Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен
съд, гражданска колегия , в публичното заседание
на дванадесети ноември през двехиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря В. П.
като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 760 по описа на Плевенски окръжен съд за
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. От ГПК .
С решение № 637 от 3.05.2015 г
по гр. Дело № 3097/2013 г по описа на Плевенски районен съд състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.47 ал.2 вр. 49 от ЗЗД „***“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.П., ЕИК
***ДА ЗАПЛАТИ на П.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
пълномощник: адв. Д. С. С.,***, офис №*** сумата 3080лв.-обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в резултат на деликт - нанесен му побой на
15.08.2012год. в *** към *** ЕАД-П., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата
молба – 17.06.2013год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИЛ
Е СЪЩО ТАКА на основание чл.47 ал.2
вр. 49 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД „***“ ЕАД със седалище и
адрес на управление гр.П., ЕИК ***ДА ЗАПЛАТИ на П.П.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, пълномощник: адв. Д. С. С.,***, офис №*** сумата 6020лв.-обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, в резултат на деликт - нанесен му побой на
15.08.2012год. в *** към ***
ЕАД-П., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба –
17.06.2013год. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът
се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от *** – П., в която се излагат
съждения относно правната квалификация на иск като се възразява, че натоварените с извършването на работата лица
– медицински екип,дежурен в клиниката на болницата, е действал правомерно.
Приемат се за безспорни обстоятелствата относно настаняването на ищеца пред
ПлРС при ответника за лечение, нанасянето на побой и причиняването на
травматични увреждания от лицето К. А., който също е бил настанен в съответното
отделение. Възразява се обаче срещу наличието на причинна връзка между
твърдяното в исковата молба поведение на
медицинските служители и претърпените
вреди. Според въззивника са извършени навременни и адекватни действия от медицинския екип, който не е бил в
състояние да предотврати случилото се. Претендира
се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се
отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че РС
е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и
законосъобразно решение. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на
РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия за ангажиране на
отговорността на ответника по предявената искова молба за претърпените
имуществени и неимуществени вреди
ЖАЛБАТА
е ДОПУСТИМА , НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е
приел, че по
делото не е било спорно, че
нараняванията на ищеца са причинени от лицето К. А. на 15.08.2012год. в *** в гр.П., където двамата били настанени по
съответния ред. Установява се от приетото като доказателство съдебно решение,
постановено по ч.н.д.№2044/2012год- по описа на ПлРС, че съдът е настанил ищеца
на основание чл.164 ал.2 вр. чл.162 от Закона за здравето на задължително
лечение при стационарна форма в ***-Л. за срок то 2
месеца. Било е безспорно, че ищецът е приведен в *** гр.П. за
изготвяне на съдебно-медицинска експертиза, където именно на
15.08.2012год. бил пребит от К.А., като
по делото се установява , че след това бил приведен по спешност в ***-П., а след това – настанен в *** за 1 седмица, впоследствие върнат за едни ден в *** и накрая
-лекуван 4 месеца в *** в гр.С..
От Епикризата,
приложена на л.8 от делото се установява, според ПлРС, че ищецът е
постъпил в Клиника по *** на 15.08.2012год. и бил изписан на 21.08.2012год. с
поставена окончателна диагноза- фрактура на черепа, лицеви кости. Хемосинуси.
Мозъчна контузия II степен. Посочено е, че ищецът има придружаващи
заболявания-шизефрения,състояние след операция на хипофизен аденом, инсипиден
диабет, амавроза в ляво. Посочено е, че ходът на заболяването е остър, изход на
заболяването – добър. От приложената на л.7 от делото Епикриза от *** –П. се установява, че окончателната диагноза на
ищеца, която е била поставена е : органично налудно /шизофреноподобно/
разстройство. Посочено е, че лицето има придружаващи заболявания-мозъчна
контузия II-ра степен. Фрактура на черепа.Аденом на
хипофизата.Безвкусен диабет.Атрофия на очен нерв. Вписано е, че усложнения
няма.
ПлРС е приел, че съгласно чл.47 ал.2 от ЗЗД за
вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да
упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати
настъпването им. Съгласно чл.49 от ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. От показанията
на свидетелите РС е направил извод, че при настаняването в *** ищецът бил в
сравнително спокойно състояние, още повече, че бил настаняван и преди това в
лечебното заведение и бил добре познат на персонала. От показанията на дежурния
лекар св.Л.А. се установява пред РС, че ищецът бил настанен в стаята с
видеонаблюдение, използвана за пациенти, за които е необходимо повишено
внимание и грижи, заедно с още две лица. Свидетелката изрично е заявила, че в това помещение се настаняват пациенти с рисково поведение.
От показанията й се установява пред РС, че след побоя състоянието на ищеца било
високорисково, същият бил в увредено тежко състояние, със съмнение за фрактура
и по спешност бил приведен в *** -П. От показанията на
свидетелката се установява пред РС, че пациентите, при настаняването им в *** носели обувки, с които и оставали и изразява съмнение, че побоят на ищеца е
нанесен с удари с крак. От показанията на св.П. се установява, че същата видяла
от самото начало случващото се между пациентите /ищеца и К.А./, веднага
отреагирала, като извикала *** св.И. и двамата се
справили със ситуацията. От показанията й се установява пред РС,че макар
реакцията на персонала да била своевременна, състоянието на ищеца било тежко,
имал наранявания в главата. От показанията й се установява пред РС,че сега вече в ППКМ има три стаи с
видоенаблюдение- с оглед състоянието на
пациентите, приемани там, а според съда – и с оглед случилото се с ищеца на
15.08.2012год. Както от показанията на тази свидетелка, така и от показанията
на св.Л.А. се установява,според РС, че в
помещението, в което ищецът бил
настанен, не е имало предмети, с които да може да се самонарани, респ. с които
да бъде наранен от друго лице, което води до извода, че тежкото му състояние
след нанесения му побой от лицето К.А. е резултат само на действия на
последния. От показанията на св.И. се установява пред РС, че К.А. тогава бил с
обувки /затворени/, като всички разпитани свидетели заявяват,че не е изключено
настанените в *** лица да са били дори и с по – тежки обувки-напр.
кубинки. От показанията на св.И. се установява, че К.А. оказал яростна
съпротива, бил изключително агресивно настроен и дори избил един зъб на св.И.
От показанията му се установява, че ищецът
бил в тежко състояние, не можел да се движи сам, удрян бил в главата. От
показанията на близките на ищеца / майка и брат-св.Р.Г. и В.Г./ се установява,
че действително след побоя ищецът бил в много тежко състояние; след престой от
1 седмица в ***, бил откаран за една вечер
обратно в ***, а след това поради тежкото му състояние и
невъзможността св.Р.Г. сама да полага
грижи за него, бил закаран в *** в гр.С., където
пребивавал 4 месеца. От показанията на св.Г. се установява, че ищецът няма
спомен за случилото се, като от онзи момент говорът му се променил –станал
много по-забързан, като на моменти не се разбира какво казва.И двамата
свидетели твърдят, че състоянието на ищеца след побоя било много тежко, което
наред с наличните здравословни проблеми, които вече имал към онзи момент
ищецът, невъзможността сам да се обслужва и да се движи, наложили да бъде
настанен в посочения по-горе ***.
От приетото заключение
по съдебно –медицинската експертиза /л.175 от делото/ се установява,според РС, че след побоя ищецът имал множество отоци,
охлузвания и разкъсно-контузни рани по
лицето; счупване на костите на черепния покрив в дясна челно-слепоочна
област на главата и мозъчна контузия на същото място; счупване на костите на
носа, предните стени на двата горночелюстни синуси и дясна скулна кост /без разместване
на фрагментите/. ВЛ дава заключение, че
в резултат на травмите ищецът е търпял
болки и страдания - силни-първите 1-2 седмици, средно интензивни- следващите
1-2 месеца и слаби-в период още от 1-2 месеца. ВЛ дава заключение, че счупването на лицевия череп е причинило разстройство на здравето на
ищеца, което е с оздравителен процес 1 ½-2 месеца. Черепно-мозъчната
травма на ищеца е причинило временно разстройство на здравето на ищеца, опасно
за живота, преодоляна чрез лечението н клиниката по ***. ВЛ посочва, че травмите на ищеца като цяло
отзвучават за срок 2-3 месеца, но с оглед наличието на другите сериозни болести
на ищеца е възможно оздравителният процес да е протекъл по-дълго.
Според
РС, в случая, макар по делото да има безспорни данни за това,че преди да бъде
настанен за изследване в *** ищецът е имал други
заболявания-претърпял три вътремозъчни операции; загуба на зрение на ляво око и
силно намалено зрение на дясното око, развил т.нар „безвкусен диабет“ и
хипотиреоидизъм, а след 2010год. развил и психични отклонения, с проява на
агресия, то безспорно се установява, че на 15.08.2012год. на същия са
причинени вреди, които се намират в
пряка и непосредствена връзка с това,че е бил настанен за лечение в ***-П., където не са били взети нужните мерки от
съответните длъжностни лица за предотвратяване настъпването на вреди като причинените му по време на неговия
престой там, в лечебното заведение. Съдът е приел, че в случая вредите,
причинени на ищеца са били на първо място предвидими и на следващо -
предотвратими. По делото се установява, че
лицето К.А. за първи път е било настанено в клиниката по ***, както и това, че
ищецът не е бил настанен
самостоятелно, а в помещение с три лица с високорисково поведение. Установило
се е , че лицата са приемани и настанявани в това помещение/макар и предвиждащо
засилен контрол/ с обувки, с които пристигали, като в случая се установило
/категорично от показанията на св.П./, че К.А.
ритал в главата ищеца, като същевременно бил със затворени
обувки/показания и на св.И./. От показанията на св.И. се установило, че макар и
да отреагирал бързо на сигнала, подаден от св.П., последната била на мястото на
инцидента преди него, но стояла пред вратата, т.к. изпитвала страх.Установява се, че дори св.И., който бил *** там, трудно успял да успокои К.А. и
да го приведе в състояние, в което да
не е заплаха за останалите; че К.А. дори
избил зъб на св.И.. Няма данни
дали към момента на настаняването е имало възможност ищецът да бъде
настанен самостоятелно в психиатричното заведение или е бил целево настанен в помещението с
видеонаблюдение. Налага се извод обаче,според РС, че каквато и да е била причината той да бъде
настанен в т.нар. „***“ с още две други лица, то спрямо него не е проявена нужната
своевременна грижа, а спрямо останалите настанени – нужният превантивен контрол
и наблюдение, така, че да се предотврати настъпилия инцидент. Установява се, че
към днешна дата в *** заведение тези помещения вече са три на брой. Независимо
от това, съдът е приел, че в случая
лечебното заведение не предприело необходимите превантивни мерки за
предотвратяването на случаи, като този с нанесения на ищеца побой. Това се
установява и от приложения на л.16 от делото Протокол от 30.10.2012год. на
Комисия по медицинска етика при ответника, от който се установява, че е взето
решение, че от предоставените материали може да се съди, че макар персоналът на
*** да е реагирал адекватно на обстановката, е
необходимо да се повиши вниманието на същия спрямо пациенти с подобно агресивно
поведение.
Ето защо съдът е счел и двата предявени иска за изцяло основателни и доказани. Във връзка с иска за претендирани
имуществени вреди делото е попълнено с доказателства-л.23,24 и 25 от делото, и
размерът им не се оспорва.
Относно претенцията на ищеца за неимуществени
вреди съдът е посочил, че същата е в
размер 6020лв. С оглед изложеното по-горе в мотивите на решението се установява
,според РС, , че състоянието на ищеца
след побоя, нанесен му в ***-П. е било изключително
тежко, наложило приемането му по спешност в ***-П., лекуването му в продължение на седмица в
Клиника по *** към ***, а
впоследствие и 4-месечно настаняване за лечение и грижа в ***в гр.С.. Размерът на претендираното обезщетение
съдът е приел за адекватен на
изпитваните от ищеца болки и страдания през периода на възстановяването му след
инцидента, каквито същият несъмнено е търпял
в продължение на минимум поне 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно
РС
е дал
подробни мотиви, които се споделят от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят във вида, в
който са изложени. Неоснователни са възраженията относно невъзможността за
предотвратяване на случилото се от екипа на медицинското заведение и в този смисъл има изрични изложени мотиви от
РС, а пред въззивния съд не се представят доказателства при спазване на разпоредбите
на чл. 266 от ГПК, които да мотивират извод, различен от този на първата
инстанция.От събраните по делото доказателства се установява, според въззивния
съд, че е следвало да е налице по прецизна преценка относно начина на
настаняване на пострадалия пациент,
условията, при които е настанен и облеклото и състоянието на пациентите при
престоя им в болничното заведение.
Предвид гореизложеното следва да
се потвърди атакуваното решение като
правилно и законосъобразно. При този изход на делото не следва да се присъждат
разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕ № 637 от 3.05.2015 г
по гр. Дело № 3097/2013 г по описа на Плевенски районен съд КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщението до страните за изготвянето му при
условията на чл. 280 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :