№ 483
гр. В., 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на десети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело №
20231320102191 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по предявени от Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ – В. с административен адрес: гр. В., ул. „Е.“, № 5
/ищец/ срещу В. В. Р., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Б.,
обл. В., ул. „П.“, № 61 /ответник/ обективно кумулативно съединени
установителни искове, както следва:
- иск по чл.422, ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК за установяване съществуване на
вземане в размер на 150 лева – главница, сумата от 12.25 лева – лихва за
периода от 01.07.2022 г. до 20.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.04.2018г. до окончателното плащане. Вземането
произтича от Заповед № Д-ВН-ВС-1/11.01.2023г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – гр. В. за възстановяване на недобросъвестно
получени социални помощи.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си във връзка с
предоставената еднократна помощ, поради което е станал причина за
завеждане на искове за това. Обосновава правен интерес от предявяване на
установителни искове за вземанията с проведено заповедно производство и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 389 от 25.04.2023г. по ч.гр.д.№ 714/2023г. по
описа на ВРС,която е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Представя
доказателства и претендира разноски.
Особеният представител на ответника, в подадения в срока по чл. 131 от
ГПК отговор, оспорва претенцията по основание и размер и моли съдът да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Процесуалният представител на ищеца в с.з. моли да се уважи предявения
иск изцяло по основание и размер така, както е предявен пред съда, като
1
претендира и разноски.
В с.з. особеният представител на ответника моли да се отхвърли предявения
иск като неоснователен.
Налице е облигационно отношение между страните. Видно от приетите
доказателства по делото, въз основа на постъпило Заявление - декларация с
вх.№ ЗСПД/Д-ВН/1991/11.07.2022 г. от В. В. Р. за отпускане на еднократна
помощ по чл.10а, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца, Дирекция
„Социално подпомагане“ –В., със Заповед № ЗСПД/Д-ВН /1991/18.07.2022 г.
на Директора на ДСП - В. е отпуснала еднократна целева помощ за ученици,
записани в първи клас , за детето й Н.С.С., в размер на 150 лева. Същият е
записан в първи клас в СУ „Св. Св. К. и М.“ – гр. В., като ученик редовна
форма на обучение в първи клас през учебната 2022г./2023г. от получена
информация по електронен път от МОН се установило, че детето Н.С.С. е
допуснал през месец ноември 2022г. повече от пет неизвиненеи отсъствия,, за
което няма уважителни причини, като информацията е била потвърдена през
месец декември 2022г.. На ученика са отпуснати 150 лева, а именно ученик,
записан в първи клас на основание чл.10а, ал. 1 от Закона за семейните
помощи за деца.На основание чл. 34, ал. 1, т. 3 от Закона за семейните помощи
за деца помощта е недобросъвестно получена и подлежи на възстановяване
ведно със законната лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.10а, ал.7, т.3 от ЗСПД и чл.34, ал.1, т.3 от
ППЗСПД, еднократната помощ за ученици, записани в първи клас се
възстановява, ако детето в рамките на един месец от учебната година има
допуснати отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини,
поради което със заповед, директора на ДСП – В. е наредила на ответницата в
настоящото производство, да възстанови получената еднократна помощ за
първокласник в размер на 150.00 лв.
Тъй като ответницата не възстановила получената сума, ищеца е депозирал
г. в Районен съд –В. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 714/2023 г. по описа на съда и била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК № 389/25.04.2023 г., с която съдът е разпоредил на
длъжника В. В. Р., да заплати на кредитора Дирекция „Социално
подпомагане“ –В. горепосочените суми.
Образувано е изпълнително дело № 20231320402062/2023 г. на ДСИ при
Районен съд -В., а с разпореждане на съда № 1972/30.09.2023 г. било спряно
принудителното изпълнение по него, на основание чл.415, ал.2 от ГПК. В
изпълнение указанията на заповедния съд, ДСП В. на 06.11.2023 г. предявило
иск за установяване съществуване на вземането си по издадената заповед за
изпълнение срещу длъжника, ведно със законната лихва за забава върху нея,
считано от 21.04.2023 г. и разноски по настоящото дело.
Не се доказа ответникът да е бил в невъзможност да изпълни задълженията
си.
Съдът счита, че вземането е безспорно и безпротиворечиво доказано, като
следва да се уважат исковите претенции и да се признае за установена
2
дължимостта на сумата 693 лв. /шестстотин деветдесет и три лева/, общ
представляващи 660 лв. за неизпълнени договорни задължения и неустойка в
размер на 33 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението - 10.12.2021г.
С оглед изхода на делото съдът счита че са налице основания за
претендиране на съдебни разноски от страна на ищеца, което следва да се
присъдят направените в заповедното производство и в исковото производство
съдебни разноски от ищеца.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, съдът следва да присъди в тежест на ответника
в производството всички такси и разноски, а именно сумата в размер общо от
25.00 лв. дължими такси към съда по настоящото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането по отношение на ответника В. В.
Р., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Б., обл. В., ул. „П.“, №
61, че дължи на ищеца Дирекция „Социално подпомагане“ – В. с
административен адрес: гр. В., ул. „Е.“, № 5, сумите: 693 лв. /шестстотин
деветдесет и три лева/, общ представляващи 660 лв. за неизпълнени договорни
задължения и неустойка в размер на 33 лева, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на заявлението - 10.12.2021г.
ОСЪЖДА ответника В. В. Р., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: с. Б., обл. В., ул. „П.“, № 61, да заплати на ищеца Дирекция „Социално
подпомагане“ – В. с административен адрес: гр. В., ул. „Е.“, № 5, направените
по делото разноски в размер на 25.00 /двадесет и пет лева/ държавна такса и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение,по ЧГД № 714/2023 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА ответника В. В. Р., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: с. Б., обл. В., ул. „П.“, № 61, да заплати на ищеца Дирекция „Социално
подпомагане“ – В. с административен адрес: гр. В., ул. „Е.“, № 5, направените
по делото разноски в размер за внесен депозит за особен представител в
размер на 400 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, по
гр. д. № 2191/2023 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА ответника В. В. Р., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: с. Б., обл. В., ул. „П.“, № 61, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд
- В. в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер от 25.00 лв.
/двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ВОС от
връчване на съобщенията до страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3