ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№__________
гр.
Варна, 11
януари 2021г.
Варненският
административен съд – I-ви касационен състав,
в закрито заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията
Димитрова ч.КНАХД № 53 по описа
за 2021год. за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда
на чл.229 и сл. АПК, вр. чл.248, ал.3 от ГПК, вр.чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Образувано е по частна
жалба на П.Е.Е., ЕГН: **********,***, чрез адв.Елена Евстатиева, против
Определение № 260657/07.12.2020г. на ВРС, ХХХVIII-ми състав, постановено по НАХД №
3128/2020г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането му
за намаляване размера на юрисконсултското възнаграждение, присъдено в полза на
ОДМВР-Варна с Решение № 260194/05.10.2020г. по НАХД № 3128/2020г.
Частният жалбоподател
твърди, че присъденото юрисконсултско възнаграждение е завишено, т.к. от една
страна липсва фактическа и правна сложност на делото, а от друга –
юрисконсултът на Сектор „Пътна полиция“ не се е явявал в проведените открити
съдебни заседания на 17.09.2020г. и 01.10.2020г., а е представил само писмено
становище. ВРС не е изложил никакви аргументи относно определеното в максимален
размер възнаграждение. Твърди, че разпоредбата на чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120
лева. Юрисконсултското възнаграждение трябва да е справедливо и обосновано,
като следва да е съобразено с два обективни критерия – обем и сложност на
извършената дейност, защитаваният материален интерес и фактическата и правна
сложност на спора. Съобразно посочените критерии твърди, че възнаграждението за
ответника следва да се определи в минимален размер. По изложените съображения
моли за отмяна на обжалваното определение и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за ОДМВР-Варна в минимален размер.
Ответната страна не
изразява становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена
от надлежна страна, след срока по чл.230, ал.1 от АПК, но в срока посочен в обжалваното
определение, поради което по арг. от чл.62, ал.3 от ГПК, вр.чл.144 от АПК е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С Решение №
260194/05.10.2020г. постановено по НАХД № 3128/2020г., Варненският районен съд,
XXXVIII-ми
състав е потвърдил НП № 19-0819-006376/20.11.2020г. издадено от началник група
към ОДМВР-Варна, сектор Пътна полиция Варна, с което на П.Е.Е. са наложени
следните наказания: 1/ за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание
чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 20,00лв; 2/ за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50,00лв. Със същото решение П.Е.Е. е осъден да заплати
на ОДМВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 120лв.
Така постановеното
решение е обжалвано с касационна жалба вх.№ 275271/22.10.2020г., с която е
направено искане за неговата отмяна, в т.ч. в частта за разноските, по
съображения, че не са съобразени с фактическата и правна сложност на спора.
Във връзка с подадената
касационна жалба пред Административен съд – Варна е образувано КНАХД №
2503/2020г. По същото е постановено Определение
№ 2433/13.11.2020г., с което е прието, че касационната жалба, в частта, с която
се оспорва присъденото юрисконсултско възнаграждение, представлява искане за
изменение на решението в частта за разноските, което следва да се разгледа от
ВРС по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63, ал.3 от ЗАНН.
По изложените съображения производството по КНАХД № 2503/2020г. по описа на
Адм.съд – Варна е прекратено, а жалбата на П.Е.Е. срещу Решение №
260194/05.10.2020г. по НАХД № 3128/2020г. е изпратена на Районен съд – Варна за
произнасяне по искането за изменение на решението в частта за разноските.
С Определение №
260657/07.12.2020г. по НАХД № 3128/2020г., ВРС, XXXVIII-ми състав, мотивирайки
се с разпоредбата на чл.27е от Наредбата за правната помощ, е оставил искането
за намаляване размера на присъдените разноски без уважение.
Така постановеното
определение е неправилно.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно ал.5 на с.р., в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Съгласно чл.37,
ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120лв.
Основателно частният
жалбоподател сочи, че при определяне на размера на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде съобразена фактическата и правна сложност на
спора и обема на извършената работа. В случая, както в постановеното решение,
така и в обжалваното определение, ВРС не е изложил никакви мотиви относно
определянето на юрисконсултското възнаграждение за ОДМВР-Варна в максималния
размер от 120лв.
Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност на спора, от друга страна в проведените две
открити съдебни заседания на 17.09.2020г. и 01.10.2020г. не се е явявал
представител на ответника, като по делото е представено само писмено становище с
вх. № 266197/16.09.2020г.
При тези обстоятелства на
ответната страна е следвало да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждения в
предвидения в чл.27е от Наредбата минимален размер, а именно 80,00лв.
Следва да се посочи и че
в самото писмено становище процесуалният представител на ОДМВР-Варна е направил
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, което
не е съобразено от ВРС при определяне на разноските.
По изложените съображения
обжалваното определение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с
което се измени Решение № 260194/05.10.2020г. в частта за разноските, като в
поза на ОДМВР-Варна се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00лв.
Тъй като производството
по КНАХД № 2503/2020г., образувано по касационната жалба на П.Е.Е. срещу
Решение № 260194/05.10.2020г. е прекратено с Определение № 2433/13.11.2020г. на
VII-ми
касационен състав, касационната жалба следва да бъде докладвана на председателя
на Адм.съд – Варна за образуване дело и разпределението му на нов състав, който
да я разгледа по същество.
Водим от горното,
Варненският административен съд, I-ви
касационен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Определение № 260657/07.12.2020г. на ВРС, ХХХVIII-ми състав, постановено по НАХД №
3128/2020г., с което е оставено без уважение искането на П.Е.Е. за изменение на
Решение № 260194/05.10.2020г. постановено по НАХД № 3128/2020г. в частта за
разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение
№ 260194/05.10.2020г. на ВРС, XXXVIII-ми
състав, постановено по НАХД № 3128/2020г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА
П.Е.Е., ЕГН: **********,*** да заплати на ОДМВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване!
Касационната жалба на П.Е.Е.
с вх. № 275271/22.10.2020г. да се докладва на председателя на Адм.съд – Варна
за образуване и разпределение на КНАХД, по което да бъде разгледана!
Председател:
Членове: 1.
2.