Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
7 С Решение № 357/07.04.2011г., постановено по гр.д. № 2333/2010г. В. Районен съд е отхвърлил предявения от М. Г. Б. против „Е. Б. П., гр. В. иск с правно основание чл. 124 от ГПК за установяване недължимост на сумата 1159,30лв., представляваща начислена корекционна сума за периода от 19.09.2009г. до 01.03.2010г. като неоснователен. Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. Г. Б.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Сочи се, че ответникът не е доказал обстоятелството, че общите условия /ОУ/ за продажба на електроенергия обвързват ищеца. Същите според жалбоподателя не са били публично оповестени. Сочи се още, че констативният протокол / КП/ за демонтаж на електромера на ищеца не бил изготвен съобразно изискванията на общите условия, като бил нарушен чл. 61 от ОУ – не бил подписан от абоната или негов представител. Според жалбоподателя и проверката на демонтираното средство за техническо измерване /СТИ/ на ел. енергия, ползвана от ищеца била извършена по еталони на „Е. Б. П., гр. В., поради което не можело да се приеме, че е извършена коректно. Наведено е оплакване, че за период от четири години преди извършената проверка СТИ е било несертифицирано. Ищецът-жалбоподателя във въззивното производство – твърди, че следва да заплаща само измерената и доставена му ел. енергия. Единствено от доставчика на енергия зависело да определи правилно количеството, което е доставил на потребителя и било неоснователно да се вменява на абоната отговорността за вреди, които електроразпределителното предприятие/ЕРП/ е претърпяло в следствие на неизпълнение на собствените си задължения. В наредба № 6/2004г. не се съдържали разпоредби, даващи възможност за извършване на едностранна корекция на сметки за минал период и методика за това, поради което не би могло да се приеме, че клаузата на чл.37 от ОУ на „Е. Б. П.„ гр. В. представлява годно основание за коригиране на сметките . Развиват се подробни доводи по същество на спора. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски по делото за двете инстанции. Ответникът по жалбата „Е. Б. П., гр. В. заема становище за неоснователност на същата. Сочи, че по делото са доказани обстоятелствата, от които произтича правото на ЕРП да коригира сметката на ищеца за доставена му и потребена от него ел. енергия. КП бил съставен при условията на предвидените в ОУ изключения, а също така било доказано неправомерно въздействие върху СТИ. Не били нарушени нито процедурата, нито методиката на корекция на сметката съгласно чл. 38 от ОУ, като не били ограничени правата на потребителя. Претендира се да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да се присъдят разноски. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо изцяло. По същество решението е неправилно, по следните съображения: С исковата си молба ищецът твърди, че е абонат на „Е. Б. П.„ гр. В. На 16.04.2010г-. той получил по пощата справка за корекция на сметка при неизмерване или неправилно измерване на ел. енергия на основание чл. 38, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ , от която било видно, че въз основа на КП 114/09.04.2010г. съставен от служители на „Е. Б. М.„ гр. В. е начислена от ответника сума от 1159,30лв. Твърди се, че ищецът не дължи така посочената сума. Доводите му за недължимост са, че ответникът няма право съгласно дадения му лиценз да принуждава потребителите да поемат задължение за заплащане на сума чрез спиране на ел. захранването им. Оспорени са начинът и методиката, по които била начислена сумата по партидата на ищеца. Твърди се, че разпоредбата на чл. 38 от ОУ не обвързва ищеца, понеже е неравноправна клауза и е уговорена във вреда на потребителя. Според ищцовата страна потребителите при общи условия дължат на доставчика само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия, посредством законно монтиран и сертифициран електромер. СТИ, което е измервало потребената от ищеца ел- енергия било поставено в заключено табло, до което ищецът нямал достъп, поради което той бил напълно лишен от възможността да му въздейства механично. Претендира се да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1159,30лв., представляваща начислена по партидата на последния сума. Претендират се разноски. Ответникът по делото заема становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на предявения иск. Твърди, че са налице всички предпоставки за начисляване на корекционната сума. Развива подробни доводи относно спазване изискванията на ОУ за извършената корекция. Претендира се да бъде отхвърлен искът и се претендират разноски. От данните по делото се установява следната фактическа обстановка: Не се спори, че ищецът М. Г. Б. е потребител на електроенергия, доставяна му от ответника „Е. Б. П.„ гр. В. На 09.04.2010г. служители на „Е. Б. М.„ гр. В. са съставили констативен протокол № 114 от същата дата, съгласно който е установено, че липсват Ѕ част от магнитопроводите на трансформаторите към токовия датчик на трите фази на СТИ, измерващо потребяваната от ищеца ел. енергия. Протоколът е подписан от съставителите и съседка на ищеца. Извършена е и метрологична експертиза на СТИ, което е иззето и е установено с протокол от експертизата, че е налице отклонение от нормата 69,74%. По делото е изслушана съдебно- техническа експертиза, която потвърждава констатациите на извършената такава от Български институт по метрология РО Р., сектор В. Т. Установено е и че съгласно методиката на общите условия на „Е. Б. П.„ гр. В. при така отчетеното отклонение дължимата от ищеца сума би следвало да е 1159,10лв. с ДДС. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: В случая е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата, която ответникът е начислил по реда на предвидената в чл. 25 от Общите му условия възможност за едностранно коригиране на сметката на потребителите при установени вмешателства върху СТИ. В случая според настоящата инстанция ОУ на ответника обвързват ищеца, понеже са публикувани в един централен и един местен ежедневник, което е доказано по делото. По този начин е спазена разпоредбата на чл.98а от ЗЕ. Съгласно ОУ на „Е. Б. М.