Р Е Ш Е Н И Е № 260075
гр.Пловдив,
14.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Милена
Левашка, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 197 по описа за 2019 година, намери за установено
следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Д.Н.Д. ***, съдебен адрес:**** –
адв. Д.А.В. твърди, че на 19.11.2018 г. в град Перущица И. П. П., при
управление на МПС с марка „Мерцедес“, модел А160, с ДР № ****, е нарушил ЗдвП и
по негова вина е причинил ПТП. Твърди също, че ищцата е пътувала заедно с
виновния водач, и въпреки че е била с предпазен колан, й е причинена телесна
повреда, изразяваща се в емболия и тромбоза на артерии на долните крайници и
хематом по предната част на дясна подбедрица. Твърди също, че й е извършено
оперативно лечение за отстраняване на посочения хематом. Претърпяната телесна
повреда променила начина й на живот, същата била в щадящ режим на движение,
налагало се семейството й да я подпомага за елементарни ежедневни дейности,
изпитвала силни болки в десния си крак. Силни притеснения й създавали и
получените белези по лицето, порезни рани и синини. Твърди, че към момента не е
напълно възстановена, не е в добра кондиция на тялото си, при движение се
подпира на бастун, не може дълго време да стои изправена.
Твърди също, че водачът на
автомобила е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответното дружество, което е основание за
ангажиране на отговорността на застрахователя. Твърди, че отправената претенция
от пострадалата към застрахователя е оставена без уважение на формално
основание. Претендира ответника да бъде осъден да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените телесни
увреждания в резултат на описаното ПТП, в размер на 55 000 лв., ведно с
лихва за забава от датата на събитието 19.11.2018 г. до окончателното плащане,
както и обезщетение за имуществени вреди в размер на заплатената потребителска
такса за лечение в размер на 11.60 лв., ведно със законната лихва от деня на
деликта да окончателното плащане.
Претендира заплащане на направените
по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение за пълномощника й предвид
нормата на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
Ответното дружество ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, седалище и адрес на управление: град София, 1172, бул. Г.М.
Димитров № 1, оспорва наличието на противоправно поведение на
застрахования водач; счита за прекомерно завишени претендираните от ищцата
неимуществени вреди; оспорва степента на твърдените в исковата молба
травматични увреждания, както и причинно-следствената им връзка с настъпилото
произшествие; прави възражение за съпричиняване
на настъпилия вредоносен резултат с поведението на пострадалата, поради
липса на поставен от ищцата предпазен колан в момента на удара, както и поради
отказ от предложена хоспитализация и допълнително лечение. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. Ангажира писмени и гласни
доказателства.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че на
19.11.2018 г. в град ****, И. П. П. ЕГН **********, при управление на лек
автомобил марка „Мерцедес А160“, с рег. № ****, е причинил пътно-транспортно
произшествие като е ударил автомобила в крайпътно дърво на улица **** срещу
административен адрес № **. В исковата молба са изложени твърдения, че ПТП е
настъпило по вина на посочения водач, а ответното дружество оспорва това
твърдение като счита, че не е налице нарушение на правилата за движение по
пътищата.
По делото е
приложен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 26 от 13.12.2018 г.,
издаден от РУ Полиция – град Стамболийски, съгласно който водачът на процесния
автомобил И. П. П., «излизайки от полски път на път с асфалтово покритие, не се
съобразява с наличието на земна маса /кал/ по гумите на автомобила, като при
движение губи контрол над същия и се удря челно в крайпътно дърво.»
Настъпването на
ПТП е описано подробно и от свид. И. П. П. в проведено открито съдебно
заседание на 28.10.2020 г.
В тази връзка
по делото е изслушана и приета без възражения от страните комплексна
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, която като компетентна и
непротиворечаща на събраните по делото доказателства, съдът кредитира изцяло.
На основание представения протокол и изслушаните свидетелски показания, както и
предвид техническите данни на автомобила, съдът намира, че се налагат следните
изводи относно настъпване на пътнотранспортното произшествие:
И. П. П. е управлявал
лек автомобил „Мерцедес А160“ от пресечка на бул. *** с посока от юг на север.
В автомобила пътник до него била ищцата Д.Н.Д.. При достигане на кръстовището,
образувано с бул. ****, водачът предприел маневра завой надясно и навлезнал в
платното за движение на същата улица с направление от запад на изток, където
пътната настилка била мокра и покрита с кал. В този момент скоростта на
автомобила била около 14 км/ч. Водачът не задал траектория за движение на
автомобила, с която да го задържи в границите на платното за движение, при
което последвал удар, преминаване на предно дясно колело на автомобила през бордюр
на южния тротоар и удар на предната част на автомобила в дърво. При този удар,
тялото на Д.Д. се отправило напред и наляво, при което долният ляв крайник
контактувал с част от интериора на автомобила с таблото и/или средната конзола
от салона на автомобила, а главата й достигнала предното обзорно стъкло.
Основната причина за
настъпване на това ПТП е поведението на водача на автомобила, който не се е
съобразил с пътните и атмосферни условия – не е преценил промяната във вида на
настилките на двата пътя, не е съобразил наличието на кал и мокър участък,
вследствие на дъжд, както и не е успял да установи траектория на движение на
автомобила в рамките на платното за движение. Посочените изводи по несъмнен
начин установяват както противоправното поведение на водача на автомобила, така
и неговата вина.
Предвид така посочените
доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява изложения механизъм
на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, причините за него,
както и участниците в него.
Съгласно неоспореното от страните заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в резултат на настъпилото произшествие на ищцата са били причинени: контузия на лицето и главата, порезни рани в областта на челото и носа, контузия на лявата колянна става и лявата подбедрица.
От представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, че при извършения на ищцата преглед на 19.11.2018 г. от специалист по ортопедия и травматология, е установена контузия на главата, предписани са й „покой и аналгетици“, както и е поставена тутурна шина на лявата колянна става.
Извършения преглед от неврохирург на същата дата констатира: „локална болка в лицето - челото и носа. Ясно съзнание. Адекватна.“ Предписани са й отново покой и аналгетици.
Прегледите от останалите лекари-специалисти на посочената дата са приключили със заключения за липса на травми.
Представени са и писмени доказателства за извършени на ищцата прегледи на 06.12.2018 г. по повод нейно оплакване за болка и отток, но в дясната подбедрица, за която същата е посочила претърпяната от нея травма преди около месец. При прегледа е констатирано наличието на „меко тестоват, умерено болезнен оток по предната повърхност на дясната подбедрица. Извършеното рентгеново изследване обаче дава заключение, че не са налице травматични промени на костите на дясната подбедрена става.
На 12.12.2018 г., съгласно приета по делото епикриза, издадена от МБАЛ „Св. Каридад“ – Пловдив, ищцата е приета в посоченото болнично заведение поради травма в десен долен крайник, оплаквания от болки, изтръпване и масивен оток по предната подбедрица, ограничен обем на движение на този крайник. На 13.12.2018 г. образувания на дясната подбедрица хематом, е бил оперативно отстранен.
Съдът намира, че по делото не се установява по несъмнен начин, че травмите и хематома в дясната подбедрица са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и поведението на виновния за него водач. Този извъд се налага, на първо място от коментираните по-горе медицински документи, съставени при извършените първоначални прегледи в деня на произшествието. В тях никъде не се констатира наличие на каквито и да е оплаквания в този крайник, липсват и външни белези или данни за някакви наранявания. Такива данни се появяват за първи път едва 17 дни по-късно и съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза същите е невъзможно да бъдат причинени при процесното ПТП. Експертите са посочили ясно и какви са ударите, които тялото на ищцата, е претърпяло при произшествието. Те са в левия й крайник – в арматура или скоростен лост, но не и в дясната част, предвид механизма на настъпване на ПТП. Всички посочени факти, тълкувани в тяхната цялост и взаимовръзка, налагат извод, че твърдяната от ищцата травми в дясната подбедрица нямат причинно-следствена връзка в настъпилия инцидент.
Свидетелят П., причинил ПТП, заявява, че Д. е могла да се движи непосредствено след ПТП. Данните за затруднено придвижване на ищцата, за които сочи свидетеля, се отнасят за периода след оперативното премахване на описания по-горе хематом, за който обаче съдът приема, че няма данни за причинно-следствена връзка с произшествието.
Свидетелят сочи за наличие на белези по лицето на ищцата, вследствие на набити стъкла, които в болницата не почистили добре. При извършения от експерта личен преглед се установява наличието на белег в лявата носно устна гънка с размер около 1 см.; на върха на носа – с дължина от 0.7 мм, както и по лявата й вежда – също с дължина от 0.7 мм.
По делото не се ангажираха каквито и да е доказателства от ищцата за интензитета и продължителността на претърпените от нея болки и страдания, за периода на възстановяване, за преживени от нея неблагоприятни промени в начина й на живот, за създадени по-големи неудобства в нейния и живота на нейните близки. Според неоспорената от страните експертиза, непосредствено след ПТП пострадалата Д. е изпитвала умерени до незначителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния процес са стихвали до пълното им изчезване след неговото приключване. Към момента на завеждане на исковата молба, пострадалата е напълно излекувана.
В заключение, на основание посочените писмени и гласни доказателства, съдът приема, че ищцата е претърпяла в резултат на процесното ПТП травма-удар в главата, порезни рани в областта на челото и носа, контузия на лявата колянна става и лявата подбедрица. Същите са били съпроводени с умерени до незначителни болки и страдания, с нормална продължителност на възстановяване от 10-15 дни, като болките и страданията са отшумели напълно, а ищцата е възстановена.
Всички тези
негативни последици и вреди, съдът приема, че са пряко и непосредствено
вследствие от настъпилото ПТП.
При това
положение е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на причинителя им.
Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на автомобила,
е била застрахована при ответното застрахователно дружество. Предвид изложеното,
следва да се приеме, че същото е материалноправно легитимирано да отговаря по
предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ.
Съдът намира за доказано и
основателно възражението за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от
поведението на ищцата, направени от ответното застрахователно дружество в
отговора на исковата молба.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му
за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен
еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
Ответното дружество е
направило две основни възражения за съпричиняване на настъпилия вредоносен
резултат с поведението но пострадалата.
На първо място, твърди
се, че пострадалата по време на удара е била без предпазен колан. Свидетелят
заявява в показанията си, че и двамата с пътничката са били с поставени колани.
Тези данни категорично се опровергават от изслушаните по делото експерти.
Същите заявяват, че при скоростта, с която се е движел автомобила в момента на
удара – около 14 км./ч., е практически невъзможно пътничката до водача да удари
главата си в предното панорамно стъкло на автомобила и да го счупи, за което са
налице безспорни по делото данни. Налага се извод, че при поставен от нея
предпазен колан, същата не би претърпяла този удар, респ. не биха настъпили
описаните по-горе контузия на главата с порезни рани.
Направено е, на второ
място, възражение, че ищцата не е извършила предвидените допълнителни прегледи,
нито е имала оплаквания за наличието на неотстранени стъкла. Съдът намира и
това възражение за основателно. Причина за този извод, е житейски обоснования
факт, че наличието на порезни рани по лицето, вследствие на удара, едновременно
с неотстранени стъкла, несъмнено би довело до болки и страдания, различни от
нормалните, както и до външни белези – отоци, кръвонасядания, възпалителни
процеси. Данни по делото за това липсват. Самият свидетел не сочи, че за тези
неотстранени стъкла е потърсена лекарска помощ, а заявява, че сам ги е
отстранявал.
Предвид изложеното,
съдът намира, че посоченото съпричиняване е в размер на 50 % от приноса за
настъпване на всички посочени вреди.
Относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това
понятие не е абстрактно,
а е свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства,
както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието
на самото общество. Следователно, справедливо обезщетение за неимуществени
вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на
всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или
по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита
обективно съществуващите, конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с
вида и характера на причинените на ищцата физически травми, както и интензитета
на причинените болки и страдания и тяхната продължителност. Както се посочи,
ищцата е претърпяла умерени до незначителни болки и страдания непосредствено
след настъпване на ПТП. Възстановителния процес е протекъл нормално, без да е
било необходимо хоспитализирането й като са били предписани покой и приемане на
аналгетици. За нормалното и възстановяване е допринесла и младата й възраст при
настъпване на удара. Реално установените травми се посочиха неколкократно –
удар в главата, без настъпили усложнения или сътресения; порезни рани по лицето
вследствие на удара в предното стъкло, както и контузия в левия крак. Не се
установи, която и да е от посочените травми да е протекла с различен,
по-продължителен период на възстановяване, нито да е довела до по-големи и
значителни неудобства, свързани с промяна в начина на живот на ищцата или на
нейни близки.
При така установените „умерени до незначителни по интензитет болки и страдания“ на ищцата Д. във връзка с причинените при процесното ПТП удар в главата и левия крайник, както и порезни рани, съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което според настоящия състав кореспондира и на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и на установената съдебна практика по сходни случаи, е в размер на 5 000 лева, който следва да се намали на основание съпричиняването, прието от съда до размер от 2 500 лв. В останалата част, до пълния предявен размер от 55 000 лв., съдът намира иска за напълно недоказан и неоснователен.
Относно иска за заплащане на имуществени вреди:
Ищцата претендира заплащане на сумата 11.60 лв., представляваща заплатена от нея потребителска такса при постъпването й за лечение в МБАЛ Св. Каридад – Пловдив. За извършването на този разход е представена фактура от 14.12.2018 г. Съдът изложи подробно по-горе мотиви защо констатирания 17 дни по-късно хематом в десния крайник, не се установи да е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Този извод категорично се подкрепя и от изслушаната комплексна съдебна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. Тези мотиви се отнасят напълно и по отношение на този иск. Ето защо, не може да се направи извод, че заплащането на посочената потребителска такса като разход, а от там и имуществена вреда за ищцата, е причинена от процесния деликт. На това основание, този иск е недоказан и следва да се отхвърли.
Така определените суми следва се присъдят ведно със законната лихва. Съобразно създадената нова законодателна уредба с Кодекса на застраховането, действащ от 01.01.2016 г., с разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователното покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обхваща и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Съобразно това препращане, задължението на застрахователя да обезщети възниква или считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2, или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В конкретния случай ищецът е предявил застрахователната си претенция пред застрахователя на 21.01.2019 г., и от тази дата следва да бъде осъден застрахователя да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение.
Ищците претендират присъждане на направените по делото разноски, но такива реално не са извършени от тях.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Д.А.В. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд - Пловдив, съобразно 38, ал. 2 ЗАдв., в размер на 405 лв.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК,
ответното дружество следва да заплати по сметка на ПОС държавна такса съобразно
уважената част от исковете в размер на 100 лв.
Ответното дружество претендира
присъждане на направените по делото, което искане съдът намира за основателно
предвид нормата на чл. 78, ал.3 от ГПК за сумата 2261 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът на основание чл.432, ал.1 от КЗ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София, 1172, бул. Г.М. Димитров № 1, да заплати на Д.Н.Д. ***, съдебен адрес:*** * – адв. Д.А.В., сумата 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от контузия на лицето и главата, порезни рани в областта на челото и носа, контузия на лявата колянна става и лявата подбедрица, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.11.2018 г. в град ****, по вина на И. П. П. ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка „Мерцедес А 160“ с ДРН ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2019 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част до пълния предявен размер от 55 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като
неоснователен иска на Д.Н.Д. ***, съдебен адрес:*** * – адв. Д.А.В.
против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град София, 1172, бул. Г.М. Димитров № 1, за заплащане на
имуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, представляващи
заплатена от ищцата потребителска такса в размер на 11.60 лв., ведно със
законната лихва върху посочената сума, претендирана от 19.11.2018 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София, 1172,
бул. Г.М. Димитров № 1, да заплати на адв. Д.А.В., съдебен адрес:*** * –
адв. Д.А.В. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред Окръжен съд Пловдив на ищцата Д.Н.Д. ***, общо в размер на 405 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София, 1172, бул. Г.М.
Димитров № 1, да заплати ПО СМЕТКА НА Окръжен съд Пловдив държавна такса
съобразно уважената част от исковете в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Д.Н.Д. ***, съдебен адрес:***
* – адв. Д.А.В. да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: град София, 1172, бул. Г.М. Димитров № 1,
деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 2261 лв.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: