№65
16.03.2022 г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
П РЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретар Пенка Маринова
и
с участието на прокурор Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова КАН дело № 19 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в.
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на „КИППЕН ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Граф Николай Игнатиев“ № 39, ет.3,
ап.3, представлявано от управителя Красимир Стайков Иванов, подадена чрез адв. Р.А.
***, против Решение № 260346/ 14.12.2021 г., постановено по АНД № 1340/2020г.
по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 397973-F396366/15.01.2019 г., издадено от Директора на ТД на
НАП Пловдив.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния
закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в. от ЗАНН. Касаторът оспорва изложените от въззивния съд мотиви и направените изводи.
Счита, че съдът неправилно е приел, че в случая е налице парична престация,
която представлява „плащане“, по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой. Изтъква се, че представеният по делото
договор е такъв за заем за послужване, а не както съдът го е квалифицирал като
заем за потребление по чл.240 от ЗЗД. С оглед на това са изложени съображения,
че парите при заема за послужване не се използват като платежно средство, а
след като не се използват за платежно средство, не може да се приеме, че с
факта на предаване на определена парична сума от заемодателя на заемателя,
независимо по какъв начин - в брой или чрез банков превод, се извършва плащане
по смисъла на ЗОПБ. Оспорва се и извода на съда, че представеният договор за
заем не може да бъде отнесен към датата на извършване на нарушението, тъй като
е с недостоверна дата. В тази връзка
се твърди, че съдът не е съобразил погрешното първоначално осчетоводяване на
изплатените суми, което било установено от заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. По подробно изложени
съображения е направено искане за отмяна на решението и отмяна на издаденото
НП, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар и
възнаграждение за вещо лице.
Ответникът по
касационната жалба – Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез процесуалния
си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че решението на
Старозагорския районен съд, като обосновано, постановено в съответствие и при
правилно приложение на материалния и на процесуалния закон, следва да бъде
оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218,
ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството пред
Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „КИППЕН ТРАНСПОРТ“ ЕООД гр.
Стара Загора, против Наказателно постановление /НП/ № 397973-F396366 от 15.01.2019
г., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което, въз основа на
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F396366 от 25.07.2018г.,
на „КИППЕН ТРАНСПОРТ“ ЕООД са наложени 24/двадесет и четири/ имуществени санкции,
всяка от които в размер на 5000 лева, на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ, за извършени 24/двадесет
и четири/ нарушения на чл.3,
ал.1, т.1 от ЗОПБ. Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че „КИППЕН ТРАНСПОРТ“ ЕООД не е изпълнило
задължението си да извърши плащане чрез превод или внасяне по платежна сметка
на сума в размер на 10 000.00 лева, съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой, според който „плащанията на територията на
страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато
са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000лв. Посочено е, че „КИППЕН
ТРАНСПОРТ“ ЕООД, съответно на 1, 2, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 13, 15, 16, 17, 20, 21,
22, 23, 25, 26, 27, 28, 29, 30 и 31 декември 2017г. в гр. Стара Загора, е
извършило плащания в брой към Красимир Стайков Иванов, едноличен собственик на
капитала на дружеството, като всяко плащане е било в размер на 10 000 лв.
и е документирано с РКО (разходен касов ордер), в който е отразено, че
представлява изплащане на парични средства на собственика на дружеството за
лични нужди. В представените РКО К.С.И.е декларирал, че е получил всяка една от
сумите в брой. Изплатените суми, са били отразени и в счетоводството на
дружеството, установено от представените от „КИППЕН ТРАНСПОРТ“ ЕООД счетоводни
регистри – хронологична ведомост синтетична на сметка 609 – „други разходи“ и
кредита на сметка 501 – „каса в лева“, главна книга и оборотна ведомост към
31.12.2017г. Нарушението е било установено на 02.05.2018г. при представяне на
документи от дружеството по електронен път в хода на извършвана проверка за
установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол №
П-16002417208520-073-001/ 16.05.2018г.
