№ 172
гр. Варна, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500298 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез
процесуален представител главен инспектор А. И. срещу решение №
260003/24.02.2025г. постановено по гр. д. № 2026/2018г. на ОС – Варна, с
което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Т. П. Ж., Л. Ж. К. и ЕТ
“Л.–80-Т. Ж. искове с правно основание чл. 150, чл.151, вр. Чл.142, ал.2,т.1
ит.4, вр.чл.141 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на
обща стойност 183 300 лева, подробно описано в решението.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост
на обжалвания съдебен акт, постановен при съществени нарушения на
процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и при превратно
тълкуване на дадените с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС разрешения и
разпоредбите на §1,т.3 и т.4 от ДР на ЗОНПИ, както и на чл.107, ал.1 и ал.2 от
ЗОНПИ. Твърди, че съдът не е установила правилно фактите, които са от
значение за спорното право, не е обсъдил всички наведени от ищеца
твърдения и представените по делото доказателства, поради което е достигнал
до неправилни изводи. В противоречие със смисъла на закона е отъждествил
притежаваното в края на периода имущество с понятието „значително
несъответствие“, което дава право на Комисията да направи обосновано
предположение, че дадено имущество е незаконно придобито и да образува
1
производство за неговото отнемане. Оспорва се извода на съда, че условие за
уважаване на исковете е наличното в края на проверявания период следва да е
на стойност над 150 000 лева. Счита, че ако наличното имущество е под този
размер, не съществува пречка същото да бъда отнето, при условие, че е налице
изискуемото се от закона несъответствие за целия проверяван период. Излагат
се подробни аргументи по приложението на закона, в частност как следва да
бъде направен извода за наличие на несъответствие и по тълкуването на §1,
т.2, т.3, т.4 и т.8 от ДР на ЗОНПИ. Съобразно това се твърди, че предвид
установените по делото доходите, приходите и източниците на финансиране за
поверявания период, разходи за същия период е налице несъответствие от
549 093,86 лева, което е съществено по см. на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и
уважаване на предявените искове.
Подадена и частна жалба от КОНПИ срещу постановеното от
първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение №
260024/10.04.2025г., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за
изменение на решението в частта му за разноските относно присъдените
адвокатски възнаграждения. Изложени са доводи за прекомерност на
определените адвокатски възнаграждения, като се твърди, че искането по
чл.78, ал.5 ГПК е направено своевременно. Моли обжалваното определение
да се отмени, като се уважи искането по чл.248 ГПК.
В законоустановените срокове, насрещните страни Т. П. Ж., лично и в
качеството на ЕТ“Л.-80-Т. Ж.“ и Л. Ж. К. са депозирали отговори на
въззивната жалба и частната жалба, с които оспорват същите като
неоснователни.
За да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените в
жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото
доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна
съобрази следното: Исковото производство е образувано по предявени от
КОНПИ първоначално срещу Т. П. Ж., лично и в качеството й на ЕТ“Л.-80-Т.
Ж.“ и Ж.Ж.Ж. искове с правно основание чл.150, вр. чл.142, ал.2,г.4.1 и т.4, вр.
чл.141 ЗОНПИ. В хода на производството Ж.Ж. е починал на 20.02.2022г., като
е оставил за свои наследници Т. П. Ж. – съпруга и Л. Ж. К. – дъщеря.
Последната на основание чл.227 ГПК е конституирана като ответник по
делото.
В подаденото въз основа на Решение № 706/05.09.2018г. на КПКОНПИ
/сегашно наименование КОНПИ/ мотивирано искане до съда са изложени
твърдения, че по повод уведомление на Окръжна прокуратура Варна с рег.№
УВК-902/16.06.2016г. за привличането на Т. П. Ж. като обвиняем по ДП
№379/2014г. по описа на ОДМВР Варна за извършено от нея престъпление по
чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1 и 2 НК, вр.чл.26 НК, преквалифицирано в хода на
производството по чл.225, ал.4 , предл.2, във вр. ал.3, вр.ал.1, т.1 и т.2 НК, вр.
чл.26 НК попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 ЗОНДНПИ/отм./, Комисията
2
е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на лицето, с проверяван период 27.06.2006г. – 27.06.2016г.
Твърди се, че в хода на същата е установено придобиването на имущество от
страна на проверяваното лице и съпруга й Ж.Ж.Ж., несъответно на
реализирания от тях доход, като несъответствието е значително по смисъла на
закона и за придобиването на което не е установен законен източник.
Наведени са фактически твърдения относно притежаваното имущество в
началото на проверявания период, извършените от ответниците придобивни и
разпоредителни сделки, проследено е движението на банковите им сметки,
получени суми чрез преводи от трети лица, данъчна и осигурителна
информация, задгранични пътувания. Наведени са подробни твърдения за кои
от придобиванията, съответно вноски и получени суми се приема, че е налице
признат законен доход, респ. трансформация на имущество. Въз основа на
направения в искането икономически анализ относно придобитото
имущество, признати доходи и направените обичайни и извънредни разходи се
твърди, че е налице несъответствие между нетния доход и имущество, което
несъответствие за целия проверяван период е в размер на 544 463.72 лева -
значително по см. на чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ/отм./, вр. §1, т.7 ДР на
ЗОПДНПИ/отм./ и съставляващо основание за отнемане на незаконно
придобитото от ответниците имущество. С оглед на тези твърдения е
отправено искането за отнемане в полза на Държавата от двамата ответника на
недвижими имоти, леки автомобили и парични суми, представляващи внесени
суми по банкови сметки и внесени суми в брой в касата на ЕТ“Л.-80-Т. Ж.,
внесени суми за погасяване на банкови кредити и равностойност на
дружествени дялове, на обща стойност -531 203,54лв. След направени
частични откази по чл.233 ГПК, съгласно молби от 11.10.2022г. и 19.09.2023г.,
съответно протоколни определения за прекратяване от 07.12.2022г. и
06.12.2023г., предмет на искането за отнемане, по което е постановено и
обжалваното решение е следното имущество на обща стойност 183 300лв., а
именно: от Т. П. Ж., на основание чл.150, вр. чл.142, ал.2, т.1 и т.4, вр. чл.141
ЗОНПИ – ¾ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в новопостроена жилищна
сграда в гр.Варна, кв. „Виница“, ул.“Черно море“№6, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2575.418.4.10, в сграда №4 в ПИ
с идентификатор 10135.2575.418 по КК на гр.Варна, съставляващ апартамент
№ 10, ет.4, с площ от 88,81 кв.м., ведно с таванско складово помещение №10, с
площ 8,86 кв.м.; ¾ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. Черни връх, общ.
Смядово, обл. Шумен, представляващ УПИ |№ VІІІ-48 с площ от 1258 кв.м. и
построената в имота жилищна сграда и стопански постройки; 3/4 ид.ч. от
товарен автомобил „Фолксваген“, модел „Туарег“, с рег. № **; ¾ ид.ч. от
товарен автомобил „Ситроен“, с рег. № **; от Л. Ж. К., на основание чл.150,
вр. чл.142, ал.2, т.4, вр. чл.141 от ЗОНПИ - ¼ ид.ч. от недвижим имот, находящ
се в новопостроена жилищна сграда в гр.Варна, кв. „Виница“, ул.“Черно
море“№6, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2575.418.4.10, в сграда №4 в ПИ с идентификатор 10135.2575.418 по КК
3
на гр. Варна, съставляващ апартамент № 10, ет.4, с площ от 88,81 кв.м., ведно
с таванско складово помещение №10, с площ 8,86 кв.м.; ¼ ид. ч. от недвижим
имот, находящ се в с. Черни връх, общ. Смядово, обл. Шумен, представляващ
УПИ № VІІІ-48 с площ от 1258 кв.м. и построената в имота жилищна сграда и
стопански постройки; ¼ ид. ч. от товарен автомобил „Фолксваген“, модел
„Туарег“, с рег.№ **; 1/4 ид. ч. от товарен автомобил „Ситроен“, с рег.№ **;
от Т. Ж., в качеството й на ЕТ“Л.-80-Т. Ж.“ сума в размер на 63 000 лв.,
представляваща вземане по предоставен на ЕТ “Юпитер-Л. К.“ заем, на
основание чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗОНПИ.
С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор исковете са
оспорени като неоснователни. Твърди се, че към края на проверявания период
ответниците не притежават имущество, което да обоснове значително
несъответствие по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, както и че всичко
придобито е със законни доходи. Претендираната за отнемане от ЕТ“Л.-80-Т.
Ж.“ сума в размер на 63 000лв., представлява непогасено вземане по договор
за заем не представлява налично в края на проверявания период имущество.
Към настоящия момент не е спорно между страните, а това е установено
и от доказателствения материал, че по повод постъпило уведомление от
Окръжна прокуратура Варна с рег.№ УВ-902/16.06.2016г. за повдигнати по ДП
№379/2014г. по описа на ОДМВР Варна обвинения срещу Т. П. Ж. за
извършено от нея престъпление по чл.255, ал.3, вр. Ал.1, т.1 и т.2, вр.
Чл.26,ал.1 НК, с Протокол № ТД 04 ВА/УВ-12296/27.06.2016г. Комисията е
образувала проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на Т. Ж.. С постановление на прокурор при ОП Варна
материалите по делото са разделени, като по отношение на Т. Ж. е образувана
пр.пр.№ 4733/2016г./ ДП № 208/2014г. по описа на ОД на МВР Варна. С
постановление от 25.11.2016г. Т. Ж. е привлечена като обвиняема за
извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.26 НК/
избегнала плащане нае данъци в особено големи размери/. Периодът на
проверката е 27.06.2006г. – 27.06.2016г., съответен и на предвидения 10-
годишен период по см. на чл.27, ал.3 ЗОПДНПИ, а престъплението, за което е
повдигнатото обвинение попада в приложното поле на чл.22, ал.1, т.18
ЗОПДНПИ. В хода на същата е извършено обследване на имущественото
състояние /придобито имущество, получени парични средства, банкова и
осигурителна информация, направени разходи/ както на проверяваната Т. П.
Ж., така и на членовете на семейството й. Въз основа на изготвения при
проверката доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ с решение №
706/05.09.2018г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество, като е взето и решението за
предявяване на настоящите искове.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото
доказателства се установява, че до приключване на съдебното следствие в
наказателното производство пред първоинстанционния съд Т. Ж. е внесла в
бюджета, заедно с лихвите необявеното от нея данъчно задължение, с оглед на
4
което деянието е било преквалифицирано по чл.255, ал.4, пр.2, вр.ал.1, т.1 и
т.2 от НК, вр.чл.26 НК. С постановление от 11.07.2017г. прокурор при ОП
Варна е внесъл предложение за освобождаване от наказателна отговорност за
извършеното от Т. Ж. престъпление, с налагане на административно
наказание. С решение № 180/27.07.2017г. на ВОС Т. Ж. е призната за виновна
в извършване на престъпление по чл.255, ал.4, вр.ал.3, вр. ал.1, т.1 и т.3 НК,
като на основание чл.378, ал.4 НПК е освободена от наказателна отговорност
и на осн. Чл.78а, ал.1 НК й е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1000 лв.
Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това
налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на §1,
т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез
КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемите имущество, за
което не е доказан законен източник на средствата и в тази връзка дали
необходима предпоставка за това право е наличното имущество в края на
проверявания период да е на стойност над 150 000 лева, как следва да бъде
направен извода за несъответствие и в частност дали следва да бъде взето
предвид само наличното в края на проверявания период имущество или
всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и свързаните с него
лица за целия проверяван период.
Отговорът на въпроса как следва да бъде направен извода за
несъответствие се извежда от задължителните постановки на постановеното
решение по тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и разпоредбите на
§1, т.3 вр. §1, т.2, т.4 и т.9 от ДР на ЗОНПИ. Съгласно приетото в посочения
тълкувателен акт на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано
като актив. Получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай
че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ
и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно
нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.
По тези съображения придобитото, но отчуждено имущество, както и
преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства,
които не са налични в края на проверявания период, не следва да участват при
направата на извода за несъответствие, т.е. при формирането стойността на
нетния доход, включвайки ги като направен разход, и в съпоставката му с
наличното към края на периода имущество.
Съдът не споделя доводите, че стойността на наличното в края на
периода имущество е неотносима към изисквания праг за несъответствие от
150 000 лева. В съдебната практика, както и в цитираното ТР,
непротиворечиво се приема, че при преценката за това налице ли е
5
несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ на първо място следва да
бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество,
определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако
между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в
началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000
лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и
извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи
предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно
придобито. В мотивите на ТР това е обосновано с аргумента, че целта на
закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от
проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за
незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с
него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между
притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в
края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което
имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите,
когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на
имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е.
липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Съдът приема, че само
когато превишението на наличното в края на периода имущество спрямо
притежаваното такова в началото на проверявания период е над 150 000 лева
може да се стигне до изчисление, при което несъответствието да отговаря на
изискването на §1, т.3, доколкото по см. на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ
нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава
патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за
придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина на нетния
доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще означава, че лицето въобще не е
разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да
придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали
е налице превишение нетният доход не би следвало да се прибавя към
стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т.3 „нетен доход
минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете суми ще
трябва да се сумират/. Действително законът не поставя ограничение относно
стойността на отнетото имущество при уважаване на иска, която може да е и
по-ниска от 150 000 лева. Това е така, защото е възможно не всичкото
притежавано в края на проверявания период имущество да подлежи на
отнемане /напр. при доказан произход на средствата, с които е придобито или
погасени по давност права на Комисията/. Подобни хипотези обаче не
дерогират изискването придобитото и налично в края на проверявания период
имущество да е на общо стойност над 150 000 лева, за да може да се обоснове
извод за превишение в изискуемия се от закона размер на несъответствие.
С оглед на така изложеното, въз основа на наведените от КОНПИ
твърдения и ангажираните по делото доказателства, съдът приема за
установено, че в началото на проверявания период въззиваемата Ж. и нейния
6
съпруг са притежавали апартамент №16, находящ се в гр. Варна, ул.“Кракра“
№ 1, ет.4, който имот е придобит с договор за покупко-продажба, обективиран
в НА № 75, т.40, д. № 2955/2000г. Имотът е отчужден през проверявания
период с договор за продажба, обективиран в НА № 80/2014г., за цена в размер
на 62 000лв.
През проверявания период ответницата Т. Ж. и съпругът и са
придобивали по възмезден начин недвижими имоти и МПС, от които налични
към края на проверявания период са: недвижими имоти, находящи се в
землището на с. Черни връх, община Смядово, област Шумен, а именно: нива
с площ от 1 дка, местност „Дюза“, съставляваща имот 025002; нива с площ от
6 дка, м. „Слепите дупки, съставляваща имот 017034; нива с площ от 8,801 дка
м. „Каялтъ“, имот № 020073; нива с площ от 3,200 дка, м.“Дюза“, имот №
023024, придобити въз основа на НА за покупкопродажба на ид. части от
недвижими имоти № 1113/2009г. от ответницата Т. Ж. за цена в размер на
513,80лв., като съгласно приетото по делото заключение на СИЕ, пазарната
цена на посочените имоти към момента на придобиване е в размер на 1 514лв.;
Ж.Ж. е придобил по възмезден начин следните недвижими имоти:
овчарник, в землище на с. Здравец, м. Курията, със ЗП 066 кв.м., в поземлен
имот № 000162, придобит чрез покупка въз основа на вътрешен търг за
разпределение на имущество на заличена земеделска кооперация „Петрича“, с.
