№ 21255
гр. *, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110173531 по описа за 2021 година
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С решение № 11763/05.07.2023г., постановено по гр. д. № 73531/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е допуснал извършване на съдебна делба
между Д. Б. С., ЕГН **********, с адрес: **** и И. Т. Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, на следния недвижим имот, представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ** по КККР на гр. *, одобрени със Заповед
№ РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. *, ***,
предназначение: жилище, с площ от 94,47 кв. м., ведно с мазе № 17, с площ от 3,39
кв. м., както и 3,982 % ид. ч. от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - *; *; *; под обекта – **; над обекта - *,
който самостоятелен обект в сграда представлява апартамент № 17, находящ се в
гр. *, ж. к. „* 4“, бл. *, **, състоящ се от три стаи и кухня, със застроена площ от
94,47 кв.м., при съседи по акт за собственост: апартамент *, двор, калкан, двор,
апартамент № 18 и стълбище, заедно с мазе № 17 с площ от 3,39 кв.м., при съседи
по акт за собственост: мазе *, двор, мазе № 18 и коридор и заедно 3,982 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, ПРИ
КВОТИ между съделителите: 1/6 идеална част за Д. Б. С., ЕГН ********** и 5/6
идеални части за И. Т. Т., ЕГН **********.
Решение № 11763/05.07.2023г., постановено по гр. д. № 73531/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, е влязло в законна сила на 09.08.2023 г.
1
В преклузивния срок, а именно в първото съдебно заседание след влизане в
сила на решението, с което е допусната делбата на процесния недвижим имот, от
името на И. Т. Т. е предявена възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, с
искане процесния САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ** по
КККР на гр. *, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: гр. *, ***, предназначение: жилище, с площ от 94,47
кв. м., ведно с мазе № 17, с площ от 3,39 кв. м., както и 3,982 % ид. ч. от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - *; *; *; под
обекта – **; над обекта - *, който самостоятелен обект в сграда представлява
апартамент № 17, находящ се в гр. *, ж. к. „* 4“, бл. *, **, състоящ се от три стаи и
кухня, със застроена площ от 94,47 кв.м., при съседи по акт за собственост:
апартамент *, двор, калкан, двор, апартамент № 18 и стълбище, заедно с мазе №
17 с площ от 3,39 кв.м., при съседи по акт за собственост: мазе *, двор, мазе № 18
и коридор и заедно 3,982 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, да бъде поставен в дял на И. Т. Т., а делът на Д.
Б. С. да бъде уравнен с пари или друг имот.
В преклузивният срок, а именно в първото съдебно заседание след влизане в
сила на решението, с което е допусната делбата на процесния недвижим имот от
името на Д. Б. С. са направени претенции по сметки, както следва: с правно
основание чл. 31, ал.2 ЗС, за осъждането на И. Т. Т. да заплати на Д. Б. С. сумата
от 6 322,50 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
процесния делбен имот за периода 23.12.2018 г. – 23.12.2021 г., както и претенция
по сметки с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждането на И. Т. Т. да заплати на
Д. Б. С. сумата от 2 464,29 лева, представляваща заплатена сума на * * ЕАД, с
която ответницата И. Т. Т. се е обогатила, спестявайки си разходи за заплащане
стойността на консумативни разходи за потребена в процесния имот топлинна
енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г.
В преклузивният срок, а именно в първото съдебно заседание след влизане в
сила на решението, с което е допусната делбата на процесния недвижим имот от
името на И. Т. Т. са направени претенции по сметки, както следва: за осъждането
на Д. Б. С. да заплати на И. Т. Т. съответстваща на идеалната й част /притежавана
от процесния имот/ от сумата от общо 2 465,00 лева, представляваща извършени
разноски за вещта, изразяващи за закупуване и монтаж на блиндирана врата
/921,00 лева/; за извършени разноски за вещта, изразяващи за закупуване и
монтаж на дограма /1144,00 лева/ и за извършени разноски за вещта, изразяващи
за закупуване и монтаж на водомери /400,00 лева/; за осъждането на Д. Б. С. да
2
заплати на И. Т. Т. съответстваща на идеалната й част /притежавана от процесния
имот/ от сумата от общо 2568,05 лева, представляваща заплатени консумативни
разходи за топлинна и електрическа енергия, вода и ВиК услуги, със стойността
на които Д. Б. С. се е обогатила за сметка на И. Т. Т., спестявайки си разходи за
заплащане стойността на консумативни разходи за топлинна енергия,
електрическа енергия, вода и Ви К услуги, потребени в процесния имот за
периода 10.09.2019 г. – 09.09.2023 г.
С определение, поставено в проведено на 23.10.2023 г. открито съдебно
заседание по делото, съдът: 1/ е приел и поставил за разглеждане във втора фаза
на делбата, релевираната от И. Т. Т. възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК,
с искане процесния САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор **
по КККР на гр. *, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. *, ***, предназначение: жилище, с
площ от 94,47 кв. м., ведно с мазе № 17, с площ от 3,39 кв. м., както и 3,982 % ид.
ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж
- *; *; *; под обекта – **; над обекта - *, който самостоятелен обект в сграда
представлява апартамент № 17, находящ се в гр. *, ж. к. „* 4“, бл. *, **, състоящ се
от три стаи и кухня, със застроена площ от 94,47 кв.м., при съседи по акт за
собственост: апартамент *, двор, калкан, двор, апартамент № 18 и стълбище,
заедно с мазе № 17 с площ от 3,39 кв.м., при съседи по акт за собственост: мазе *,
двор, мазе № 18 и коридор и заедно 3,982 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, да бъде поставен в дял на И. Т. Т.,
а делът на Д. Б. С. да бъде уравнен с пари или друг имот; 2/ е приел и поставил за
разглеждане релевираните от Д. Б. С. претенции по сметки, както следва: с правно
основание чл. 31, ал.2 ЗС, за осъждането на И. Т. Т. да заплати на Д. Б. С. сумата
от 6 322,50 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
процесния делбен имот за периода 23.12.2018 г. – 23.12.2021 г., както и претенция
по сметки с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждането на И. Т. Т. да заплати на
Д. Б. С. сумата от 2 464,29 лева, представляваща заплатена сума на * * ЕАД, с
която ответницата И. Т. Т. се е обогатила, спестявайки си разходи за заплащане
стойността на консумативни разходи за потребена в процесния имот топлинна
енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г. /която сума включва 1888,74 лева
– платени в полза на * * ЕАД във връзка с влезли в сила решение №
92193/12.04.2019 г., постановено по гр.д. № 55001/2017 г. по описа на СРС, I ГО,
175 състав, потвърдено с решение от 23.07.2020 г., постановено по в.гр.д. №
9028/2019 г. по описа на СГС, ГО, IV – Д въззивен състав и 575,55 лева,
3
представляваща лихва за забава за периода 08.10.2020 г. /датата на плащане на
сумите в полза на * * ЕАД/ до 23.12.2021 г. – датата на завеждане на исковата
молба в съда; 3/ е приел и поставил за разглеждане релевираните от И. Т. Т.
претенции по сметки за осъждането на Д. Б. С. да заплати на И. Т. Т.
съответстваща на идеалната й част /притежавана от процесния имот/ от сумата от
общо 2 465,00 лева, представляваща извършени разноски за вещта, изразяващи за
закупуване и монтаж на блиндирана врата /921,00 лева/; за извършени разноски за
вещта, изразяващи за закупуване и монтаж на дограма /1144,00 лева/ и за
извършени разноски за вещта, изразяващи за закупуване и монтаж на водомери
/400,00 лева/; за осъждането на Д. Б. С. да заплати на И. Т. Т. съответстваща на
идеалната й част /притежавана от процесния имот/ от сумата от общо 2568,05
лева, представляваща заплатени консумативни разходи за топлинна и
електрическа енергия, вода и ВиК услуги, със стойността на които Д. Б. С. се е
обогатила за сметка на И. Т. Т., спестявайки си разходи за заплащане стойността
на консумативни разходи за топлинна енергия, електрическа енергия, вода и Ви К
услуги, потребени в процесния имот за периода 10.09.2019 г. – 09.09.2023 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
До делба е допуснат недвижим имот, представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ** по КККР на гр. *, одобрени със Заповед
№ РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. *, ***,
предназначение: жилище, с площ от 94,47 кв. м., ведно с мазе № 17, с площ от 3,39
кв. м., както и 3,982 % ид. ч. от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - *; *; *; под обекта – **; над обекта - *,
който самостоятелен обект в сграда представлява апартамент № 17, находящ се в
гр. *, ж. к. „* 4“, бл. *, **, състоящ се от три стаи и кухня, със застроена площ от
94,47 кв.м., при съседи по акт за собственост: апартамент *, двор, калкан, двор,
апартамент № 18 и стълбище, заедно с мазе № 17 с площ от 3,39 кв.м., при съседи
по акт за собственост: мазе *, двор, мазе № 18 и коридор и заедно 3,982 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, ПРИ
КВОТИ между съделителите: 1/6 идеална част за Д. Б. С., ЕГН ********** и 5/6
идеални части за И. Т. Т., ЕГН **********.
От допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза се установява, че
процесният имот не е реално поделяем между двамата съделители, доколкото не
отговаря на изискванията на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство
4
на отделните видове територии и устройствени зони за поделяемост.
Преценявайки местоположението на процесния апартамент, конструкцията на
сградата, функционалното му съС.ие по време на огледа и след направените
проучвания и събраната информация, вещото лице по съдебно-техническата
експертиза е достигнало до фактическото заключение, че пазарната цена на
делбения имот към датата на изготвяне на заключението е на стойност 238 596
лева.
В преклузивния срок, а именно в първото съдебно заседание след влизане в
сила на решението, с което е допусната делбата на процесния недвижим имот, от
името на И. Т. Т. е предявена възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, с
искане процесния САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ** по
КККР на гр. *, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: гр. *, ***, предназначение: жилище, с площ от 94,47
кв. м., ведно с мазе № 17, с площ от 3,39 кв. м., както и 3,982 % ид. ч. от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - *; *; *; под
обекта – **; над обекта - *, който самостоятелен обект в сграда представлява
апартамент № 17, находящ се в гр. *, ж. к. „* 4“, бл. *, **, състоящ се от три стаи и
кухня, със застроена площ от 94,47 кв.м., при съседи по акт за собственост:
апартамент *, двор, калкан, двор, апартамент № 18 и стълбище, заедно с мазе №
17 с площ от 3,39 кв.м., при съседи по акт за собственост: мазе *, двор, мазе № 18
и коридор и заедно 3,982 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, да бъде поставен в дял на И. Т. Т., а делът на Д.
Б. С. да бъде уравнен с пари или друг имот.
Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете
на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко
съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за
поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока
цена.
За да се уважи искане на съделител за възлагане на имота, предмет на
делбата, следва да са налице кумулативно няколко основни предпоставки,
предвидени в чл. 349, ал. 2 ГПК: съсобствеността между страните да е възникнала
в резултат на наследяване; имотът да представлява неподеляемо жилище,
съделителят при откриване на наследството (т. е. към момента на смъртта на
наследодателя) да е живял в него и да не притежава друг жилищен имот. (В този
5
смисъл Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на
ВКС). За да се допусне извършване на делбата посредством възлагане на имота,
посочените предпоставки следва да се налице кумулативно.
По отношение на релевираната възлагателна претенция от името на И. Т. Т.,
съдът намира следното:
Съгласно разрешенията, дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, при съсобственост, възникнала в
резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК
(отм.) е недопустимо, като в тези случаи делбата следва да се извърши с изнасяне
неподеляемия жилищен имот на публична продан - чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.).
Макар и същото тълкувателно решение да е постановено при действието на ГПК
от 1952 г. /отм./, то разрешенията, дадени с него са приложими и по отношение на
делбеното производство, уредено в действащия ГПК от 2008 г.
В процесния случай не са налице предпоставките, предвидени в чл. 349, ал. 2
ГПК за уважаване на предявената от И. Т. Т. възлагателна претенция по
отношение на допуснатия до делба процесен недвижим имот. В случая И. Т. Т. е
придобила притежаваните от нея 5/6 идеални части от процесния недвижим имот
не в резултат от наследяване, а в резултат от сключения на 08.06.2005 г. договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 48, том I, рег. № 2282, дело 34/2005 г. на
нотариус Пиринка Петрова, рег. № 157 в НК, район на действие СРС, Павлина
Иванова Б. и Мария Б. Тошева са прехвърлили в полза на ответницата И. Т. Т. /а
към датата на сключване на договора – 08.06.2005 г. – И. Т. Гончева/
притежаваните от тях общо 5/6 идеални части от собствеността върху недвижим
имот, представляващ апартамент № 17, гр. *, ж. к. „* 4“, бл. *, **, заедно с мазе №
17 с площ от 3,39 кв.м., и заедно 3,982 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото. Същевременно притежаваните от
Д. Б. С. 1/6 идеална част от процесния имот е придобита по реда на
наследственото правоприемство от наследодателя Боне Михайлов Бонев.
Следователно правата на И. Т. Т. произтичат не от наследяване, а от
сключения на 08.06.2005 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 48, том I, рег. №
2282, дело 34/2005 г. на нотариус Пиринка Петрова, рег. № 157 в НК, район на
действие СРС. Следователно съсобствеността между страните не е възникнала от
6
наследяване, а дори да се приеме, че това е така, то не е възникнала от
наследяване на Павлина Иванова Б. /майка на ищцата и баба на ответницата/, а от
наследяване на наследодателя Боне Михайлов Бонев, от наследството на когото
именно са придобити правата на ищцата Д. Б. С. в съсобствеността.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че по
отношение на И. Т. Т. изобщо не е приложима възможността за възлагане на
съсобствения имот – жилище, предвидена в разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК. В
настоящият случай съсобствеността между страните не е възникнала от
наследяване, за да се приеме извод, че е налице възможност за приложение на
разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК по отношение на съделителя И. Т. Т.. Дори да
се приеме, че съсобствеността е възникнала от наследяване, то не е възникнала от
наследяване на Павлина Иванова Б. /майка на ищцата и баба на ответницата/, а от
наследяване на наследодателя Боне Михайлов Бонев, от наследството на когото
именно са придобити правата на ищцата Д. Б. С. в съсобствеността. Тоест, за да
бъде уважена възлагателната претенция на ответницата, същата е следвало да
установи по безспорен и категоричен начин, че към момента на смъртта на
наследодателя Боне Михайлов Бонев /21.04.1995 г./ същата е живяла в имота, за
което обстоятелство по делото не са събрани каквито и да било обстоятелства. В
тази връзка следва да се посочат показанията на свидетелите Невенка Стоилова и
Слава Косева, които живеят в сграда, в която се намира и процесния апартамент. В
показанията си пред съда свидетелят Невенка Стоилова изрично посочва, че
живее в процесната сграда от 1987 г. Заявява, че познава Павлина Б. и И. Т., както
и че при нужда хора от жилищната кооперация са влизали в процесния апартамент
по покана на Павлина Б. и И. Т., т.е. свидетелят Стоилова свидетелства за период,
в който Боне Михайлов Бонев не е живял в апартамента, доколкото същият
изобщо не се споменава. Свидетелят Косева от своя страна сочи, че живее в
жилищната кооперация от 1991-1992 г. Изрично заявява, че по същото време в
процесния апартамент са живеели Павлина Б. и Боне Бонев, а едва впоследствие
И. Т. е заживяла в апартамента. Горните доказателства обуславят извод, че до
смъртта на Боне Бонев в процесния имот са живели той и съпругата му Павлина
Б., но не и страните по делото. Не са ангажирани никакви доказателства, че към
момента на откриване на наследството на Боне Михайлов Бонев /21.04.1995 г./
ответницата И. Т. Т. е живяла в процесния апартамент.
Отделно следва да се посочи, че от страна на И. Т. Т. не е представена
декларация за имущественото и семейното й положение. Представената справка
от Агенция по вписванията към Служба по вписванията не установява по
7
безспорен и категоричен начин обстоятелството, че И. Т. Т. не притежава друг
жилищен имот. Това доказателство представлява индиция за това, но не
установява по безспорен и категоричен начин обстоятелството. Същевременно по
делото са налице данни, че И. Т. Т. е била в граждански брак, като хипотетично е
възможно по време на брака съпругът й да е придобил имущество, което да е
станало съпружеска имуществена общност, включително жилищен имот.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че по
отношение на И. Т. Т. не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки
по чл. 349, ал. 2 ГПК за уважаване на предявената от същата възлагателна
претенция по отношение на допуснатия до делба процесен недвижим имот,
поради което последната не следва да бъде уважена.
Предвид гореизложеното и доколкото делбата на процесния недвижим имот
не може да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по реда
на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, настоящият съдебен състав приема,
че делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична
продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите
съобразно делбените им права.
По отношение на реалната пазарна стойност на допуснатия до делба
недвижим имот, настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото
лице по приетата повторна съдебно-техническа експертиза, а именно 238 596 лева,
доколкото същата е съобразена с актуално съС.ие на имотния пазар през
настоящата година и с местоположението на процесния апартамент,
конструкцията на сградата, както и функционалното съС.ие на допуснатия до
делба недвижим имот към момента на извършване на огледа от вещото лице и
страните в производството.
По отношение приетите за разглеждане във втората фаза на делбеното
производство от Д. Б. С. претенции по сметки, съдът намира следното:
По отношение претенцията с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, за осъждането
на И. Т. Т. да заплати на Д. Б. С. сумата от 6 322,50 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на процесния делбен имот за периода
23.12.2018 г. – 23.12.2021 г.:
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение, по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея съобразно правата им. А според нормата на чл.
31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някой от
8
съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени от деня на писменото поискване. Установеното от закона правило
съставлява имуществен коректив за онзи от съсобствениците на една обща вещ,
който е лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение, в
рамките на притежавания обем права в съсобствеността. Разпоредбата на чл. 31,
ал. 2 ЗС се явява частен случай на общата забрана по чл. 59 ЗЗД едно лице да се
облагодетелства за сметка на друго лице, като препятства макар и по силата на
едно правомерно от гледна точка на закона поведение, възможността да се
упражнява едно субективно материално право - правото на съсобственика да
ползва лично своята част от имота.
