Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

08.10.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

15.09

Година

2021

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

88

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от адв. Н.М., действащ в качеството си на пълномощник на „Ефе тур“ ООД ***, с ЕИК ***, против Решение № 260109/16.04.2021 г., постановено по АНД № 166/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Сочи, че с обжалвания акт било потвърдено Наказателно постановление № 43-0000015/05.01.2021 г., издадено от  директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на „ЕФЕ ТУР“ ООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 104, ал. 7 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за извършено нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП.

Счита решението на Районен съд – Кърджали за неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че в случая не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. В този смисъл твърди, че в хода на производството не били представени доказателства за надлежно връчен документ/искане, от който да е видно, че е било вменено задължение на представляващия дружеството да представи извлечение от паметта на дигиталните тахографи, с които са оборудвани МПС, използвани от превозвача. Сочи, че информацията от дигиталните тахографи не може да бъде свалена от всеки превозвач или водач на МПС, а за това бил необходим специализиран софтуер. Предвид това, без да е определен подходящ срок за предоставяне на тази информация, то за касатора било нарушено правото му да изпълни разпорежданията и указанията на контролните органи.

На следващо място излага съображения, че нормата на чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП предвиждала две форми на изпълнителното деяние, а именно: в случай на не съхраняване на тахографските листи, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или карта на водача за период от 365 дни или отказ да бъдат предоставени за проверка от контролните органи. От доказателства по делото не се установявало „Ефе тур“ ООД или негов представител да е осъществил която и да е от двете форми на изпълнителното деяние.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 260109/16.04.2021 г., постановено по АНД № 166/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови друго, с което да отмени Наказателно постановление № 43-0000015/05.01.2021 г., издадено от  директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на „ЕФЕ ТУР“ ООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 104, ал. 7 от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за извършено нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП.

В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация – Директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д. счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 43-0000015/05.01.2021 г., издадено от  директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на „Ефе тур“ ООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 104, ал. 7 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за извършено нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП.

Районният съд е приел, че жалбоподателят е „превозвач“ по смисъла на § 1, т. 5 от ЗАвтП и в качеството си на такъв следва да спазва всички задължения, вменени му от ЗАвтП, включително и задължението да предоставя за проверка на контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача. Изложил е мотиви, че от доказателствата по делото се установявало, че на процесната дата превозвачът „Ефе Тур“ ООД не е изпълнил това свое нормативно задължение. По време на проверката на 19.11.2020 г. и след като контролните органи са поискали информацията, извлечена от паметта на дигиталните тахографи, както и от картите на водачите, но такива данни не са им били предоставени от страна на превозвача. Информацията била изискана за времето от 20.11.2019 г. до 16.11.2020 г., т.е. в едногодишния период, визиран в разпоредбата на чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП за задължителното съхранение и представяне на данни в случай на проверка. Според районния съд, след като  дружеството не е предоставило за проверка на контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталните тахографи и от картите на водачите, от обективна страна е осъществил вмененото му административно нарушение.

Приел е че с оглед констатираното административно нарушение, правилно и законосъобразно е била приложена съответната санкционна норма на чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „Ефе тур“ ООД ***, с ЕИК *** са основателни и релевираните отменителни основания са налице. В тази връзка като е приел, че при съставянето на АУАН и неговото връчване, както и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита, районният съд е допуснал нарушение на материалния закон.

На първо място в конкретния случай е налице безлично и бланкетно описание на процесното нарушение в АУАН и НП, което е съществено нарушение на административнонаказателния процес и то от категорията на абсолютните, водещо до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление на процесуална основа. В тази връзка нарушението е описано словесно като: „При извършване на комплексна проверка със заповед № РД-12-847#1/19.11.2020 г. на предприятието, превозвачът не представя информация, извлечена от паметта на дигиталните тахографи, с които са оборудвани МПС-та, вписани в лиценз на Общността № ***, видно от справка в отдел „Лицензи“ и от картата на водачите, назначени на трудов договор , видно то справка в програма „Реджикс“ в предприятието за периода на проверката от 20.11.2019 г. до 16.11.2020 г.“. Така описано нарушението, без да се посочи, в какво конкретно се изразява изпълнителното деяние с неговите индивидуализиращи признаци, липсата на отразяване на водачите, от чиито карти не е предоставена информацията и липсата на отразяване на конкретните МПС, от чиито дигитални тахографи не е представена информацията, обосновава извода за неизпълнението на задължението на АНО, да опише административното нарушение с всички съставомерни признаци, едни от които за конкретното нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП са и описаните по-горе, който не са отразени в процесния АУАН и НП.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП, превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача.

Приложената санкционна норма на чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП, предвижда налагането на имуществена санкция от 2000 лв. на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи.

В конкретния случай, при така даденото описание на процесното административно нарушение, е неясно, която от двете форми на изпълнителното деяние е осъществило санкционираното лице според АНО, респ. не е съхранявал  тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или е отказал да ги предостави при проверката. С оглед използването на израза „не предоставя“ може единствено да се предполага, че обжалваното НП е издадено за това, че „Ефе тур“ ООД е отказало да предостави горепосочената информация на контролните органи при извършената му проверка на 19.11.2020 г., но в този случая липсва каквато и да е конкретизация относно това, кога, по какъв начин и с какъв акт е била изискана релевантната информация, изрично ли е отказано предоставянето на информация или мълчаливо и от кой представител на дружеството.

От друга страна, видно от съдържанието на релевантния Констативен протокол от извършена комплексна проверка с рег. № 30-18-57-44/20.11.2020 г., в т.8.8. е посочено, че в дружеството информация от картата на водача и от паметта на тахографа не е сваляна и не се съхранява съгласно регламентираните срокове, за което е издаден АУАН № 279688. Това от своя страна аргументира предположението, че може би контролните органи са приели, че административното нарушение се състои в неизпълнение на нормативно въведеното задължение за съхраняване на информацията, извлечена от дигиталния тахограф и от картата на водача.

Предвид горното, при въведеното описание на нарушението в АУАН и НП, според настоящия съдебен състав, обективно не би могла да бъде извършена преценка, налице ли е осъществено административно деяние, в какво конкретно се състои то, респ. коя е формата на изпълнителното деяние и кои доказателства установяват извършването му. Липсата на конкретни данни за водачите на МПС и индивидуализацията на съответното МПС, от своя страна води до невъзможността да бъде преценено дали към датата на осъществената проверка за жалбоподателя е съществувало нормативно задължение за съхранение на изискуемата информация от дигиталния тахограф на конкретното МПС и картата на конкретния водач, като с липсата на подобна конкретизация по отношение на административното нарушение се нарушава и правото на защита на лицето, чиято административнотнаказателна отговорност е ангажирана.

Във връзка с изложените съображения следва да се посочи, че съдът не може и не следва по тълкувателен път да извлича основни съставомерни признаци на административното деяние, които подлежат на установяване в производството по обжалване на наказателното постановление, по пътя на главното и пълно доказване от АНО, когато същите не са посочени в АУАН и НП, респ. липсата на такива не може да бъде санирана в съдебното производство.

На следващо място в Констативен протокол от извършена комплексна проверка с рег. № 30-18-57-44/20.11.2020 г./в графа „Списък на автобусите“/ са посочени 9 бр. МПС, за които е отразено, че са снабдени с дигитални тахографи, индивидуализирани по марка, модел и регистрационен номер. В акта за нарушение и наказателното постановление, както вече бе коментирано по-горе, липсва конкретизация на което и да е МПС на дружеството, за което не е предоставена релевантната информация. Това от своя страна, води до невъзможността да бъде извършена подробна обективна преценка, за кое конкретно МПС на дружеството се приема, че е следвало да бъде предоставена информацията от дигиталния тахограф, извършван ли е превоз с превозното средство и кога изтича крайния период от „приключване“ за съответното превозно средство по смисъла на чл. 91в от ЗАвтП, за който следва да се съхранява нормативно изискуемата информация, респ. до кога изтича вмененият от законодателя едногодишен срок за съхраняване на тази информация, още по-малко пък е възможно да се обоснове извод за извършено нарушение на това задължение, без да се извърши анализ на конкретни доказателства и съответно конкретна преценка за всяко едно МПС, ползвано от превозвача за реализиране на дейността си.

По аналогични съображения е налице и липса на възможност за обективна преценка за съответната карта на водача, тъй като не е отразено нито едно лице, за което контролните органи са приели, че е водач на релевантно за процеса МПС, съответно за което за дружеството превозвач е възникнало задължението да съхранява и предоставя извлечение от картата му.

Най-накрая, следва да се отбележи, че с оглед използваното от законодателя единствено число в релевантната нормативна уредба – чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП и чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП, а именно: дигиталния тахограф и от картата на водача“ и по аргумент от чл. 18 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, то в конкретния случай е налице допуснато от АНО нарушение на материалния закон, състоящо се в определянето на една имуществена санкция за няколко отделни нарушения. В този смисъл, от съдържанието на АУАН и НП се налага изводът, че дружеството не е предоставил изискуемата информация за отделни МПС и техните водачи. С оглед изложеното не съхранението на извлечените данни от дигиталния тахограф на две или повече МПС, респ. водачи, представлява отделно административно нарушение, което по силата на цитираната норма на ЗАНН, подлежи на отделно санкциониране.

В заключение следва да се отбележи, че съгласно чл. 10 § 5, б. "а" /ii/, пр. 2 от Регламент 561/06, превозвачът следва да осигури съхранението на всички записани данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача в продължение най – малко 12 месеца след записването и да осигурява достъп до тези данни пряко или дистанционно от помещение на предприятието за проверка на служителите на РД „АА“. По силата чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП,  превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най – малко една година след тяхното приключване и за предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача.

За неизпълнението на горепосочените задължения в нормата на чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП е предвидено налагането на имуществена санкция на превозвача или лицето по чл. 12б, ал. 1 , извършващо превоз за собствена сметка.

В конкретния случай обаче са налице съществени процесуални нарушения, допуснати от АНО, както и нарушение на материалния закон, подробно обсъдени по-горе, които обуславят отмяната на НП. Като не е съобразил всичко това и е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил незаконосъобразно решение, подлежащо на отмяна.

Предвид горното, касационният съд намира, че обжалваното решение на Районен съд – Кърджали следва да бъде отменено, след което се постанови акт по същество, с който се отмени Наказателно постановление № 43-0000015/05.01.2021 г., издадено от  директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на „Ефе тур“ ООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 104, ал. 7 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за извършено нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП.

С оглед изхода на делото и с оглед надлежно заявеното в касационната жалба искане за присъждане на разноски във въззивното и касационното производство, в полза на „Ефе тур“ ООД следва да бъда присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 106/2021 г. в размер на 420 лв. с ДДС, заплатени в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие № 194/16.03.2021 г. За производството пред административния съд не са представени доказателства за направени разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, която агенция съгласно чл. 2 ал. 1 от УП на ИА „АА“ е юридическо лице на бюджетна издръжка.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260109/16.04.2021 г., постановено по АНД № 166/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено Наказателно постановление № 43-0000015/05.01.2021 г., издадено от  директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0000015/05.01.2021 г., издадено от  директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на „Ефе тур“ ООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 104, ал. 7 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за извършено нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, да заплати на „Ефе тур“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, деловодни разноски в размер на 420 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.