РЕШЕНИЕ
№ 738
гр. Бургас, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20242120108274 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод на искова молба, подадена от Т.
С. А. с ЕГН: ********** с адрес *** срещу Главна Дирекция „Гранична
полиция“ - МВР с адрес ***, с която с която се иска осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на общо 6700 лева, представляваща
сборна главница, формирана от сумите, представляващи месечната
равностойност на храна за периода 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г., дължими
на основание чл.181, ал.1 ЗМВР, както и сумата в размер на 1006,42 лева,
представляваща сборна лихва за забава върху всяка от главниците, дължима
за периода от 28.12.2021 г. до 02.12.2024 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът е изпълнявал длъжността *** в
сектор „***“ към РДГП считано от 30.10.2017 г. и към настоящия момент.
Сочи се, че ищецът е държавен служител. Твърди, че работодателят не е
извършил заплащането на равностойността на полагаемата на ищеца храна
и безплатна такава не е осигурена. Съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1
ЗМВР, на служителите в МВР се осигурява храна или левовата й
равностойност. Излага, че осигуряването на храна или заплащането на
левовата й равностойност било уредено в Наредба № 8121з-773 от
01.07.2015 г. за осигуряване на храна или левовата й равностойност на
служителите в МВР. Съгласно чл.4 от Наредбата, служителите на МВР, на
които не се осигурявала храна, получавали ежемесечно левовата й
1
равностойност, която се определяла ежегодно със заповед на министъра на
вътрешните работи. В чл.1 от тази наредба били изключени служителите по
чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР. В изпълнение на тази наредба, министърът на
вътрешните работи със свои заповеди №8121з-1410/31.12.2020 г., №8121з-
1723/31.12.2021 г., №8121з 130/31.01.2023 г., №8121з-1400/05.09.2023 г.,
№8121з-10/04.01.2024 г., №8121з-641/29.04.2024 г., определил размерът на
левовата равностойност на храната и служителите в МВР за периода от 2021
г. до 2024 г. Поддържа се, че правният статут на служителите по чл.142, ал.1,
т.2 ЗМВР се урежда както от Закона за държавния служител, така и от
специалния Закон за министерството на вътрешните работи.
Приложимостта на разпоредбата на чл.181, ал.1 ЗМВР към служителите по
чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР произтича от обстоятелството, че текстът на
нормата не разграничава категориите служители, които имат право да
получат безплатна храна или левовата й равностойност, от което следва, че
всички служители в МВР, включително и държавните служители по чл.142,
ал.1, т.2 ЗМВР имат такава привилегия. За тригодишния период от
01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. левовата равностойност на храната е в
следните размери: за 2021 г., съгласно заповед № 8121з-1410/31.12.2020 г. -
120 лв., за 2022 г., съгласно заповед № 8121з1723/31.12.2021 г. - 120 лв., за
периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., съгласно заповед № 8121з-
130/31.01.2023 г. - 120 лв., за периода от 01.08.2023г. до 31.12.2023г..,
съгласно заповед № 8121з-130/31.01.2023 г., изменена със заповед № 8121з-
1400/05.09.2023 г. - 200 лв., за 2024 г., съгласно заповед № 8121з-
10/04.01.2024г., изменена със заповед № 8121з641/29.04.2024 г. - 300 лв.
Общо за целия период посочва, че дължимата му сума съобразно
гореизложеното се явява в претендирания размер. Посочва, че като
допълнителна част от месечното възнаграждение сумата за храна се дължи
заедно с него и се изплаща до 27 - мо число през текущия месец, за който е
дължима, съгласно чл.20, ал.2 от Вътрешните правила за заплатите на
държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 оЗМВР, утвърдени със заповед №
8121з-92/31.01.2019 г. на министъра на вътрешните работи. Ответникът
изпада в забава на 28 - мо число на месеца, за който дължи заплата. Моли
исковете да се уважат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
страна, с който исковете са оспорени като неоснователни. Излага подробни
доводи в насока на това, че по отношение на ищеца намира приложение
изцяло Законът за държавния служител, доколкото същият се явява такъв,
макар и работещ в структурите на МВР. В посочения нормативен акт
законодателят не предвидил заплащане на левовата равностойност на
храната. Потвърждава, че с Тълкувателно решение № 1/27.11.2024 г. на
ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 1/24 г., държавните служители по
чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗДСл, имат право на
безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност съгласно
разпоредбата на чл.181, ал.1 ЗМВР. Счита, че ТР няма обратно действие, а
започва да се прилага от приемането му. Прави обстоятелствено изложение,
с което изтъква, че органът по назначението проявил добросъвестност, тъй
2
като по собствена инициатива поискал образуването на тълкувателно дело
предвид наличието на противоречива съдебна практика по сходни
претенции. В конкретния случай, въпреки действието на тълкувателното
решение занапред във времето, със заповеди № 8121з- 1661/29.11.2024 г. и
№ 8121з-1662/29.11.2024 г. на министъра на вътрешните работи, било
разпоредено през 2025 г. да бъде изплатена левовата равностойност на
храната за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. на служителите по
чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР в определен в заповедите размер. По отношение на
иска за лихва за забава, посочва, че в настоящия случай липсва законово
дължимо поведение от страна на работодателя по отношение на главното
задължение, като съответно не може да се определи датата на забавата и
какъв е размерът на обезщетението за времето до датата на подаване на
исковата молба. Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло
като неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител с
писмена молба поддържа предявените искове.
Ответника в съдебно заседание с писмена молба оспорва исковете.
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.
181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като съдът намира същите за допустими.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата на страните, и като съобрази закона приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 181, ал.
1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва по пътя на пълното и главно
доказване да докаже наличието на служебно правоотношение с ответника за
посочената в исковата молба длъжност, също че министърът на вътрешните
работи е издал през процесния период заповеди за лимити, на базата на които
се осигурява храна на служителите, сред които спада и ищецът, както и че
същата не му е предоставена, което обуславя дължимостта й в парични
средства.
По делото не е спорно между страните, а се установява и от
приложените по делото писмени доказателства, че през процесния период и
към настоящия момент, ищецът е заемал и заема при ответника посочената в
исковата молба длъжност - *** в сектор „***“ към РДГП – Бургас при Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, считано от 30.10.2017 г.
От представените материали и от ответната страна се потвърждава
изложеното в исковата молба относно размерите на определената парична
равностойност на храната, която се полага на служителите в МВР, съгласно
чл.181, ал.1 от ЗМВР. Така видно от представените писмени доказателства, за
периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. левовата равностойност на храната
била в следните размери: за 2021 г., съгласно заповед №8121з-1410/31.12.2020
г. – 120 лв., за 2022 г., съгласно заповед №8121з-1723/31.12.2021 г. – 120 лв., за
периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., съгласно заповед
№8121з130/31.01.2023 г. – 120 лв., за периода от 01.08.2023 г. до 31.12.2023 г.,
съгласно заповед №8121з-130/31.01.2023 г., изменена със заповед
3
№8121з1400/05.09.2023 г. – 200 лв., за 2024 г., съгласно заповед №8121з-
10/04.01.2024 г., изменена със заповед №8121з641/29.04.2024 г. – 300 лв.
По делото посочените по – горе факти са безспорни и категорично се
установяват от приетите по делото писмени доказателствени средтва. Спорен
е въпросът дължи ли се левовата равностойност на държавните служители в
МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2. На този въпрос е даден изричен отговор с
Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2024 г.,
ОСГК, съгласно което държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона
за Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона
за държавния служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или
заплащане на левовата й равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал.
1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Съдът намира, че с този отговор, както и с мотивите на тълкувателното
решение се дава изчерпателен отговор относно дължимостта на
претендираните от ищеца суми, който следва да е утвърдителен. Въпросът,
поставен в отговора на исковата молба, относно действието на тълкувателната
практика на върховните съдебни инстанции в Република България, съдът
намира, че в настоящия случай не е приложим, доколкото посоченото
тълкувателно решение дава тълкуване на правна норма, като това тълкуване
също така се застъпва и от настоящия съдебен състав. Не бива да се прави
аналогия с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2020 г., ОСГТК, доколкото същото касае конкретен въпрос и то по
отношение на давността относно вземането по време и докато трае
изпълнителния процес. Същото е постановено действително с оглед
гарантиране на принципа на правна сигурност с оглед постановеното
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
което преобръща практиката във връзка с конкретния въпрос. Настоящият
случай не е такъв, поради което и не биха могли да се правят изводи въз
основа на цитираното в отговора на исковата молба тълкувателно решение.
Следва да се посочи, че по делото е представена и Заповед
№8121з1661/29.11.2024 г. на министъра на вътрешните работи, по силата на
която следва да се изплатят на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2
ЗМВР равностойността на храната по чл.181, ал.1 ЗМВР за периода от
01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. От ответната страна се представя и справка за
индивидуалния размер на левовата равностойност на храната. Съдът намира,
че посочените по – горе писмени доказателства в допълнителна степен
обосновават и доказват исковата претенция, включително и нейния размер.
По делото липсват представени доказателства относно това, че
ответникът е изплатил посочените в справката суми на ищеца, поради което и
исковата претенция за главницата се явява основателна.
Съдът намира за основателен и искът за мораторна лихва, която се
дължи на основание чл.86 ЗЗД, доколкото са доказани предпоставките за
ангажиране на отговорността за забава от изпълнение на задълженията на
ответника. В този смисъл е доказано наличието на главно вземание, както и
настъпване на изискуемостта на същото. От представените по делото писмени
4
доказателства /Вътрешни правила за заплатите в МВР/ се установява, че
срокът за изплащане на равностойността на храната /изплащане на заплатите/
е 27-мо число на съответния месец, с оглед на което считано от следващия ден
– 28-мо число на месеца длъжникът изпада в забава.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
на разноски. Не са представени доказателства за извършени разноски и не е
направено искане, поради което такива не следва да се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда държавна такса в общ
размер на 268 лева за главницата и 50 лв. за мораторната лихва или общо 318
лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.181, ал.1 ЗМВР Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР – град София, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т. С. А. с
ЕГН: ********** с адрес ***, сумата в размер на общо 6700 лв.,
представляваща сборна главница, формирана от сумите, представляващи
месечната равностойност на храна за периода 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г.,
както и сумата в размер на 1006, 42 лв., представляваща сборна лихва за
забава върху всяка от главниците, дължима за периода от 28.12.2021 г. до
02.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 02.12.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР – град София, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС
– Бургас сумата от общо 318 /триста и осемнадесет/ лв. за държавни такси.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)_______
5