Съсобствеността е правно съС.ие,при което едновременното съществуване на
няколко взаимно свързани права на собственост на различни лица върху една и
съща вещ, поражда специфични вътрешни отношения между съсобствениците по
повод използването на общата вещ, които са регламентирани с нормата на чл.31 от
ЗС. В съдебната практика се приема, че употребения в ал.1 на чл.31 от ЗС термин
”си служи” е синоним на използвания в ал.2 на същия член термин „се използва
лично”. Използва лично общата вещ онзи съсобственик,който я употребява
такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на интереси и нужди,
съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение, без да
разрушава, променя или уврежда субстанцията и да накърнява свойствата . Тъй
като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ,
идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи
от размера на притежаваната идеална част - той може да си служи с цялата обща
вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или
обезщетение съответно на квотите им. Правото на ползване, разбирано като
фактическо служене без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ
съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване,
които имат другите съсобственици. Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС - съсобственикът
може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала
при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им.
Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото
правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият
съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си
служи с вещта,което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта,
съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да
9
ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да
ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от
него обем права съсобственик – има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да получи
обезщетение. Касае се до имуществено право,установено като коректив при
настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на
съпритежателите на общата вещ.
Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата
вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при
необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно
предназначението за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва
лично по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е
ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез
непосредствени свои действия,чрез действия, осъществени от член на неговото
семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От
значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите
съсобственици, като им пречи да ги реализират.
В тежест на ищеца и за доказване на основателността на претенцията с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 6 322,50 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването за периода 23.12.2018 г. – 23.12.2021 г., е
да докаже, в условията на пълно и главно доказване: 1) че имотът е съсобствен с
ответника; 2) че е отправил писмена покана, 3) че ответникът ползва имота или
ползва площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността
(достатъчно е да докаже, че ответникът е имал фактическата власт в момента на
отправяне на поканата) и 4) ползата, която е пропуснал след поканата, в размер на
дължимия среден пазарен наем.
Доколкото в настоящото производство е допуснато извършването на делба на
процесния недвижим имот между Д. Б. С. и И. Т. Т., като е установено по делото,
че процесният имот е съсобствен между горепосочените лица при квоти 1/6
идеална част за Д. Б. С., ЕГН ********** и 5/6 идеални части за И. Т. Т., ЕГН
**********, то съдът намира за установено при условията на пълно и главно
доказване на първата кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на
предявената претенция за сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, а именно, че
имотът, предмет на претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е съсобствен
между ищеца и ответника.
От представената по делото нотариална покана рег. № 2939, том I, №
137/06.11.2013 г. от 06.11.2013 г. на нотариус Светлин Микушински, рег. № 389 в
10
Нотариалната камара се установява, че Д. Б. С., в качеството си на съсобственик
на процесния недвижим имот, предмет на делбеното производство, е отправила до
И. Т. Т. писмена покана, с която заявява пред последната, че в качеството си на
съсобственик на имота, който твърди, че се ползва еднолично от ответницата,
претендира заплащането на ежемесечно обезщетение в размер на 80 лева, за
ползването на съсобствената вещ, от което е лишена, считано от деня на
получаване на писмената покана, обективирана в нотариална покана рег. № 2939,
том I, № 137/06.11.2013 г. от 06.11.2013 г. на нотариус Светлин Микушински, рег.
№ 389 в Нотариалната камара. Видно от документите по делото нотариална
покана рег. № 2939, том I, № 137/06.11.2013 г. от 06.11.2013 г. на нотариус
Светлин Микушински, рег. № 389 в Нотариалната камара е връчена лично на И.
Т. Т. на 07.11.2013 г.
Предвид горното, съдът намира, че в производството е установено при
условията на пълно и главно доказване и втората кумулативно изискуема
предпоставка за уважаване на предявената претенция за сметки с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
На следващо място, следва да се посочи, че между страните не е спорно, че
през процесния период /23.12.2018 г. – 23.12.2021 г./, процесният делбен имот е
ползван от И. Т. Т., като същевременно това обстоятелство се установява и от
събраните по делото доказателства, включително от показанията на разпитаните в
хода на производството свидетели.
Същевременно Д. Б. С. има право на обезщетение за лишаването си от
ползването на процесния съсобствен между страните недвижим имот, считано от
деня на получаването на поканата от страна на И. Т. Т.. Писмената покана има
действие за в бъдеще и то само между лицето, което я отправя и лицето до което е
адресирана, т.е. тя не ползва останалите съсобственици. Веднъж отправена
писмената покана действа занапред без ограничение във времето и без значение е
дали поканата е нарочна или се съдържа в друг акт /в този смисъл Решение №
351/13.07.2010 г. по гр. д. № 573/2009 г., ВКС, III г.о./. Следователно Д. Б. С. има
право на обезщетение за периода от 23.12.2018 г. – 23.12.2021 г. От
допълнителното заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, се
установи по делото, че за периода 23.12.2018 г. – 23.12.2021 г. средната пазарна
наемна цена е в общ размер на 26 085 лева, като средната пазарна наемна цена за
един месец е в размер на 724,58 лева. Следователно за периода 23.12.2018 г. –
23.12.2021 г. вкл. стойността на средния пазарен наем за процесния имот е в
размер на 9. Предвид горното се налага извод, че за периода 23.12.2018 г. –
11
23.12.2021 г. /за който период настоящият съдебен състав намира предявения иск
с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за основателен/ стойността на средната
пазарна наемна цена за процесния делбен недвижим имот е в размер на 26085,40
лева, като 1/6 част от тази стойност е в размер на 4347,57 лева, до който размер и
претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС се явява основателна и доказана и следва да бъде
уважена. За разликата над размера от 4347,57 лева до пълния предявен размер от
6322,50 лева – претенцията следва да се отхвърли.
Възражението за погасяване по давност на вземането за обезщетение за
лишаване от ползването на процесния имот, следва да бъде оставено без
уважение, предвид обстоятелството, че се претендира обезщетение за лишаване от
ползването за периода 23.12.2018 г. – 23.12.2021 г.
По отношение приетата за разглеждане във втората фаза на делбеното
производство претенция по сметки с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждането
на И. Т. Т. да заплати на Д. Б. С. сумата от 2 464,29 лева, представляваща
заплатена сума на * * ЕАД, с която ответницата И. Т. Т. се е обогатила,
спестявайки си разходи за заплащане стойността на консумативни разходи за
потребена в процесния имот топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. –
30.04.2016 г. /която сума включва 1888,74 лева – платени в полза на * * ЕАД във
връзка с влезли в сила решение № 92193/12.04.2019 г., постановено по гр.д. №
55001/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 175 състав, потвърдено с решение от
23.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 9028/2019 г. по описа на ** въззивен
състав и 575,55 лева, представляваща лихва за забава за периода 08.10.2020 г.
/датата на плащане на сумите в полза на * * ЕАД/ до 23.12.2021 г. – датата на
завеждане на исковата молба в съда/:
В тежест на ищеца по претенцията с правно основание чл. 59 ЗЗД е да
докаже, при условията на пълно и главно доказване: 1) че имотът е съсобствен с
ответника 2/ обедняването си – че е заплатил суми за консумативни разноски във
връзка с ползването на съсобствената вещ, предмет на делбеното производство; 3/
обогатяването на ответника – че ответницата е спестила разходи за заплащане
стойността на консумативни разходи потребена в процесния имот топлинна
енергия за период 01.5.2013 г. – 30.04.2016 г. ; 4/ наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че единствено ответникът е ползвал процесния
недвижим имот през посочения по-горе период, респективно, че за него е било
налице задължение да заплаща дължимите консумативни разходи за доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия през горепосочения период.
12
Доколкото в настоящото производство е допуснато извършването на делба на
процесния недвижим имот между Д. Б. С. и И. Т. Т., като е установено по делото,
че процесният имот е съсобствен между горепосочените лица при квоти 1/6
идеална част за Д. Б. С., ЕГН ********** и 5/6 идеални части за И. Т. Т., ЕГН
**********, то съдът намира за установено при условията на пълно и главно
доказване на първата кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на
предявената претенция за сметки с правно основание чл. 59 ЗЗД, а именно, че
имотът, предмет на претенцията е съсобствен между ищеца и ответника.
Видно от мотивите на решение № 92193/12.04.2019 г., постановено по гр.д.
№ 55001/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 175 състав, потвърдено с решение от
23.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 9028/2019 г. по описа на ** въззивен
състав, производството по гр.д. № 55001/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 175 състав
е водено срещу Павлина Иванова Б., като след смъртта на същата и на основание
чл. 227 ГПК, Д. Б. С. е конституирана като страна в производството на мястото на
починалата си майка. Видно от мотивите на решение № 92193/12.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 55001/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 175 състав,
потвърдено с решение от 23.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 9028/2019 г. по
описа на ** въззивен състав, съдът е приел, че през процесния по делото период
Павлина Иванова Б., в качеството си на вещен ползвател на имота /вещно право на
ползване е учредено по силата на уговорките между страните по сключения на
08.06.2005 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 48, том I, рег. № 2282, дело
34/2005 г. на нотариус Пиринка Петрова, рег. № 157 в НК, район на действие
СРС/, е следвало да отговаря за заплащането стойността на потребената и
доставена до имота топлинна енергия. Следователно сумите, присъдени в полза на
* * ЕАД с горепосочените съдебни решения, са възложени в тежест на Павлина
Иванова Б., в качеството й на вещен ползвател /като е съобразено
обстоятелството, че вещно право на позлване й е учредено за 5/6 идеални части от
имота и за такава част от претендираните суми е уважена претенцията на * *
ЕАД/, респективно върху Д. Б. С., в качеството й на наследник по закон на
Павлина Иванова Б., доколкото по реда на наследственото правоприемство върху
наследници преминават, както правата, така и задълженията, включени в
останалото наследство, включително и задължение за заплащане стойността на
потребената в имота топлинна енергия през периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г.
Същевременно от приобщеното към доказателствения материал удостоверение за
13
наследници изх. № УН 14390/09.07.2018 г., издадено от Столична община, район
* за лицето Павлина Иванова Б., се установява в производството, че същата е
починала на 02.07.2018 г., като е оставила за свои наследници по закон дъщеря си
Д. Б. С., както и Анна Иванова Виденова и И. Т. Т. – наследяващи по право на
заместване наследодателя си Мария Б. Тошева /дъщеря на Павлина Иванова Б.,
която е починала преди нея/. Следователно за задълженията към * * ЕАД,
представляващи присъдените с решение № 92193/12.04.2019 г., постановено по
гр.д. № 55001/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 175 състав, потвърдено с решение от
23.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 9028/2019 г. по описа на ** въззивен
състав суми, е следвало да отговарят Д. Б. С., Анна Иванова Виденова и И. Т. Т., в
качеството си на наследници по закон на Павлина Иванова Б., която от своя
страна е следвало да отговаря за заплащането стойността на потребената в имота
топлинна енергия през периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г. Д. Б. С. следва да
отговаря за ½ от сумите /каквато й е квотата в наследството, останало от Павлина
Иванова Б./, а Анна Иванова Виденова и И. Т. Т. следва да отговарят за по ¼ част
от сумите /каквато им е квотата в наследството, останало от Павлина Иванова Б./.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 08.10.2020 г. Д. Б. С. е
заплатила на каса на * * ЕАД сумата от общо 1888,74 лева, от които 1203,12 лева
– главница, 376,98 лева – законна лихва и 308,64 лева – съдебни разноски,
присъдени с решение № 92193/12.04.2019 г., постановено по гр.д. № 55001/2017 г.
по описа на СРС, I ГО, 175 състав. Следователно се установиха всички
кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на заявената претенция.
Установи се, че че на 08.10.2020 г. Д. Б. С. е заплатила на каса на * * ЕАД сумата
от общо 1888,74 лева, от които 1203,12 лева – главница, 376,98 лева – законна
лихва и 308,64 лева – съдебни разноски, присъдени с решение № 92193/12.04.2019
г., постановено по гр.д. № 55001/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 175 състав.
Установи се, че И. Т. Т. е следвало да отговаря за заплащането на ¼ част от тази
сума, тоест установи се, че Д. Б. С. се е обеднила със сумата от 472,19 лева
/припадаща се на И. Т. Т./, заплащайки същата сума в полза на * * ЕАД, че И. Т. Т.
се е обогатила със същата сума, спестявайки си разходи за заплащане на
припадащата й се част от стойността на потребената в имота топлинна енергия
през периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г., както и причинна връзка между
обедняването на Д. Б. С. сумата от 472,19 лева и обогатяването на И. Т. Т. със
същата сума.
Следователно претенцията на Д. Б. С. с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД се
явява основателна и доказана до размера от 472,19 лева, а за разликата до заявения
14
размер от 2 464,29 лева – същата следва да се отхвърли. Тук следва да се посочи,
че в общия предявен размер от 2 464,29 лева се претендира и сума в размер на
представляваща лихва за забава за периода 08.10.2020 г. /датата на плащане на
сумите в полза на * * ЕАД/ до 23.12.2021 г. – датата на завеждане на исковата
молба в съда/. Фактическият състав на забавата на длъжника включва изискуемост
на задължението, покана за изпълнение и виновно неизпълнение в определения
срок. Изключенията от изискването за покана са предвидени в чл.84 от ЗЗД по
отношение единствено на срочните задължения и при задълженията за деликт. В
конкретния случай, за да изпадне длъжникът в забава е необходимо същият да е
поканен да изпълни задължението си към кредитора, каквито твърдения и
доказателства не са ангажирани в производството.
Възражението за погасяване по давност на вземането на Д. Б. С. е
неоснователно. В случаите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и на
чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на получаването
на престацията /т. 7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС/, в конкретния случай от момента на плащането на сумата в полза
на * * ЕАД, тоест 08.10.2020 г. – давността е 5-годишна и не е изтекла.
По отношение релевираната от И. Т. Т. и приета за разглеждане в
производството претенция по сметки за осъждането на Д. Б. С. да заплати на И. Т.
Т. сума съответстваща на идеалната й част /притежавана от процесния имот/ от
сумата от общо 2568,05 лева, представляваща заплатени консумативни разходи за
топлинна и електрическа енергия, вода и ВиК услуги, със стойността на които Д.
Б. С. се е обогатила за сметка на И. Т. Т., спестявайки си разходи за заплащане
стойността на консумативни разходи за топлинна енергия, електрическа енергия,
вода и Ви К услуги, потребени в процесния имот за периода 10.09.2019 г. –
09.09.2023 г., съдът намира следното:
Не е спорно между страните и изрично се поддържа и признава от страна на
И. Т. Т., че през периода 10.09.2019 г. – 09.09.2023 г. същата и само тя е живяла в
процесния делбен имот. Трайно и безпротиворечиво се приема в съдебната
практика /включително на Върховен касационен съд/, че разноските за текущо
поддържане на общия имот, с цел да се осъществи непосредственото служене с
него, не спадат към необходимите разноски – те остават в тежест на
съсобственика или съсобствениците, които лично ползват имота. Това са
консумативните разходи – ток, вода, отопление, осветление. Доколкото не е
спорно и се установи по делото, че през периода 10.09.2019 г. – 09.09.2023 г. само
И. Т. Т. е живяла и ползвала процесния делбен имот, то извършените и заплатени
15
от нея разноски за сумата от общо 2568,05 лева, представляваща заплатени
консумативни разходи за топлинна и електрическа енергия, вода и ВиК услуги,
следва да си останат в нейна тежест. Претенция следва да се отхвърли.
По отношение релевираната от И. Т. Т. и приета за разглеждане в
производството претенция по сметки за осъждането на Д. Б. С. да заплати на И. Т.
Т. сума съответстваща на идеалната й част /притежавана от процесния имот/ от
сумата от общо 2 465,00 лева, представляваща извършени разноски за вещта,
изразяващи за закупуване и монтаж на блиндирана врата /921,00 лева/; за
извършени разноски за вещта, изразяващи за закупуване и монтаж на дограма
/1144,00 лева/ и за извършени разноски за вещта, изразяващи за закупуване и
монтаж на водомери /400,00 лева/, настоящият съдебен състав намира следното:
Всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите на общата вещ, а
следователно и в разноските по поддържането. Необходимите разноски по
поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите
съсобственици и те дължат възстановява не на направените разноски. В този
случай следва да се доказва само, че тези разноски са предпазили вещта от
развала, но не и дали са увеличили нейната стойност. Това важи и когато
съсобственикът, извършител на необходимите поправки, сам си служи с цялата
обща вещ, тъй като се касае до самото запазване на общия имот, до съхранението
на неговата стойност, дял от която имат и всички други съсобственици (макар да
не използват пряко общия имот за задоволяване на свои лични нужди).
Вземанията имат облигационен ха[1]рактер и могат да се упражняват само спрямо
съсобствениците, участвали в съпритежанието на общия имот по времето, когато
са извършени необходимите разходи, съответно спрямо техните универсални
правоприемници, но не и спрямо частен правоприемник, придобил дял на
съсобственик след направата на тези разноски (длъжник остава досегашният
съсобственик), освен ако задължени[1]ето не им е прехвърлено изрично.
Не е потребно разходите за необходими поправки да са увеличили
стойността на имота или неговата полезност, или доходност. Достатъчно е да са
били действително необходими и да са употребени за неговото запазване и то с
грижата на добър стопанин.
По делото не се събраха доказателства, че разходите за закупуване и монтаж
на блиндирана врата /921,00 лева/; за извършени разноски за вещта, изразяващи за
закупуване и монтаж на дограма /1144,00 лева/ и за извършени разноски за вещта,
изразяващи за закупуване и монтаж на водомери /400,00 лева/ са били необходими
за запазването на процесния делбен имот. От свидетелските показания не се
16
установява това обстоятелство. Други доказателства не са ангажирани. Не са
ангажирани доказателства за съС.ието на подменената дограма, за
необходимостта от закупуване и монтаж на блиндирана врата, респективно от
закупуване и монтаж на водомери. От името на И. Т. Т. се изложиха съображения,
че разноски за вещта, изразяващи за закупуване и монтаж на водомери са
извършени във връзка със задължението за периодична подмяна на същите, но
доказателства в този смисъл не се събраха.
Макар да не се доказа, че са били необходими за запазването на процесния
делбен имот, безспорно е в производството, че разходите за закупуване и монтаж
на блиндирана врата /921,00 лева/; за извършени разноски за вещта, изразяващи за
закупуване и монтаж на дограма /1144,00 лева/ и за извършени разноски за вещта,
изразяващи за закупуване и монтаж на водомери /400,00 лева/ са действително
извършени от И. Т. Т., респективно, че със същите са увеличени полезните
качества на вещта. Смяната на старата дограма с нова и по-модерна такава
безспорно води до увеличаване полезността на имота. Същото се отнася и до
монтажа на блиндирана врата, което допринася за по-голяма сигурност и по-лесно
опазване на имота от евентуални трети за съсобствеността лица. Същевременно
съдът намира, че така извършените разноски за подобрения са направени с оглед
конкретното предназначение на вещта. В случая безспорно се установи, че
разноските са извършени без знанието и съгласието на Д. Б. С., поради което и
отношенията между страните, следва да се уредят съобразно правилата за водене
на чужда работа без пълномощие – чл. 61 ЗЗД. Когато работата е била предприета
уместно и е била добре управлявана в интерес на заинтересованото лице и в
съответствие с предполагаемата му воля, носителят на интереса има три основни
задължения: 1) Доминусът е длъжен да изпълни задълженията, които гесторът е
поел от негово име. Най-често това са договорни задължения по сключени сделки;
2) Той трябва да обезщети управителя за поетите лични задължения, т. е. за
задълженията, поети от свое име; 3) Носителят на интереса е длъжен да върне на
управителя необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на
изразходването им. Лицето, в чийто интерес е извършена работа без възлагане, е
длъжно да заплати направените разноски. Тези разноски могат да бъдат
стойността на вложените материали – собственост на гестора, погасените
задължения по сключени между гестора и трети лица договори във връзка с
изпълнение на работата, напр. платена цена на стока, заплатени възнаграждения
за услуги и др.
В случая, съдът намира, че Д. Б. С. следва да отговаря за 1/6 част от
17
извършените разноски за закупуване и монтаж на блиндирана врата /921,00 лева/;
за извършени разноски за вещта, изразяващи за закупуване и монтаж на дограма
/1144,00 лева/ и за извършени разноски за вещта, изразяващи за закупуване и
монтаж на водомери /400,00 лева/, а именно за сумата от 410,83 лева, която следва
да бъде присъдена в полза на И. Т. Т..
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна
такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, както
следва: Д. Б. С., ЕГН: ********** – 1590,64 лева и И. Т. Т., ЕГН: ********** –
7953,20 лева.
При липса на оспорване на правата на съделителите и наличието на
съсобственост помежду им всеки съделител понася сам направените разноски за
процесуално представителство от адвокат. Правилата на чл. 78 ГПК досежно
възнаграждението за процесуално представителство от адвокат намират
приложение в делбеното производство само по присъединените искове и в случай
на оспорване правата на останалите съделители, респ. оспорване на самия факт на
съществуване на съсобствеността. В този смисъл е и Определение №
55/20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 22/2010 г., II г. о., ГКП, постановено по реда
на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, което съгласно тълкувателните разяснения, дадени в т.
3 на ТР № 2/2010 г., постановено на 28.11.2011 г. от ВКС, ОСГТК, е задължително
за първонистанционните и въззивните съдилища.
Ответницата в подадения от нейно име отговор на исковата молба, не е
оспорила предявения иск за делба, като изрично е пожелала процесният имот да
бъде допуснат до делба при квоти 1/6 за ищцата и 5/6 за ответницата.
Следователно, всички понесени от ищеца разноски, вкл. и заплатената държавна
такса за образуване на исковото производство (трябва да се изясни, че при иска за
делба дължимите държавни такси се заплащат или при прекратяване на
производството или при ликвидиране на съсобствеността във втората фаза на
делбата), остават за негова сметка.
Ищцата има право на разноски единствено по присъединените претенции по
сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД, доколкото
последните изрично са оспорени от ответницата. В тази връзка ищецът има право
да му бъдат възстановени разноските за заплатен депозит за вещо лице по
допълнителната съдебно-техническа експертиза в размер на 200 лева, съразмерно
на уважената част от претенциите, а именно за сумата от 117,39 лева, която следва
да бъде възложена в тежест на ответницата
18
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Т. Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, следва да бъде осъдена да заплати на Д. Б. С., ЕГН **********, с
адрес: **** сумата от 117,39 лева, представляваща разноски в настоящото
производство във връзка с претенциите за сметки с правно основание чл. 31, ал. 2
ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Ответницата има право на разноски единствено по присъединените
претенции по сметки, доколкото последните изрично са оспорени от ищцата. В
тази връзка ответницата има право да й бъдат възстановени разноските за
заплатен депозит за вещо лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза
в размер на 250 лева, съразмерно на уважената част от претенциите, а именно за
сумата от 122,44 лева, която следва да бъде възложена в тежест на ищцата.
От името на ответницата се претендира адвокатско възнаграждение в размер
на 3000 лева в настоящото производство. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 29.11.2022 г. /виж л. 267 от делото/ уговореното
между страните по договора възнаграждение е в размер на 3000 лева, платимо
както следва: 1500 лева при подписване на договора, като същият служи като
разписка за получаване на сумата и 1500 лева в срок до датата на първото по
делото открито съдебно заседание, срещу разписка за получаване на сумата.
Такава разписка не е представена по делото, респективно доказателства за
действително извършени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение са
представени само за сумата от 1500 лева. В чл. 2 договора изрично е посочено, че
адвокатското възнаграждение в размер на 3000 лева е за първата фаза на делото по
делба. Следователно се налага извод, че разноските за адвокатско възнаграждение
/в случая се доказа такова да е платено в размер на 1500 лева/ са извършени във
връзка с иска за делба, но не и във връзка с претенциите по сметки. Както се
посочи по-горе, при липса на оспорване на правата на съделителите и наличието
на съсобственост помежду им /какъвто е настоящият случай/ всеки съделител
понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат.
Следователно разноски за заплатено адвокатско възнаграждение не следва да се
присъждат в полза на И. Т. Т., ЕГН **********.
От името на ответницата се претендират разноски за заплатен депозит за
вещо лице по допуснатата служебно от съда /с определението за насрочване на
делото за разглеждане във втора фаза на делбеното производство/ съдебно-
техническа експертиза. Същите разноски са във връзка иска за делба и по
изложените по-горе аргументи остават в тежест и за сметка на страната, която ги е
извършила.
19
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Б. С., ЕГН **********, с
адрес: ****, следва да бъде осъдена да заплати на И. Т. Т., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 122,44 лева, представляваща разноски в настоящото
производство във връзка с претенциите за сметки.
Ищцата Д. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ****, следва да бъде осъдена да
заплати в полза на бюджета и по сметка на СРС сумата от 50 лева,
представляваща дължима държавна такса по уважената претенция на ищцата за
сметки.
Ответницата И. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, следва да бъде осъдена
да заплати в полза на бюджета и по сметка на СРС сумата от 223,90 лева,
представляваща дължима държавна такса по уважените претенци на ищцата за
сметки.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 348 ГПК, да бъде изнесен на публична
продан на следния недвижим имот: представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор ** по КККР на гр. *, одобрени със Заповед № РД-18-
15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. *, ***,
предназначение: жилище, с площ от 94,47 кв. м., ведно с мазе № 17, с площ от 3,39
кв. м., както и 3,982 % ид. ч. от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - *; *; *; под обекта – **; над обекта - *,
който самостоятелен обект в сграда представлява апартамент № 17, находящ се в
гр. *, ж. к. „* 4“, бл. *, **, състоящ се от три стаи и кухня, със застроена площ от
94,47 кв.м., при съседи по акт за собственост: апартамент *, двор, калкан, двор,
апартамент № 18 и стълбище, заедно с мазе № 17 с площ от 3,39 кв.м., при съседи
по акт за собственост: мазе *, двор, мазе № 18 и коридор и заедно 3,982 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като
получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно
делбените им права от изнесения на публична продан имот, както следва: 1/6
идеална част за Д. Б. С., ЕГН ********** и 5/6 идеални части за И. Т. Т., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА И. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д. Б. С., ЕГН
**********, с адрес: ****, на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от
4347,57 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
20
процесния делбен имот за периода от 23.12.2018 г. до 23.12.2021 г., като отхвърля
предявената претенция за сметки по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата
над уважения размер от 4347,57 лева до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА И. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д. Б. С., ЕГН
**********, с адрес: ****, на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата
от 472,19 лева, представляваща заплатена от Д. Б. С. сума на * * ЕАД, с която
ответницата И. Т. Т. се е обогатила, спестявайки си разходи за заплащане
стойността на консумативни разходи за потребена в процесния имот топлинна
енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г., която сума е заплатена от Д. Б. С.
в полза на * * ЕАД с влезли в сила решение № 92193/12.04.2019 г., постановено
по гр.д. № 55001/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 175 състав, потвърдено с решение
от 23.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 9028/2019 г. по описа на ** въззивен
състав, като отхвърля предявената претенция за сметки по чл. 346 ГПК, вр. чл. 59,
ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 472,19 лева до пълния заявен
размер.
ОСЪЖДА Д. Б. С., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на И. Т. Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 346 ГПК, сумата от 410,83 лева,
представляваща съответстваща на идеалната й част /притежавана от процесния
имот/ от сумата от общо 2 465,00 лева, представляваща извършени разноски за
вещта, изразяващи за закупуване и монтаж на блиндирана врата /921,00 лева/; за
извършени разноски за вещта, изразяващи за закупуване и монтаж на дограма
/1144,00 лева/ и за извършени разноски за вещта, изразяващи за закупуване и
монтаж на водомери /400,00 лева/.
ОТХВЪРЛЯ предявената на основание чл. 346 ГПК от И. Т. Т., ЕГН
**********, с адрес: *** против Д. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ****
претенция по сметки за осъждането на Д. Б. С., ЕГН ********** да заплати в
полза на И. Т. Т., ЕГН ********** сумата от 428,01 лева, съответстваща на
идеалната й част /притежавана от процесния имот/ от сумата от общо 2 568,05
лева, представляваща представляваща заплатени консумативни разходи за
топлинна и електрическа енергия, вода и ВиК услуги, със стойността на които Д.
Б. С. се е обогатила за сметка на И. Т. Т., спестявайки си разходи за заплащане
стойността на консумативни разходи за топлинна енергия, електрическа енергия,
вода и Ви К услуги, потребени в процесния имот за периода 10.09.2019 г. –
09.09.2023 г.
ОСЪЖДА И. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д. Б. С., ЕГН
**********, с адрес: ****, сумата от 117,39 лева , представляваща разноски в
21
настоящото производство във връзка с приетите и уважени претенции за сметки,
предявени от Д. Б. С., съразмерно на уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА Д. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на И. Т. Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 122,44 лева, представляваща разноски в
настоящото производство във връзка с приетите и уважени претенции за сметки,
предявени от И. Т. Т., съразмерно на уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА Д. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 355
ГПК, да заплати в полза на бюджета и по сметка на Софийски районен съд
държавна такса в размер на 1590,64 лева.
ОСЪЖДА на И. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 355
ГПК, да заплати в полза на бюджета и по сметка на Софийски районен съд
държавна такса в размер на 7953,20 лева.
ОСЪЖДА Д. Б. С., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати в полза на
бюджета и по сметка на СРС сумата от 50,00 лева, представляваща дължима
държавна такса по уважената претенция за сметки, предявена от И. Т. Т..
ОСЪЖДА И. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на
бюджета и по сметка на СРС сумата от 223,90 лева, представляваща дължима
държавна такса по уважените претенции за сметки, предявени от Д. Б. С..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22