Старозагорският районен
съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че
при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на
регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. По
съществото на спора, въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението
доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е
установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка и извършеното съставомерно деяние, правилно квалифицирано като
административно нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. Съдът е
приел, че правилно и законосъобразно на санкционираното лице е наложено наказание
за всяко едно от извършените нарушения - „имуществена санкция” от 5000 лева,
която съответства на предвиденото в закона - 50 на сто от общия размер на
направеното плащане.
Решението на Старозагорския
районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Касационната инстанция,
при служебната проверка на съдебния акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2
от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия.
Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и
относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:
При постановяване на
решението съдът е спазил нормата на чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за
разкриване на обективната истина по делото. От събраните доказателства е
формирал правилен извод за редовно проведено производство по ЗАНН и доказано
противоправно деяние от санкционираното дружество. Процесните АУАН и НП са
съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат
реквизитите съответно по чл.42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Законосъобразно е
приложено и правилото на чл.18 от ЗАНН с налагане на отделни санкции за всяко
нарушение и правилното им определяне по размер.
Правните изводи на
районния съд по съществото на спора са съобразени с доказателствата по делото и
приложимите материалноправни разпоредби на ЗОПБ. Налице са надлежно формирани
мотиви по всички релевирани във въззивната жалба оплаквания, които касационната
инстанция изцяло възприема. Приложената санкционна норма на чл. 5, ал. 1 от
ЗОПБ е препращаща, като с нея се санкционира неизпълнение на задължението по
чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ. Субект на отговорността е всяко задължено лице –
извършител или допустител на нарушението. В конкретния случай, АУАН и НП
съдържат безпротиворечиви данни за ангажиране на отговорността на касатора в качеството
на извършител на деянията, които са свързани с изплащането от дружеството на неговия
едноличен собственик и управител на суми, всяка от които в размер на
10 000 лева. Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, плащанията на територията
на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка,
когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000лв. Приложимият ЗОПБ
не съдържа легална дефиниция на термина „плащане“. По правилото на чл.46, ал.1
от ЗНА терминът „плащане“ следва да се разбира като предаване на пари,
съответно тяхното използване. Този извод се налага от съпоставката на
използваните от законодателя изрази в други разпоредби от закона, в които под
плащане се разбира всяка платежна операция - чл.3, ал.1, т.2 ЗОПБ. Това заключение
следва и от съдържанието на разпоредбата на чл.2 от ЗОПБ, в която някои
плащания/операции с пари/, са изключени от обхвата на закона. Най-сетне, този
смисъл на понятието „плащане“ е в съответствие и с целта на Закона за
ограничаване на плащанията в брой, извлечена и от мотивите за приемането му, а
именно да ограничи сивия сектор в икономиката и да предотврати укриването на
плащания или приходи и разходи с цел избягване на плащането на данъци и
осигуровки, както и да се справи с риска, свързан с изплащането на големи суми
в брой. Или иначе казано, лимитите въведени от ЗОПБ имат за цел да се ограничи
прехвърлянето на парични средства в наличност, без да е налице възможност за
реалното проследяване на движението на тези средства.
Следователно, предмет на
доказване по делото е наличието на извършени предавания на пари от касатора на неговия
едноличен собственик и управител - К.С.И.на двадесет и четири пъти в периода 01.12
- 31.12.2017г. За осъществените действия по фактическо предаване на процесните суми
свидетелстват РКО, приложени по делото, съдържащи подписи на лицата извършили
операцията и декларация върху всеки един от тях от управителя на касатора, че е
получил сумата в брой. Тези документи по своята правна същност представляват
първични счетоводни документи по см. на чл.4, ал.2 от ЗСч със съдържанието по
чл.6, ал.1 от ЗСч. Косвено доказателство за предаване на сумите е тяхното
осчетоводяване, което се установява от представените от дружеството счетоводни
регистри - хронологична ведомост синтетична на сметка 609 – „други разходи“ и
кредита на сметка 501 – „каса в лева“, главна книга и оборотна ведомост към
31.12.2017г. по сметка 501 "Каса в лева", съдържащи цялата обобщена
информация по отделните плащания.
Противно на твърденията
на жалбоподателя, не води до друг извод и представения по делото, договор за
паричен заем за послужване от 31.10.2017г. В тази връзка, настоящата касационна
инстанция споделя изцяло мотивите на въззивния съд досежно липсата на
достоверна дата на неговото съставяне, както и относно вида на този
договор/правната му квалификация/. С оглед на това, при условията на чл.221,
ал.2 от АПК, препраща към тях, без да е необходимо същите да бъдат повтаряни.
В допълнение, както
правилно е отбелязано и в обжалваното решение, независимо от това на какво
основание е станало изплащането на процесните суми, в случая това е без
всякакво значение, доколкото същото не е сред изрично посочените в чл.2 от ЗОПБ
изключения, поради което се включва в приложното поле на чл.3, ал.1 от ЗОПБ. Изцяло
в този смисъл е и заключението на СЕС, в цитираното, от ответника по касация,
Решение по дело С-544/19, където в т.75 е посочено, че със закона „за всички участници в оборота и за всички
икономически сектори са наложени идентични задължения, независимо от естеството и предмета на сделката, с която е свързано
плащането“.
Не променят горните
изводи за доказаност на нарушенията, констатациите на вещото лице за начина на осчетоводяване
на посочените по-горе суми. Касае се за обстоятелства, които са неотносими към основния
спорен по делото въпрос, а именно – налице ли са плащания в брой над
установения от закона лимит. Само за пълнота на изложението, с оглед твърденията на
касационния жалбоподател за погрешно първоначално осчетоводяване на изплатените
суми, следва да бъде отбелязано, че вписванията в счетоводните книги се
преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на
производството, който принцип за преценка на доказателствата е последователно
прокаран в чл.51 от ДОПК и чл.182 от ГПК. В случая, точно така е процедирано от
въззивния съд по отношение на данните, извлечени от счетоводната отчетност на
касатора. В чл.182 от ГПК е прогласено, че ако счетоводството е водено редовно,
то може да служи като доказателство в полза на водилата го страна. Когато обаче
самата страна твърди нередовност на водената от самата нея счетоводна
отчетност, какъвто е настоящия случай, няма как данните от счетоводството да
служат в подкрепа на защитната й позиция в процеса. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.55, ал.2 от ТЗ, съгласно която търговските книги, водени в
нарушение на изискванията на този закон и на Закона за счетоводството, не могат
да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят.
Данните от счетоводните записвания обаче, дори и когато има съмнение за
редовността на счетоводството, могат да служат като доказателства срещу
водилата ги страна, ако установяват неизгодни за нея обстоятелства.
Съвкупният анализ на
събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателствени средства води до
извод за осъществени от дружеството нарушения на задължението по чл.3, ал.1,
т.1 от ЗОПБ. На посочените в НП дати касаторът е извършил 24 плащания в брой на
стойност 10 000лв. всяко и определените за деянията имуществени санкции
съответстват на въведения в чл.5, ал.1 от ЗОПБ механизъм за изчисляване, както
и на правилото на чл.18 от ЗАНН.
С
оглед гореизложените съображения касационният състав намира, че не са налице
наведените в касационната жалба основания за отмяна на решението на районния
съд, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д. от ЗАНН, „КИППЕН
ТРАНСПОРТ“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ТД на НАП - Пловдив сумата
от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт
правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260346 от 14.12.2021г., постановено по АНД № 1340/ 2020г. по описа на Районен
съд Стара Загора.
ОСЪЖДА
„КИППЕН ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, ул. „Граф Николай Игнатиев“ № 39, ет.3, ап.3,
да заплати на Териториална дирекция на НАП Пловдив сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.