Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260
18.04.2017
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на шестнадесети март през две хиляди
и седемнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Велислава Ангелова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №368 по описа за 2016г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от А.Д.Д.
с ЕГН:********** ***, против Н.С.Н. с ЕГН:********** ***, иск с правно
основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Ищецът твърди, че при стоматологична
манипулация, извършена му от ответника на 23.05.2015г., последният поставил
грешна диагноза и предприел неправилно лечение на зъби 44-ти и 45-ти,
вследствие на което му причинил вреди, изразяващи се в ненужно изпилване на
двата зъба. При изпилването били засегнати и унищожени меките тъкани около тях
и част от костта, което довело до възникване на усложнения, изразяващи се в остеомиелит на долната челюст. Вследствие на дългия процес
на лечение в продължение на повече от пет месеца ищецът изпитвал болки в
мястото на изпилените зъби, както и болки от постоянните манипулации.
Невъзможно било нормално да дъвчи и говори, което му създавало изключителен
физически и душевен дискомфорт. Твърди, че освен физическите
болки и страдания му била причинена и психическа травма. Бил подтиснат и
вследствие на силната болка и стреса не бил в състояние да върши пълноценно
ежедневните си служебни задължения. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени болки и страдания вследствие на извършено от него
неправилно лечение на зъби 44 и 45 при стоматологична манипулация на
23.05.2015г. и възникнали впоследствие от това усложнения, както и сумата от
649лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в стойността на последващото лечение на увредените
зъби, ведно със законната лихва от 23.05.2015г. до окончателното изплащане и
направените по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
иска, като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от
фактическа страна следното :
На ищеца е издаден амбулаторен лист от
д-р Г.Д.Г. на 10.03.2015г. На 30.05.2015г. му е издаден амбулаторен лист от д-р
Е.Д., в който е посочена диагнозата и подробно е описано проведеното лечение.
На 03.06.2015г. д-р М.Д. описва извършения на ищеца амбулаторен преглед и
констатираните поражения по зъбите на ищеца. На 01.09.2015г. отново д-р Е.Д.
издава амбулаторен лист на ищеца, в който също така подробно са описани
извършените манипулации на 44 и 45 зъб, като са отразени и съответните дати. На
05.06.2015г. ищецът подава жалба до председателя на РК на БЗС-гр.Хасково, в
която прави своите оплаквания от проведеното от ответника лечение и иска да се
предприемат мерки срещу последния. На заседанието си, проведено на
19.06.2015г., КПЕ при РК на БЗС-Хасково констатира, че относно лечебните
дейности на ответника има становище от дентална
клиника „Авангард“-гр.Пловдив, като д-р Д. установил пропуски в протокола на
лечение на ищеца. Според разгледаната документация, комисията взема решение да
се издаде акт по чл.30 ал.2 от Устава на РК-Хасково за неспазване на правилата,
предвидени в Кодекса по професионална етика. Въз основа на издадения вследствие
на решението на комисията акт за установяване на административно нарушение на
ответника е съставено наказателно постановление от 06.08.2015г., за това, че
няма подписано информирано съгласие от пациента и не може да пристъпва към
лечение преди да е изпълнил задълженията по чл.15 ал.1 от Кодекса за
професионална етика на БЗС, като му е наложено наказание „порицание“. С
исковата молба се представят платежни документи за извършени от ищеца разходи
по проведеното от него лечение.
От показанията на св. Г.Д.Г.се
установява, че ищецът е неин пациент, когото лекувала преди посещението му при
ответника. Представения по делото амбулаторен лист от 10.05.2015г. бил издаден
от нея. На 23.05.2015г. ищецът й се обадил с оплакване за фрактурирана
пломба и дискомфорт. Като го разпитала св.Г. ищецът
обяснил, че няма болка, а има счупена обтурация,
драскане по езика, по венците отстрани, по бузата. Това било събота следобед.
Св.Г. не успяла да се отзове, защото дъщеря й същия ден била абитуриентка и
след като разбрала, че състоянието му е без болка и не е по спешност, го
помолила да я потърси в кабинета от понеделник нататък, за да предприемат
лечение. Като се видели по-късно ищецът
й разказал през какви усложнения преминал. Ищецът обяснил на свидетелката, че
на 23.05.2015г. потърсил друг неин колега, който предприел изпиляване на
зъбите. Обяснил му, че трябва задължително да се облекат едновременно двата
зъба с корони. По време на изпиляването пациентът бил с упойка, но след
преминаването й изпитал много силна болезненост. Тогава се върнал при колегата
на св.Г., продължил консултацията с него, дори се консултирал и с други колеги.
Казал й, че стигнал до лечение в гр.Пловдив, след това продължил с лечение при
д-р Д., разказвал за дренажи, промивки. Според св.Г., след като пациент няма
болка, а има счупена обтурация, би могло да се
поднови тази обтурация без да се налага изпиляване и
вземане на отпечатъци за коронки. Според нея, по-добре било зъба да не бъде
изпиляван и да не се прави коронка отгоре, а да се възстанови отново пломбата.
Св. Д.Т.М. познавал ищеца от 20 години и повече, били приятели. Около
20.05.2015г. ищецът се обадил на свидетеля и му казал, че има счупен зъб и
тръгнал на зъболекар. Св.М. му предложил да изчака, защото е почивен ден, но
ищецът решил да отиде. Разбрал, че отишъл при д-р Н.. Вечерта му се обадил и
казал, че има страхотни болки. Свидетелят му казал, че е нормално и с
болкоуспокояващи ще премине. Тези болки обаче продължили и на следващия и на
по-следващия ден. Един ден ищецът казал на свидетеля, че не може да търпи вече
и помолил да го закара до гр.Пловдив. Отишли до клиниката по лицево-челюстна
хирургия, където казали, че е засегната част от костта от зъболекарска манипулация,
която част трябвало да бъде изрязана, да се сложи имплант,
да се извади съседен зъб и общо взето се налагала сериозна хирургическа
интервенция. Наложило се св.М. да закара ищеца до Пловдив, тъй като той не
можел да шофира, имал страхотни болки. В Пловдив му предложили тази сериозна
хирургическа интервенция, обаче тук в Хасково друг зъболекар /д-р Д./ му
предложил консервативно лечение с някакво мазане. Ищецът споделил, че болките
му са страхотни, но го е страх от тази сериозна интервенция с изрязването на
костта и решил да пробва с консервативното лечение. Това лечение продължило
повече от месец, но имало някакъв успех. Всичко това повлияло на ищеца,
свидетелят забелязал промяна в него, започнал да използва много
болкоуспокояващи, постоянно му били в джоба и постоянно ги вадел и пиел. Бил
изнервен, просто друг човек. Отговарял с кратки изречения, не влизал в
разговорите, а преди това бил един весел човек. Първите седмици, като идвал в
дома на свидетеля, ищецът отказвал да вечеря, имал силни болки.
За изясняване на делото от фактическа
страна съдът назначи и изслуша съдебномедицинска експертиза, чието заключение
приема като компетентно и обективно дадено. Според експертизата, от извършения
на 03.06.2015г. в дентален център „Авангард“ от д-р М.Д.
амбулаторен преглед било видно нарушаването на целостта на твърдите и меки
тъкани около 44 и 45 зъби, което е предпоставка за развитие на възпалителен
процес на долна челюст и по-конкретно начеващ локален остеомиелит.
Според вещото лице, това е най-вероятната причина за силната болезненост на
пациента. Проведеното лечение от д-р Д. не позволявало да се определи към
днешна дата необходимостта от протетично
възстановяване на 44 и 45 зъби и възпалителния процес в съседство с тях. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че никъде в документацията не се
споменава за четвъртия зъб, нито каква е била причината да бъде включен в
конструкция, имал ли е проблем или не, затова не може категорично да каже
наложително ли е било извършеното изпилване. Към днешна дата вещото лице дори и
да види пациента нямало как да прецени, тъй като вече е с коронка, действието е
извършено. На другия зъб имало дефект, за което се налагало лечение. Дали е
трябвало и там да се сложи коронка също нямало как да се каже към момента, но
това бил метод на лечение, който е доста сигурен, така че най-вероятно трябвало
да бъде направено. Лечението е приключило, тъканите са заздравели, така че
какво се е случило нямало как да се каже към момента. Вещото лице твърди, че се
позовава на епикризата на д-р Д., който бил уважаван
специалист и преподавател. В епикризата се казвало,
че пациента има начеващ остеомиелит, което е
възпалителен процес на костта. При условие, че д-р Д. лекувал пациента след
това само терапевтично, без никакви хирургически интервенции, най-вероятно
заболяването е било овладяно, така че вещото лице смята, че не се е разви остеомиелит. Крайният резултат от остеомиелит
е отпадане на костта, но такова нещо не се споменавало и най-вероятно не се е
случило. Затова било упоменато начеващ, т.е. може да се развие, може и да не се
развие и най-вероятно не се развил.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните
правни изводи досежно
основателността на предявения иск :
Предявен е иск с правно основание чл.45
от ЗЗД, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати
нанесените имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания вследствие на извършено от последния неправилно
лечение на зъби 44 и 45 при стоматологична манипулация на 23.05.2015г. и
възникнали впоследствие от това усложнения. Несъмнено по делото се установи, че
ищецът е посетил кабинета на ответника с оплаквания за болки, вследствие на
което е извършена манипулация на зъбите под упойка. Твърденията на ищеца, че
след тази манипулация изпитал много силни болки, които довели до посещение в дентална клиника в гр.Пловдив не се подкрепят от
показанията на св.Г., която заяви, че е негов лекуващ стоматолог. В своите
показания св.Г. заяви, че именно тя е провеждала лечение на зъбите на ищеца
след проведено преди това лечение от друг стоматолог. След като последно ищецът
посетил нейния кабинет на 10.05.2015г., за което има издаден и амбулаторен
лист, отново й се обадил на 23.05.2015г. с оплакване за счупена обтурация,
драскане по езика, по венците отстрани, по бузата, но без болки. Именно поради
липса на болки св.Г. помолила ищеца да посети кабинета й след понеделник. Не
става ясно какво точно е наложило посещение на кабинета на ответника, след като
няма твърдения преди това той да е лекувал зъбите на ищеца. Категорично се
разминават твърденията на двамата свидетели и тези на ищеца относно наличието
или липсата на болки. От една страна лекуващия стоматолог на ищеца св.Г.
твърди, че когато й се обадил на 23.05.2015г. последният нямал болки. В същия
смисъл са и показаният на св.М., който също заявява, че ищецът му се обадил и
споделил, че има счупен зъб и тръгнал на зъболекар на същата дата. Въпреки
съвета на св.М. да изчака, защото е почивен ден, ищецът не го послушал и отишъл
при ответника. Ето защо, не става ясно защо е тръгнал ищеца в почивен ден да
посещава един по един стоматолози, след като не се е нуждаел от спешна
интервенция и успокояване на някаква болка. От друга страна от показанията на
св.Георгиева се установи, че ищецът е провеждал многократно лечение при нея,
преди това при друг специалист, след което от данните по делото става ясно, че е
лекуван и от ответника. По делото липсват данни какво точно е лекувал ищеца
преди да отиде на преглед при ответника и имал ли е болките от преди това или
действително ги е получил след извършените от последния манипулации. В същото
време в своето заключение вещото лице заявява, че поставената от д-р Д., който
е уважаван специалист в своята област, диагноза е за начеващ остеомиелит, което е възпалителен процес на костта. Както
обяснява вещото лице именно защото е начеващ този възпалителен процес може да
се развие или да не се развие впоследствие. Доколкото по делото няма данни за
отстраняване на кост, вещото лице прави изводи, че този възпалителен процес не
се е развил вследствие лечението, проведено от д-р Д.. При тези данни по делото
съдът намира за неоснователен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
За да се приеме, че е налице непозволено увреждане в тежест на ищеца е да
установи наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта без вината, която се предполага до доказване на
противното. В случая се установи, че има вреди, понесени от ищеца вследствие проведено
лечение, довело до липса на развило се възпаление на костта. Но същевременно не
се установи извършено от ответника противоправно
деяние, което да е довело до настъпването на вредите и причинноследстевна
връзка между вредите и деянието. Установи се, че ответникът е провел лечение на
ищеца, както няколко специалисти преди него и след него. Като по делото няма
данни, от които да се правят категорични изводи, че получените от ищеца болки
са били именно вследствие извършените от ответника манипулации. Изцяло в тежест
на ищеца е възложено да установи наличието на всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, което в настоящия случай не бе сторено.
Ето защо, при тези данни по делото
съдът намира предявения иск за неоснователен и счита, че следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.Д. с ЕГН:********** ***, против Н.С.Н. с ЕГН:********** ***,
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания вследствие на извършено неправилно лечение на зъби
44 и 45 при стоматологична манипулация на 23.05.2015г. и възникнали
впоследствие от това усложнения, както и сумата от 649лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на последващото лечение на увредените зъби, ведно със
законната лихва от 23.05.2015г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково
в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.