№ 23062
гр. София, 30.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Частно
гражданско дело № 20221110169357 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК.
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК в полза на ФИРМА срещу ЕТ АЛЛА - А. П. и А. П. Ц..
Заповедта е връчена на длъжниците заедно с покана за доброволно изпълнение от
частен съдебен изпълнител С. П. по изп. дело № 20239210400514 на 07.06.2023 г., като в
законоустановения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците са подали
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, както и искане за спиране на
изпълнението по заповедта по чл. 420, ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-8 ГПК, освен
когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181
ЗЗД или искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени доказателства.
В ал. 2 пък е предвидено, че съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го
спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен
размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В случая молителите не представят, нито твърдят във връзка с искането за спиране на
изпълнението на заповедта, да са учредили обезпечение пред съд - ипотека, чрез вписване на
нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот, или залог на парична
сума, поради което спирането на посоченото по – горе основание не е настъпило,
следователно съдът дължи преценка за наличието на предпоставките на чл. 420, ал. 2 ГПК.
При тези констатации съдът намира, че е налице основание по чл. 420, ал. 2 ГПК за
спиране на принудителното изпълнение.
Към искането са приложени писмени доказателства – разписки, от които се
установява, че длъжниците са плащали на заявителя сумата в размер на 460 евро
1
ежемесечно от 10.12.2019 г. до 07.12.2022 г., като заявлението за издаване заповед за
изпълнение е депозирано на 21.12.2022 г. и е обосновано с непостъпили плащания по
договора за заем. Видно от представения към заявлението погасителен план месечната
погасителна вноска по договора за заем е в размер на 458,35 евро.
Следователно, налице са данни, че заявените вземания са били погасени чрез
плащане преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът
приема, че длъжниците са представили писмени доказателства в подкрепа на тезата си, че
вземането не се дължи, които са достатъчни за да бъде мотивиран изводът за спиране на
принудителното изпълнение. Всички факти, относими към основанието на предявеното от
заявителя вземане по договора, ще бъдат разгледани по същество в двустранното и спорно
исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, където всяка от страните ще следва при
условията на пълно и главно доказване да докаже фактите, на които основава твърденията
си. Въз основа на събраните доказателства съдът ще формира своя краен акт по същество
относно съществуването на вземането. В производството по чл. 420, ал. 2 ГПК не се
провежда доказване и съдът не формира извод по съществото на спора, а прави преценка
единствено на база представените от длъжника документи налице ли са основания за
спиране на принудителното изпълнение до решаването на спора по същество. В настоящото
производство тези основания са налице, поради което принудителното изпълнение на
Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 69357/2022 г. на СРС, 118 състав, следва да бъде спряно.
На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да се дадат указания на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като
довнесе дължимата държавна такса.
По изложените мотиви и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 414 от ГПК и чл.
420, ал. 2 от ГПК съдът
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 420, ал. 2 ГПК незабавното изпълнение на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на
21.01.2023 г. по ч.гр.д. № 69357/2022 г. на СРС, 118 състав, и издадения по същото дело
изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изп. дело № 20239210400514 по описа
на ЧСИ С. П..
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
УКАЗВА на заявителя в едномесечен срок от съобщението да представи по делото
доказателства, че е предявил иска, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист ще бъдат обезсилени.
2
Определението в частта, в която е постановено спиране на изпълнението, подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване
на препис от страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3