„ гр. В., които също са обвързващи за ищеца по причините, посочени по- горе, чл.61 от същите в случаите, когато се съставя КП, той се подписва от представителя на „Е. Б. М.„ гр. В. и от ползвателите или от упълномощено от тях лице. Ако ползвателят не присъства и /или откаже да подпише КП, протоколът се подписва от един свидетел, който не е служител на „Е. Б. М.„ гр. В. По делото е представен КП, съставен от служители на „Е. Б. М.„ гр. В. в съответствие с изискванията на цитирания по- горе текст от ОУ. Този протокол представлява частен свидетелстващ документ, който удостоверява изгодни за ответника факти. С оглед обстоятелството, че протоколът не носи подписа на ищеца, който е ползвател на ел. енергията по смисъла на цитираните ОУ, констатациите, депозирани в него, не го обвързват. При това положение ответникът е следвало на общо основание да докаже, че изложените в протокола обстоятелства отговарят на истината. Изготвената техническа експертиза, макар и да установява вмешателство върху иззетото СТИ, не е достатъчна обоснове извода за дължимост на процесната сума, която „Е. Б. П.„ гр. В. е начислил по реда на чл. 25 от своите ОУ. Нещо повече, именно обстоятелството, че ответникът е пристъпил към едностранна корекция на сметката на ищеца по реда на клауза от ОУ, дава основание на съда да приеме, че исковата сума не се дължи. Съображенията за това са следните: Дори и да е установен фактът на неточно отчитане на доставяната електроенергия, „Е. Б. П.„ гр. В., като страна по договора с ищеца няма право едностранно да коригира сметките на последния само въз основа на този факт. Постъпвайки по този начин, ответникът е нарушил принципа на чл. 82 от ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност. От друга страна клаузата на чл. 25 от ОУ на „Е. Б. П.„ гр. В. се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, понеже противоречи на принципа на равнопоставеност на страните по едно договорно правоотношение, както и на принципа на защита на интересите на потребителите. След като е налице противоречие с посочените императивни правни разпоредби, тази клауза следва да се счита за нищожна и да не се прилага. Тя предвижда санкция за потребителя независимо от това дали той има вина за неточното измерване или не. По този начин клаузата предвижда възникването на безвиновна отговорност, която е изключение и е допустима само в предвидените от закона случаи. Липсва законова разпоредба, даваща право на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметката на потребителя, като по този начин ангажира неговата отговорност независимо от наличието на вина. Горното не означава, че доставчикът на електроенергия не би могъл по никакъв начин да реализира правата си при установено неправомерно вмешателство върху СТИ. Тези средства /СТИ/ са собственост на доставчика/чл. 120 от ЗЕ/ и поради това ответникът в случая има задължение да осигури правилното им функциониране и коректното отчитане на потребеното количество ел. енергия, както и да констатира своевременно грешките в това отчитане. Ако грешките или отклоненията в показателите се дължат на неправомерни действия от страна на самия потребител, доставчикът е този, който трябва да установи наличието на такива действия и периода на погрешно отчитане вследствие на тях. В горния смисъл се произнася и ВКС в свои решения № 165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г. ІІ т.о., № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г. ІІ т.о. № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г. на ВКС ІІ т.о., № 189/11.04.2011г. по тз№ 39/2010г. ІІ т.о. Всички тези решения дават еднозначен отговор на въпроса налице ли е законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Становището, застъпено в горните решения е, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от законово основание. Цитираните решения са постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляват според разясненията на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280,ал.1 от ГПК, поради което настоящата инстанция счита, че следва да се съобрази и с разрешенията, дадени в тях. В заключение настоящият състав счита, че ищецът не дължи сумата от 1559,30лв., представляваща начислена от ответника корекционна сума за потребена ел. енергия за периода 19.09.2009г. до 01.03.2010г., тъй като за „Е. Б. П.„ гр. В. не е налице законово основание едностранно да коригира сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия. Предявеният отрицателен установителен иск, с който се претендира да се признае със сила на присъдено нещо горепосоченият факт, е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Горните фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извода за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Съдът е възприел теза, която влиза в разрез с материалноправните разпоредби, уреждащи материята, касаеща отношенията между доставчика на ел. енергия и потребителите. Изводите му противоречат както на цитираните по-горе в решението законови разпоредби, така и на установената съдебна практика. Решението следва да бъде отменено изцяло. При този изход на делото ответникът „Е. Б. П.„ гр. В. следва да заплати на ищеца направените от него разноски за водене на делото пред двете инстанции, които възлизат общо на 975лв. Водим от гореизложеното, В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 357/07.04.2011г., постановено по гр.д. № 2333/2010г. на В. Районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. Б. П.„ гр. В., ЕИК ..............., че М. Г. Б., ЕГН * НЕ ДЪЛЖИ сумата от 1159,30лв./хиляда сто петдесет и девет лева и 30 ст./, начислена по партида с клиентски номер * за абонатен № * ЗА ПЕРИОДА ОТ 19.09.2009Г. до 01.03.2010Г. за недоставена и непотребена електроенергия през този период на адрес В. Т., ул.”А.” №8/26. ОСЪЖДА „Е. Б. П.„ гр. В., ЕИК ................ да заплати на М. Г. Б., ЕГН * сумата от 975 лв. / деветстотин седемдесет и пет лева / разноски за водене на делото пред двете инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |