№ 419
гр. Плевен, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Н. В. Д.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20244400500496 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 263/08.03.2024 г., постановено по гр. дело № 3395/2023 г.
по описа на Районен съд – гр. Плевен е отхвърлен предявеният иск за
признаване за установено на основание чл.415 от ГПК вр. чл.422 от ГПК по
отношение на М. В. Т., ЕГН **********, че дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. „И.В.“, ул. „Б.“ ***,
представлявано от Б.Н., сумата от 2155,71 лв., от които 1700,00 лв. главница
по предоставения кредит и 455,72 лв. претендирана със заявление по
заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода
24.02.2022 г. - 21.12.2022 г., ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 13.02.2023 г. до пълното погасяване на дължимата сума.
Постъпила е въззивна жалба от „Изи Финанс“ ЕООД чрез
пълномощника – юрк. А. Г. против решението на Плевенски районен съд, в
която се изразява становище, че същото е неправилно, поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът
твърди нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед неспазване на
1
срока по чл.199 от ГПК за изслушване на заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза. Твърди, също така, че първоинстанционният
съд не е допуснал изготвянето на съдебно-техническа експертиза, която да
установи изпълнението на процедурата по сключването на договора за кредит,
като се изследва електронния отпечатък, който всяко отделно действие е
оставило, поради което съдът е счел, че не е доказано сключването на
договора. Освен това, въззивникът посочва, че волеизявление за сключване на
договора е предоставено и по друг начин, а именно проведен телефонен
разговор с М. Т., по време на който същият изрично е потвърдил, че сключва
Договор № 375281, като въпросният запис въобще не е отчетен от съда.
На следващо място, въззивникът твърди, че първоинстанционният съд
неправилно не е отчел изготвената съдебно-счетоводна експертиза, която е
установила, че сумата, предмет на Договора за кредит е усвоена от М. Т.,
който извод вещото лице е направило въз основа на данни от дружеството,
изплатило паричната сума, а именно „Изи пей“ АД. Според въззивника,
несъобразяването на заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза е довело до неправилния извод на първоинстанционния съд, че
сумата по договора за кредит не е усвоена, както и че договор не е бил
сключен. Твърди, също така, че съдът не е отчел приложените към делото
доказателства, от които е видно, че в хода на сключването на договора за
кредит са предоставени редица документи и волеизявления, а именно: e-mail,
снимка на личната карта на М. Т., селфи на него и с личната му карта,
аудиозапис, по време на който М. Т. устно потвърждава сключването на
договора за кредит. Въззивникът посочва, че аудиозаписът не е оспорен по
делото, като твърди, че това доказателство не е събрано надлежно, доколкото
няма данни записът да е изслушан, поради което счита, че е допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното
решение на ПлРС, като неправилно и да постанови ново, с което да уважи
иска по основание и размер. Претендира направените разноски в заповедното
производство, първоинстанционното производство и в настоящото
производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 300,00 лв.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия М.
2
В. Т. чрез особения му представител – адв. А. Д. от ПлАК. Въззиваемият
заявява, че от събраните по делото доказателства не се установява по
безспорен начин сключването на Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 375281/24.02.2022 г. за сумата от 1700,00 лв., което да обуслови
и задължението му за връщането й. Счита, че представения с исковата молба
Договор за кредит от разстояние, неподписан за кредитополучател, не
удостоверява наличието на облигационна връзка между страните, породена от
договор за заем. Твърди, че не са представени доказателства за постигнато
съгласие между страните чрез договаряне, осъществено чрез средства за
комуникация от разстояние. Твърди, че липсват доказателства, че се е съгласил
да получи изявлението в електронна форма, както и че е направил такова като
страна и при условията по представения с договор. Твърди, че липсват
доказателства, че посредством електронната страница на заемодателя е подал
искане за получаване на паричен заем или се е съгласил да получи такъв или
изобщо е изразил воля в тази посока. Твърди, че липсват доказателства, които
да установят и факта, че сумата от 1700,00 лв. е била предоставена,
респективно получена от него. Твърди, че представените незаверени
извлечения от електронната поща на въззивника са индиция единствено за
едностранно изпратени писма от страна на същия, без да е налице каквото и
да било потвърждение от страна на въззиваемия, както досежно съдържанието
им, така и досежно получаването им, поради което същите са ирелевантни и
не го обвързват.
Въззиваемият счита за неоснователно твърдението на въззивника, че
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е изследвало, че
процедурата за сключване е била спазена, тъй като, видно от самото
заключение, вещото лице е посочило осъществената процедура, но без
произнасяне дали тя кореспондира със законово изискуемата такава и дали е
спазена.
Въззиваемият моли Окръжния съд, да остави без уважение въззивната
жалба, като неоснователна и недоказана и да потвърди първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание, страните и техните процесуални представители не
са се явили и не са ангажирали становище по съществото на спора.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
3
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е същата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Окръжният съд намира за изцяло неправилни изводите на
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
От приложеното ч.гр.д. № 772/2023 г. по описа на ПлРС се установява,
че със Заявление от 13.02.2023 г. ищцовото дружество е поискало издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника М. В. Т., ЕГН **********. Издадена е
Заповед за изпълнение на парично задължение № 430/14.02.2023 г., с която е
разпоредено М. В. Т. да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *** сумата
от 1700,00 лв., представляваща главница, сумата от 455,71 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 24.02.2022 г. до 21.12.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 96,15 лв. разноски по делото, от
които 46,15 лв. внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като е оставено без уважение искането на заявителя за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разликата над 50,00 лв. С
Разпореждане № 5848/22.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 772/2023 г., с
оглед наличието на предпоставките на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, съдът е указал
4
на заявителя „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД – София, че в едномесечен срок може да
предяви иск за установяване на вземането си. В законоустановения срок е
депозирана настоящата искова молба от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД – София.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Окръжният съд
приема за установено следното:
Пред Плевенски районен съд е предявен иск „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД,
ЕИК *** против М. В. Т., ЕГН ********** с правно основание чл.415 от ГПК
за признаване за установено по отношение на М. В. Т., че същият дължи на
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД сумата от 2155,71 лв., от които 1700,00 лв. главница
по предоставен кредит и сумата от 455,72 лв. договорна/възнаградителна
лихва за периода от 24.02.2022 г. до 21.12.2022 г., ведно със законната лихва
върху претендираната сума от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
От представените писмени доказателства се установяване наличието на
сключен Договор за предоставяне на кредит № 375281/24.02.2022 г. между
„Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на кредитор и М. В. Т., ЕГН
**********, в качеството му на потребител, съгласно който на въззиваемия М.
В. Т. е предоставен потребителски кредит по продукт „Бърз на вноски“ в
размер на 1700,00 лв., със срок на кредита: 720 дни, договорна лихва, дължима
при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15% и лихвен процент
на ден, приложим при отказ от договора – 0,11%. В договора е посочено, че
общата дължима сума по кредита е в размер на 2400,91 лв., а при
непредставяне на обезпечение по чл.3 ал.1 общата дължима сума е в размер на
3223,09 лв. В чл.4 ал.3 от договора е представен погасителен план в два
варианта – при представяне на обезпечение по чл.3 ал.1 и при непредставяне
на обезпечение по чл.3 ал.1. Приложени са и Общи условия към договорите за
предоставяне на кредит от „Изи Финанс“ ЕООД.
Процесният Договор за предоставяне на кредит № 375281/24.02.2022 г. е
сключен от разстояние. От приложената кореспонденция между страните,
осъществена на e-mail адреси е видно, че искането на М. Т. за заем от 3000,00
лв. е прието, заявката за кредит е предварително одобрена, като за
дистанционно удостоверяване на самоличността на потребителя и за да се
премине към сключване на договор за заем от разстояние, „Изи Финанс“
ЕООД е уведомило М. В. Т., че следва да прикачи в профила си снимка на
5
лична карта – лице и гръб, автопортретна снимка /селфи/ с личната карта,
както и лична левова банкова сметка. Това изискване на кредитора е спазено,
като видно от приложените писмени доказателства, М. Т. е представил снимка
на лична карта – лице /л.34 и л.37 от делото пред РС/ и гръб /л.35 и л.38 от
делото пред РС/, снимка на паспорт за задгранични пътувания /л.36 от
делото пред РС/, снимка на М. Т., както и автопортретна снимка /селфи/ с
личната карта /л.39 от делото пред РС/, какво е било изискването за
отпускане на кредита. На 24.02.2022 г. „Изи Финанс“ ЕООД е уведомило на e-
mail адрес М. Т. за обстоятелството, че е одобрен за заем в размер на 1700,00
лв., като общата сума за връщане е 2400,91 лв., общата сума при
непредставяне на обезпечение е 3223,09 лв. и падежът на последната вноска е
14.02.2024 г. На същата дата на e-mail адреса М. Т. е получил съобщение от
кредитора, с което същият го уведомява, че сумата от 1700,00 лв. въз основа
на сключения Договор за заем от разстояние № 375281 е преведена на каса на
„Изи Пей“, като в същото съобщение е приложен и погасителния план към
процесния договор. Неколкократно между страните е осъществена
кореспонденция на e-mail адреси, с която „Изи Финанс“ ЕООД уведомява М.
Т. за забавени плащания на вноски по договора. От приложената
кореспонденция между страните на e-mail адреси е видно, също така, че на
07.11.2022 г. „Изи Финанс“ ЕООД е уведомило М. Т., че има просрочено
задължение и предстои обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, като
04.01.2023 г., кредиторът „Изи Финанс“ ЕООД е уведомил М. В. Т., че обявява
вземането по договора за кредит за предсрочно изискуемо, като са посочени и
последиците от обявената предсрочна изискуемост. По делото е приложена
Разписка за извършено плащане № 2000000291719100/24.02.2022 г. от „Изи
Пей“ за сумата от 1700,00 лв. в полза на М. В. Т., ЕГН **********, с
основание „Договор № 375281“.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно
правоотношение между страните; 2. Срок за погасяване на заема и размер на
задължението; 3. Предаване на договорената сума на кредитополучателя и 4.
Настъпила изискуемост на вземането.
Независимо от начина на сключване на процесния Договор за
потребителски кредит, като такъв от разстояние, съдът следва да извърши
преценка относно действителността на договора за кредит, тъй като нормите,
6
уреждащи нищожността са от императивен порядък и за тях съдът следи
служебно. В този смисъл е и разпоредбата на чл.7 ал.3 от ГПК, вменяваща
служебно задължение на съда да следи за съществуването на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. С оглед на това, настоящият състав
дължи цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на
сключения договор за кредит, която обхваща пределите на чл.22 от ЗПК. В
случая, съдът намира, че не е налице недействителност на договора, тъй като
са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12 ал.1
т.7-9 от ЗПК.
На първо място, спазена е разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК,
регламентираща формата на договора. Предвид спецификата на договора,
като такъв, сключен от разстояние, съдът намира, че изискванията за форма на
договора са спазени. Информацията по договора е предоставена на
потребителя по ясен и разбираем начин до степен да бъде попълнено неговото
съдържание с необходимите реквизити, съгласие за които е било дадено по
несъмнен начин от страните.
На следващо място, спазени са разпоредбите на чл.11 ал.1 т.7-12 от ЗПК.
В процесния Договор за предоставяне на кредит в чл.4 е посочена общата
дължима сума, както и общата дължима сума при непредставяне на
обезпечение по чл.3 ал.1. Досежно изискването на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК в чл.3
от Договора ясно е уговорен между страните фиксиран годишен лихвен
процент по заема 40,15%, като не са посочени периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, защото такава промяна не се
предвижда. След като не се касае за променлив лихвен процент, то няма и
нужда от посочване в Договора на методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент, съгласно чл.33а от ЗПК. Методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент е задължителен реквизит от съдържанието на
договора за потребителски кредит, регламентирано в чл.11 ал.1 т.9а от ЗПК,
но тази разпоредба е относима към договори за потребителски кредит с
референтен лихвен процент, какъвто, обаче, не е процесния Договор, тъй като
в чл.3 от същия е определен фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т.5
от ДР към ЗПК. ГПР по кредита е в размер на 48.44%. При лихвен процент на
БНБ 0,00 на сто, за срока на действие на договора за кредит, годишният
процент на разходите по него не е следвало да превишава 50,00%. Видно от
процесния договор, ГПР е в размер на 48,44%, което не надвишава този
7
размер и не противоречи на императивното изискване на чл.19 ал.4 от ЗПК.
Спазено е изискването и на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, като в чл.4 ал.3 т.1 и т.2 от
Договора за кредит е изготвен погасителен план, включващ брой на вноските,
дата на падеж, главница, лихва и месечна вноска, като в настоящия случай е
изготвен погасителен план при представяне на обезпечение и погасителен
план при непредставяне на обезпечение. С включения чл.6 от Договора за
кредит е спазено и изискването на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК. В
съответствие с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.20 от ЗПК, в Раздел ІV „Права и
задължения на потребителя“ – т.6 от Общите условия е договорено право на
потребителя, без да посочва причина, да се откаже от сключения Договор за
предоставяне на кредит от разстояние в срок от 14 дни от сключването му,
като изчерпателно са посочени условията, при което това може да бъде
направено. По отношение на изискването на чл.11 ал.2 от ЗПК,
регламентираща, че общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница трябва да бъде подписана от страните
по договора, следва да се има предвид, че процесният Договор за кредит е
сключен от разстояние, а като неразделна част от него, общите условия са
изпратени на М. Т. при проведената кореспонденция по e-mail на 24.02.2022 г.,
когато е потвърдено сключването на договора. Освен това, общите условия за
предоставяне на кредит от разстояние са публично известни и информацията е
достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg.
Процесният договор е сключен по реда на ЗПФУР, където е предвидена
възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като
отношенията между страните в тази връзка се уреждат електронно.
Сключването на договора става не чрез подписването му от заемополучателя,
а посредством избиране на изпратена му препратка на съответна интернет
страница на заемодателя, като чрез активиране на въпросния линк се счита, че
потребителят е потвърдил съгласието си по договора. Във връзка със
специфичните характеристики на сключения договор е без значение дали на
ответника е бил предоставен екземпляр от договора или пък от общите
условия към него, тъй като с избора си да активира съответната препратка
потребителят е приел условията на съглашението. Дали същият се е запознал
предварително с общите условия и дали ги е приел, в случая е без значение,
защото той е имал тази възможност преди да направи online избора си за
сключването на договора. С извършване на това фактическо действие
8
последният се валидира и страните се задължават по него, а наред с това се
считат и обвързани от общите условия, които са неразделна част от
съглашението, без да е необходимо по отношение на клаузите от тях да се
изразява отделно волеизявление за приемането им.
Разпоредбата на чл.18 ал.1 от ЗПФУР задължава доставчика да докаже,
че е спазил сроковете по чл.12 ал.1 или ал.2 и ал.3, получил е съгласието на
потребителя за сключването на договора и ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. За доказване на електронни изявления се прилага
ЗЕДЕУУ, като изявленията, направени чрез електронна поща се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл.18 ал.2 и ал.3 от ЗПФУР. Съгласно
чл.8 ал.1 от ЗЕДЕУУ потвърждаване на получаването на електронно
изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен
ако страните са уговорили друго. Ако страните са уговорили, че се изисква
потвърждаване на получаването и не е посочен срок за това, потвърждаването
трябва да бъде извършено в разумен срок. В случая, такова съгласие е
постигнато в клаузата на т.1.1 от Раздел ІІІ от Общите условия към договора,
съгласно която ако кандидатът бъде одобрен, заедно с уведомлението за това,
получава на посочената от него електронна поща: преддоговорна информация
във формата на Стандартен европейски формуляр, действащите Общи
условия, неразделна част от Договора, а така също линк, който след
активирането му отваря профила на кандидата и там той може да се запознае с
проекта на договор за предоставяне на кредит. Видно от кореспонденция по e-
mail, на 24.02.2022 г. „Изи Финанс“ ЕООД е уведомило М. Т. на e-mail:
***********@*****.*** за това, че е одобрен за заем в размер на 1700,00 лв.,
както и че на личния си профил ще може да прочете договора, като му е
указан начин на потвърждаване на сключването му, а именно отваряне на
прикачен линк, който е посочен, въвеждане на код, изпратен от кредитора и
натискане на бутон „Потвърди“. Видно от кореспонденция по e-mail от
24.02.2022 г., М. Т. е уведомен, че му е преведена сумата от 1700,00 лв. на каса
на „EasyPay“.
По отношение на втората предпоставка от фактическия състав на
предявения иск – срок за погасяване на заема и размер на задължението, от
9
приложената кореспонденция по e-mail от 24.02.2022 г. /л.21 от делото пред
ПлРС/ се установява, че въззивното дружество е предоставило на въззиваемия
М. Т. заем в размер на 1700,00 лв., която сума същият е следвало да върне в
срок от 720 дни, с дата на последна вноска: 14.02.2024 г. и обща сума за
връщане: 3223,09 лв.
По отношение на третата изискуема от закона предпоставка, съдът
приема за безспорно установено, че въззивникът „Изи Финанс“ ЕООД е
изпълнил задължението си за предоставяне на уговорената сума в размер на
1700,00 лв. Същата е получена от въззиваемия М. В. Т., видно от приложената
разписка за извършено плащане № 2000000291719100/24.02.2022 г. /датата на
сключване на процесния Договор за потребителски кредит/, издадена от
„EasyPay“, в която е отразен превод в размер на 1700,00 лв. в полза на
въззиваемия М. В. Т., с посочено ЕГН /което е идентично с посоченото в
приложените снимки на лични документи/.
По отношение на последната предпоставка относно предсрочната
изискуемост на кредита, от приложената кореспонденция между страните на
e-mail адреси е видно, че на 07.11.2022 г. „Изи Финанс“ ЕООД е уведомило М.
Т., че има просрочено задължение и предстои обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, като 04.01.2023 г., кредиторът „Изи Финанс“ ЕООД е
уведомил М. В. Т., че обявява вземането по договора за кредит за предсрочно
изискуемо, като са посочени и последиците от обявената предсрочна
изискуемост.
Същевременно, липсват доказателства, а и твърдения, ответникът да е
извършил каквито и да е плащания по процесния договор за кредит.
За изясняване на делото от фактическа страна, пред ПлРС е допусната и
назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Ваня
Ангелова Винчева. В своето заключение, вещото лице е отразило, че
сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.ba. На същия електронен
адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от
разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране
на полето „Съгласен съм с общите условия". След това кандидатът получава
имейл, който съдържа преддоговорна информация за условията на договора.
10
Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си имейл Договор и
Общи условия за писмено потвърждаване. За потвърждаването, клиента
получава съобщение на телефон, на предоставен от него телефонен номер
четирицифрен уникален код. Клиентът получава следващ имейл, който
съдържа линк, при отварянето на който трябва да се въведе получения от него
код. Преди извършване на паричния превод, клиентът получава телефонно
обаждане на посочения от него телефонен номер, като разговора се записва.
По този начин, клиентът отново потвърждава сключването на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване,
ответникът е посочил телефонен номер и следния e-mail:
***********@*****.***, като вещото лице е посочило и активиращия код.
Вещото лице е посочило, също така, че с писмо изх. №
2023112417005507/30.11.2023 г. от „EasyPay " АД е получен следния отговор:
В системата на „EasyPay" АД са намерени данни за изплатен на 24.02.2022 г.
паричен превод в размер на 1700,00 лв., с получател М. В. Т., ЕГН **********,
нареден от „Изи Финанс“ ЕООД, с основание: „Договор: 375281". Представен
е оригинал на платежен документ - разписка № 0700015053023686 от
24.02.2022 г. в 15:54:39 ч., удостоверяващ изплащането на посочения по - горе
превод.
С оглед изложеното, Окръжният съд намира, че предявеният иск от
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *** против М. В. Т., ЕГН ********** с правно
основание чл.415 от ГПК за признаване за установено по отношение на „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ***, че М. В. Т., ЕГН ********** дължи сумата от
2155,71 лв., от които: главница в размер на 1700,00 лв. по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 375281/24.02.2022 г. и сумата от
455,72 лв., представляваща договорна/възнаградителна лихва за периода от
24.02.2022 г. до 21.12.2022 г., за която е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 430/14.02.2023 г. по ч.гр.д. №
772/2023 г. по описа на Плевенски районен съд, ведно със законната лихва
върху претендираната сума от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 13.02.2023 г. до окончателното й изплащане е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Следва да бъде отменено Решение № 263/08.03.2024 г., постановено по
гр. дело № 3395/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен и да се
11
постанови друго по съществото на спора, с което да се признае за установено
по отношение на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ж.к. „И.В.“, ул. „Б.“ ***, представлявано от Б.Н., че М. В. Т.,
ЕГН ********** дължи сумата от 2155,71 лв., от които: главница в размер на
1700,00 лв. по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
375281/24.02.2022 г. и сумата от 455,72 лв., представляваща
договорна/възнаградителна лихва за периода от 24.02.2022 г. до 21.12.2022 г.,
за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 430/14.02.2023 г. по ч.гр.д. № 772/2023 г. по описа на Плевенски
районен съд, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 13.02.2023
г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, въззиваемият М. В. Т. следва да бъде осъден
да заплати направените от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕОО разноски, както следва: в
заповедното производство – в размер на 196,15 лв., от които държавна такса в
размер на 46,15 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.;
направените разноски в първоинстанционното производство – в размер на
865,00 лв., от които държавна такса в размер на 50,00 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. и възнаграждение за особен
представител в размер на 515,00 лв., както и разноските за настоящата
инстанция в размер на 525,00 лв., от които държавна такса в размер на 25,00
лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. и възнаграждение
за особен представител в размер на 400,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 263/08.03.2024 г., постановено по гр. дело №
3395/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен, като вместо него и на
основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 от ГПК по
отношение на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ж.к. „И.В.“, ул. „Б.“ ***, представлявано от Б.Н., че М. В.
Т., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. „М.“ № *** ДЪЛЖИ сумата от 2155,71
лв., от които: главница в размер на 1700,00 лв. по Договор за предоставяне на
12
кредит от разстояние № 375281/24.02.2022 г. и сумата от 455,72 лв.,
представляваща договорна/възнаградителна лихва за периода от 24.02.2022 г.
до 21.12.2022 г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 430/14.02.2023 г. по ч.гр.д. № 772/2023 г. по
описа на Плевенски районен съд, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 13.02.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК М. В. Т., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ж.к. „И.В.“, ул. „Б.“ *** направените разноски в
заповедното производство в размер на 196,15 лв., от които държавна такса в
размер на 46,15 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.;
направените разноски в първоинстанционното производство в размер на
865,00 лв., от които държавна такса в размер на 50,00 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. и възнаграждение за особен
представител в размер на 515,00 лв., както и разноските за настоящата
инстанция в размер на 525,00 лв., от които държавна такса в размер на 25,00
лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. и възнаграждение
за особен представител в размер на 400,00 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13