Р Е Ш Е Н И Е
№
………./08.07.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Антония Пенчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14348 по описа за 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ищеца от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606, управител Радослав Велчев
срещу ответника С.Я.К., с адрес: *** обективно кумулативно съединени осъдителни искове да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:
• сумата от 600,00 (шестстотин) лева, представляваща главница, предоставена на два пъти, както следва по договор кредит № ********** от 26.08.2015 г. – 400 лв. и по договор за допълнителен кредит от 03.09.2015 г. в размер – 200 лв., с правно основание чл. 240 от ЗЗД;
• сумата от 722.40 лв. (седемстотин двадесет и два лева и 40 стотинки), представляваща наказателна лихва за периода от 26.09.2015г. (денят, следващ падежа) до 31.01.2018г. (денят преди цесията), с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД и
• сумата от 89.20 лв. (осемдесет и девет лв. и 20 стотинки), представляваща такси за експресно разглеждане, както следва по договор за кредит от 26.08.2015 г. – 62,53 лв. и по договор за допълнителен кредит от 03.09.2015 г. в размер – 26,67 лв.
Моли, на основание чл. 219 от ГПК, да бъде привлечено като трето лице-помагач на страната на ищеца цедентът „4." ЕООД (Вивус), с ЕИК *********, със седалище:***, п.к. 1700, р-н „Студентски", ул. „Никола Габровски" № 79, ет. 2, представлявано от Здравко Райчев и Евелина Маковска – управители.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба ищецът излага, че на 26.08.2015г. между „4.“
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“
и С.Я.К. е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, като в процесния случай в заявката си С.К. заявява желание да й бъде отпусната сума в размер BGN
400,00 (четиристотин лева), като заявява и използването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Съгласно последната и условията по договора, кредитът е отпуснат чрез паричен превод по посочена от кредитополучателя банкова сметка ***.08.2015г., за период от 30 дни, с падежна дата 25.09.2015г. Към уговорената дата на връщане на сумата, кредитополучателят се задължава да заплати на „4.“
ЕООД сума в общ размер BGN
476,00 (четиристотин седемдесет и шест лв.), от които: BGN
400,00 (четиристотин лева) - главница; BGN
62,53 (шестдесет и два лева и 53 стотинки) - такса за експресно разглеждане и BGN
13.47 (тринадесет лева и 47 стотинки) - договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
Ищецът излага, че на 03.09.2015 г. и във връзка с т. 8.1. и 8.2. от Общите условия, С.К. подава заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер BGN
200,00 (двеста лева), ведно с услугата за експресно разглеждане, като на същата дата сумата е отпусната на г-жа К. чрез паричен превод на посочена от кредитополучателя банкова сметка, ***. Така кредитополучателят се задължава да върне на 25.09.2015г., сума в общ размер BGN
707,60 (седемстотин и седем лева и шестдесет стотинки), от които: BGN
600,00 (шестотин лева) - главница; BGN
89,20 (осемдесет и девет лева и 20 стотинки) - такси за експресно разглеждане и BGN
18.40 (осемнадесет лева и 40 стотинки) - договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
С настъпване на падежа по договора обаче, С.К. не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението, „4.“
ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно условията на т. 13.3. (а), същата се формира от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие.
Ищцовото дружество сочи, че на 01.02.2018г. „4.“
ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „К.Б.“
ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договор № **********, в общ размер BGN
1460,00 (хиляда четиристотин и шестдесет лв.) от които: главница - BGN
600,00 (шестстотин лева); договорна лихва за периода на отпускане на кредита - BGN
18,40 (осемнадесет лева и 40 стотинки); наказателна лихва - BGN
722,40 (седемстотин двадесет и два лева и 40 стотинки) за периода от 26.09.2015г. (денят, следващ датата на падежа) до 31.01.2018г. (денят преди цесията); такси за експресно разглеждане - BGN
89,20 (осемдесет и девет лв. и 20 стотинки); отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - общо BGN
30,00 (тридесет лева). Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“
ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“
ЕАД, която е върната с отметка „Непотърсена“.
Във връзка с предходното към настоящата искова молба прилагаме уведомление за извършената цесия.
В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4.“
ЕООД предоставят на „К.Б.“
ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването на договора за цесия до настоящ момент длъжникът не е погасил задълженията си.
Ответникът чрез особен представител, в срока за отговор, е депозирал такъв по делото. В отговора ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда твърдения за липса на валидно договорно правоотношение, тъй като ответникът не се е съгласявал с условията по договора и общите условия; евентуално поради нищожност на договорното правоотношение, тъй като договорът противоречи на императивни законови разпоредби - липсва съгласие, липса предписана от закона форма , нарушени са добрите нрави, съдържа неравноправни клаузи с потребител по см. на чл.143 и сл. от ЗЗП, посочените суми по кредита не са реално предоставени на ответника.
Твърди, че клаузите за наказателна лихва и за експресно разглеждане са нищожни, тъй като са неравноправни по смисъла на ЗЗП, а размерът на наказателната лихва е прекомерен.
Сочи, че липсва редовно уведомяване за извършена цесия, а в представения договор по делото липсват реквизити, от които да се заключи, че има качеството на електронен документ, който ответницата е потвърдила, а представлява най-обикновена разпечатка на бланков договор. Навежда доводи за нищожност на договора поради липса на съгласие от страна на кредитополучателя за сключването му.
По делото е привлечено като трето лице – помагач на страната на ищеца „4.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Здравко Стаменов Райчев и Евелина Беата Маковска. Същото не е депозирало становище по предявения иск и отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба по делото е представен и Договор за потребителски кредит № **********/26.08.2015 г. (л.6) между „4.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Здравко Стаменов Райчев и Евелина Беата Маковска, от една страна и С.Я.К., с адрес: ***, от друга, съгласно който ищецът предоставя на ответника заем в размер на 400,00 лв., който трябва да се погаси в срок от 30 дни, или до
25.09.2015 г. Годишният лихвен процент е в размер на 40,97% без да е посочена точната сума, която се дължи за възнаградителна лихва. Годишният процент на разходите за заема е 49,6%. Определена е такса експресно разглеждане в размер на 62,53 лв., като общата дължима сума е определена в размер на 476,00 лв.
Представен
е и договор на
кредит № **********/03.09.2015 г., сключен между същите страни, съгласно който на С.Я.К. е отпуснат кредит
в размер на
600,00 лв., при годишен лихвен процент от
40,9 и годишен процент на разходите 49,8. Начислена е такса за експресно разглеждане в размер на
89,20 лв., като общата
дължима сума е определена на
707,60 лв., а срокът
за връщането ѝ е договорен на
25.09.2015 г.
Представени са и Общи условия на „4.“ ЕООД.
По делото е постъпило писмо от „Прокредит Банк България” ЕАД, с което изпраща информация за преводи на суми по банкова сметка ***, от която е видно, че по сметка с титуляр ответницата са преведени следните суми: 400,00 лв. на 26.08.2015 г. и 200,00 лв. на 03.09.2015 г. с наредител „4.“ ЕООД с посочено основание ЕГН на ответницата и №**********, което е номерът на кредита (л.91-93).
По делото е представен и диск (електронен носител), съдържанието на който са единствено Word версия на представените по делото документи (договори и общи условия), без електронни данни за датата и часа на създаване на файла, дали е генериран он лайн, ако да от какъв IP адрес. Няма данни същият да е изпращан или полуван по електронен път. Няма информация Общите условия дали са приложени към него, кредитополучателят дали се е съгласявал с тях, дали на кредитополучателя е връчван европейски формуляр, съгласно изискванията на чл. 5, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Представен е и договор за цесия №BGF-2018-005/01.02.2018 г., сключен между „4.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Здравко Стаменов Райчев и Евелина Беата Маковска и „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606, управител Радослав Велчев по силата на които „4.“ ЕООД прехвърля на ищеца вземания към трети лица, съгласно приложение 1. Видно от приложение 1 (л.16) в него се съдържа процесното вземане към ответницата.
Представено е и уведомление за прехвърляне на вземания и обратна разписка към него, от която е видно, че патката е непотърсена от адресата С.К..
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединени искове с правно основание с чл. 240 от ЗЗД, с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай е приложим ЗПК и ЗПКФУР. Предмет на ика е съществуването на вземането по процесните договори, или в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване че между „4.“
ЕООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочените в исковата молба договори за заем, по силата на които на ответника е предоставена в заем сумата 600,00
лв. срещу задължение за връщането ѝ заедно с лихва, както и задължението за заплащане на такса експресно разглеждане в размер на 89,20 лв., че кредитополучателят
е изпаднал в забава, от който момент насетне дължи на кредитодателя наказателна лихва в твърдения размер.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че вземанията, дължими от страна на кредитополучателя, са прехвърлени на настоящия ищец чрез цитирания договор за цесия. Съгласно съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д .№ 12/2009 г. на ІІ т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на І т.о., уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като за такова се счита и връчването на особен представител на страната. Следователно, с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи договора за цесия, пълномощното и уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия особен представител, длъжникът е бил редовно уведомен за извършената цесия. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
От ответника е получена сумата от 600,00 лв. с два парични превода по банкова сметка *** (веднъж 400,00 лв. и веднъж 200,00 лв.). Двата парични превода съвпадат с датите на подписване на двата процесни договора.
Ищецът твърди, че с подписването на втория договор (този от 03.09.2015 г.) кредитопулчателят се е възползвал от предоставената му с т.8. 1 и 8.2 от Общите възможност да получи допълнителен кредит, за сумата от още 200 лв. От представиния договор обаче изобщо не става ясно, че се касае за допълнителна сума в размер на 200, а е посочено, че договорът е сключен за сума от 600,00 лв., като е посочено дата на получаване – 26.08.2015 г. Така не става ясно дата на получаване на какво е
26.08.2015 г., доколкото отпуснатата съгласно този договор сума е в размер на 600,00 лв., а договорът е сключен на 03.09.2015 г. т.е. излиза, че е сключен по отношение на сума от 600,00 лв., отпусанта в предходен момент. Никъде не е упоменато се касае за предоговаряне на кредита по договора от 26.08.2015
г. Единствено номерът на кредита е един и същ, но това не би могло само по себи да представлаява основание да се заключи по ясен и категоричен начин, че се касае за предоговаряне, нито условията, при които е предоговорено. Дори да се приеме, че е налице такова предоговаряане, то не става ясно на коя дата кредитодателят е следвало да отпусне на кредитополучателя сумата от 200,00 лв. (тази сума не е посочена никъде в договорите), доколкото получаването на такава сума изобщо не е уговаряно, а както се посочи по-горе като дата на отпускане на сумата е посочена предходната 26.08.2015 г.
От начина, по който са сключени договорите изобщо не става ясно и какъв е размерът на договорената възнаградителна лихва. В първия догвор е договорена лихва в размер на 40,97%, а във втория 40,90%. Т.е. по-нисък, като не посочено дали се намалява лихвата по отношение на първата отпусната сума или касае само втората (чиито размер никъде не е посочен). Отделно от това размерът на лихвата е посочен в графата „лихвен процент”, но не е упоменато този лихвен процент на годишна, на дневна или на месечна база се дължи, нито за какъв период се дължи, още по-малко на какво основание се дължи – като договорно възнаграждение, просто така до връщане на сумата безкрайно във времето, или до края на срока на договора.
Видно от така изложеното е, че представените договори сами по себе си не съдържат необходимата информация, (вкл. такава по чл. 11, ал.1, т. от която да може ясно и недвусмислено да се излече какъв е размера на отпусната главница по тях. Дори и да е имало някакви стъпки, на сайта на кредитната институция, които кредитополучателят да е следвал, за да достигне до сключването на втория договор, то те остават неясни за съда, доколкото доказателства в тази връзка не бяха представени.
В конкретния случай се касае за договор за потребителски кредит, уреден в разпоредбите на чл.9 от ЗПК, съгласно който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, който е предоставен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.
Съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете от същия договор и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал.2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Алинея 3 предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Такива записани изявления обаче по настоящото дело не бяха представени, с изключение на WORD формат на съдържанието на договорите и общите условия, които обаче, както се посочи не съдържат както никакви записани изявления, така и електронна информация по отношение на дата, часа, мястото и др. на генериране на информацията.
Единствено доказателствата за извършени банкови преводи от кредитодателя до кредитополучателя в общ размер от 600,00 лв., индикират за съдържание на договореностите, съответстващо на интерпретациите на ищеца. Другите доказателства по делото не могат по категоричен начин да докажат какви са били уговорките между страните извън предоставянето на сума в заем. (Неуточнен останаи договореният размер на осн. изложеното по-горе).
В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и са предвидени задължителни реквизити, които то следва да включва като условия за усвояване на кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване, съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т.н. Съгласно чл.11, ал.1, т. 7 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му, т. 9 изисква да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; съгласно т. 10 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно т. 20 договорът следва да съдържа и наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.
В конкретния случай не бяха представени доказателства, че е постигнато съгласие между страните, чрез договаряне, осъществено посредством средства за комуникация от разстояние. Не е представено заявление за сключване на договор, не е доказано, че на кредитополучателят е предоставен европейски формуляр, съгласно изискването на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Не е изпълнено и условието на чл. 11, ал.1, т. 9 за съдържание на договора по отношение на размера на уговорената лихва, доколкото не е ясно от договора на каква база се изчислява посочената лихва, нито с оглед на двата договора какъв всъщност е нейният размер. Няма и информация по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК за предоставяне на информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, доколкото не е ясно дали в него се включва таксата за експресно разглеждане или не.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Годишният процент на разходите, посочен в процесния договор се равнява на 49,80 %. Съгласно договора кредитополучателят се е задължил да заплати и сумата от 62,53 лв./89,20 лв., представляваща такса „Експерсно разглеждане“ за разглеждане на документите с приоритет по конкретната заявка за отпускане на потребителски кредит пред другите. Видно от двата договора обаче таксата за експресно разглеждане не е еднаква по размер, а е опеделана в някакъв процент от заемната сума (непосочен в договора), т.е. тя дори не представлява такса за дейност, доколкото обемът на тази дейност не би следвало да е поставен в зависимост от заемната сума. Съдът намира, че така определената такса всъщност представлява скрита лихва, с оглед начина на формирано и, поради което след прибавянето и към годишния процент на разходите, последният неминуемо ще надвиши законово допустимия максимум от 50%. Отделно от гороното добавена към лихвата същата ще надвиши с повече от 5 пъти основния лихвен процент.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че са нарушени разпоредбите на чл. 19, ал. 4, чл. 11, ал.1, т. 7, 10 и 20 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, така на осн. чл. 22 от ЗПК процесният договор се явява недействителен. По такъв договор, по смисъла на чл. 23 от ЗПК, потребителят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита (или в случая получената сума от 600,00 лева), без да дължи лихва.
Доколкото в конкретния случай договорът се приема за недействителен, то не следва да бъде изследван въпроса за дължимост и размер на наказателната лихва.
На основание изложеното по-горе съдът счита, че Договор № **********/26.08.2015г. и Договор №№ **********/03.09.2015
г., сключени
между
„4финанс“ ООД и С.Я.К. се явяват недействителни на осн. чл. 22 от ЗПК, поради което ответникът дължи единствено получената главница по тези договори на осн. чл. 23 от ЗПК в размер на 600,00 лв. Или предявеният от ищеца иск следва да се уважи за сумата от 600,00 лв., представляваща главница по договора, а в останалата част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед на представен от ищеца списък на разноските на л.75 от делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски съобразно уважената част от иска. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 550 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 150 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., възнаграждение за особен представител в размер на 300 лв., от които съобразно с уважената част следва да бъдат присъдени 233.77 лв.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Я.К., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управител Радослав Велчев сумата
от 600.00 (шестстотин) лева, представляваща главница, предоставена на два пъти, както следва по договор кредит № ********** от 26.08.2015 г. – 400 лв. и по договор за допълнителен кредит от 03.09.2015 г. в размер на 200 лв., на основание чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управител Радослав Велчев, срещу С.Я.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 722.40
лв. (седемстотин двадесет и два лева
и 40 стотинки), представляваща наказателна лихва за периода от
26.09.2015г. (денят, следващ падежа) до 31.01.2018г. (денят преди цесията), на
осн.
чл.
92, ал.1
от
ЗЗД,
във
вр.
с
чл.
23 от
ЗПК,
вр.
с
чл.
22 от
ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управител Радослав Велчев, срещу С.Я.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
89.20 лв. (осемдесет и девет лв.
и 20 стотинки), представляваща такси за експресно разглеждане,
по договор за кредит от
26.08.2015 г. и по договор
за допълнителен кредит от 03.09.2015 г., на осн.
чл.
240 от
ЗЗД,
във
вр.
с
чл.
23 от
ЗПК,
вр.
с
чл.
22 от
ЗПК.
ОСЪЖДА С.Я.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управител Радослав Велчев сумата от
233,70 (двеста тридесет и три лева
и седемдесет стотинки), представляваща разноски, направени в производството на осн. чл. 78, ал.1, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „4.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Здравко Стаменов Райчев и Евелина Беата Маковска.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване му.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: