Определение по дело №1543/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3618
Дата: 28 август 2024 г. (в сила от 28 август 2024 г.)
Съдия: Весела Гълъбова
Дело: 20243100501543
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3618
гр. Варна, 27.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100501543 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 261984/16.0542024г., подадена от
Г. Г. К., ЕГН ********** срещу Решение № 260014/14.03.2024г., постановено
по гр.д. № 15336/2020г. на РС-Варна, 43 състав, с което са отхвърлени
предявените от Г. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*** срещу К.
Н. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Приселци, ул. „*** № 14 и Х. В. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „*** за осъждане на ответниците да
преустановят въздействието и премахнат излъчваните миризми и газове, шум
и вибрации от въздуховодите на собствения им обект за търговска дейност №
4, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.140.1.4,
ситуирани на покрива на жилищна сграда с идентификатор 10135.1506.140.1,
като удължат въздуховодите до необходимата височина – над нивото на
покрива на сградата с идентификатор 10135.1506.140.1, с цел ефективно
отвеждане на миризмите – над нивото на 4-тия етаж, без да засягат правото на
собственост на ищеца и като изолират въздуховодите по подходящ начин,
съобразно установените строителни правила и практики в изграждането и
функционирането на вентилационните системи св сградите, с каменна вата,
както и да преустановят и премахнат излъчвания шум, генериран в откритото
търговско пространство на заведението – с маси и столове, ситуирано във
вътрешния двор на ПИ с идентификатор 10135.1506.140, представляващо
отворена тераса на заведението, покрита с лек покрив със ЗП от 170 кв.м. и от
ситуираната на тротоара на ул. „***“ маса-плот, над нормативно установения
по закони извън установените часове в собствения на ответниците обект за
1
търговска дейност № 4, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.1506.140.1.4, както и да изолират откритото търговско пространство,
ситуирано във вътрешния двор – ПИ с идентификатор 10135.1506.140,
съставляващо прилежащата отворена тераса на заведението, покрита с лек
покрив със ЗП от 170 кв.м, по подходящ начин съобразно строителните
нормативи и правила, а при невъзможност – да премахнат отворената тераса
на заведението, покрита с лек покрив със ЗП от 170 кв.м., намираща се във
вътрешния двор – ПИ с идентификатор 10135.1506.140, както и да премахнат
пространството, ситуирано на тротоара на ул. „***“ с маса-плот и
озвучаването му с музика, на основание чл.109 от ЗС.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът
счита, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си да обсъди
всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и
възражения на ищеца, които са били своевременно направени. Излага, че са
допуснати съществени процесуални нарушения, включително във връзка с
доклада на делото, поради което същото е останало неизяснено от фактическа
страна. Не са допуснати и събрани доказателства, необходими за прилагане на
императивна правна норма. Налице е пълна необоснованост на фактическите
изводи на съда. Излага се, че съдът не се е произнесъл по искането на ищеца за
осъществяване на косвен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 от ГПК по
отношение валидността и законосъобразността на удостоверение за търпимост
№ АУ 101150ВН-001 ВН от 17.10.2018г., издадено от главния архитект на
Община Варна. Въззивникът набляга на обстоятелството, че е искал
допълнително заключение на вещи лица в разширен състав при участие на
първоначалните вещи лица, както и на вещо лице инженер по вентилация и
климатизация и вещо лице с квалификация „инспектор по общественото
здраве“. Счита, че на практика липсва надлежно измерване на шума и
вибрациите. По отношение на свидетелските показания излага, че са
формално преценявани от съда, не са взети в своята пълнота и са превратно
анализирани. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго решение, с което предявените искове да бъдат
уважени.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за искане на
комплексна на СТЕ в разширен състав с участие на вещи лица архитект,
инженер по вентилация и климатизация и инспектор обществено здраве, които
след оглед на място на обекта за търговска дейност на ответница и
собствените на ищеца апартаменти, преглед на документите по делото,
административната преписка по издаване на удостоверение за търпимост,
строителните книжа на сградата и разрешенията за ползване на тротоарна
площ , да изготви скици/схеми, на които да отрази местоположението и
площта на покритата тераса, ситуирана във вътрешния двор и отстоянията й
от границите на съседните имоти, както и местонахождението, отстоянието от
2
съседната сграда и височината на въздуховодите на обекта за търговска
дейност, като отговори и на следните въпроси: 1. Представляват ли източник
на вибрации, шум и миризми въздуховодите на обекта за търговска дейност
така, както са изградени; налице ли са отклонения от разрешението или
строителните книжа; изпълнени ли са въздуховодите с необходимата изолация
и с височина и отстояние съобразно техническите изисквания; изграден ли е
обект: „Бистро с покрита тераса и кухня“ в отклонение с изискванията за
строежа; спазени ли са минималните здравни и санитарно-хигиенни норми
относно нивата на вибрации, шум и миризми от въздуховодите и шум,
генериран в откритото търговско пространство на заведението; какви са
начините са премахване на шум и миризми от въздуховодите на обекта за
търговска дейност и шум, генериран в откритото търговско пространство на
заведението. Иска се още да бъде задължен ответника да представи по делото
ОВК проектна документация на заведението.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на въззивната
жалба от въззиваемите страни Х. В. Н., ЕГН ********** и К. Н. Н., ЕГН
**********, с които жалбата се оспорва като неоснователна.
В отговора на Х. В. Н. се сочи, че ищецът не прави разлика между
негаторен иск за преустановяне на въздействия от шумове, вибрации и
миризми и негаторен иск за премахване на постройка. Независимо от това, е
допусната СТЕ, която е установила, че обектът е законен. Излага се още, че
въззиваемата изначално не попада в кръга на субективните предели по чл.109
от ЗС, като нито е съдружник, нито управител в търговското дружество,
извършващо ресторантьорската дейност. Счита, че от свидетелските
показания и заключенията на вещите лица е установено отсъствието на
неблагоприятните въздействия, посочени от ищеца. Отправените от
въззивника доказателствени искания намира за недопустими, тъй като
подобни искания са правени пред първоинстанционния съд и отхвърлени от
него, доколкото са неотносими или предвид, че допуснатите експертизи вече
са отговорили на същите въпроси. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да й
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В отговора на К. Н. Н. се сочи, че множеството доказателствени искания
на ищеца са оставяни без уважени от съда, тъй като излизат извън предмета на
доказване или съдът вече се е произнасял по тях. Въпреки, че съдът е указал
на страните, че не изследва незаконосъобразност на извършено строителство,
а само неправомерно въздействие от обекта на ответниците, е допуснал
съдебно технически експертизи, като вещите лица са дали заключение, че
обектът е изпълнен в съответствие с чл.56 от ЗУТ, строителните книжа,
дадените разрешения и съгласувания на компетентните за това органи.
Поддържа становището си, че искът е недопустим, тъй като не е насочен към
дружеството, собственик на заведението, което е наемател на имота на
ответниците. Счита, че от свидетелските показания и заключенията на вещите
лица е установено отсъствието на неблагоприятните въздействия, посочени от
ищеца. Моли да не бъдат допускани поисканите от въззивника
3
доказателствени искания, доколкото с допуснатите от първоинстанционния
съд експертизи са отговорили на част от въпросите, а останалите са
неотносими. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 от ГПК.
Въззивният съд намира, че доказателствените искания на въззивника
следва да бъдат оставени без уважение. Идентични искания за допускане на
съдебно-техническа експертиза са правени пред първоинстанционния съд и са
оставени без уважение, като няма допуснато от съда процесуално нарушение,
обосноваващо приложение на чл.266, ал.3 от ГПК. По всички поставени
въпроси вече са изслушани заключения на вещи лица, макар и част от тях да
са неотносими към предмета на делото. Искането не е за повторна експертиза,
а и дори да се приеме като такова, съдът намира, че приетите пред първата
инстанция заключения са обосновани и не възниква съмнение за тяхната
правилност. Поисканото включване в състава на експертите на такива със
специална квалификация по ОВК и „обществено здраве“ не е необходимо. По
отношение на искането за задължаване на ответника да представи ОВК
проектна документация на заведението, съдът намира искането за
преклудирано, а и не е необходимо, доколкото вещите лица, които имат
специални знания, са се запознали с цялата проектна документация на
заведението и са изготвили заключенията си при съобразяване на същата.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 261984/16.0542024г.,
подадена от Г. Г. К., ЕГН ********** срещу Решение № 260014/14.03.2024г.,
постановено по гр.д. № 15336/2020г. на РС-Варна, 43 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
22.10.2024г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчат и преписи от
отговорите на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника
за допускане на комплексна на СТЕ в разширен състав с участие на вещи лица
архитект, инженер по вентилация и климатизация и инспектор обществено
здраве и за задължаване ответника да представи по делото ОВК проектна
документация на заведението.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
4
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез
медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5