Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.04.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен състав
На двадесет и втори април Година: 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: АЛЕКСАНДРА ТАНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 616 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 24-002889 от 15.02.2021
год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” град Стара Загора.
Жалбоподателят ”....” ЕООД град Стара
Загора твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и
моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна Дирекция ”Инспекция по
труда” град Стара Загора счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено
следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-002889 от 22.01.2021 год., жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.414, ал.3 от КТ - Кодекс на труда (”Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62,
ал. 1 или 3 и чл.63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лв., а виновното длъжностно лице -
с глоба в размер от 1000 до 10000 лв., за всяко отделно нарушение”) за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ (”Трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на
работа”), изразяващо се в това, че в
качеството си на работодател (съгласно пар.1, т.1 от ДР на КТ ”работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и
всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна
работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в
предприятие ползвател) на 18.01.2021 год. в стопанисван от него обект – кулинарен
магазин, находящ се в град Стара Загора, ул.“.....“ № 1 е приел на работа като
”работник кухня” лицето К.И.В., с ЕГН ********** без преди това да сключи с нея
писмен трудов договор, като вместо това е сключил граждански договор № 2 от
05.01.2021 год.
Между страните няма спор, а и от събраните
по делото писмени и гласни доказателства недвусмислено се установява, че на 18.01.2021
год. лицето К.И.В. е извършвала дейност – работник кухня в стопанисвания от
дружеството-жалбоподател обект по сключен между тях граждански договори № 2/05.01.2021
год.
Спорът
между страните се свежда до това в какво се е изразявала предоставяната работна
сила от лицето К.И.В., респективно – налице ли е било трудово правоотношение,
което неправилно да е било уредено като гражданско такова.
В
находящата се по делото декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от 18.01.2021
год. се установява, че лицето К.И.В. е работила на обекта, по график на
повикване, като е отразила, че полага труд по граждански договор, за което на
АНО преди приключване на проверката бил представен граждански договор № 2 от
05.01.2021 год. между дружеството-жалбоподател и лицето К.И.В., с ЕГН **********,
което обстоятелство е отразено в АУАН и НП.
Трудовият
договор, за разлика от този за изработка, има за предмет престирането на
работна сила от работника за продължителен, в повечето случаи – неопределен
срок. От това произтичат и другите разлики между същите: докато при трудовия
договор работникът е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва
определения ред и трудова дисциплина, работно време и т. н., то при договора за
изработка изпълнителят дължи само “изработването на нещо“, на уговорения
резултат и е независим, стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението.
И при двата договора се дължи възнаграждение, но то се различава по своето
естество, като трудовото възнаграждение е правно регламентирано, има гарантиран
минимален размер и се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да
заплати поръчващият, се договоря свободно между страните и се изплаща след
приемане на изработката, по принцип – еднократно. Престацията на труд е предмет
на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Страните
имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните
разпоредби на закона. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ задължава отношенията по
повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови.
Разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ изисква трудовият договор да бъде сключен в
писмена форма.
Ето
защо, съдът намира, че с деянието си жалбоподателят от обективна страна е
осъществил нарушение на чл.1, ал.2 от КТ и е следвало контролният орган да
осъществи процедурата, предвидена в разпоредбата на чл.405а от КТ, а именно
когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление (в
което се определя началната дата на възникване на същото - ал.1), издадено от
контролните органи на инспекцията по труда. Развива се специално
административно производство, при което на съдебен контрол по реда на АПК,
подлежат издадени в тази връзка актовете на контролните органи.
С
цитираната норма законодателят е определил както правомощията на контролните
органи, така и последиците от нарушението. С постановление тези органи обявяват
отношението между страните за трудово, като определят и неговата начална дата.
Други действия не са предвидени, като липсва препращане по някакъв начин към
санкционни последици. Това не е случайно и напълно кореспондира със свободата
на икономическо сдружаване. Нещо повече, предвидено е специално производство, включващо
и съдебен контрол, с което е изключено чрез директно администриране, или при
някакъв друг, включително инцидентен съдебен контрол, отношенията между
страните да се уреждат като трудови.
В
изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност, съдът констатира
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на
наказателното постановление и опорочаващи последното до степен на
незаконосъобразност налагаща отмяната му с оглед неправилно посочване на
нарушената разпоредба на КТ, поради което обжалваното наказателно постановление
е издадено в нарушение разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като не е посочена
точно законната разпоредба, която е била нарушена виновно.
При тези данни съдът намира, че доколкото
информацията, въз основа на която е бил съставен АУАН и впоследствие издадено
НП, не е била събрана и удостоверена от проверяващите по начин, позволяващ
извод за нейната достоверност, съдът намира, че не се установи по несъмнен и
категоричен начин към момента на проверката лицето К.И.В. да е престирала
трудова сила за жалбоподателя, респективно – между тях да е било налице трудово
по същността си правоотношение, което означава, че жалбоподателя не е извършил
или поне не се доказа да е извършил нарушението, за което е бил
санкциониран.
По тези съображения съдът намира, че
обжалваното НП, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
наказателно постановление НП) № 24-002889 от 15.02.2021 год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”
гр.Стара Загора, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: