични и известни на страната, вкл. и при
повторното разглеждане на делото пред двете съдебни инстанции.
В искането са развити съображения за процесуални
нарушения при постановяване на решението, свързани с необсъждане на
възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Следва да се посочи, че
съществените процесуални нарушения в производствата пред въззивната и
касационната инстанция касаят процедурата по провеждане на процеса и са
посочени изрично в чл. 70, ал.2, т. 7 от ЗАНН - вследствие на допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила лицето, по отношение на което е
издаден актът по ал. 1, наказващият орган или собственикът на вещите, с които е
извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител,
е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното
производство или не е бил надлежно представляван, както и когато не е могъл да
участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл
да отстрани. Посоченото правно основание за отмяна правната теория и съдебната
практика единодушно приема, че обхваща няколко различни групи нарушения на
процесуалните правила, които са обединени от това, че всички те водят до
лишаване, ограничаване или възпрепятстване правото на участие в процеса на
съответната страна, която е била конституирана като такава по делото. Такива
твърдения в искането не се навеждат, а и искателят е бил представляван от
пълномощник пред всички съдебни инстанции. Несъгласието на страната с
тълкуването на материалния закон и неговото прилагане, не е основание за
възобновяване на административнонаказателното производство.
Предвид посоченото настоящият състав на
Административен съд – Перник счита, че не са налице предпоставките за
възобновяване на АНП, поради което искането на К.Х. следва да бъде отхвърлено
като неоснователно.
С оглед надлежно въведеното в настоящето
производство искане от пълномощника на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, следва да бъде осъден К.Б.Х. да заплати на ОД на МВР - К.** разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 73 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на К.Б.Х., с ЕГН **********
за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила
наказателно постановление (НП) № 22-1139-000020 от 19.01.2022 г., издадено от
началник на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи (ОДМВР) – К.**, като неоснователно.
ОСЪЖДА К.Б.Х., с ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - К.** разноски
в размер на 80 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/
ЧЛЕНОВЕ:/ П/ /П/