Р Е Ш Е Н И Е   № 428

     гр. В. 06.01.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Видинският районен съд,  наказателна колегия в публично заседание на  девети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ДАНИЕЛ ЦВЕТКОВ                                              

при секретаря П.Въткова, като разгледа докладваното  от съдията ЦВЕТКОВ  НАХ дело № 1076 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

         Делото е образувано по подадена в срок жалба от П.И.Г. ***, против наказателно постановление № РД-05-8/09.09.2020г. на Директора на Регионална здравна инспекция- /РЗИ/- В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание- „глоба” в размер на 300лв. на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето, поради извършено нарушение на чл. 63, ал.4 от Същия закон и т.4 от Заповед №РД-01-446/31.07.2020г. на Министъра на  здравеопазването на Р.Б.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес на обжалване и в срока на чл. 59, ал.2 от ЗАНН и като такава е допустима за разглеждане. Разгледана обаче по същество, същата се явява неоснователна.         

         Районният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

         На 24.08.2020г. в гр.В., била извършена проверка от служители на РЗИ-Видин в хипермаркет „К.“, във вр. с подаден сигнал за лице, което било без предпазна маска за лице. В близост до сектора за продажба на хлебни изделия, проверяващите установили, че жалб. Г. бил без поставена предпазна маска за лице за еднократна или многократна употреба. Свид.И.Н. приела, че е налице извършено административно нарушение по смисъла на чл. 63, ал.4 от ЗЗдравето и съставила АУАН, който бил връчен и предявен на жалбоподателя срещу подпис.

Въз основа на акта, било издадено и процесното НП.       

         Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства-  свидетелските показания на актосъставителката Н., на свид. И.К.И., както и от приложената административно- наказателна преписка.

Съдът даде вяра на свид. показания на Н. и И., тъй като същите са убедителни, непротиворечиви, логическо-обосновани, като освен това съдът ги намери и за относими към предмета на доказване по делото. Същите твърдят пред съда по един категоричен и убедителен начин, че по време на извършената проверка в хипермаркет „К.“ в гр.В., жалб. Г. като клиент е бил без поставена предпазна маска на лице, в нарушение на посочената по - горе Заповед на Министъра на здравеопазването  на Р.Б за въвеждането на противоепидемични мерки на територията на страната, по повод разпространението  на covid – 19.

         От друга страна съдът не кредитира показанията на свид. Г. Г. – съпруга на жалб. Г., тъй изложението от нея обстоятелства не бяха подкрепени от приложените по делото гласни доказателства, обсъдени по- горе от Съда. Ето защо настоящият съдебен състав намира показанията на тази свидетелка за естествена защитна теза, целяща единствено да опровергае обвинението на АНО,  с оглед отмяната на наложената санкция спрямо нейния съпруг.

          От така изложената и възприета от съда фактическа обстановка, съдът обуславя извода, че жалб. Г. е извършил от обективна и субективна страна административното нарушение за което е наказан по административен ред. 

          От  субективна страна деянието е извършено виновно.

          За извършеното нарушение по чл. 63, ал.4 от ЗЗДравето, жалбоподателят Г. е бил санкционирана по реда на чл. 209а, ал.1 от ЗЗДравето, съгласно която норма „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.“

         В конкретния случай Съдът счита, че Нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, тъй като санкцията за неправомерното поведение на жалбоподателя, описано в обстоятелствената част на наказателното постановление попада именно в тази хипотеза на закона. Наложеното  наказание е в пределите на предвидения минимум, поради и което за съда не съществува правна възможност да променя неговия размер.

         Предвид изложеното съдът намира, че нарушението е правилно установено и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, както при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, така и при съставяне на наказателното постановление- издадено е от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазването на законоустановения ред и срокове, поради което последното се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.              

         Предвид горните съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Видинският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

        

 

        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № РД-05-8/09.09.2020г. на Директора на Регионална здравна инспекция- /РЗИ/- Видин, с което на жалбоподателя П.И.Г. ***, е наложено административно наказание- „глоба” в размер на 300лв. на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето, поради извършено нарушение на чл. 63, ал.4 от Същия закон и т.4 от Заповед №РД-01-446/31.07.2020г. на Министъра на  здравеопазването на Р.Б.

        Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..                                                             

 

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ : Д.Ц.