Аврен и НА № 115/2009г.; УПИ № VІІІ-48, кв. 20 по плана на с. Черни връх,
община Смядово с площ от 1258 кв.м., заедно с построените в имота жилищна
сграда и стопански постройки, с цена на придобиване 3 225лв.; дворно място с
площ от 1037 кв.м., съставляващо УПИ Х-49, в кв.20 по плана на с. Черни
връх, община Смядово, заедно с построените в имота жилище с площ от 55
кв.м. и навес с оградни стени с площ от 25 кв.м. въз основа на договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 20/16.07.2015г. Съгласно приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на СИЕ, пазарната цена към
момента на придобиване на УПИ № VІІІ-48 е в размер на 14 500лв., съответно
на УПИ Х-49 – 18 700лв.; Т. П. Ж. е придобила в собственост, въз основа
договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 144/2015г., самостоятелен
обект в сграда, находяща се в гр. Варна, кв. Виница, ул.“Черно море“ №6,
представляващ ап.10, ет.4 с площ от 88,81 кв.м., заедно с прилежащото
таванско помещение№10 с площ от 8,86кв.м. и съответните ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж, както и 80,80 кв.м. ид.ч. от дворното
място. Приетата и посочена от КОНПИ пазарна цена към датата на
придобиване на имота е в размер на 72000лв.
През проверявания период Ж.Ж. е придобил по възмезден начин:
товарен автомобил „Фолксваген“, модел „Туарег с рег.№ **, закупен с договор
за продажба на МПС от 23.04.2012г. и товарен автомобил “Ситроен“, рег. №
**, закупен с договор от 09.09.2013г.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно ценовата експертиза и съгласно посочената и приета за действителна
7
цена от КОНПИ пазарната стойност на тези два автомобила към датата на
придобиване е както следва: 15 000лв., за товарен автомобил „Фолксваген“,
модел „Туарег с рег.№ ** и 2 550лева за товарен автомобил “Ситроен“, рег. №
**.
Липсват доказателства по делото за придобито през проверявания
период, преобразувано и налично към края на периода друго имущество.
По изложените по-горе в настоящото решение мотиви и съгласно
дадените с ТР № 4/2021г. на ВКС тълкувания настоящият състав на съда
приема, че Сумата в размер на 63 000лв., представляваща вземане по даден от
ответницата ЕТ“Л.-80-Т. Ж.“ на ЕТ „Л. К.“ не представлява налично
имущество, което подлежи на отнемане, съгласно разпоредбата на §1, т.4 от ДР
на ЗОНПИП. Непогасените вземания по сключени договори за заем не
представляват налично имущество. В случая следва да се посочи и, че от
ангажираните по делото доказателства не се установява сключване на договор
за заем и предаване на заемната сума.
Предвид посоченото следва да се приеме, че стойността на
притежаваното от въззиваемите имущество, придобито през периода е в
размер на 124 264лв.
Следователно към края на проверявания период имуществото на
въззиваемите се е увеличило със 124 264 лева /сбора от придобивните
стойности на недвижимите имоти и двата автомобила/. Това превишение,
респ. стойността на наличното в края на периода, са под изискуемите се 150
000 лева.
По изложените по-горе мотиви този извод е достатъчен да се приеме, че
не е налице значително несъответствие по см. на чл.107, ал.2 ЗОНПИ вр. §1,
т.3 от с.з., обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на
незаконно придобито имущество. Няма как имущество, което е на стойност
под 150 000 лева да превишава с толкова реализираният нетен доход, предвид
вече посоченото значение на дохода като имуществено благо. С оглед на това
съдът намира, че предявените искове от КОНПИ за отнемане на имуществото,
предмет на въззивната жалба, са неоснователни.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
крайния изход от спора с тези на първостепенния съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Съдът намира за неоснователна частната жалба срещу определение №
260024/10.04.2025г., с което първоинстанционния съд е оставил без уважение
молбата на КОНПИ по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението в
частта за разноските, като се редуцира размерът на присъденото адвокатско
възнаграждение. Спорът пред първоинстанционния съд е разглеждан от
2018г., като производството е приключило м. февруари 2025г. Процесуалният
представител на ответниците – адв. Б. е упълномощена от първоначалните
ответници на 15.11.2018г., депозиран е чрез нея и в срок отговор на исковата
молба, с която първоначално са предявени искове с цена 531 293, 54лв. По
8
делото са проведени осем открити съдебни заседания, като в четвъртото
съдебно заседание като ответник е конституирана Л. К., в качеството и на
правоприемника на починалия първоначален ответник – Живка Желязков. С
протоколни определения от 07.12.2022г. и 06.0.2023г., поради частични откази
от исковете, производството е било прекратено по отношение на
първоначално предявените искове за отнемане на имущество. С постановеното
по делото решение са отхвърлени предявените от КОНПИ искове за отнемане
на имущество на обща стойност 187264лв., като в полза на ответниците са
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 9 252лв.,
съгласно представените доказателства за плащането им. Ищецът не е
направил своевременно искане по чл.78, ал.5 ГПК за присъждане на разноски
в по-нисък размер от претендираните. Независимо от това, настоящият състав
на съда намира, че присъдения размер на адвокатско възнаграждение не се
явява прекомерно, предвид това, че процесуалния представител е участвал във
всички открити съдебни заседания, включително и след конституирането на
Л. К. като ответник, като в три от тях са събирани доказателства / писмени
доказателства, експертизи/. Делото не се характеризира с ниска фактическа и
правна сложност, включително и предвид постановеното ТР №4/2021г. от
18.05.2023г. на ОСГК на ВКС.
С оглед на изложеното обжалваното определение постановено по реда
на чл.248 ГПК следва да бъде потвърдено.
По разноските, дължими във въззивното производство:
Предвид неоснователността на жалбите в полза на въззиваемите следва
да бъдат присъдени разноски за настоящото производство, претендирани в
размер на 5400лв. за Т. П. Ж. лично и в качеството й на ЕТ“Л.-80-Т. Ж.“ и
800лв. за Л. Ж. К., съгласно представените договори за правна защита и
съдействие от 22.04.2025г. Предвид направеното от въззивника възражение за
прекомерност, съдът намира че в полза на въззиваемата Т. П. Ж. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2500лв., а в полза на Л. Ж. К.
– 1000лв. При определяне на размера му съдът съобразява Решение от
25.01.2024г. по дело С-438/22 на Съда на ЕС и приема, че при определяне на
отговорността за разноски не е обвързан от размерите на адвокатските
възнаграждения, определени в Наредба №1/2004г., а извършва преценка за
фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от
пълномощника действия. В конкретния случай пълномощникът е депозирал
отговори на въззивната и частна жалба; по делото е проведено едно открито
съдебно заседание, като въззивното производство не се отличава със
фактическа и правна сложност. По-висок размер на адвокатско
възнаграждение е прекомерен, доколкото доказването на твърдяните от
страните факти и обстоятелства е извършено в първоинстанционното
производство, в което е присъдено възнаграждение в достатъчно висок размер.
На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати
следващата се държавна такса за въззивното производство, която съобразно
9
цената на иска, разглеждан в настоящата инстанция е в размер на 1873 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260003/24.02.2025г., постановено по гр. д.
№ 2026/2018г. на ОС – Варна.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260024/10.04.2025г.,постановено по
гр. д. № 2026/2018г. на ОС – Варна, постановено по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ на Т. П. Ж., ЕГН ********** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2500лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ на Л. Ж. К., ЕГН ********** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 800лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на съда, сумата от 1873 лева, представляваща дължима държавна
такса за въззивното производство, на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10