Решение по дело №143/2012 на Районен съд - Котел

Р Е Ш Е Н И Е                                  

№ 108

10

13.12.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, граждански състав на 31.10.2012 г., в публично заседание, в следния състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ

                           ЧЛЕНОВЕ…………………………..

                            ……………………………

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :…………………….

                        ...........................

секретар С.П. .......................................................................................                                                                        

прокурор………………………………….................................................................................

като разгледа докладваното от председателя ИВАН ЧЕНКОВ гражданско дело № 143  по описа на РС Котел за 2012 година:

Производството по делото е образувано по предявен от ищцата Т.Е.Д., чрез адвокат М.Г. установителен иск по отношение на Община Котел, с който моли съда да я признае за собственица на недвижим имот, представляващ дворно място с площ  1 250 кв. м., съставляващо УПИ ХVІ в кв. 48 по плана на село Тича, община Котел, ведно с посторената в имота масивна едноетажна жилищна сграда с дървен гредоред, състояща се от две стаи и салон със застроена площ 70 кв. м. , при граници: улица, УПИ ХVІ-457; УПИ VІ-474; УПИ V-456; УПИ VІ-453 и УПИ ХVІІ-458 и съответно да прогласи за нищожен акт за държавна собственост № 48351 от 01.02.1978 г. на Общински народен съвет.

Ищцата твърди, че е придобила собствеността върху процесния имот чрез дарение от наследниците на М. М. Д., обективирано в нотариален акт № 156, том І, дело № 14882004 г. на Нотариус Николай Бъчваров с р-н на действие РС Котел, а наследодателят на дарителите пък се легитимира като собственик с нотариален акт въз основа на давностно владение № 48, том І, дело № 86/1979 г. на Мариана Стойчева, районен съдия при РС Котел.

През месец ноември ищцата, решавайки да си построи ограда, узнала, че имотът ú представлявал общинска собственост, съгласно АДС № 4835 от 01.02.1978 г. на Общински народен съвет гр. Котел.

Ищцата счита имотът за нейна собственост, поради което предявява пред съда настоящия спор, като претендира сторените от нея разноски в производството.

В отговора на исковата молба, от страна на ответната община Котел, процесуалният представител адвокат С.Р. изразява становище, че искът за прогласяване нищожността на визирания АДС за недопустим и че този акт не може да бъде нищожен; че в представения нотариален акт, съдържащ някакъв договор за дарение, е нищожен по смисъла на чл. 472, вр. чл. 470 от ГПК (отм.), вр. чл.26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД и вр. чл. 6 от Правилника за вписванията, че липсва вещта върху която се прехвърля правото на собственост, че в нотариалният акт не били идентифицирани границите на процесния имот, според тогава действащия устройствен план, което правело индивидуализацията на имота невъзможна. Също така счита, че праводателят на ищцата, към момента на съставянето на нот. акт. № 48, том І, дело № 86/1979 г. към момента не е можел да придобие право на собственост върху имота, с оглед акта за държавна собственост от 1966 г. Твърди, че Община Котел е собственик на процесния имот, на основание §7 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и моли съда да отхвърли иска.

В съдебно заседание от 31.10.2012 г. за ищцата се явява адвокат М.Г. ***, която от името на доверителката си заявява, че поддържа молбата и моли съда да я уважи, а за ответната община Котел, редовно призовани, не се явява представител.

Съдът, като разгледа внимателно събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С приложения по делото нотариален акт № 48, том І, дело № 86 1979 г. на  районният съдия Мариана Стойчева при РС Котел, М. М. Д. е признат за собственик въз основа на давностно владение на процесния недвижим имот, представляващ празно дворно място, съставляващо парцел ХVІ, в кв. 48 по плана на село Тича , с площ 1250 кв. м., при съседи: улица, Юмер Хасанов Кючукюмеров, наследници на Тиню Калиферов и Ахмед Мехмедов Делсизов.

М. М. Д. бивш жител ***, е наследодател по отношение на процесния имот на Ю. К. Е. Й., Х. А. Ф. А. А.Г. и Х. (удостоверение за наследници № 548/05.10.1999 г., приложено по гр. д. № 160/2000 г. на РС Котел, приложено към настоящото дело), които с представения нотариален акт № 156, том І, дело № 148/2004 г. са извършили дарение на наследения имот, на ищцата Т.Е.Д., като имотът вече е обективиран в нотариалния акт като празно дворно място, състоящо се от  1250 кв. м., образуващо УПИ ХVІ в кв. 48, по регулационния план на селото, при граници: УПИ ХІV-457; УПИ ХVІ-474;УПИ V-456; УПИ ХІV-453 и УПИ ХVІІ-458, ведно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда, с дървен гредоред, състояща се от две стаи и салон, със застроена площ 70 кв. м.

По делото е представено и удостоверение за данъчна оценка с изх. № ********* от 23.01.2012 г. на Община Котел, от което е видно, че имотът, предмет на настоящия спор, е деклариран данъчно от ищцата с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. ********** от 10.07.2006 г., описан като УПИ ХVІ в кв. 48 по плана на село Тича, одобрен през 31.12.1966 г. и представляващ земя и сграда, а като собственик е посочена ищцата Т.Е.Д..

В представената скица № 50 от 09.01.2012 г. издадена от техническа служба при Община Котел, на процесния УПИ ХVІ, в позиция за собственост, в пункт 1 е записано, че имотът е държавна собственост, по АДС № 4835 от 01.02.1978 г. и в пункт 2 от скицата, пак там, като втори собственик е посочено името на ищцата, по нотариален акт № 159, том І, дело № 167/2004 г., с отбелязването, че имотът е с уредени сметки по регулация.

         С акт за държавна собственост на недвижими имоти, находящи се в село Тича  № 2458 от 30.06.1966 г. на Окръжен народен съвет гр. Сливен, представен от ответната страна, на основание чл. 6 от Закона за собствеността и чл. 21 от Правилника за държавните имоти, са обявени  и заети за държавни имоти УПИ № ХV, № ХVІ, № ХVІІ, № ХVІІІ, № ХІХ и № ХХ - всичките в квартал 48, в която съвкупност попада и  процесният имот.

         По делото е представен и акт за държавна собственост № 4835 от 01.02.1978 г. на Общински народен съвет гр. Котел, (без подпис и печат), в който е описан парцел № ХVІ в кв. 48 - спорния имот, съгласно който целият имот е държавна собственост.

В подкрепа на изложеното в исковата молба бяха и показанията на разпитаните свидетели от ищцовата страна. Под страх от наказателно преследване, свидетелите удостовериха факта, че имотът се е стопанисвал първоначално от дядото на ищцата - праводателят М. Д., след което от неговите наследници - дарителите на ищцата. Свидетелката Д. В., каза: „Работя от 1953 г. непрекъснато в Кметството. … За къщата на ищцата знам много добре. Била съм години преброителка и знам, че къщата се водеше на баща им (на дарителите). … В имота има жилищна сграда - нейната къща, където тя отсяда. Голямо е повече от декар.”, а свидетелката Н. Т.пък каза: „От 1957 г. съм в село Тича. От 1989 г. до 1983 г. включително бях кмет на селото. Познавам семейството на ищцата. Дядо ú е М. Д.. Има къща там, която знам, че е тяхна. Имотът е повече от декар, … не съм чувала някой да го е оспорвал.”

Свидетелските показания бяха добросъвестни и единодушни, взаимно подкрепящи се и изцяло в  подкрепа на факта на непрекъснатото, добросъвестно, необезпокоявано и неоспорвано владеене на имота от страна на фамилията на ищцата във времето през годините. Никой от тях не каза, да е знаел, че междувременно имотът е станал общинска собственост, или че имотът е попадал в рамките на земите стопанисвани от ТКЗС или друга сродна организация или одържавяван по някакъв начин, поради което  кредитира изнесеното пред съда от свидетелите като годен доказателствен материал по делото.

         Ползвайки имота в продължение на десет години, добросъвестно и като добър стопанин, праводателят на ищцата съвсем основателно е предприел мерки по снабдяването с нотариален акт за собственост по давностно владение, при което му е съставен нотариален акт № 48, том І, дело № 86 от 06.06.1979 г., като при изготвянето му, от нито една инстанция не е било изразено каквото и да било несъгласие, в насока имотът да е държавна общинска собственост. Напротив, издаден на база обстоятелствена проверка първичният нотариален акт е удостоверил правото на собственост върху спорната земя.

След смъртта на праводателя Д., неговите наследници са установили владение върху имота трайно и необезпокоявано, със съзнанието на негови стопани по наследство, оставено им от техния баща, на каквото и основание извършват и последвалата сделка - прехвърляне на имота на една от наследниците - ищцата по делото Т.Д..

По настоящото дело е приложено и гражданско дело № 160/2000 г. на РС Котел, в което е разгледан спор с правно основание чл. 108 от ЗС, образувано по молба от наследниците на праводателя на имота и впоследствие прехвърлители на ищцата приобритател, против ответниците А. и Ю. И., които неоснователно се установили да живеят в имота, обсебвайки го. Делото е приключило с влязло в сила  решение № 42 от 04.05.2001 г. в което съдът е уважил изцяло ищцовата ревандикационна претенция, като ги е признал за безспорни собственици с произтичащите от това техни права и действия, като е осъдил ответниците да предадат владението на имота на ищците.

Съдът приема и кредитира всички представени по делото писмени и гласни доказателства като допустими и относими към спора.

Наличните до тук поне три правни действия, сочат доводи за собствеността на имота като частна такава – извършваните действия от страна на праводателя на страните Д., с признаването му за собственик по нотариален акт № 48, том І, дело № 86/1979 г. на РС Котел, признаването впоследствие на неговите наследници за собственици на имота – гр. д. № 160/2000 г. на РС Котел, прехвърлителната сделка, с която те даряват имота на ищцата, с нотариален акт № 156, том І, дело № 148/2004 г. на нотариус Н. Бъчваров, като при нито едно от тях не е възникнала невъзможност да бъде осъществено поради спорна собственост върху имота.

По никакъв начин страните не са били уведомявани за предприети държавни (общински) мероприятия по отношение на имота, поради което те са го владели необезпокоявано и своили като добри стопани, със съзнанието, че е тяхна собственост и съответно са се разпореждали с него като такива, в това число и извършване на гореспоменатите разпоредителни сделки.

При актуването на земята, общинската институция не е уведомявала хората, които по един или друг начин са били настанени в тях, било то регулационни или извънрегулационни, като в тази връзка не им е била предоставяна възможност още  тогава за изразяване на някакво действие от тяхна страна, било то по узаконяването им или изразяване на евентуално несъгласие и пр.

Взимането на решение за одържавяване на отделни участъци от територии от страна на общинската институция, е следвало да се проведе при условията на съответната гласност и прозрачност, изхождайки не само от общодържавния интерес, но и от нуждите на хората в частност, в случая с владеещите и ползващите имотите към момента, за което те не следва да търпят пасиви като настоящия.

Така или иначе, процесният имот се е владеел и ползвал като частна собственост поне от 1969 г., след като през 1979 г. праводателят се снабдява с нотариален акт за собственост върху имота по давностно владение и владелците му никога не са били уведомяване за провеждане на някаква отчуждителна процедура или пък да са обезщетявани за отчуждаване, напротив ответната Община Котел до момента по никакъв начин не е оспорвала имота и не е изразявала собственически претенции спрямо него. Така или иначе, Общината не е била лишена от възможността да се намеси по съответен ред, изразявайки претенциите си в някакво време от последвалите разпоредителните действия на страните, действали като собственици.

Мотивиран от горното, съдът намира предявените искове за основателни и доказани и като такива следва да ги уважи, а с оглед изхода на делото да присъди направените по делото разноски в размер на 661.30 лева в тежест на ответната страна.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община Котел, че Т.Е.Д., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.Г. ***, със съдебен адрес гр. К., ул. П. П. № **, е собственица на обективирания в нотариален акт № 156, том І, дело № 148/2004 г. на нотариус Николай Бъчваров, недвижим имот, находящ се в село Тича, община Котел,  съставляващ УПИ ХVІ, в кв. 48 по регулационния план на селото, ведно с построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ 70 кв. м., с дървен гредоред, състояща се от две стаи и салон, при граници: улица, УПИ ХVІ-457; УПИ VІ-474; УПИ V-456; УПИ VІ-453 и УПИ ХVІІ-458.

ОБЯВЯВА за НИЩОЖЕН акт за държавна собственост на недвижим имот № 4835 от 01.02.1978 г. на Общински народен съвет гр. Котел.

СЪЖДА Община Котел ДА ЗАПЛАТИ на Т.Е.Д., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.Г. ***, със съдебен адрес гр. К., ул. П. П. № *** сумата 661.30 лева (шестстотин шестдесет и един лева и тридесет стотинки),  представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Община Котел ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Котел сумата 61.30 (шестдесет и един лева и тридесет стотинки), представляващи окончателна държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС Сливен, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                       С Ъ Д И Я: