Р
Е Ш Е Н И Е
№ 21
град Пловдив, 07.01.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 3920 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на М. З. И.,
с ЕГН **********, срещу Решение № 2153-15-266 от 11.12.2018 г. на Директора на
ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение нейна жалба срещу
разпореждане №********** по Протокол № 2140-15-745/19.10.2018г. на Ръководителя
на “ПО” при същото поделение, с което е отказано отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по заявление - вх. № 2113-15-3551/24. 07.2018г.
Недоволна от така издаденото решение на
Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, М.И. обосновава твърдения за неговата
незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ
– Пловдив, чрез юрк. В. намира същата за
неоснователна. Претендира разноски.
Пловдивският Административен Съд – десети
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Със заявление вх. № 2113-15-3551/24.07.2018г.
М.И. поискала от пенсионния орган отпускането на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
С оглед на представените със заявлението
документи и допълнително събраните такива в хода на административното
производство, пенсионният орган с разпореждането си от 19.10.2018г. е приел, че
за И. не са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за ОСВ, тъй като
същата няма необходимия придобит осигурителен стаж от 15 години стаж от втора
категория. Към датата на подаване на заявлението 24.07.2018г. е посочено, че И.
има общ осигурителен стаж от втора категория труд 05 години, 03 месеца и 11
дни.
За така установения недостиг М.И. била
надлежно уведомена, в т.ч. и за възможността да представи нови доказателства за
осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.
При осъщественото задължително
административно обжалване, ответният Ръководител ТП на НОИ – Пловдив изцяло е
възприел изводите на долустоящия административен
орган и ги е потвърдил. За неоснователни е приел наведените възражения, че
стажът, положен в периода 14.09.1981г. до 16.08.1989г. на длъжности
„работничка“ и „саяджия“ във „Валина“
АД гр.Асеновград, следва да бъде зачетен като втора категория труд, с оглед на това,
че няма данни стажът да е положен при работа с лепила на база органични
разтворители.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че жалбоподателката има
удостоверен в трудовата си книжка трудов стаж през спорния период, във „Валина“ АД гр.Асеновград, както следва:
-
от 02.12.1991г.
до 31.12.1992г. /01 г. 00 м. 29 дни/ на длъжност „машинист – машина с
предварителен монтаж“ и „шиене детайли с
предварителен монтаж“;
-
от 25.01.1993г.
до 12.09.1994г. /01 г. 07 м.16 дни/ на длъжност „шиене детайли с предварителен монтаж“.
Съгласно разпоредбата на чл.69б ал.2 от КСО /в сила от 01.01.2018г./, през 2018г. право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст жените придобиват при навършване на
възраст 53 години и 08 месеца и осигурителен стаж най-малко 15 години от втора
категория труд и сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не
по-малко от 94.
Следва да бъде съобразено, че съгласно
чл.31“б“ от отменения ПКТП, работници и инженерно-технически работници до
началник цех включително при суха обработка, боядисване и апретиране
на кожи в кожарските и кожухарските предприятия и пречиствателните станции към
тях; работници в обувната и коженогалантерийната
промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери
на машини, саяджии, кроячи на ходилни
детайли, машинници, ръчници,
шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни
детайли, ръчници – финишна
обработка на ходилни детайли; работници в
каучуково-обувната промишленост: бемберисти, каландристи, валцьори, пресьори,
работници ситопечат, вулканизатори на каучукови плондери; лепилобъркачи на лепила
с органични разтворители, попадат във втора категория труд.
Съгласно новелата на чл.40 ал.1 НПОС
“Осигурителният стаж се установява с данните по чл.5 ал.4, т.1 КСО, с трудови,
служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.”, като съгласно
ал. 3 /предишна ал.2/ “Документите по ал.1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд”.
Не се спори от ответника по отношение
изпълняваната трудова функция, а именно, че тя е на “работник” /а не напр.
някаква ръководна или техническа функция/. Твърди се обаче, че в посочения
отрязък от общия удостоверен стаж, не се установявало по никакъв начин М.И. да
е работила с лепила на база органични разтворители.
Настоящият състав намира изводите и на
пенсионния орган, а и на ответника, за необосновани.
В представената трудова книжка на лицето
/стр.11 на същата/ е отбелязана длъжността на лицето “ работник”. Но липсва
изрично предложение от страна на осигурителя положения при него трудов стаж да
бъде счетен за такъв от втора категория труд. В отговор на отправено запитване към
„Валина“ АД гр.Асеновград е посочено, че жалбоподателката е работила в дружеството, посочени са периодите
и заеманата длъжност, но не е съхранена информация за длъжностната
характеристика на лицето и данни за технологията на труд. Това само е било
достатъчно на ответника да приеме, че положеният стаж на длъжност „работник шиене
детайли с предварителен монтаж“ правилно
е зачетен от пенсионния орган като такъв от трета категория труд.
Съдът намира, че в нарушение на принципа
за служебно начало, уреден в нормата на чл.9 АПК, административният орган не е
събрал всички доказателства, необходими за законосъобразно и справедливо
решаване на въпроса-предмет на производството. Релевантните в случая факти и
обстоятелства не са изследвани в пълнота, съответно данните, съдържащи се в
Писмо изх. № 212/26.11.2018г., а именно, че във „Валина“
АД гр.Асеновград не е съхранена информация за длъжностната характеристика на
лицето и данни за технологията на труд, нито дали е осъществявана работа с
лепила на база органични разтворители, са възприети напълно безкритично от
страна на органите на НОИ.
В хода на административното обжалване на
процесното разпореждане, Директорът на ТП на НОИ гр.
Пловдив без да направи каквито и да било опити да изясни фактите и
обстоятелствата от значение за случая, е приел, че този стаж следва да бъде
зачетен като положен при условията на трета категория труд.
Нито в хода на административното
производство по издаване на процесното разпореждане,
нито в хода на неговото административно обжалване, е изследван характерът на
извършваната от жалбоподателя трудова дейност, отговаряща на заеманата от нея
длъжност, с оглед преценка на категорията на този труд – ІІ или ІІІ. Изложеното
до тук налага да се приеме, че административният орган в нарушение на чл.35 АПК
не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил
задължението си по чл. 36 ал. 1 АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретния случай, вследствие на което е
нарушил цитирания по-горе принцип, залегнал в чл. 9 ал. 2 АПК.
Именно в тази връзка по делото е прието
заключение по допуснатата СТЕ, което съдът възприема като обективно и
компетентно изготвено, въвеждащо в процеса с необходимата пълнота релевантни
факти и обстоятелства, необходими за правилното решаване на настоящия административноправен спор. Вещото лице е дало заключение,
че жалбоподателката е работила в обувно производство.
Дадено е описание на производствения процес – производството на обувки е
основано на конвейерен принцип, а именно, състои се от малки манипулации –
разкрояване на всички заготовки, последователен монтаж върху калъп на стелки, подстелъчен материал от различни материи, лицева част,
предварително разкроена и съшита, задна част – фортове, ходила и токове, които
в много случаи се шприцоват и вулканизират от термокаучук
или вулканизираща каучукова смес. Вещото лице посочва, че както при
монтирането и закрепването на заготовките върху калъпа, така и при лепените
подметки, се използват лепила на база на полихлоропренов
каучук в букет от разтворители /толуол, етилацетат, ацетон, бензин/, които влияят на здравето и в
някаква степен намаляват продължителността на живота, ето защо законодателят е
предвидил по-ранна пенсиониране на работещите във вредните за здравето
производства. Вещото лице сочи, че М.И., като работник в обувната промишленост,
на посочените длъжности през целия си стаж е полагала труд от втора категория. Посочва,
че описаните в трудовата книжка длъжности в периодите 1991г. – 1995г. на длъжност „машинист – машина с предварителен
монтаж“ и „шиене детайли с предварителен
монтаж“ всъщност представляват длъжността „саяджия“, която
е втора категория труд.
Освен изложеното, е необходимо да се има
предвид, че разпоредбата на чл.31б ПТКП е създадена едва през 1990г., което
обяснява и липсата на нарочно отбелязване както в трудовата книжка, на
длъжност, различна от „работник“, а така също и отбелязване, че работата е
осъществявана с лепила, още по-малко, че същите лепила са на база органични
разтворители, в каквато връзка са изложени съображения на ответника.
Следва да бъде съобразено също така и че
липсата на документи, различни от разчетно-платежните
ведомости и трудовата книжка, в които очевидно не се съдържа необходимата
информация и от които могат да бъдат извлечени данни за характера на осъществяваната
от нея дейност, се дължи на това, че осигурителя „Валина“
АД гр.Асеновград не е съхранил тази информация, а не по вина на жалбоподателката. Освен това, внасянето на каквито и да
било съмнения, обосновано с действия на осигурителя, за които не може да се
ангажира отговорността ѝ, само по себе си не е достатъчно, за да се
откаже заявеното право на пенсия.
Според настоящия съдебен състав, заеманата
от жалбоподателя длъжност „работник” в обувно производство следва да се квалифицира
именно като такава, свързана „при работа с лепила на база органични разтворители“
в обувната и коженогалантерийната промишленост, доколкото
трудовата дейност на обущарския работник във всяко едно предприятие е свързана
с извършване на различни манипулации, всяка една от които неизменно е свързана
– директно или опосредено при работа с такива лепила,
още повече, че се установи, че жалбоподателката е
работила на конвейер, като конкретно е ушивала непосредствено преди това
залепената сая (горната част на обувката).
Крайният извод на съда е, че липсата на
данни за „длъжност и …информация за работа с лепила“ в разплащателните
ведомости, при положение, че осъществената от нея трудова дейност е била
свързана с производство на обувки в обувния завод, в който е работила, не могат
да обосноват извод в желаната от администрацията насока, а именно, че
осигурителният стаж за процесните периоди следва да
бъде зачетен от трета категория.
Освен изложеното в случая е в пълна мяра е приложима общата разпоредба
на т.67 ПКТП/отм./, според която “Трудът на работниците и служителите, посочени
в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория,
независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е
свързана със същата вредност и тежест на труда”, поради това, че от една страна
цитираната по – горе разпоредба на т.31б същия се намира в неговия раздел
ІI-ри. А в случая и вредността, и тежестта се установяват с оглед събраните в
хода на съдебното дирене писмени доказателства.
Въз основа на изложеното до тук от
фактическа и правна страна, оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане, следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК,
административната преписка следва да се изпрати на Ръководителя на отдел
“Пенсии” при ТП на НОИ – Пловдив за постановяване на административно решение по
направеното пред него искане, съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно
решение тълкуване и прилагане на закона
Предвид изхода на делото и претенциите
на страните за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват на
жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 900 (деветстотин) лв.,
представляващи – 250 лева внесен депозит
за вещо лице и 650 (шестстотин и петдесет) лв. адвокатско възнаграждение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по
– горе АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ ІІ отделение, Х състав :
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-266 от 11.12.2018 г. на Директора
на ТП на НОИ Пловдив и разпореждане №**********
по Протокол № 2140-15-745/19.10.2018г. на Ръководителя на “ПО” при същото
поделение, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по заявление - вх. № 2113-15-3551/24.07.2018г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗПРАЩА административната преписка на Ръководителя на “ПО”
при ТП на НОИ – Пловдив за постановяване на административно решение по направеното
пред него искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
молбата на М. З. И., с ЕГН **********, съобразно даденото в мотивите на
настоящото съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на НОИ, гр.
Пловдив, да заплати на М. З. И., с ЕГН **********, сумата в размер на 900 (деветстотин)
лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: