Р Е Ш Е Н И
Е
№ 424 15.03.2018 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 6736/2017г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената искова молба от Т.Т.К., ЕГН ********** лично и като майка на детето Д.П.К., ЕГН **********, двете с адрес *** против Р.С.К., ЕГН ********** ***, с която се претендира да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата Т.Т.К. сумата от 2000 лева обезщетение за нанесените й неимуществени вреди в резултат на упражняван системен психически тормоз, ведно със законната лихва от датата на решението до окончателното изплащане, както и да заплати на другата ищца Д.П.К. сумата от 3000 лева обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение и стрес, резултат от психическия тормоз, упражняван спрямо родителите й, ведно със законната лихва от датата на решението до окончателното изплащане. Твърди се, че съпругът на ищцата П.К. е имал извънбрачна връзка с ответницата, поради което бракът им бил прекратен с развод. Въпреки това ищцата продължила да живее със съпруга си под един покрив, като били правени опити да изгладят отношенията си. Съпругът прекратил връзката си с ответницата, като ищцата научила за това на 16.05.2016г. Тогава К. й се обадила по телефона и я поканила на среща, на която да й обясни за връзката си със съпруга на ищцата. Поискала ищцата да отиде до жилището й и да вземе нещата на съпруга си. Когато Т. отишла заедно с дъщеря си до жилището, Р. почнала с вулгарни думи да им обяснява подробности от интимен характер, свързани с отношенията между нея и П. След като се прибрали се оказало, че взетите вещи не са на съпруга на ищцата и тя се обадила на ответницата да дойде да си ги прибере. След малко Р. дошла с нейната дъщеря и започнала да крещи и да обижда П. с думите “мъжка курва“, “мишка“, “боклук“ и “плъх“. Хвърлила и лаптопа му на земята, при което той се счупил. Заради тези й действия малката дъщеря на Т. се изплашила и избягала в другата стая, а голямата се разплакала от унижение. Ответницата продължила да крещи на П. и да го заплашва, казала му: “Удари ме и утре няма да си на работа. Не си мисли, че ще се отървеш така лесно от мен и ще се скриеш при жалката си женичка. Аз съм скъпо платена проститутка и ще ми плащаш още 10 години.“ Оттогава започнал постоянен тормоз от страна на Р. спрямо Т., П. и децата им. Още на другия ден П. получил съобщение с обиди, а Т. получила друго: “Извинявай, че съм част от болката ти, ти не заслужаваш такъв боклук за мъж, нито децата ти такъв сволач за баща.“ На 17.05.2016г. когато водели малката дъщеря на училище, ответницата ги причакала пред блока, като държала в ръка кутийка във вид на сърце и казала на П.: “Колкото пожелания има вътре, толкова нещастия да ти се случат. Остани сам самичък и умри в лайната си.“ Дъщерята на ищцата видяла и чула всичко и се разстроила. През това време Р. треперела цялата от злоба и повтаряла: “Само гледай какво те чака отсега нататък.“ В последствие дни наред ответницата изливала злобата си в социалните мрежи, пишейки различни послания. На 24.05.2016г. ответницата изпратила от фалшив профил снимки със заглавието “Реквием за една любов“, като снимките достигнали до всички роднини и приятели на свекървата на Т., както и до близките и колегите на самата ищца. Денят бил изцяло помрачен и се превърнал в кошмар за всички. Точно тогава голямата дъщеря имала абитуриентски бал и била обляна в сълзи от стрес и тревога. След време ищцата чула като Р. крещи по телефона на П.: “Ти ми изневери с нея, как е възможно да се показваш с този крокодил, толкова е грозна, прилича на булдог.“ Ищцата не мога да понесе тези обиди. След като ищцата и съпругът й сключили църковен брак, ответницата се обадила на една приятелка на Т. и започнала да й разказва за проблемите и отношенията им, като така направила достояние на трети лица личния им живот. В резултат ищцата изпитала унижения и срам. На 13.04.2017г. Р. написала съобщение до П., без да знае, че телефонът вече се ползва от малката му дъщеря. Употребила епитети и обидни думи, които разстроили детето. В началото на август 2017г. ответницата отново се обадила на П. и заплашила, че ако ищцата “продължава да рови, ще си го получи“. Ищцата твърди, че в резултат на действията на ответницата и тя, и детето са почувствали стрес и унижение. Освен това ищцата била подложена и на подигравки и подмятания на работното си място. С тези мотиви моли исковете да се уважат.
Ответницата е представила отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва иска и твърди, че заявените в исковата молба факти са изцяло изопачени. Твърди, че ищцата през 2013г. е предизвикала голяма скандал пред блока на ответницата, тъй като я е обиждала и хвърлила камък по прозореца на жилището й, който счупил стъклото и то паднало до спящото й дете. За това си действие К. била осъдена да заплати неимуществени вреди на ответницата и детето. В последствие ищцата се развела със съпруга си и ответницата започнала да прави планове за съвместен живот с него. През цялото време обаче ищцата се месела в отношенията им и накрая Р. разбрала, че и двете са лъгани от П. и през май 2016г. прекратила отношенията си с него. Ищцата дошла с дъщеря си в дома на ответницата да вземат дрехите на П. и разпознавали част от тях като негови. Вечерта ищцата извикала ответницата, за да потвърди, че дрехите са на съпруга й. Не е вярно, че тогава малкото дете е присъствало на разговора, понеже то било изведено от стаята. След като се прибрала у дома, Р. решила да върне на П. всички подаръци, символ на любовта им. На следващия ден отишла пред блока и на входа срещнала ищцата. Дъщерята на Т. не е била там, нито е присъствала на разговора, нито ответницата е изричала думите, цитирани в исковата молба. След този инцидент ответницата не е виждала ищцата и дъщеря й. Била е търсена от П., който пак искал да се вижда с нея и ако е пишела съобщения с нещо обидно, те били насочени само срещу него. През април 2017г. ищцата и съпругът й посетили родителите на ответницата и поискали да им се възстанови платената по делото сума от 4000 лева, като ищцата е отправила заплахи и обиди по адрес на ответницата. Това предизвикало смут и притеснения у родителите на Р., а тя самата получила тежък мигренозен пристъп и постъпила в болница. Освен това ищцата се обаждала на бившия съпруг на ответницата и го подстрекавала да заведе дело и да отнеме родителските права на Р.. В резултат на това ответницата влязла в конфликт с бившия си съпруг и отново получила мигренозен пристъп на 02.08.2017г. На същата дата е последният телефонен разговор между Р. и П., като ответницата тогава предупредила, че може да осъди ищцата за тормоз. С тези мотиви ответницата счита, че само тя е потърпевшата от създалите се конфликти и моли исковете да се отхвърлят.
Р.К. е предявила и насрещен иск против Т.К. да й заплати сумата от 3000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на отправените към нея, чрез родителите и бившия й съпруг заплахи за връщане на присъдена от съда сума и лишаване от родителски права, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане. Заявява, че през април 2017г., когато отношенията й с П. са вече приключили, той и Т. са посетили дома на родителите на Р. и са заявили, че искат тя да им върне платените по гр.дело № 1514/2014г. суми от 4000 лева, като Т. е отправила обиди и заплахи към ищцата. Заявила е, че ще се свърже с бившия съпруг на ищцата и ще го подстрекава да заведе дело за родителски права. Това предизвиква смут и притеснение както у родителите и близките на ищцата, така и у нея самата. В резултат на преживения стрес тя получила тежък мигренозен пристъп и постъпила за шест дни в болница. Освен това ответницата непрестанно се обаждала на бившия съпруг на ищцата и го карала да заведе дело, за да отнеме родителските права на ответницата. Заявила, че ще стане свидетел по делото. Това се случило между 28.04.2017г. и 02.08.2017г. Намесата на К. предизвикала сериозен конфликт между ищцата и бившия й съпруг и тя отново получила пристъп на 02.08.2017г. Ето защо моли искът да бъде уважен.
Ответницата по насрещния иск е
подала отговор, с който го оспорва. Заявява, че фактите, описани в насрещната
искова молба, са силно изкривени и изопачени. Действително Т. и П. са ходили при родителите
на Р., но това е станало не през април 2017г., а на 04.05.2017г. Ответницата
отишла при родителите на ищцата, за да разговаря с тях във връзка с отношенията
им. За това тя била помолена от брата на ищцата. Т. е отишла на срещата на
04.05.2017г., тъй като предишните дни е била на работа. При посещението си тя е
видяла само майката и брата на Р.. Баща й и други роднини не са присъствали.
Мигрената на ищцата не е причинена от това посещение, тъй като епикризата е от
03.05.2017г., когато ответницата е била на работа и не би могла да посети дома
на родителите на ищцата. По време на разговора тонът не бил агресивен и нямало
заплахи. Ответницата категорично отрича и че е подстрекавала бившия съпруг на
ищцата да води дела за родителски права. Самият бивш съпруг е потърсил
ответницата в края на юли 2017г. с молба да свидетелства на делото, което смята да
заведе за родителски права на сина му. Инициативата за това дело е само негова,
а не произтича от ответницата. Ето защо тя моли насрещният иск да се отхвърли.
Бургаският районен съд, като съобрази закона и представените доказателства, намира следното:
Първоначалният иск е частично основателен. Не се доказват твърденията, че на 16.05.2016г., когато Т. отишла да вземе дрехите на съпруга си от дома на Р. заедно с голямата си дъщеря, Р. започнала по вулгарен начин да обяснява подробности от интимен характер, свързани с отношенията й с П. Посещението на ищцата в дома на ответницата е безспорен факт и се установява от свидетелските показания, но не се установи, че по време на това посещение ответницата е обяснявала с вулгарен език любовните си отношения и това е предизвикало омерзение у дъщерята на Т.. В тази връзка следва да се имат предвид показанията на св.Н., дъщеря на ответницата, която е присъствала на срещата. Тя е заявила само, че Т. е извадила чували, в които е прибирала дрехите на съпруга си, които са били изкарвани от Р. от гардероба. Тогава Т. споделила, че е разочарована, понеже 20 години била лъгана и й омръзнало да живее така. Свидетелката не споделя, че майка й е говорила интимни подробности за живота си с П., използвайки вулгарни думи. Ето защо тези твърдения в исковата молба не се доказват.
Доказва се от показанията на свидетелите /св.Н./, че малко по-късно в същия ден Т. се обадила на Р. и я помолила да отиде в нейния дом, тъй като съпругът й не може да си разпознае дрехите, които са взели от жилището на ответницата. Свидетелката споделя, че тя и майка й са отишли в дома на ищцата и когато влезли в апартамента, Т. завела малката си дъщеря до детската стая и затворила вратата. В хола останали свидетелката, майка й, Т., П. и голямата им дъщеря Ж. Понеже П. седял на лаптопа и се преструвал, че не ги вижда, Р. просто затворила лаптопа, за да му привлече вниманието. Не е удряла П. и не е чупила лаптопа. След това ответницата му казала, че дължи уважение не толкова на нея, колкото на съпругата си, която му е отгледала децата и след това си тръгнала от жилището. Съдът кредитира показанията на св.Н., макар и тя да е дъщеря на ответницата, т.е. заинтересована страна. Показанията й са подробни и ясни, освен това те не се опровергават от насрещни показания. Следва да се има предвид, че от всички свидетели това е единственият свидетел, който е очевидец на посочената случка, поради което показанията му трябва да бъдат кредитирани. Ето защо се налага извод, че Р. не е крещяла и не е обиждала П., както и че не му е хвърлила и счупила лаптопа, както твърди ищцата в исковата си молба. От показанията на свидетелката не се установи ответницата, пребивавайки в дома на ищцата да е имала неправомерно поведение.
Не се доказва ответницата да е пращала съобщение на ищцата с текст: “Извинявай, че съм част от болката ти, ти не заслужаваш такъв боклук за мъж, нито децата ти такъв сволач за баща“. За текст с такова съдържание няма ангажирани гласни или писмени доказателства.
Ищцата твърди също, че на 17.05.2016г. когато двамата с мъжа й излизали от блока, за да водят детето на училище, ответницата ги пресрещнала, като държала кутийка във вид на сърце и казала на П.: “Колкото пожелания има вътре, толкова нещастия да ти се случат. Остани сам самичък и умри в лайната си“. В тази връзка св.Д., която е очевидец, споделя, че Р. имала кутийки и лампа, подарени й от П., които искала да му ги върне. Затова двете пристигнали пред блока му. В последствие П. и Т. излезли от блока и казали, че отиват на село. С тях нямало деца. Тогава ответницата отишла към П., хвърлила му кутиите и лампата върху покрива на колата и му казала, че не иска да има нищо общо с него. Съдът намира, че показанията на тази свидетелка са ясни и логични, поради което следва да им се даде вяра. Явно е, че наистина ответницата е причакала ищцата и съпруга й пред блока, хвърлила му е кутиите и лампата, но не е изричала обидната фраза “остани самичък и умри в лайната си“. Наистина му е казала, че не желае да има общо с него отсега нататък, това изказване безспорно отразява негативната й оценка за П., но не може да се приеме за деликт, доколкото в него няма груби и цинични думи. Налага се извод, че и тези действия на ответницата не са противоправни по смисъла на чл.45 ЗЗД, като засягащи самооценката на ищцата, освен това те са отправени не към нея, а към съпруга й.
Доказват се твърденията, че Р.К. е поддържала фалшив профил във фейсбук, пълен със снимки на нея и П. по време на връзката им. За това показания са дали св.Р., св.К. и св.Д. Св.К. твърди, че ответницата е осквернила бала на дъщеря му, като е разпратила от този профил снимки, уличаващи тяхната връзка, на роднини, приятели и колеги на Т.. В същия смисъл са и показанията на св.Р. Съдът намира за доказано, че когато са получили тези снимки, хората са се обадили на ищцата, за да питат за подробности, в резултат на което ищцата се е разстроила. БРС счита обаче, че в случая не може да се ангажира деликтната отговорност на К.. Изпращането от нейна страна на снимки, на които присъства и бившият й любим не е действие, което да се счете за противоправно. Освен това тези снимки не са пратени на профила на ищцата, в който случай може да бъде прието, че ответницата иска директно да я уязви, а са изпратени на други хора, общи познати. Ищцата е научила за изпращането на снимките именно от тези хора, които са поискали някакво обяснение. Налице е косвена връзка между изпращането на снимките и настъпилите у ищцата неимуществени вреди – стрес и тревоги, поради което не е възникнала отговорност за непозволено увреждане, доколкото такава отговорност се свързва само с наличието пряка и непосредствена причинна връзка.
Изцяло недоказано е твърдението в исковата молба, че след като ищцата и съпругът й сключили църковен брак, ответницата се обадила на приятелка на Т. и започнала да й разказва за живота си с П. За този факт не споделя никой от разпитаните свидетели, поради което същият не е доказан по делото.
Не се установи и че по време на телефонен разговор с П.К., ответницата е нарекла ищцата “крокодил“ и “булдог“.
БРС намира за доказано твърдението, че в началото на август 2017г. К. се е обадила по телефона на П.К. и казала, че ако ищцата “продължава да рови, ще си го получи“. В тази връзка следва да се вземат предвид показанията на К., който споделя, че на 02.08.2017г. ответницата му е звъннала вкъщи по служебния телефон. Било късно вечерта след 23.00 часа. Започнала да го нарича с обидни думи /“плюнка“, “кукла на конци“/, казала по адрес на Т., че е “лайнярка“ и че “10 години ще чисти тоалетните за нея“. Р. обвинявала Т., че тормози бившия й съпруг И. Св.К. заявява, че тези изрази ответницата ги казала на ищцата чрез неговия телефон, понеже тогава те били заедно у дома и телефонът бил пуснат на високоговорител. Съдът намира, че от показанията на свидетеля става явно, че ответницата К. е обидила и заплашила ищцата К.. Думите “лайнярка“ и “10 години ще чисти тоалетните“ са обективно унизителни, цинични и накърняват чувството за лично достойнство на обиденото лице. Изразът, че ако Т. “не спре да рови, ще си го получи“, съдържа елемент на закана с ответни действия, които могат да навредят на лицето, поради което и този израз е противоправен по смисъла на чл.45 ЗЗД. В случая презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена, тъй като ответницата се е обадила по телефона на П. много късно вечерта, когато се предполага, че той е заедно със съпругата си и тя може веднага да узнае думите, изречени от ответницата. Освен това телефонът е бил пуснат на високоговорител, което е благоприятствало узнаването от страна на ищцата. Заплахата към Т., че ще си го получи, ако не спре да рови, явно е казана с целта ищцата да я узнае и да се съобразява с нея при бъдещите си действия. Дори и К. да не е знаела, че телефонът е на високоговорител, ясно е било намерението й К. да узнае за изречените думи. Ето защо БРС счита, че с провеждането на този телефонен разговор К. е изрекла обиди и закани към ищцата и последната ги е узнала веднага. Налице е противоправно поведение от страна на ответницата, рязко контрастиращо с установените в обществото норми на общуване. Следва да се приеме, че ищцата е била притеснена и стресирана от изреченото, поради което й се дължи обезщетение за преживения стрес. БРС обаче отчита, че според исковата молба и уточнението към нея, за процесния период, а именно в началото на август 2017г., ищцата е твърдяла, че К. е изрекла само заплахи към нея, а именно, че ако “не спре да рови, ще си го получи“. Няма твърдения, че тогава ищцата е била жертва на обидни изказвания. Ето защо, съобразно рамките на предявената претенция, следва да се присъди обезщетение само за заплашителната фраза. От съдържанието й, което звучи сравнително общо, съдът навежда извод, че справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД ще е обезщетение в размер на 300 лева. Следва решение, с което ответницата се осъди да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, причинени от заплаха в началото на август 2017г., ведно със законната лихва от датата на настоящото решение /както е поискано от ищцата/ до окончателното изплащане, като се отхвърли искът за вреди от осъществен психически тормоз за останалия период, както и за горницата над 300 лева до 2000 лева.
По отношение на иска на детето Д. за обезщетение в размер на 3000 лева, съдът намира следното:
Искът е неоснователен. Твърденията на ищцата, че когато Р. дошла в дома й, почнала да обижда П., да му крещи и му счупила лаптопа, като тези действия станали пред погледа на детето Д., са недоказани. На първо място, както беше изяснено от св.Н., Р. не е крещяла и не е обиждала П., както и не му е хвърлила и счупила лаптопа. Освен това свидетелката изрично е заявила, че в стаята е била само голямата дъщеря на Т. – Ж., а малката била отведена в детската стая, т.е. не е присъствала при посещението на ответницата. Ето защо не може да се приеме, че Д. е претърпяла някакви неимуществени вреди от това посещение. Не се доказва и твърдението, че на другия ден – 17.05.2016г., когато К. е причакала ищцата и съпруга й пред блока, детето било заедно с тях. Св.Д. е заявила в тази връзка, че тогава с П. и Т. е нямало деца. Следователно няма данни детето Д. да е присъствало на случката. Освен това по-горе съдът прие, че К. само е заявила, че не желае да има общо с П. отсега нататък, като това изказване безспорно отразява негативната й оценка за него, но не може да се приеме за деликт, доколкото в него няма груби и цинични думи. Ето защо, дори и детето да е било там, доколкото думите на Р. не са деликт, то и не може да се претендира обезщетение за вреди.
Що се отнася до твърденията, че на 13.04.2017г. К. е обидила П. с думите “боклук“ и “нищожество“, то тези твърдения действително са верни. Налице са снимки от съобщения, изпратени от К. по мобилния телефон на П.К., като в едното от съобщенията тя е записала следното: “Ревнува се стойностен човек, а не нищожество като теб! Преследва се нещо, което си заслужава, а не боклук като теб…“ Явно е, че обидните и оскърбителни думи са адресирани до П. и той ги е получил на телефона си. От показанията му може да се направи извод, че малката му дъщеря първа е прочела съобщението, като това кореспондира с твърдението в исковата молба, че телефонът вече се е ползвал от детето, за който факт Р. обаче не е подозирала. БРС намира, че обидите не са насочени към детето, като ответницата въобще не е можела да подозира, че телефонът вече е у дъщерята на П. Изказванията са с адресат бащата и ако той се чувства обиден, би могъл да предяви иск от свое име. Няма данни освен това детето да се е почувствало разтревожено и притеснено, като свидетелите не са дали показания в този смисъл. Налага се извод, че искът на Д.К. е неоснователен и следва изцяло да бъде отхвърлен.
Районният съд намира, че е неоснователен и насрещният иск за вреди от деликт, предявен от Р.К.. Тя твърди, че през май 2017г., когато вече е била разделена с П., той и съпругата му Т. са посетили дома на родителите на Р. в с.Г., като в хода на проведения разговор ответницата заявила на родителите на ищцата, че иска Р. да й върне платените по гр.дело № 1514/2014г. суми в размер на 4000 лева. Освен това Т. отправила пред майката на Р. заплахи и груби думи, насочени по адрес на ищцата. Заявила, че ще се свърже с бившия съпруг на Р. и ще го подстрекава да заведе дело, за да отнеме родителските права върху детето на К.. Отделно се твърди, че Т. непрекъснато се обаждала на бившия съпруг на Р. и го карала да заведе дело, на което и тя да свидетелства и така да вземе родителските права върху детето им. Тези твърдения се подкрепят до известна степен от свидетелските показания. Св. Й.К. споделя, че братът на Р. – С. се е свързал по телефона с Т. и я помолил да отиде до селото на неговите родители, за да потвърди, че е била осъждана по предходно дело. Св. Д.К., майка на Р., потвърждава, че Т. и П. са я посетили на 03.05.2017г. в къщата й в с.Г. Т. отначало почнала да се оплаква, че Р. е развалила семейството й, след това казала на майката на Р.: “Вашата дъщеря ме осъди за 4000 лева. Аз си искам парите и така или иначе ще я принудя да ми ги върне. Ще заведа ново дело, за да си върна парите.“ Повторила това си заявление няколко пъти, като била убедена, че са я осъдили неправомерно. Свидетелката заявява още, че Т. е казала на брата на Р., че е намерила връзка с И., бивш съпруг на Р. и ако трябва щяла да му стане свидетел, за да се отнемат родителските права на Р. върху детето й. Св.Д., приятелка на К., също знае, че бившият съпруг на ищцата И. е бил търсен от Т., която му предлагала да му стане свидетел по дело за отнемането на родителските права от ищцата. В последствие И. е предал разговора си с Т. на Р. и така ищцата по насрещния иск е узнала за изказването.
При тези данни БРС намира, че в случая не е налице противоправно поведение на Т.К. по отношение на Р.К.. К. действително е посетила майката на ищцата, говорела е с нея и е заявила, че си иска обратно парите, за които е била осъдена и така или иначе ще си върне тези пари, като за целта ще заведе ново дело пред съда. Това изказване определено е с негативно съдържание и ясно показва оформилото се в съзнанието на Т. намерение да получи реванш заради факта, че е била вече осъдена от Р.. В представите си К. явно счита, че ще бъде справедливо дадените от нея суми в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение да й се върнат, като за целта заведе ново дело против Р.. Безспорно такъв вид разсъждение е нелогично, доколкото К. е била осъдена именно с влязъл в сила съдебен акт да плати обезщетение. Независимо от тази нелогичност обаче, в случая не може да се приеме, че изказването на Т. пред майката на Р. представлява деликт. Изказано е намерението на Т. да върне парите, които е заплатила, като заведе ново дело. Не са изказани думи, обективно представляващи заплаха или изнудване, за да е налице деликтно поведение. Намерението да се заведе ново дело принципно не е противоправно, тъй като всеки има правото да сезира съда за защита на своите претенции. Ето защо БРС счита, че това изказване на Т.К. не представлява противоправно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД. Освен това, изказването дори не е насочено пряко против Р., а е казано на нейната майка, като няма данни Т. да е поръчвала думите й да бъдат предадени на Р.. По подобен начин стои въпросът й и с факта, че Т. е говорила неколкократно с бившия съпруг на Р. – И., като му е предлагала да му стане свидетел в бъдещо дело за отнемането на родителските права на Р. върху общото им дете. Този факт също се доказва от показанията на свидетелите, но следва да се има предвид, че ответницата е говорела не с ищцата, а с друго лице, а именно нейният бивш съпруг. Предложението на К. да свидетелства в полза на И. в бъдещ спор за родителските права показва личната й неприязън към К., породена от честите конфликти помежду им. В описания случай обаче няма словесен контакт между двете страни, като Т. не е казала лично на Р., че ще помогне на бившия й съпруг да й вземе родителските права, не е отправяла директно към нея закана от такъв род. Всичко е казано само на И., който в последствие го е споделил с Р..
По изложените мотиви БРС счита, че К. не е осъществила деликт спрямо
К.. В първия случай е налице изказано намерение от К. пред родителите на К., че
иска да си върне платените пари и ще заведе ново дело, което изказване, макар и
негативно по същността си, не е закана или изнудване, тъй като е заявено, че за
целта ще се води друг граждански
процес. Във втория
случай К. наистина е влязла в контакт с бившия съпруг на ищцата и му е
предложила помощ в бъдещ исков процес, но тези заявления не са насочени към К.,
нито има сигурни данни, че Т. е имала за цел думите й да бъдат предадени на Р., за да я тормози. В
последствие и двете случки са станали известни на ищцата и според свидетелските
показания тя се е разстроила, получила е стрес и мигрена. В чисто житейски
план, доколкото узнатите от Р. факти са негативни за нея, е логично тя да е
претърпяла неимуществени вреди под формата на стрес, притеснения и тревоги. Доколкото обаче действията
на К. обективно не са деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, то и тези негативни
емоции не са вреди от деликт и не следва да бъдат възмездявани. Искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК Р.К.
трябва да бъде осъдена да заплати на Т.К. разноски в размер на 105 лева,
съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН ********** *** да заплати на Т.Т.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300 лева /триста лева/ обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, представляващи стрес и унижение в резултат на изречени в началото на август 2017г. от ответницата думи: “ако Т. продължава да рови, ще си го получи“, ведно със законната лихва от датата на решението – 15.03.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за горницата над 300 лева до целия претендиран размер от 2000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от противоправни действия на ответницата в периода от 16.05.2016г. до началото на август 2017г., които действия се изразяват в изричане на обиди и психически тормоз.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.П.К., ЕГН **********, представлявана от своята майка Т.Т.К., ЕГН **********, с адрес *** против Р.С.К., ЕГН ********** ***, за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 3000 лева /три хиляди лева/ обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение и стрес, резултат от психическия тормоз, упражняван спрямо родителите й за периода от 16.05.2016г. до август 2017г., ведно със законната лихва от датата на решението до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.С.К., ЕГН ********** *** против Т.Т.К., ЕГН **********, с адрес *** за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 3000 лева /три хиляди лева/ обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на отправените към нея, чрез родителите и бившия й съпруг заплахи за връщане на присъдена от съда сума и лишаване от родителски права, изречени в периода от 28.04.2017г. до 02.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН ********** *** да заплати на Т.Т.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 105 лева /сто и пет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.