№ 5464
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20231100507229 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 13.01.2023г., постановено по гр.дело № 66600/2021г. по
описа на СРС, ГО, 67 състав, е уважен предявеният от Б. Г. С. срещу
Софийски университет “Св. Климент Охридски” иск с правно основание чл.
357, ал. 1, вр. чл. 188, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на наложеното със Заповед №
РД-25-12/09.11.2021г. на ректора на ответника дисциплинарно наказание
“забележка”.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ответника Софийски университет “Св. Климент Охридски”, в която се
поддържат оплаквания за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на постановеното
решение, както и доводи за нарушение на материалния закон. Конкретно се
твърди, че в мотивите на решението липсва преценка на всички събрани по
делото доказателства. Изброени били схематично нарушенията на трудовата
дисциплина, като изводът на съда е, че нарушенията не били описани с
обективните им признаци. Жалбоподателят поддържа доводи, че от значение
е работникът или служителят да е разбрал какви са нарушенията, за които е
1
наказан, което в случая било спазено. Достатъчно било нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин.
Аргументирано е становище, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ не
поставя изискване към работодателя да посочи всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на
осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са
изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е
дисциплинарното нарушение според квалификацията по чл. 187 от КТ е
извършено. В случая ищцата е разбрала какво е нарушението, което се
установявало от дадените от същата писмени обяснения. Освен това за някои
от вменените нарушения е налице признание от страна на служителя, което се
установявало от обясненията на същия във връзка с образуваното
дисциплинарно производство. На следващо място, развити са доводи, че дори
и в заповедта за налагане на наказание да липсва описание на фактическия
състав на извършеното нарушение, ако в нея има изрично позоваване на друг
източник, който съдържа това описание и е бил сведен до знанието на
работника преди налагане на наказанието, изискването на закона за
съдържанието на заповедта по чл. 195, ал. 1 от КТ е изпълнено. В жалбата е
посочено още, че повечето от нарушенията на трудовата дисциплина са
извършени от служителката в електронната система СУСИ. В тази система
можело да се проследят всички действия на лицето по ден и час. В този
смисъл данните от системата, към които препраща процесната заповед,
представляват друг източник, който съдържа описание на фактическия състав
на извършеното нарушение и е бил сведен до знанието на работника преди
налагане на дисциплинарното наказание. Освен това ищцата не е оспорила
представените в първоинстанционното производство разпечатки от
електронната система, а тези разпечатки установяват какви редакции е
извършила служителката и точно в кой момент. За част от нарушенията се
съдържали данни и в дадените от ищцата писмени обяснения, което водело до
извод, че същата е знаела момента на извършването им. По тези съображения
счита, че всяко от нарушенията било индивидуализирано по време,
независимо дали е записано изрично в заповедта за налагане на наказание или
може да се установи от друг източник, с който служителката е била запозната.
Поддържа се становище, че дори само част от нарушенията да бъдат
доказани, ако те обосновават налагане на дисциплинарно наказание,
2
заповедта не следва да бъде отменяна. С оглед изложеното е направено искане
за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск да се отхвърли.
Въззиваемата страна Б. Г. С. не изразява становище по въззивната
жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, ал. 1, т. 1
от КТ за отмяна на наложеното със Заповед № РД-25-12/09.11.2021г. на
ректора на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ дисциплинарно
наказание “забележка”.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че в процесната заповед конкретните нарушения не са описани с
обективните им признаци с посочване на време на извършването им, поради
което същата е немотивирана по аргумент от нормата на чл. 195 от КТ.
Посочено е, че съгласно цитираната разпоредба обективните признаци следва
да бъдат описани подробно точно и ясно, за да се установи по безспорен
начин дали наложеното наказание е за това, за което работодателят е провел
дисциплинарната процедура. Това се отнася и до времето на извършване на
нарушенията. Изложени са съображения, че нито в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, нито в цитирания в нея доклад вх. No 70-16-269 от
15.09.2021г. не са индивидуализирани извършените нарушения по дата или
период. С оглед изложеното е направен извод, че процесната заповед е
незаконосъобразна поради липса на задължителен реквизит, визиран в
императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ. Посочено е, че мотивирането
на заповедта е изпълнено при наличие на данни за еднократност на
наказанието, спазване на сроковете по чл. 194 от КТ и осигуряване на
възможност на работника/служителя да се защити ефективно чрез
индивидуализиране на нарушението по начин, които не буди съмнение
3
относно съществените му белези от обективна и субективна страна, като
задължителните реквизити на заповедта могат да се съдържат, както в един
акт, така и да препращат към друг, стига тои да е станал достояние на
работника или служителя по време на дисциплинарната процедура и преди
връчване на самата заповед. Тези обстоятелства обаче не били установени в
процесния случай. Изложени са съображения, че липсата на дата или
приблизителен период на извършване на твърдените нарушения на трудовата
дисциплина, възпрепятства възможността на работника да се защити и
поставя в невъзможност извършването на преценка дали са спазени сроковете
по чл. 194, ал. 1 КТ за ангажиране отговорността на ищцата. Освен това от
представените писмени доказателства, представляващи извадки от
информационната база на ответника, било установено, че част от
техническите грешки при въвеждане на данни и извършване на редакции в
информационната система са допуснати от ищцата извън установените по чл.
194, ал. 1 КТ преклузивни срокове - например по отношение на извършените
редакции на реални дисциплини за активен период 2020/2021г., както и
отразяването на хорариумите на преподавателите за учебни години 2018-
2019г. и 2019-2020г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и
следното:
Не е спорно между страните, че към 09.11.2021г. ищцата е заемала
длъжността “инспектор учебна дейност” в Медицински факултет на
Софийски университет “Св. Климент Охридски”, както и че със Заповед No
РД-25-12/09.11.2021г. на ректора на Софииски университет „Св. Климент
Охридски“ на същата е наложено дисциплинарно наказание “забележка”.
От представената по делото длъжностна характеристика на заеманата от
ищцата длъжност, връчена на служителя на 02.06.2017г., се установяват
основните трудови задължения на лицето, както следва: 1.1. да извършва
всички дейности, свързани с цялостното административно-информационно
обслужване на студенти ОКС “Бакалавър”/ОКС “Магистър” и преподаватели
по норматив, определен със заповед на ректора на учебното заведение; 1.2. да
участва в учебно-образователни дейности; 1.3. в учебна комисия; 1.4. има
задължения във връзка с хоноруваните преподаватели, в това число да
4
събира, обобщава и съхранява в електронен вид всички данни от сключените
договори с хонорувани преподаватели, да подготвя договорите с
хоноруваните преподаватели в съответстие с решенията на Факултетния
съвет; да изготвя докладите за изплащане на възнагражденията на
хоноруваните преподаватели при стриктно съобразяване с решенията на
Факултетния съвет за възлагане на часовете и реалното им изпълнение, като
спазва финансовата дисциплина и съхранява хонорарните документи; 1.5. има
задължения във връзка с гост-преподавателите; и 1.6. с базовите учители.
Основните задължения, произтичащи от заеманата длъжност са подробно
описани в длъжностната характеристика, като в т. 10 е посочено
задължението да работи с информационните системи на Софийския
университет, като попълва коректно данните в тях. В раздел “Отговорности” е
посочено, че ищцата отговаря за качественото и в срок изпълнение на
възложените задачи, като извършва дейността си в съответствие с приетите
стандарти за квалификационна компетентност, както и носи отговорност за
изготвените документи – коректност на информацията и спазване на
сроковете.
Видно от представената заповед No РД-25-12/09.11.2021г. на ищцата е
наложено наказание „забележка“ за извършени множество нарушения на
трудовата дисциплина, които са квалифицирани от работодателя като
нарушения по чл. 187, т. 3 /неизпълнение на възложената работа, неспазване
на техническите и технологичните правила/ и т. 10 от КТ /неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове,
в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение/, вр. чл. 126, т. 4
/при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или
служителят е длъжен да изпълнява работата си в изискуемото се количество и
качество/, т. 10 /да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да
не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си
задължения/ и т. 13 от КТ / да изпълнява и всички други задължения, които
произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия
договор и от характера на работата/. Конкретните вменени деяния са:
1. Констатирани множество допуснати технически грешки от Б. С. в
доклади за изплащане на възнаграждения и сключване на договори, в т.ч.
некоректно въведени часове, съобразно договори; некоректно отбелязани
5
дисциплини и съответно тарифи за изплащане. Такъв е случаят с доклад вх.
No 70-16-155 от 25.03.2020г. за изплащане на възнаграждения на хонорувани
преподаватели през зимния семестър на 2019/2020 учебна година, както и с
доклад вх. No 70-16-364 от 29.09.2021г., в които не фигурират краини суми за
изплащане на съответните преподаватели.
2. Установено е, че в резултат на деиствията на служителката се е
стигнало до дублиране на реални дисциплини с разлика в данните. По
дисциплината „Анатомия и хистология на човека“, която е водена на випуск с
начална година 2019, като преподавател е посочен веднъж проф. дюн Х.Н.Ч.,
и втори път акад. дюн В.А.О.. По сходен начин служителката е дублирала
данните в информационната система и по отношение на дисциплината
„Образна диагностика и лъчелечение“ за студентите с начална година
2017/2018. Доц. д-р Г.В.Х. е посочен два пъти в системата за една и съща
дисциплина и един и същ випуск. Идентична с предходната е и грешката да
бъде въведено два пъти името на проф. д-р Л.Б.И. като преподавател по
дисциплина „Хигиена и екология" за студентите с начална година 2017/2018г.
3. Констатирани са множество грешки и пропуски, допуснати от Б. С. в
информационната база „СУСИ-4“, изразяващи се в грешно въвеждане на
информация и данни за различни дисциплини, подробно посочени в
процесната заповед.
4. Пропуск на служителя да въведе номера на гражданския договор на
преподавателя доц. К.Г. в системата за хонорувани преподаватели през
2020/2021г.
5. С писмо от 21.10.2021г. от Е.Д., инспектор учебна деиност - СДО и
продължаващо обучение, деканът на Медицински факултет е уведомен, че Б.
С. се е държала с колежката си неуважително – обвинявала я, че крещи на
всички и че се държи с “имперски амбиции”, както и че била изгонена от
болница “Лозенец”.
Преди налагане на дисциплинарното наказание от служителката са
поискани обяснения за нарушения на трудовата дисциплина, за които
впоследствие е издадена процесната заповед. Ищцата е упражнила правото
си, като е представила писмени обяснения. В същите е посочила, че няма
некоректно въведени часове, дисциплини и тарифи за изплащане на
възнаграждения на хонорувани преподаватели. По отношение на подадения
6
от нея доклад вх. № 70-16-155/25.03.2020г. е посочено, че действително е
налице грешка във връзка с въведените от нея данни за изплащане на
възнагражденията на трима преподаватели, която обаче е била отстранена от
служителката по повод допълнително изискана от нея информация. По
отношение на изготвения от нея доклад с вх. № 70-16-334/29.09.2021г. не е
оспорено, че не е попълнила крайните суми за изплащане на съответните
преподаватели. Във връзка със сключения договор с доц. К.Г. /т. 4 от искането
за обяснения/ ищцата е посочила, че договорът е регистриран в системата за
хонорувани преподаватели на 01.12.2020г., а на 16.12.2020г. е отразила и
номера на същия в системата. В обясненията служителката е възразила срещу
останалите нарушения.
По делото са приети като писмени доказателства разпечатки на хартиен
носител на данни от електронната система СУСИ-4, с посочен автор Б. С.,
които не са оспорени от ищцата. В същите се съдържат въведените от
служителката данни за преподаватели в съответната дисциплина, съответната
катедра, име на дисциплината, тип занятие /изпит, лекция, практикум,
хорариум, учебна година, семестър, категории студенти/, както и
извършените редакции в съответните полета, отразяващи автора на
редакциите и датата на извършването им.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните
правни изводи:
Когато се претендира незаконност на дисциплинарно наказание, съдът е
длъжен да установи извършено ли е претендираното деяние /действие или
бездействие/, съставлява ли то нарушение на трудовата дисциплина, каква е
неговата тежест и съответства ли му по тежест наложеното дисциплинарно
наказание. Съдът не е обвързан от правната квалификация на извършеното
нарушение, която работодателят е посочил в заповедта за уволнение.
С обжалваното първоинстанционно решение съдът е приел, че
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е немотивирана,
тъй като нито в нея, нито в цитирания в заповедта доклад № 70-16-
259/15.09.2021г. не са индивидуализирани извършените нарушения по дата
или период. По тези съображения и предвид липсата на задължителен
реквизит, визиран в императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ,
7
предявеният иск е уважен без да се разглеждат останалите въведени в
предмета на спора основания за незаконност.
Съгласно установената от Върховния касационен съд съдебна практика
по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ /решение № 205 от 04.07.2011г. по гр. д.
№ 236/2010 г., IV ГО и цитираните в него други актове на ВКС, както и
решение № 55 от 30.05.2023г. по гр.д. № 2161/2021г. на ВКС, IV ГО, решение
№ 50003 от 03.02.2023г. по гр.д. № 1645/2022г. на ВКС, IV ГО/, задължението
по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с
оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, с оглед
съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания
работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези
изисквания, заповедта е надлежно мотивирана. Заповедта за уволнение е
изготвена в съответствие с изискванията на закона когато дисциплинарното
нарушение е посочено по разбираем начин – такъв, който дава възможност на
работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство.
Въпросът определил ли е работодателят точна правна квалификация на
дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на
уволнението, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е
извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите
основания, изложени в заповедта за уволнение.
Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички
обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на
осъществяването им, нито да посочи кои факти е приел за установени, кои
разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно
нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в
искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание, е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването
на известни на работника обстоятелства и документи /решение № 177 от
11.07.2012г. по гр. д. № 193/2011г. на ВКС, IV ГО/.
Правилото на чл. 195, ал. 1 КТ не е нарушено, когато в отношенията
между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил на
8
работника дисциплинарно наказание. В този случай липсата на пълно и
подробно описание на фактическите основания за дисциплинарно наказание
не биха довели до опорочаване на заповедта /в този смисъл е решение № 388
от 04.10.2012г. по гр.д. № 205/2012г. на ВКС, IV г. о. /.
Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде
ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на
деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му.
Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за
същността на фактическото основание, поради което е наложено наказанието
и работникът или служителят да има възможност да разбере причината,
поради която е наложено наказанието, а съдът да може да извърши проверка
и, въз основа на това, да заключи дали същото е законосъобразно. В случаите,
когато мотивите са изложени в друг писмен документ, с което само по себе си
не се нарушава чл. 195, ал. 1 ГПК, същественото е този документ също да е
станал достояние на работника или служителя. Не е задължително този
документ непременно да изхожда от работодателя. Задължението на
работодателя да мотивира заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
съобразно установените в чл. 195, ал. 1 от КТ изисквания може да бъде
изпълнено не само чрез посочване на всички елементи на дисциплинарното
нарушение в заповедта, но и чрез препращане към други изходящи от
работодателя или трети лица актове или документи, които обаче са станали
достояние на работника или служителя преди или най-късно с връчването на
заповедта или може да препраща към издадени от самия работник или
служител частни документи, каквито са обясненията по чл. 193, ал. 1 от КТ.
При това, доколкото последните произтичат от работника или служителя, не е
необходимо да му бъдат изрично връчвани. В този случай, актовете,
обстоятелствата или документите, към които препраща заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание, се считат за част от съдържанието на
последната, т.е. считат се за обективирани в нея.
Когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на
определен период, а спецификата на изпълняваната работа или характера на
самото нарушение не позволява откриване на точния ден и час на
извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат,
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на
извършването му.
9
Когато нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на
възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до
откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са
изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването
на нарушението и момента на откриването му съвпадат. Така даденото
тълкуване е съобразено с целта на законодателя - задължението на
работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е с оглед
възможността да се прецени изискването за еднократност на наказанието, да
се съобразят сроковете по чл. 194 КТ и да се гарантира правото на наказаният
работник или служител да се защити ефективно. В този смисъл, от значение е
дали изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на
тези изисквания, и ако отговорът е положителен, заповедта е мотивирана по
смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Без значение е дали в заповедта е посочена
разпоредба от КТ, която е нарушена, съответно позоваването точно ли е,
правилно ли е квалифицирал /терминологично/ работодателят вида
нарушение. Същественото за мотивирането на заповедта, както стана ясно, е
индивидуализацията на самото деяние /действие или бездействие/ чрез
неговите обективни и субективни признаци.
Установена е и съдебна практика на ВКС, в която се приема, че когато в
заповедта се сочат няколко нарушения, съдът следва да разгледа трудовия
спор за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание във
връзка с всички нарушения, на които заповедта се основава. Преценката по
чл. 195, ал. 1 КТ се извършва за всяко от тях, като няма пречка
дисциплинарното наказание да е резултат и само от едно нарушение на
трудовата дисциплина, което обаче следва да е съответно по тежест на това
наказание.
При съобразяване на изложеното настоящият съдебен състав приема
следното:
Описаното в т. 1 от процесната заповед за налагане на наказание
„забележка“ нарушение на трудовата дисциплина е индивидуализирано по
изискуемия в разпоредбата на чл. 195 от ГПК начин относно времето на
извършването му. Касае се до допуснати технически грешки от ищцата в
изготвени от нея доклади за изплащане на възнаграждения и сключване на
договори, в т.ч. некоректно въведени часове, съобразно договори; некоректно
10
отбелязани дисциплини и тарифи за изплащане, обективирани в изготвените
доклади с вх. № 70-16-155 от 25.03.2020г. за изплащане на възнаграждение на
хонорувани преподаватели през зимния семестър на 2019/2020 учебна година,
както и в доклад с вх. № 70-16-364 от 29.09.2021г., в който не фигурират
крайни суми за изплащане. Ищцата не оспорва, че посочените данни,
включени в цитираните два доклада, са изготвени от нея, което се и
установява от представения по делото доклад с вх. № 70-16-155 от
25.03.2020г. Следователно, двете нарушения са извършени на датите на
извеждане на докладите съобразно утвърдената вътрешна регистрационна
система.
Деянията по т. 2 и 3 от процесната заповед препращат към данните,
съхранявани в информационната система на висшето учебно заведение
„СУСИ-4“, като работодателят твърди, че времето на извършване на същите
се установява от извършените от ищцата записи и редакции в същата
система. Това обаче не е достатъчно за формиране на извод, че е спазена
императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ относно посочване на
времето на извършване на твърдяното нарушение. Касае се за деяния, които
поради спецификата на изпълняваната работа и характера на самото
нарушение, не позволява откриване на точния ден и час на извършването му,
а контролирането им е възможно само като краен резултат. В този случай
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени ако е посочен периода на
извършването на нарушението. В конкретния случай такъв период не е
посочен и не би могъл да бъде изведен от данните в информационната
система, доколкото не е ясно за коя учебна /академична/ година се отнасят
твърдените действия на служителката.
Деянието по т. 4 от заповедта е индивидуалирано по време на
извършването му, при съобразяване, че в заповедта е посочено, че се касае до
граждански договор с конкретно лице, сключен за учебната /академичната/
2020/2021г. В писмените си обяснения служителката сочи, че списъкът на
гласуваните хонорувани преподаватели за академичната 2020/2021г. е бил
предоставен на 16.10.2020г., а същият е регистриран от нея в системата на
01.12. и на 16.12. е отразила номера на договора. Следователно и доколкото
се касае до вменено бездействие /несвоевременно изпълнение на трудовите
задължения/ времето на извършване на нарушението е в периода от
16.10.2020г. до 16.12.2021г.
11
Деянието по т. 5 от процесната заповед също е индивидуализирано по
време на извършването му с изричното препращане към доклад от
21.10.2021г. на служителката Е.Д.. Същата дата е посочена и в писмените
обяснения на ищцата, в които оспорвайки верността на изложените в доклада
твърдения, тя описва, че срещата между нея и Е.Д. е станала на 21.10.2021г.
С оглед изложеното се налага извод, че процесната заповед за налагане
на наказание е ненадлежно мотивирана единствено в частта по вменените
нарушения по т. 2 и 3, доколкото същите не са индивидуализирани по време
на извършването им в съответствие с императивната норма на чл. 195, ал. 1 от
КТ. Допуснатото нарушение обаче не опорочава акта изцяло, а само в тази му
част. Съдът дължи проверка по останалите твърдяни нарушения, които са
надлежно индивидуализирани.
Срещу всяко от останалите нарушения ищцата е изложила в исковата
молба насрещни твърдения, с които поддържа, че действията й са били
правомерни и не съставляват нарушения. В отношенията между нея и
работодателя обаче е имало яснота по въпроса за кои действия или
бездействия работникът е наказан, а това удовлетворява изискванията на чл.
195, ал. 1 ГПК за мотивиране на заповедта. Съгласно установената практика,
работодателят не е длъжен да описва всички признаци на нарушението от
обективна и субективна страна, а дадената от него правна квалификация на
нарушението не обвързва съда. Релевантни са фактическите твърдения за
извършени действия и бездействия и тях съдът контролира, като проверява
съставляват ли дисциплинарни нарушения по смисъла на закона.
В случая настоящият съдебен състав счита, че описаните в т. 1 и т. 4 от
процесната заповед деяния са доказани. За да стигне до този извод съобрази,
че в дадените от ищцата писмени обяснения се съдържа признание на
обстоятелствата, които са вменени от работодателя като нарушения на
трудовата дисциплина. По отношение на неточностите, допуснати в
изготвения доклад вх. No 70-16-155 от 25.03.2020г. за изплащане на
възнаграждения на хонорувани преподаватели през зимния семестър на
2019/2020 учебна година, ищцата е посочила, че същите касаят дейността на
трима преподаватели. Изрично признание е налице и по отношение на
констатираното неточно изпълнение на задълженията във връзка с доклад вх.
No 70-16-364 от 29.09.2021г., като ищцата е посочила, че в него не е отразила
12
краините суми за изплащане на съответните преподаватели. Във връзка с
нарушението по т. 4 от заповедта в писмените обяснения се съдържа
признание за допуснатото от ищцата неизпълнение, изразяващо се в
„несвоевременно отразяване на номера на договора на доц. К.Г.“.
Настоящият съдебен състав споделя даденото разрешение в решение №
694/2010г. по гр.д. № 280/2009г. на IV ГО на ВКС и в решение № 112 от
07.04.2015г. по гр.д. № 4587/2014г. на IV ГО на ВКС, на въпроса, че
писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл. 193 КТ, в които се
признава извършеното нарушение, по естеството си са извънсъдебно
признание, че са се осъществили неизгодни за него факти, като съдът следва
да ги прецени в съвкупност с останалите доказателства по делото, с оглед
всички обстоятелства. Съдът, като съобрази, че по делото не са ангажирани
доказателства, които да опровергават направените от ищцата признания, се
налага извод, че деянията по т. 1 и т. 4 от процесната заповед са извършени от
ищцата. Същите представляват нарушения на трудовата дисциплина. При
преценка на законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът
извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни
признаци, посочени в мотивите на заповедта за налагане на наказание, и
преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия
състав на визираното в мотивите нарушение. Дисциплинарното нарушение
като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се
определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите
на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го
характеризират като вид правонарушение, са: деяние /действие или
бездействие/, противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение
като основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на
работника и служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и
добросъвестно. Техният обем произтича от съдържанието на конкретното
индивидуално трудово правоотношение, като при изпълнението им
работникът и служителят е длъжен да спазва законните нареждания на
работодателя. От значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на
работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и
тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за
дисциплинарно наказание.
Неизпълнението на възложената работа е една от хипотезите на
13
нарушение на трудовата дисциплина, което законодателят регламентира в
разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ. Същото представлява тежко
нарушение на трудовата дисциплина, доколкото засяга същността на
трудовото правоотношение, а именно престацията, която работникът или
служителят дължи по трудовото правоотношение. Фактическият състав на
нарушението „неизпълнение на възложената работа” може да бъде
осъществен както с бездействие, когато работникът или служителят не
изпълнява задълженията, влизащи в трудовата му функция, така и с действие
– когато същият работи не това, което му е възложено или следва от
характера на определената работа.
Описаните в т. 1 от заповедта деяния представляват нарушение на
задълженията на ищцата по т. 1.4 от Раздел I, вр. т. 2 от Раздел II от
длъжностната характеристика и т. 10 от раздел „задължения, произтичащи от
заеманата длъжност“, а именно: да изготвя докладите за изплащане на
възнагражденията на хоноруваните преподаватели при стриктно
съобразяване с решенията на Факултетния съвет за възлагане на часовете и
реалното им изпълнение, като спазва финансовата дисциплина, като носи
отговорност за коректността на информацията и спазването на сроковете; да
работи с информационните системи на Софийския университет, като попълва
коректно данните. С деянието по т. 4 от заповедта ищцата не е изпълнила
задължението си по т. 1.4 от Раздел I от длъжностната характеристика,
съгласно което тя е била длъжна да събира, обобщава и съхранява в
електронен вид всички данни от сключените договори с хоноруваните
преподаватели. Действията на ищцата съставляват неизпълнение на
служебните й задължения, без оглед на това, че некоректно въведените данни
в доклада от 25.03.2020г. са отстранени, както и че номерът на договора с
доц. Г. е вписан в системата. Ирелевантни за предмета на спора са
изложените в обясненията на ищцата съображения, че и други служители
трябва да носят отговорност за несвоевременното регистриране на номера на
гражданския договор на доц. Г.. Недоказани са твърденията на Б. С. за
наличие на обективни пречки /възлагане на допълнителна работа с посочен
краен срок за извършването й/, които да са препятствали изпълнението на
задължението й да изчисли и посочи в доклада от 29.09.2021г. крайните суми
за изплащане на възнагражденията на съответните преподаватели.
14
Деянието, описано т. 5 от процесната заповед, е недоказано. Ищцата
изрично е оспорила верността на изложените в посочената точка
обстоятелства. Работодателят, чиято е доказателствената тежест в
производство не е ангажирал никакви доказателства за установяване на
твърдяното нарушение. Докладът от 21.10.2021г. на служителката Е.Д.
представлява писмена декларация от трето за спора лице, което не е
допустимо доказателствено средство, доколкото по своето естество
представлява свидетелско показание, но дадено не по установения в
разпоредбата на чл. 163 и следв. от ГПК процесуален ред. Процесуалният
закон не допуска даването на свидетелски показания в писмен вид, поради
което представеният доклад не е годно доказателствено средство.
Доколкото в настоящия случай дисциплинарното наказание е наложено
от работодателя, който при извършената от него преценка по чл. 189, ал. 1 от
КТ е взел предвид всички посочени в заповедта дисциплинарни нарушения
/включително и тези по т. 2, 3 и 5/, то при преценка законосъобразността на
наложеното наказание, съдът е длъжен и без наведени доводи от страната да
вземе отношение по въпросите по чл. 189, ал. 1 от КТ – за съответствието на
наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на извършените нарушения,
които са установени в производството, като вземе предвид и обстоятелствата,
при които са извършени тези нарушения, както и поведението на работника
или служителя във връзка с тях. Настоящият съдебен състав счита, че
установените по делото нарушения, макар сами по себе си да не са тежки, то
наложеното най-леко наказание „забележка“ не е несъразмерно тежко. За да
стигне до този извод съобрази общият брой нарушения, както
обстоятелството, че те касаят основни трудови задължения на ищцата.
По тези съображения се налага извод, че предявеният иск е
неоснователен. Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да
се постанови друго, с което иска да се отхвърли.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер
на 140 лева, от които 40 лева за държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и на основание
15
чл. 23, т. 4 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ответникът не е претендирал разноски в първоинстанционното
производство, поради което такива не следва да се присъждат независимо от
изхода на спора.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК и предвид предмета на спора
/иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „забележка“/
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 625 от 13.01.2023г., постановено по гр.д. №
66600/2021г. по описа на СРС, ГО, 67 състав и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Г. С., ЕГН **********, със съдебен адрес
гр. София, ул. **** срещу Софийски университет „Св. Климент Охридски“,
гр. София, бул. **** иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, ал. 1, т.
1 от КТ за отмяна на наложеното на ищцата със заповед № РД-25-
12/09.11.2021г. на ректора на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
дисциплинарно наказание „забележка“.
ОСЪЖДА Б. Г. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
**** да заплати на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК на
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, гр. София, бул. **** сумата
от 140 /сто и четиридесет/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17