Мотиви към присъда по НОХД № 773 по описа за 2021г. на Районен съд - Варна, I-ви наказателен състав
Подсъдимият С.С.П.
е предаден на съд по
обвинение по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,
т.4, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.18, ал.1 от НК, за това,
че на 26.03.2020г. в гр. Варна, при
условията на опасен рецидив и чрез използване на техническо средство-клещи
тип „керпеден“, направил опит да
отнеме чужди движими вещи: едножилен кабел с броня в ПВЦ обвивка, бял, с дължина 22,4 м, многожичен кабел с двойна изолация, тип 4x1 кв.мм с дължина 2,8 м.,двужилни, многожични кабели с двойна
изолация, бели: тип 2х2,5кв.мм с дължина 7,8 м; тип 3x2,5 кв.мм. с дължина 10
м; тип 2х1кв.мм с дължина 2м и тип 2x1,5 кв.мм. с дължина
5,2м., телефонен кабел с броня - сив, тип 8x0,75
кв.мм. с дължина 9,6 м., трижилни, многожични кабели: тип 3x1,5 кв.мм. с дължина 22,4 м, бял на цвят и тип 8x1,0 кв.мм с дължина 19, 2м., многожичен бял двужилен кабел
тип 2х0,8 кв.мм с дължина
43,4 м, многожичен, червен, двужилен кабел тип 2х0,75кв.мм с дължина 8,4 м., многожичен, червен, двужилен кабел с изолация тип 2x0,75 кв.мм
-H05VU с дължина 3,8 метра, многожичен с двойна изолация, бял, тип 4x0,75 кв.мм с дължина
35м и телефонен кабел, черен с дължина 6м., на обща стойност 246, 00 лева, собственост на „Пи Ем Българи“ ЕООД, от владението на К.Т.Д., без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено
поради независещи от дееца причини.
Ощетеното юридическо лице не предявява
граждански иск против подсъдимия за причинени имуществени вреди.
При проведеното разпоредително заседание
не са направени възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК,
които да са уважени от съда. Определението по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е
обжалвано или протестирано и е влязло в сила, с
последиците по чл.248, ал.3 от НПК.
В съдебното заседание прокурорът
поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи на
подсъдимия наказание ”лишаване от свобода” между минималния и средния размер,
предвиден в закона, което да бъде изтърпяно ефективно.
В хода на
съдебните прения защитникът- адв.Р. изразява
становище за недоказаност на обвинението. Счита за недостоверни част от
събраните по делото доказателства. Твърди, че подсъдимият се е намирал в процесния обект, тъй като се е скрил от агресивни към него
лица, като отрича П. да има връзка с намерените там нарязани кабели и клещи. Моли
подсъдимият да бъде признат за невиновен.
Разпитан на досъдебното производство и
пред съда, подсъдимият не се признава за виновен в извършване на посоченото в
обвинителния акт деяние и дава обяснения в своя защита. В последната си дума моли
да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Вечерта на
25.03.2020г. срещу 26.03.2020г. подсъдимият решил да извърши кражба на кабели
от заведение „Егоист“, намиращо се на крайбрежната алея- „Алея Първа“ в
гр.Варна, в близост до Първа буна. За целта той се снабдил с метални клещи тип
„керпеден“, чувал и латексови
ръкавици и се насочил към набелязания обект.
Стопанисваното от „Пи Ем Българи“ ЕООД
заведение било в процес на ремонт и било оградено с транспаранти, като се
състояло от открито пространство-дървен подиум на две нива, представляващ
сцена, открито помещение под сцената, което нямало врата, а срещу него в другия
край на подиума имало други две стаи, които се заключвали. Тъй като от
заведението наскоро била извършена кражба, управителят на дружеството ангажирал
св.В.А.Х. да охранява обекта през нощта. Задълженията му били да стои основно в
двете обособени стаи, но и периодично да обикаля откритата част. Това
обстоятелство обаче не било известно на подсъдимия, който влязъл на територията
на заведението и се насочил към помещението без врата под сцената, което било
ползвано като склад и по стените и тавана му минавали гофрирани пластмасови
тръби с поставени в тях кабели за осветление и озвучаване на сцената и за други
нужди. Там с помощта на клещите подсъдимият започнал да реже парчета от
монтираните в помещението кабели и да ги поставя в носения с тази цел чувал. Общо
той отрязал и поставил в чувала едножилен кабел с броня в ПВЦ
обвивка, бял, с дължина 22,4 м, многожичен кабел с
двойна изолация, тип
4x1 кв.мм с дължина 2,8
м.,двужилни, многожични кабели с двойна изолация, бели: тип 2х2,5кв.мм с
дължина
7,8 м; тип 3x2,5
кв.мм. с дължина
10 м; тип 2х1кв.мм с дължина 2м и тип 2x1,5 кв.мм. с дължина 5,2м., телефонен кабел с броня - сив, тип 8x0,75 кв.мм. с дължина 9,6 м., трижилни, многожични
кабели: тип
3x1,5 кв.мм. с дължина 22,4
м, бял на цвят и тип
8x1,0 кв.мм с дължина 19,
2м., многожичен
бял двужилен кабел тип 2х0,8 кв.мм с дължина 43,4
м, многожичен,
червен, двужилен кабел тип 2х0,75кв.мм с дължина 8,4 м.,
многожичен, червен, двужилен кабел с
изолация тип
2x0,75 кв.мм -H05VU
с дължина
3,8 метра, многожичен с двойна изолация, бял, тип 4x0,75 кв.мм с дължина 35м и телефонен кабел, черен с дължина 6м.
Около
04,00ч. на 26.03.2020г. с действията си подсъдимият вдигнал шум, който бил
възприет от св.Х.. Свидетелят излязъл от стаята и се насочил към складовото
помещение, откъдето се чувал шумът, като си светел с фенер. В близост до входа
на помещението той забелязал оставения чувал с нарязани кабели, а след
влизането си в склада видял и подсъдимия, който в този момент държал клещите и
режел един от монтираните кабели. Х.
извикал на подсъдимия да легне по очи и той се подчинил. След това свидетелят
съобщил за случая на св.Д.Г., който имал участие в дейността на заведението. Г.
от своя страна се обадил на св.К.Д.-представляващ „Пи Ем Българи“ ЕООД и
двамата пристигнали в обекта, като подали и съответен сигнал до Второ РУ при ОД
на МВР-Варна. Отзовалите се във връзка със сигнала полицейски служители
задържали подсъдимия и го отвели в Районното управление за изясняване на
случая.
Изложената фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на събраните доказателства- от показанията на
свидетелите В.А.Х. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281,
ал.1, т.1 и чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 от
НПК), К.Т.Д. и К.Н.К., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства по делото.
С най-голямо значение за изясняването на
фактическата обстановка са показанията на св.В.Х., който непосредствено е
възприел присъствието на подсъдимия в заведението и извършваните от него
действия. Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани, тъй като са
последователни, безпротиворечиви и логични. Същият по
никакъв начин не е заинтересуван или предубеден, не се е намирал в някакви
особени отношения с подсъдимия, когото изобщо не е познавал и не извлича ползи
от твърденията си. Изявленията на подсъдимия в защитната му реч, че се познава
със свидетеля от затвора, са голословни, а и сами по себе си не са от естество
да обусловят извод за недостоверност на дадените показания. При това положение
съдът не намира основания за съмнение в достоверността на твърденията на
свидетеля и приема същите за изцяло достоверни и правдиви. Показанията на св.Х.
се потвърждават и от тези на останалите двама свидетели, които също са
възприели присъствието на П. в обекта, както и следите от престъпната му
дейност (чувал, пълен с кабели, парчета от нарязани такива по пода, клещи и
т.н.). Съдът не констатира наличие на причини показанията и на тези двама
свидетели да не бъдат кредитирани изцяло. Следва да се отбележи, че
свидетелските показания кореспондират напълно на данните от приложения протокол
за оглед на местопроизшествие. Отразените в протокола обективни находки в процесния обект потвърждават извода за достоверността на
твърденията на свидетелите и позволяват изложената фактическа обстановка да
бъде счетена за установена по несъмнен начин.
Общата стойност на приготвените за
отнемане вещи, възлизаща на 246,00 лв., се установява от заключението на
назначената на досъдебното производство комплексна електротехническа и оценителна
експертиза, прието от съда и неоспорено от страните.
В обясненията си подсъдимият не отрича,
че се е намирал в процесното
заведение на посочената в обвинителния акт дата, но твърди, че не е извършвал
кражба, а се е скрил там от агресивни към него лица. По делото обаче липсват
каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на П.. Напротив,
същите се опровергават по категоричен начин от показанията на св.Х. (който го е
заловил в момента на рязане на кабели), а и от цялостната обстановка, при която
е установено деянието-крайно малко вероятно е неустановено лице да нареже и
приготви за изнасяне чувал с кабели, след което да изостави вещите и да напусне
мястото на произшествието, а незабавно след това там да се укрие подсъдимия. Следва
да се отбележи, че изложеното не представлява предположение, а извод, основан
на това, което обикновено става. В практиката си ВКС изрично посочва, че
правилата на справедливия процес при обсъждане на отделните версии за случилото
се в обективната действителност не само не изключват, но предполагат
съобразяване с нормалната житейска логика и натрупания социален опит (Решение
№678/05г. на ВКС, ІІІ н.о.). Предвид изложеното и при липсата на доказателства,
кореспондиращи на твърденията на подсъдимия, съдът приема, че обясненията му са
недостоверни и представляват защитна версия, която по никакъв начин не
разколебава обвинението.
От приложения бюлетин за съдимост на
подсъдимия се установява, че същият е осъждан многократно за различни
престъпления, повечето от които- против собствеността.
Предвид така установената фактическа
обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил състава на
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195,
ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр.
с чл.18, ал.1 от НК, тъй като е направил опит да отнеме чужди движими вещи от
владението на К.Т.Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини. За отделянето на
вещите с оглед установяване на своя фактическа власт върху тях подсъдимият е използвал техническо средство-клещи, при което е налице квалифициращият признак по т.4 на чл.195, ал.1 от НК.
От приложения бюлетин за съдимост на
подсъдимия се установява, че престъплението е извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, тъй като е осъществено след
като подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода за повече от една година (по НОХД №5803/2012г. на СГС, с което е осъден
на четири години и шест месеца лишаване от свобода, като наказанието е
изтърпяно на 10.01.2017г.), изпълнението на което не е било отложено по чл.66
от НК, а същевременно при извършването на деянието не са били изтекли сроковете
по чл.30, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал неговия общественоопасен
характер и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. Той е съзнавал, че прави опит да отнеме вещи, чужда собственост,
че не е налице съгласие за доброволното предаване на владението им от страна на
владелеца, както и че употребява техническо средство-клещи за постигане на
целения резултат - отнемане на вещите и установяване на своя фактическа власт
върху тях.
При определянето на наказанието на подсъдимия съдът отчете като
отегчаващи обстоятелства на първо място големия брой осъждания за различни престъпления,
включително и против собствеността, извън обуславящото правната квалификация на
деянието. Три от осъжданията са за тежки умишлени престъпления, отличаващи се с
изключително висока обществена опасност- по чл.199, ал.1, т.4 от НК. Предходната
съдимост на подсъдимия обуславя извода за повишената му обществена опасност и
упоритата му склонност към незачитане на нормите, защитаващи правото на
собственост. Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете единствено стойността
на процесните вещи, по-ниска от установената за страната
МРЗ. Принципно равностойността на предмета на престъплението при престъпленията
против собствеността има важно значение за степента на обществената опасност на
деянието, а оттам и за определяне на наказанието. Независимо от неособено високата стойност на процесните вещи обаче, предвид значителната степен на
обществена опасност на извършителя не може да се приеме, че са налице основания
наказанието да бъде определено при условията на чл.55, ал.1 от НК, тъй като, от
една страна не е констатирано наличието на многобройни или изключителни
смекчаващи обстоятелства, а от друга страна-по никакъв начин не може да се
счете, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко. Не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство факта, че деянието
е останало във фазата на опита, тъй като то е останало недовършено по причини,
стоящи извън поведението на подсъдимия. Следва да се отбележи и че с нарязването
на кабелите и приготвянето им за отнемане на ощетеното юридическо лице са
причинени щети, които са несъставомерни, но
представляват обективна последица от деянието, която следва да бъде отчетена
при определянето на наказанието.
Предвид
всичко изложено съдът прецени, че няма основания наказанието да бъде определено
под установения в закона минимум, по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК, но предвид
невисоката стойност на процесните вещи същото следва
да бъде наложено в минималния допустим размер от три години.
На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът определи общо наказание на
подсъдимия по настоящата присъда с Присъда №16/28.04.2021г., постановена по
НОХД№1311/21г. по описа на ВРС, тъй като
двете деяния не са разделени от влязла в сила присъда, като наложи най-тежкото
от определените наказания, а именно лишаване от свобода за срок от три години.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът определи строг режим на изтърпяване на определеното общо наказание, тъй като от изтърпяване на предходното наказание
лишаване от свобода (по НОХД№5803/12г. на СГС, изтърпяно на 10.01.2017г.) са
изтекли по-малко от пет години.
Към
определеното общо наказание, на основание чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини
наказанието „глоба“ в размер на 900,00 лева, наложено на подсъдимия с определение за одобряване на споразумение, постановено по
НОХД№463/2021г. по описа на ВРС, като на основание чл.25, ал.2 от НК приспадна изтърпяната част от
наказанията по кумулираните присъди.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът
отне в полза на държавата иззетите като веществени доказателства по делото 1бр.
клещи с червени дръжки и 3 бр. латексови ръкавици,
сини на цвят, тъй като вещите са послужили за извършването на деянието.
На осн. чл.
301 ал. 1 т. 11 от НПК съдът
върна на „Пи
Ем Българи“ ЕООД
иззетият като веществено доказателство по делото 1бр. бял на цвят чувал от сезал, пълен с ел.кабели, нарязани.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по делото
разноски в общ размер на 253,31 лева, от които 223,31 лева следва да бъдат
заплатени по сметка на ОД на МВР – Варна и 30,00 лева по сметка на ВРС.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: