Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София
06.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
11027 по описа за 2017 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.).
Ищцата твърди в ИМ, че на
23.09.2013 г., около 15.10. ч. в гр. София на бул. „Цар Освободител“ като
пешеходец е предприела пресичане на булеварда заедно със С.Т.Ф.в посока от
Борисовата градина и двамата са били блъснати от движещия се от бул.
„Цариградско шосе“ към бул. „В. Левски“ л.а. „Тойта Корола“, рег. № *****ХН, управляван от Р.И.В.. Пострадалият
Ферков бил откаран в МБАЛСМ „Пирогов“, където били
констатирани редица травми и счупвания и на 18.10.2013 г. починал от белодробна
тромболия. Ищцата поддържа, че с пострадалия имали
съвместно съжителство, топли и близки отношения. Смъртта му й причинила тежка
депресия, затвореност спрямо околните, нежелание за живота. Поради налична
застраховка за процесния автомобил, на основание
изложеното предявява иск за обезщетение на претърпените неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв. (предявен като частичен
от общо 150 000 лв.), ведно със законната лихва от 18.10.2013 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът в отговора на ИМ
оспорва иска по основание и размер. Счита, че случилото се е вследствие на
случайно събитие. Поддържа, че твърденият деликвент
се е движел с регламентираната за градската среда скорост, а от своя страна
пешеходците са предприели пресичане на шестлентов
булевард, на необозначено място, без в близост да има пешеходна пътека или
спирка на градски транспорт и въпреки наличните два пешеходни подлеза в приблизително
близко разстояние. Счита, че между пострадалите не е било налице фактическо
съжителство приживе. Сочи, че между
същите страни се водят и други дела за същото ПТП : гр.дело № 4427/2014 г. –
І-1 състав и гр. дело № 13923/2013 г. – І-19 състав и двете по описа на СГС.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно КП и заключението на
основната и повторна САТЕ се установява следният механизъм на ПТП, при което е
пострадал Симеон Тодоров Ферков: На 23.09.2013 г., около 15:10, в град София на бул.
„Цар Освободител“ от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „В. Левски“ се движел
л.а. „Тойта Корола“, рег. №*******, управляван от Р.И.В.. В същото
време ищцата и пострадалия предприели
пресичане на булеварда от ляво на дясно по посока на движение на автомобила на
необозначено за това място. Пешеходците са изминали около половината разстояние
(9 метра) за 10,2 секунди или със скорост от 3,2 км/ч. Те спокойно са пресичали
първите 3 ленти на булеварда и са спрели на средата преди следващите три ленти,
за да изчакат удобен момент да ги пресекат. Следващите 8 метра до мястото на
удара те изминали за 3,83 секунди или със 8,6 км/ч. съгласно отговорите на
задачи: № 5 от основната САТЕ-л. 160 и №
3 и № 4 от повторната САТЕ- л. 237-239.
Поради високата интензивност на
автомобилния поток пешеходците имали
ограничена видимост към л. а. „Тойта Корола“ в момента когато предприели пресичане на втората
половина от булеварда. Същото се отнася и до водача Р.В. ( отговора на задача №
1 от заключението на в.л. П. л. 240-241 и разпита му в с.з. на 25.06.2020 г.-
л. 259). Когато пешеходците навлезли в лентата за движение на Тойотата, водачът предприел аварийно спиране, но не е успял да
спре и реализирал удар с пешеходеца С.Ф.(отговор
на задача № 1 от заключението на в.л. З. - л.158).Автомобилът се е движел с 50
км/ч., а скоростта му към момента на удара е била 40,3 км/ч. При тази скорост
на движение опасната му зона е била 33,6 метра (отговори на задачи: № 3 от
заключението на в.л.З. - л. 159 и на № 1 от заключението на в.л. П. - л. 234-235).
Според в.л. П. мястото, на което
пешеходците са предприели пресичане е с шест ленти и с изключително натоварен
трафик. Автомобилът се движел в крайна дясна лента, а в средната лента се е
движел микробус. И двете вещи лица не успяха със съответните експертни методи категорично да определят кога водачът
на лекия автомобил е имал видимост към пешеходците (отговори на задачи: № 6-та
от САТЕ на З. (л.160) и на № 5 от повторната САТЕ на П. (л.239-240). В
момента, в който пешеходците стъпили на булеварда и тръгнали да пресичат, трафикът от
Университета към Орловия мост още не бил тръгнал, за разлика от трафика в
противоположната посока и в трите платна.От една страна в.л. З. в САТЕ сочи, че водачът е имал видимост към пешеходците,в
момента в който стъпили на платното и започнали да пресичат, но изрично в с.з.
на 08.11.2018 г. заявява, че това е принципна възможност, без да се изследват
конкретните условия на пътя и наличните към момента на движение пътни превозни
средства, включително и движещия се в средната лента микробус,от друга страна според
него с оглед опасната зона и скоростта на движение на л.а. пешеходците попадат
в опасната зона на л.а. В.л. П. на база обстойните изчисления на файловете на
диска в повторната САТЕ сочи, че еднозначен отговор на въпроса видими ли са
били пешеходците не би могло да бъде даден. В с.з. на 25.07.2020 г. заявява,че видимостта
на водача на л.а. е била ограничена поради интензивния трафик и движещия се в
средната лента микробус. Единствените преки доказателства за това,кога водачът
на л.а.е възприел пешеходците са показанията на свидетеля В. (л.210-211). Затова
съдът приема че водачът на л.а.- В. е
възприел пешеходците, едва когато са навлезли в неговата лента за движение.
Тогава ударът за него е бил непредотвратим, в каквато насока е и заключението
на в.л. П..
От заключението на СМЕ е видно, че в резултат
на ПТП-то С.Ф.е получил множество кръвонасядания, няколко фрактури (на главичката на дясната фибула, на срамната кост и на десен ацетабулум),
черепно-мозъчна травма, разкъсно-контузна рана в
областта на челото, кръвонасядане на меките черепни
покривки в лявата слепоочна област на главата и фисура
на лявата слепоочна кост. На 18.10.2013 г. Ферков
починал. Според д-р П. причина за настъпването на смъртта му е остра дихателна
недостатъчност, предизвикана от тромбоемболични маси тампониращи белодробните артерии и възпрепятстващи достъпа
на кислород до тъканите, а въз основа на документите е посочила, че пострадалия е бил с установени:
сърдечно заболяване и белодробен емболизъм в миналото и опериран поради последното. В СМЕ
и в с.з. на 14.11.2019 г. в.л. д-р П. подържа, че категорично не може да
определи, дали ПТП-то е допринесло за развитието на тромботичния
процес към момента на смъртта и с оглед
периода от 25 дни от ПТП-то до смъртта.
От показанията на свидетелката Б. се установява,
че ищцата и починалия са живеели заедно на семейни начала от 1988 г., имали
прекрасни взаимоотношения. Тежко понесла смъртта му, плачела непрекъснато.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.):
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право
по чл. 226,ал. КЗ (отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на виновно
и противоправно поведение на лице, застраховано по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са
покрит риск по застрахователния договор.
Лицето, с което починалият е
бил във фактическо съжителство има право на обезщетение за неимуществени вреди
(ППВС №4/1961 г., ППВС №5/1969 г.и ППВС №2/1984 г.).
По делото е установено, че
ответникът има качеството застраховател на ГО на лицето, което се сочи, че
виновно е причинило произшествието. Установено е още, че ищеца е живяла на
съпружески начала с починалия С.Ф.и същата е страдала поради смъртта му.
Основния въпрос по делото е
дали е налице виновно, противоправно поведение на водача
на л.а. Р.В. и дали в резултат на ПТП-то е настъпила смъртта на С.Ф..
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
По делото се установи, че Р.В. е управлявал автомобила с разрешената за
това скорост от 50 км/ч. При тази скорост опасната му зона е била 33,6 метра. Съдът
прие, че поради интензивния трафик водачът е възприел пешеходците едва когато
са навлезли в неговата лента за движение. Тогава ударът за него е бил
непредотвратим. Следва да се отбележи, че поведението на пострадалия пешеходец
не може да се приеме за предвидимо,след като същият е пресичал шестлентов булевард, на необозначено за това място при изключително натоварено движение.
Това е поведение, което не може да се очаква и затова съдът не може да приеме, че водачът е следвало да избере друга
скорост, по-ниска от разрешената, с която той се е движел (Р №185/15.07.2013 г.по
гр. д. № 889/2012 г., IV ГО, ГК на ВКС).
Поради изложеното съдът намира,
че липсва виновно и противоправно поведение на Р.В.,
за което той да носи отговорност. Ето защо не може да бъде ангажирана и
отговорността на ответника,функционално свързана с отговорността на водача.
Освен това по делото не е
доказано при условията на пълно и главно доказване, че смъртта на С.Ф.е
настъпила в резултат на произшествието. Приетата по делото СМЕ не дава категорични
данни в тази насока.В.л. д-р П. изрично
е посочила в СМЕ и в с.з., че не може да се ангажира с такъв извод. Ето защо съдът
намира, че не е доказан и следващия елемент от фактическия състав на
отговорността на застрахователното дружество –вреди които да са в причинна
връзка с противоправното поведение на застрахования
при него водач.
Поради изложеното съдът намира
иска за неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. искът като неоснователен,следва
да бъде отхвърлен.
Неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за забава от датата на
смъртта до окончателното плащане.
По разноските:
При
този изход от спора право на разноски има само ответника. Той е направил такива
в размер на 450 лева за вещи лица, 50 лева за призоваване на свидетел и
5 000 лева за адвокат. От направените разноски ответникът съгласно списъка
претендира за 5 350 лева ( 300 лева за вещи лица, 50 за свидетел и 5 000
лева за адвокат.
Пълномощникът на ищцата е направил възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, което съдът намира за основателно.С
оглед фактическата и правна сложност на делото,обстоятелството че това дело е
четвърто по ред за едно и също ПТП и цената на иска от 50 000 лева, съдът
намира, че заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат е прекомерно.
Минималното съгласно Н № 1/2004 г. възлиза на 2 030 лева (830+(50000-10000*0,03)). Поради изложеното ищцата
следва да се осъди да заплати на ответника разноски по чл. 78,ал.3 ГПК в размер
на 2 380
лева ( 350 – депозити за в.л. и свидетел + 2 030 – адв.възнаграждение)
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.И. , ЕГН: **********,
чрез адвокат С.С. - САК, съд. адрес:***, срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, иск
с правно основание чл. 226,
ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на 50 000 лева (частична претенция от общо 150 000 лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – от смъртта на С.Ф., в резултат на ПТП,на 23.09.2013
г., ведно със законната лихва върху сумата от 18.10.2013 г.
ОСЪЖДА М.А.И., ЕГН: **********, чрез адв. С.С. - САК, съд.адрес:*** да заплати на З. „Б.И.“ АД,
ЕИК*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 380 лева - разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: