Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. С., 31.01.2020г.

                                              

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка И. като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 1772 по описа за 2019г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ, образувано по молба вх. № 109378/04.09.2019г. на „К.т.б.” АД (в несъстоятелност).

В молбата молителят е изложил твърдения, че на 30.08.2006г. между страните е бил  сключен Договор за банков кредит, при условия на усвояване, ползване и погасяване, определени в договора. Средствата са били предназначени и отпуснати за заплащане на част от покупната цена при закупуване от „ТМ Имоти“ ООД на недвижим имот.  Задълженията по договора са били обезпечени с първа по реда законна ипотека върху недвижимия имот, закупен със средствата от кредита и първи по ред особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя към банката. През 2013г., с оглед постъпило просрочие по кредита,  на основание чл. 35.1, б.“ж“ от договора, банката е обявила цялото кредитно задължение за предсрочно изискуемо. На 16.05.2013г. с цел събиране на непогасените задължения на кредитополучателя е било подадено заявление с правно основание чл. 417, т. 2 от ГПК. Въз основа на заявлението е било образувано ч.гр.д. № 20987/2013г. на СРС, 31 състав, като на 27.05.2013г. съдът е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 8509/2013г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ. Задълженията по изпълнителния лист не са били погасени от кредитополучателя и към 15.08.2019г. възлизат на 29 988. 84 лева, от които 23 822. 47 лева главница, 586. 10 лева разноски и 5 598. 27 лева законна лихва за периода от 22.04.2017г. до 15.08.2019г.

Като излага подробни съображения от правна страна по приложението на разпоредбите на ТЗ относно несъстоятелността, молителят счита, че са налице законовите предпоставки за образуване на производство по несъстоятелност срещу длъжника поради неплатежоспособност, доколкото са налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, както и е налице хипотезата на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. В условията на евентуалност се поддържа,  че е налице свръхзадълженост на длъжника (съгласно легалната дефиниция на чл. 742 от ТЗ) -  имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие задълженията към молителя и останалите кредитори.

При изложеното, и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 607а от ТЗ молителят иска да бъде обявена неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на длъжника, с посочване на началната дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде назначен временен синдик, да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, както и да се определи датата на първото събрание на кредиторите.    

 

Ответникът „Р.-2005“ ЕООД не оспорва подадената молба.

 

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   данните на вещото лице по допуснатата съдебна финансово-икономическа експертиза (основно и допълнително заключение)  и  като съобрази вписванията и обявяванията в търговския регистър по партидата на ответното дружество, намира за установено от фактическа страна следното:

„Р.-2005“ ЕООД е търговско дружество, със седалище в района на Софийски градски съд, регистрирано по ф.д. № 1607/2005г. на този съд и пререгистрирано  в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2008г.  Дружеството е с основна дейност по НКИД производство на готови бетонови смеси.  

Към датата на приключване на устните състезания по делото  дружеството има изискуеми парични задължения по търговски сделки, както и  непогасени публични задължения, свързани с търговската му дейност.

Задълженията по търговски сделки са включително към молителя по Договор за кредит от 30.08.2006г. – главница, със законната лихва, възнаградителна лихва и неустойка за забава, комисионни и такси. За вземанията е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 27.05.2013г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 31 състав, по ч.гр.д. № 20987/2013г., влязла в сила на 18.09.2013г.

Въз основа на издадения на 27.05.2013г. изпълнителен лист, при допуснатото незабавно изпълнение, е било образувано изпълнително дело № 20138410408905 на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ.

Покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело е била връчена на 03.09.2013г.

Постъпилите по делото суми са 15 840 лева и 142 660 лева във връзка с проведена публична продан от 10.01.2017г. до 10.02.2017г. на недвижим имот, собственост на длъжника. Сумите  са били разпределени с протокол за предявяване на разпределение от 21.04.2017г. За обстоятелствата е представено удостоверение изх. № 189275/19.11.2019г. на частния съдебен изпълнител.

В изпълнителното производство са останали непогасени суми. Не се оспорва твърдението на молителя, че задълженията на длъжника понастоящем възлизат поне на 29 988. 84 лева, от които 23 822. 47 лева главница, 586. 10 лева разноски и 5 598. 27 лева законна лихва.

Публичните задължения на ответното дружество (за данъци и осигурителни вноски) са поне 197 928. 77 лева, от които 90 826. 48 лева главница и 107 102. 29 лева лихва. В този смисъл са изготвените и представени по делото справки от Национална агенция по приходите за актуални задължения към 25.09.2019г. Най-старото задължение е с дата на доброволно плащане 14.02.2007г. По делото не е оспорвано, че задълженията са във връзка с търговската дейност на ответника.   

Върху имуществото на длъжника са били наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК, конкретно посочени в изготвена от НАП справка с вх. № 121086/07.10.2019г. – с постановления за налагане на обезпечителни мерки от 31.01.2011г., 29.03.2011г., 19.09.2013г. и 14.10.2013г. Няма започнато принудително изпълнение срещу дружеството.

По делото няма данни за частни държавни вземания към длъжника.

Не се установява ответното дружество да има задължения  към персонала, които да са към най-малко 1/3 от работниците и служителите и  да не са изплатени повече от 2 месеца.

За времето,  когато е било пререгистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията, дружеството-ответник  е заявявало за обявяване годишни финансови отчети. Обявени са били тези до 2015г., включително, а тези за 2016г., 2017г. и 2018г. са заявени за обявяване със заявление образец Г2 съответно на 26.05.2017г., 31.05.2018г. и 16.04.2019г.   

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, работила въз основа на годишните финансови отчети  и допълнително представени от ответника оборотни ведомости, от 2008г.  коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на ответното дружество да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.00, е бил значително под единица. Към 31.12.2008г. той е бил 0.3906, към 31.12.2009г. – 0.3341, към 31.12.2010г. – 0.5735, към 31.12.2011г. – 0.6741, към 31.12.2012г. – 0.6853, към 31.12.2013г. – 0. 0146, към 31.12.2014г. – 0.0147, към 31.12.2015г. – 0.0150, към 31.12.2016г. – 0.0153, към 31.12.2017г. – 0.0149 и към 31.12.2018г. – 0.0120.  Наличните краткотрайни активи не са били достатъчни за покриване на краткосрочните задължения на дружеството. Под норма са били и коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност. При общо норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността да посреща дълготрайните си задължения,  коефициентът на финансова автономност на дружеството от 2017г.  е бил отрицателна величина. Това е било и за  реципрочния коефициент за финансова задлъжнялост. За всяка от годините от 2011г. дружеството е имало отрицателен финансов резултат, а към 31.12.2018г. е било и трайно декапитализирано (с отрицателен нетен оборотен капитал), предполагащ недоверие от страна на кредиторите. Не се установява финансово-икономическото състояние на дружеството да е по-различно и по към датата на приключване на устните състезания по делото.

 Коефициентът на обща ликвидност на дружеството е бил в норма  към 31.12.2007г. - 1.6218, както и предходната година, когато е бил 1.2979 (към 31.12. 2006г.).

Съгласно постъпилата справка от  Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието, липсват данни за притежавани от ответното дружество понастоящем недвижими имоти. В този смисъл са данните по писмо вх. № 146725 от 27.11.2019г.

 Няма данни и за регистрирани пътни превозни средства,  съгласно писмо вх. № 116079 от 25.09.2019г. на МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“. 

Съгласно обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание на 10.12.2019г., ответното дружество няма налични парични средства. От 2018г. парични средства не са били отчитани.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  ответникът - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични задължения по търговски сделки, включително към молителя, както  и публичноправни задължения към държавата.

Тези задължения не са  изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ).

Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. Дружеството е трайно декапитализирано, на загуба, при коефициенти на финансова автономност и задлъжнялост също под норма. 

Приложима е и презумпцията по чл. 608, ал. 4 от ТЗ относно неплатежоспособността. Вземанията на молителя, за които има влязла в сила заповед за изпълнение,  са останали неудовлетворени в рамките на шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение по образувано изпълнително производство.

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2008г.

Съгласно възприетото от фактическа страна, не по-късно от 31.12.2008г. ответникът - длъжник  не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи –  коефициентът на обща ликвидност на дружеството към тази дата е бил  под характерната стойност 1, без да се установява съществена промяна във финансово-икономическото състояние на дружеството след това.

Без значение е дали след 31.12.2013г. от длъжника  са извършвани плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Не се установява затрудненията на длъжника  да са временни, нито той да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Установява се активна легитимация на молителя да иска откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника – той има към молителя задължения, произтичащи от  търговска сделка – договор за банков кредит,   сключен от ответника в качеството му на  търговец,  във връзка с упражняваното от него занятие (чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ). Вземанията са били установени с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение  по чл. 417 от ГПК.

Не би могло да се определи дата на неплатежоспособност на ответника преди 31.12.2008г. По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.), коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре  (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Към 31.12.2007г. и към 31.12.2006г. коефициентите на обща ликвидност на ответното дружество, изведени въз основа на обявени в търговския регистър годишни финансови отчети,  са значително  над релевантния  показател 1.000. По делото не е оспорвано, че отчетите на ответника  представят вярно и честно имущественото и финансово състояние на дружеството, съответно на изискванията на чл. 24, ал. 1 от ЗСч, съответно ЗСч (отм.).

Съдът  не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ (свръхзадълженост на длъжника), тъй като те  са въведени като основание за откриване на производство по несъстоятелност от молителя при условията на евентуалност.  Съгласно възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ. 

При изложеното, и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, съдът следва да обяви неплатежоспособността на молителя, да определи началната й дата – 31.12.2008г., да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, да назначи временен синдик, както и да свика първо събрание на кредиторите за изслушване доклада на временния синдик, избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му, съответно  избор на комитет на кредиторите.

След указания по чл. 629б от ТЗ от молителя са привнесени разноски за производството по несъстоятелност.

 За временен синдик съдът определя Х.К., утвърдена със заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик № ЛС-04-72 от 21.02.2006г. (ДВ, бр. 16/2006г.).

Молителят  е поискал присъждане на направените по делото разноски – за платена държавна такса от 250 лева и за възнаграждение за вещо лице – 600 лева. С оглед изхода на делото, на основание  чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК, тези разноски са дължими изцяло.

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Р.“ ООД, с ЕИК *******  и със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 31.12.2008г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Р.“ ООД, с ЕИК *******  и със седалище и адрес на управление ***.

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на възбрана и запор върху имуществото на „Р.“ ООД, с ЕИК *******  и със седалище и адрес на управление ***.

         НАЗНАЧАВА за временен синдик  на „Р.“ ООД, с ЕИК *******  и със седалище и адрес на управление ***, Х.К., с адрес гр. С.,***/*******ел. поща ***********biz, с месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева, считано от встъпването  в длъжност, при 7-дневен срок за встъпване от вписване на настоящото решение в търговския регистър при Агенция по вписванията.

В същия срок синдикът  да представи нотариално заверена декларация по чл. 656, ал. 2, вр. чл. 655 от ТЗ и писмено съгласие съгласно чл. 666 от ТЗ.

         СВИКВА първо събрание на кредиторите на „Р.“ ООД, на 26.03.2020г. от 11.30 часа в Съдебна палата, гр. С.,***, Софийски градски съд, залата определена за заседание на СГС, ТО, VІ-23 състав, при дневен ред: 1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му; 3. Избор на комитет на кредиторите.

ОСЪЖДА „Р.“ ООД, с ЕИК *******  и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „К.т.б.” АД (в несъстоятелност), с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 850 лева (осемстотин и петдесет лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: