Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 03.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 180/2020г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 260028/25.09.2020г., постановено по н.а.х.д.
№ 560/2020г., Ловешки районен съд, осми наказателен състав, е отменил
Наказателно постановление № 20-0906-000055 от 27.01.2020г. на Началника на сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР Ловеч, с което на И.П.Н. с ЕГН ********** и адрес ***,
на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 3 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП)
му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, за извършено
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за
извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Със съдебното решение е осъдена
ОД на МВР Ловеч да заплати на И.П.Н. сумата от 500 (петстотин) лева, направени разноски
по делото, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице в частта за размера на присъдените разноски
по въззивното дело.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното
дело не е с правна и фактическа сложност и се иска да се измени решението в
тази му част, като се присъди адвокатско възнаграждение в минимално определения
размер за този вид дела.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява
от надлежно упълномощен юрисконсулт, който поддържа жалбата на изложените в нея
основания.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от надлежно упълномощен адвокат, който оспорва жалбата и излага
подробни съображения за нейната неоснователност. Претендират се направените за
касационната инстанция съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, за което
представя списък.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
след като извърши проверка на съдебно решение в обжалваната му част и съобрази
доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Аргументите
за това са следните:
Съгласно чл.63, ал.3 и ал.4 от ЗАНН (ДВ, бр.94 от 2019г.),
в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв,
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента;
размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Съгласно чл.18,
ал.2 от Наредбата, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, а съгласно чл.7, ал.2, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с интерес до 1000 лв.
– 300 лв. След отмяната на §2, ал.2 от Наредбата, съдът може на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, в случаите когато
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от ЗАдв.
Следователно правната уредба цели да гарантира
разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат
пред вид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който е
положен от защитата на съответното право, като съдебните разноски, които следва
да понесе загубилата делото страна, следва да са „пропорционални”. В решение от
28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС е посочено, че пропорционалност не
означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички
направени от другата страна разноски, а да има право на възстановяване поне на
една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е
понесла.
От разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН е видно, че
законодателят не е дал правомощия на съда по свой почин, при наличие на
останалите предпоставки на правната норма, да намали сам претендираното
адвокатско възнаграждение. Тази възможност законодателят е предоставил само и
единствено в дискрецията на страната, чрез направено от нея искане за
намаляване на възнаграждението.
В случая е налице право на спечелилата спора страна да
й бъдат присъдени направените от нея в съдебното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Безспорно е, че производството пред съд се образува
след сезирането му. В случая това е сторено с подадената до Районен съд Ловеч
жалба и последвалото я допълнение към нея. Жалбата и допълнението към нея са
подадени чрез административнонаказващия орган и към тях е приложен договор за
правна защита и съдействие с договорено и заплатено изцяло адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. В този случай административнонаказващият
орган е длъжен в определен срок да окомплектова жалбата с цялата преписка и да
я изпрати на съда. Няма пречка в този случай административнонаказващият орган
да ангажира становище по допустимостта и основателността на жалбата. Именно
такова становище е ангажирано от административнонаказващия орган в
съпроводителното си писмо до районния съд. В това писмо той е упражнил правото
си по чл.63, ал.4 от ЗАНН, като на това правно основание е направил възражение съдът
да присъди в минималния по Наредбата размер адвокатското възнаграждение, предвид
правната и фактическа сложност на делото. Иначе казано к.а.н.д. №560/2020г. на
Районен съд Ловеч е образувано по жалба на И.П.Н., чрез адв.И.. Изпратеното от
административнонаказващия орган съпроводително писмо е адресирано към съда и
играе ролята на становище по жалбата по вече образуваното дело. В този случай
няма пречка възражението по чл.63, ал.4 от ЗАНН да се направи с него. Налице е
искане от страна по образувано с жалба до съда съдебно производство, към
жалбата е бил приложен документ за правна помощ с отбелязан в него договорен и
изплатен изцяло адвокатски хонорар, искането е направено до приключване на
съдебното следствие.
При възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН съдът следва да
установи дали оспорващият е положил дължимата грижа при договарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед на предмета и правните последици от
оспорения акт, интензитетът на последните и значимостта им за оспорващия,
очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяване
на защитата. Когато уговореното възнаграждение надвишава съществено разумния и
обичаен размер на дължимото възнаграждение, платеното в повече няма за причина
поведението на другата страна (незаконосъобразното наказателно постановление) и
не е необходима последица от него, поради което следва да остане в тежест на
страната.
Фактическата сложност на едно дело се определя от
наличието на множество факти, които следва да бъдат установени и от спецификата
на доказателствените средства, ползвани за установяването им или от предмета и
обсега на доказване. Видно от доказателствата по делото, фактическата сложност
е функция на доказването на релевантния факт – извършване на посочените в НП
две нарушения, и двете свързани с управляваното МПС (носене на свидетелство за
регистрация на МПС и лишаване от право на управление по съдебен ред) , което
само по себе си не сочи на необходимост от установяването на множество факти
или на необходимост от използване на различни доказателствени средства за
неговото доказване. По делото са разпитани само двама свидетели –
актосъставителя и свидетеля по акта, което е стандартно за този вид дела.
Двамата свидетели са ангажирани по почин на съда, като съдът е осигурил
присъствието им в съдебно заседание. От спечелила делото страна не са
ангажирани доказателства. Представени са само такива за образуваното пред
Административен съд Ловеч административно производство по адм. дело
№327/2020г., което е по жалба на същия жалбоподател И.П.Н., чрез същия адвокат,
адв. И., за което административно дело също е представен адвокатски договор с
договорено и заплатено изцяло адвокатско възнаграждение. По въззивното дело не
са установявани множество факти. Основният аргумент на въззивния съд да отмени
наказателното постановление е невъзможността на административно-наказващия
орган да се справи с доказателствената си тежест, като не е установил пред съда
авторството на нарушенията, т.е. не е установено, че именно жалбоподателя е
управлявал МПС.
Правната сложност на съдебното производство е функция
на приложимата нормативна уредба на материалните правоотношения. Факт по
въззивното дело е, че приложимите за случая разпоредби са уредени в два юридически
акта – отделни разпоредби на ЗАНН и ЗДвП. Жалбоподателят, чрез неговия
пълномощник е поддържал незаконосъобразност на НП на процесуална основа, което
е концентрирало спора до приложимостта на определени разпоредби в ЗАНН. Значение,
разбира се, има и наличието или не на утвърдена съдебна практика по предмета на
спора. В случая, въпросът за наличието или не на нарушение на правото, което е
основание за отмяната на акта – нарушение на чл.42, чл.57 и чл.53, ал.2 във вр.
с чл.40, ал.3 от ЗАНН, не може да се приеме за трайно установен в съдебната
практика, защото преценката за наличието или не на нарушение е винаги
конкретна. Въпросът обаче за коректността на АУАН, т.е. въпросът за неговите
реквизити, правни и фактически основания, изложени в него, като акт, с който се
повдига обвинението, съответствието му с НП и в тази връзка съществените
нарушения, които правят административнонаказателното производство за незаконосъобразно
проведено, е решен еднозначно в съдебната практика и най-вече в практиката на
районните съдилища от Ловешки съдебен район и Административен съд Ловеч,
въпреки трайното му решаване от органа по визирания в обжалвания акт начин,
поради което сам по себе си този въпрос не представлява правна сложност.
Горното обуславя полагането на обичайните за
осъществяване на защитата усилия от адвоката на наказаното лице, като не се
установяват извършени от последния прекомерни процесуални действия, нито е налице
правна или фактическа сложност на спора. Решението е неправилно като
материалнонезаконосъобразно в частта за разноските. Приложима е разпоредбата на
чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, следва
да се определи размерът на сторените разноски за възнаграждение за един адвокат.
В конкретния казус санкцията, наложена с НП, е в размер на 110 лв. и изчислен
по приложимата разпоредба на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1/2004г. адвокатското възнаграждение е в размер на 300 лв., над която
сума решението следва да бъде отменено.
При този изход на спора разноски за ответника в
касационното производство не се дължат, а касаторът не е претендирал такива.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Ловешки административен
съд, втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260028 от 25.09.2020г., постановено
по н.а.х.д. № 560/2020г. по описа на Районен съд Ловеч, в частта, в която е
осъдена ОД на МВР Ловеч да заплати на И.П.Н. с ЕГН ********** *** сумата над 300
(триста) лв., представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство в
производството пред Районен съд Ловеч до пълния размер от 500 (петстотин) лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на И.П.Н. с ЕГН ********** *** за
присъждане на разноски по н.а.х.д. № 560/2020г. по описа на Районен съд Ловеч, представляващи
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат над сумата от 300
(триста) лв. до пълния размер от 500 (петстотин) лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.