Р Е
Ш Е Н
И Е №
2
гр. Шумен, 08.01.2020 г.
Шуменският
окръжен съд, в закрито заседание на седми януари, две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.
Р. Хаджииванова
2. мл.с. С.
Стефанова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова В.гр.д. № 499 по описа за 2019
г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на 435 ал.2 от ГПК във вр. с чл.78 ал.5 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Универс” ЕАД
/в ликвидация/, ЕИК , гр. С., действащо чрез пълномощника си адв. Г.С. от ШАК -
длъжник по изп. дело № 2018*0400546 по описа на ЧСИ *, с рег. № *, с район на
действие ШОС, против постановление от 13.11.2019 г. на съдебния изпълнител, с
което е отказал да намали два адвокатски хонорара, единият в размер на 4000лв. по изп.д. № 2018*0400546,
а другият в размер на 5500лв. по изп.д.№ 2018*0400547, поради прекомерност.
Излага, че първото изп. дело е
образувано за вземане на взискателя М.Ц.Н., а второто за вземане на взискателя Д.М.Б.,
/първото от които присъединено към второто/. Впоследствие е присъединен като
взискател Й.Г.Е., за вземане по изп.лист от 26.09.2014 г. по гр.д.№ 51732/2014
г. срещу същия длъжник, на осн. чл.45 ГПК е присъединена и държавата, като
общата сума на всички взискатели в т.ч. такси към ЧСИ към 11.11.2019 г. е в
размер на 197023,54лв. С цел осуетяване насрочена публична продан на имота
дружеството платило цялата дължима сума. Моли адвокатските възнаграждения да
бъдат намалени, съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, с оглед постановките на ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС
и на основание чл.10 т.1 и т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, до 200 лв. за всяко изпълнително дело.
Претендира разноски и пред настоящата инстанция.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от страна на взискателя М.Ц.Н.,
действаща чрез пълномощника си адв. А.Р.
от САК, в което взема становище за неоснователност на жалбата.
Постъпило е
и писмено възражение от взискателя Д.М.Б., действаща чрез пълномощника си адв. М.П.С.,
в което взема становище за неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви
по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище също
за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.436,
ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол,
при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Приложеното изп.д.№ 2018*0400546 е
образувано по молба на М.Ц.Н. от 17.05.2018 г. с приложен изп.лист от
02.04.2018 г. по гр.д.№ 45660/2016 г. на СРС, с който „Универс” ЕАД /в
ликвидация/ е осъден да заплати на Н. на основание чл.128, т.2 КТ чл.245, ал.2 КТ и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 25501,87лв. трудови възнаграждения за
периода 01.03.2014 г. – 31.07.2016 г., ведно със законната лихва от 12.08.2016
г. до окончателното плащане, сумата от 2988,19лв. обезщетение за забава в
размер на законната лихва от 8-мо число на месеца, следващ месеца, за който се
отнася всяко неизплатено трудово възнаграждение до 31.07.2016 г. и сумата
356лв. платени без основание разходи във връзка с дейността на „Универс” ЕАД в
ликвидация, както и 2000лв. разноски по делото. Молбата е подадена чрез пълномощник
– адв. А.Р. от САК, с приложено пълномощно за изпълнителното производство и
договор за правна защита и съдействие, с отразено внесено адвокатско
възнаграждение в размер на 4000лв..
С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал ЧСИ да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да наложи възбрана върху недвижим имот, собственост на „Универс” ЕАД гр. /в ликвидация/, гр. С., находящ се в Административна сграда с площ от 238 кв.м., етажност – 3, кв.177, пл.№2755, 2756, находящ се в гр. Ш..., както и върху други открити недвижими имоти, да извърши опис и продажба на имуществото на длъжника. Възложил на ЧСИ и правомощията по чл.18 ЗЧСИ. ЧСИ е пристъпил към изпълнение по молбата на взискателя.
На основание чл.458 ГПК е присъединена държавата за дължимите й от длъжника публични вземания в размер на 59531,59лв. /л.68/.
По повод постановен отказ да се насочи изпълнението върху недвижимия имот посочен от взискателя, с оглед затруднения във връзка с установяване собствеността върху същия, е подадена жалба от М.Н., чрез адв. Р., образувано в.гр.д.№ 431/2018 г. на ШОС, с което жалбата е оставена без уважение. От страна на адвоката по делото са налице молби, с искания за извършване на действия, с цел удовлетворяване на кредитора, в т.ч. опис, възбрана и публична продан.
На основание чл.456 ГПК, по молба на взискателя М.Н. е издадено удостоверение от ЧСИ по изп.д.№ 2018*0400546 и последното е присъединено към образуваното при същия ЧСИ изп.д. № 2018*0400547, образувано по молба на Д.М.Б., с приложен към нея изпълнителен лист от 28.03.2018 г., издаден по гр.д.№ 45659/2016 г. на СРС. Съгласно изпълнителния лист, длъжникът „Универс” ЕАД /в ликвидация/, гр. С., е осъден да заплати на Д.М.Б. на основание чл.128, т.2 КТ, сумата от 38762,77 лв. представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода м.03.2014 г. – м.07.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 4490,72 лв., обезщетение за забавено плащане на дължимите трудови възнаграждения за периода 01.05.2014 г. – 12.08.2016 г.; на основание чл.59 ЗЗД сумата от 6183,13 лв., с която ответникът се е обогатил без правно основание за сметка на ищцата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 3247,37 лв. - разноски по делото.
Молбата е депозирана чрез пълномощник, с приложено адвокатско пълномощно на адв. М.С. от САК, за процесуално представителство по изпълнителното дело, ведно с договор за правна защита и съдействие, с отразено внесено възнаграждение в размер на 5500лв. С молбата взискателят е поискал ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да наложи възбрана върху недвижим имот, собственост на „Универс” ЕАД гр./в ликвидация/, находящ се в Административна сграда с площ от 238 кв.м., етажност – 3, кв.177, пл.№2755, 2756, находящ се в гр. Ш..., както и върху други открити недвижими имоти, да извърши опис и продажба на имуществото на длъжника. Възложил на ЧСИ и правомощията по чл.18 ЗЧСИ. ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение, която е останала невръчена.
На основание чл.458 ГПК по делото е присъединена като взискател държавата, за дължимите й публични вземания в размер на 57284,53лв. /л.49/.
По молбата на взискателя ЧСИ предприел действия с цел удовлетворяване на вземанията /в т.ч. опис, възбрана, и публична продан/. От взискателя, чрез процесуалния му представител са депозирани и последващи молби с искания за насочване на изпълнението към конкретни имоти на длъжника /след отмяна на отказ на ЧСИ –в.гр.д.№ 430/2018 г. на ШОС/.
Междувременно по делото е присъединен като взискател Й.Г.Е., с приложен изпълнителен лист от 26.06.2014 г. по гр.д.№ 51732/2014 г. на СРС, с който длъжникът е осъден да му заплати сумата от 6000лв. главница, ведно със законната лихва за периода от 23.09.2014 г. до изплащане на вземането и 120 лв. разноски по делото – държавна такса.
Видно от приложеното удостоверение за размера на дълга към 11.11.2019 г. /л.479/, задължението към взискателя Д.Б./без адвокатското възнаграждение/ е в размер на 69534,39лв. Съгласно същото удостоверение вземането на взискателя М.Н. към същата дата/без адвокатското възнаграждение/ възлиза на 39784,31лв..
Видно от приложения отчет по сметката на ЧСИ от 12.11.2019 г. цялата дължима сума съгласно соченото удостоверение в размер на 197023,54лв. е внесена от трето лице за погасяване дълга на длъжника. Във връзка с извършеното плащане с протокол от 12.11.2019 г., на основание чл.491 ГПК ЧСИ спрял насрочената публична продан.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: На основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В изпълнителното производство задължението на длъжника за разноски е уредено изрично в чл.79 от ГПК. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, предоставя възможност да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Нормата на чл.78, ал.5 от ГПК препраща към чл.36 от Закона за адвокатурата, който установява основният принцип на възмездност и правото на адвоката да получи възнаграждение за своята работа, а в ал.2 на чл.36 принципите за еквивалентност и адекватност на неговия размер са установени с изискванията за справедливост и обоснованост при неговото определяне, като е поставено единствено ограничението, че този размер не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. В настоящия случай не е без основание уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство, доколкото взискателят е посочил конкретен способ за изпълнение върху имуществото на длъжника, съответно съдебният изпълнител е извършил действията, включени в съответния способ, поради което сумите са събрани в рамките на висящия изпълнителен процес.
Настоящият
състав счита, че адвокатското възнаграждение следва да се изчисли на база
посочения общ размер на задължението към взискателя М.Н., към най-късния момент
- удостоверението на ЧСИ за размера на
дълга от 11.11.2019 г., а именно 39784,31лв.. Съгласно чл.10, т.1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване
на изпълнително дело възнаграждението е 200 лева. Към това възнаграждение
следва да се прибави и възнаграждението по т.2 на чл.10 /в редакцията от ДВ
бр.84/2016г./, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, в размер на ½ от
възнаграждението по чл.7, ал.2 от наредбата, а именно 861,76лв. Или общо минималното
адвокатско възнаграждение за този взискател е в размер на 1061,76лв. /200лв. + 861,76лв./.
По отношение
на възнаграждението за процесуално представителство на взискателя Д.Б.,
представлявана от адв. М.С., размерът на адвокатското възнаграждение, изчислено
на база най-късния момент – удостоверението на ЧСИ за размера на дълга към
11.11.2019 г. възлиза на 69534,39лв. Съгласно чл.10, т.1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване
на изпълнително дело възнаграждението е 200 лева. Към това възнаграждение
следва да се прибави и възнаграждението по т.2 на чл.10 /в редакцията от ДВ
бр.84/2016г./, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, а именно за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане в размер на ½ от
възнаграждението по чл.7, ал.2, - 1308,02лв. Или общо 1508,02лв. минимално
адвокатско възнаграждение /200лв. + 1308,02лв./.
Предвид изложеното уговореното и заплатено адвокатското
възнаграждение за образуване и водене на изпълнително производство обаче се
явява прекомерно, с оглед процесуалното поведение на страните, действително
извършените изпълнителни действия и тяхното естество, активността на адвокатите
по време на висящността на делото /състоящи се в подаването на молба за
образуване на изпълнително дело с посочване на способа на изпълнението и последващи
такива, за насочване на изпълнението върху същото имущество/. Независимо от наличието
на затруднения при установяване собствеността на имуществото, предмет на
изпълнение, следва да се посочи, че задължението към взискателите е платено
непосредствено след получаване на поканата за доброволно изпълнение.
Ирелевантно за размера на възнагражденията по изпълнителното дело е изложеното от взискателите, че по водените от тях дела, по обжалване действията /отказ/ на ЧСИ не са искали присъждане на адвокатски хонорари. Същите биха могли да претендират адвокатски възнаграждения именно в рамките на съответните производствата по чл.435 ГПК, а не по изпълнителното производство /още повече, че жалбата по в.гр.д.№ 431/2018 г. на ШОС на взискателя М.Н. е оставена без уважение/.
Ето защо и като съобрази разпоредбата на чл.10 т.1 и т.2 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че възнаграждението за образуване и водене на изпълнително производство за взискателя М.Н. следва да бъде намалено до 1061,76лв., а за взискателя Д.Б. до 1508,02лв. Предвид това жалбата следва да бъде частично уважена, а атакуваното постановление за разноски следва да бъде отменено над посочените суми.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемата страна М.Н. следва да заплати сторените от жалбоподателя разноски за настоящото производство, съобразно уважената част от жалбата в размер на 121лв., а въззиваемата страна Д.Б. следва да заплати на жалбоподателя разноски за настоящото производство, съобразно уважената част от жалбата в размер на 111,97лв..
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление от 13.11.2019 г.
по изп. дело № 2018*0400546 по описа на ЧСИ *, с
рег. № *, с район на действие ШОС, с което ЧСИ е отказал да намали разноските за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело на взискателя М.Ц.Н., чрез
адв. А. Р. от САК, за сумата над 1061,76лв.
до 4000 лв., както и разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя Д.М.Б.,
чрез адв. М. С.от САК, за сумата над 1508,02лв. до 5500лв.
ОСЪЖДА М.Ц.Н., ЕГН **********, с адрес
***, да заплати на „Универс” ЕАД /в ликвидация/ ЕИК , със седалище и адрес на
управление гр. С. ..., представлявано от ликвидатора Е.И.К., действащо чрез
пълномощника си адв. Г.С. от ШАК, с
адрес ***, сумата от 121лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Д.М.Б., с ЕГН **********,
с адрес ***, да
заплати на „Универс” ЕАД /в ликвидация/ ЕИК , със седалище и адрес на
управление гр. С. ..., представлявано от ликвидатора Е.И.К., действащо чрез
пълномощника си адв. Г.С. от ШАК, с
адрес ***, сумата от 111,97лв. разноски за настоящото производство.
На основание чл.437, ал.4 от ГПК
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.