Решение по дело №2511/2016 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

гр.В.Търново, 17.10.2016 г.

 

Великотърновският районен съд, девети състав , гражданска колегия, в публичното заседание  на седемнадесети октомври , през две хиляди и  шестнадесета година , в състав:

                                   районен съдия- Йордан Воденичаров,

при секретаря В.Ц., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2511 по описа за 2016 г. , за да се произнесе взе предвид:

 

 Предявени са  обективно съединени  осъдителни  искове, имащи за предмет  претендирано облигационно право  за поправяне на  претърпяна  имуществена вреда, произхождаща от деликт, съставляващ престъпно деяние  и добавъчно/ аксесорно/ право на обезщетение за забава в размер на законната лихва - със законова правна квалификация , изведена от нормите на чл. 45, ал.1, ал.2, вр. с чл.51 и чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3  от ЗЗД.

                         

            Фактите,  от които  произтича претендираното  право на деликтна обезвреда са:

1/  през периода март 2014 г.- май 2014 г.  в гр.В.Търново ищецът С.З.Н. дал на ответника Р.Й.Р./ между двамата  е имало познанство и доверие/ общо 750 лева,  поради предложението и обещанието на втория, че  ще осигури на първия  работа във фирма за охрана като водач на инкасо- автомобил, с/ със  лъжливи/ заблуждаващи уверения/ твърдения, че работи  към нея,   за предприета "процедура" ,  свързана с това  предназначението на парите да е за  проучване,  за разрешително за носене на оръжие , за униформено облекло и т.н., както и посочване на "дати"  за започване на работа- събитие, което така и не се сбъдва;   

2/ това деяние  е   добило съдебно наказателна санкция  като инкриминирано/ престъпно/   квалифицирано по чл. 209, ал.1  от НК/ измама /  – предмет на  постановена и влязла в сила присъда   по НОХД  № 741/2015 г.  на ГОРС. 

            Предвид горетвърдяното, ищецът  моли съдът да постанови решение , с което да осъди ответника да му  заплати  обезщетение за претърпяната  имуществена вреда в размер на  дадената парична сума / 750 лева/ , заедно със законната лихва  върху  нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане /  изменение  на претенцията в с.з относно началния й момент/.

            Ответникът , редовно уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК не  е подал писмен отговор.

            Назначеният му особен представител  прави оспорвания  относно  обстоятелства,  които сами по себе си  са включени в предмета на престъпното деяние , установено с влязла в сила присъда, поради което се считат предварително доказани  и  не търпят отрицание - чл.300 ГПК.    

            Съдът , след като изслуша страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено  и обосновава следните правни изводи: 

Описаното по-горе  в т.1 поведение на ответника  по време , място и съдържание/ механизъм/ е добило съдебно наказателна санкция  като инкриминирано/ престъпно/ деяние,  квалифицирано по чл. 209, ал.1  от НК/ измама/  като предмет на влязла в сила присъда по НОХД № 741/2015 г. на ГОРС,  документално установено е чрез представения препис на този официален съдебен документ,   поради което  на езика на гражданското право представлява осъществен/ наличен/  съвкупен/ от множество обстоятелства/  неправомерен деликтен юридически факт с  конкретно настъпилата за ищеца  вредоносна последица/  елемент от състава на престъплението/ , предварително доказан и  не  търпящ отрицание  чрез някакви възражения и оборващи доказателства, както и преразглеждане, поради задължителния за гражданския съд характер  на присъдата  - чл. 300 от ГПК, вр. с чл.383, ал.1 от НПК.

            Този факт сам по себе си е достатъчен  да бъде обоснован  извод  за  основателност на  предявения   деликтен иск за имуществено обезщетение.

            Противоправният характер на деянието / несъответствието между правно  дължимо и фактически осъществено поведение, изразено чрез нарушаване на забраната,  изведена от текстовете на  чл.209, ал.1 от НК, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД  всяко  лице да употребява съзнателно и користно в отношенията си  с друго лице, въвеждащи в заблуждение  относно каква е действителността, думи, действия и  други средства и похвати , с цел извличане за себе си или за  другиго   имотна облага/ целен обективен резултат на намерението му /  и съответно годни   да причинят и причиняващи на второто лице  имотна вреда / , вината на ответника  и причинната връзка между  деянието  и  дадените  му под влияние на  заблудата  и невъзстановени  досега парични средства, както вече бе казано по горе  е  предмет на пълно доказване по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК.   

 

 Най- общо имуществената вреда, произлязла от деликт е разликата между имуществото на кредитора – пострадало лице  след засягането на някакво оценимо в пари субективно негово право/ изрично  признато от правния ред/  или друго правно защитимо благо, в пряка каузална връзка с  този деликт ,  и това, което би имал , ако нямаше такова засягане.  В резултат на деликтното поведение на ответника / правонарушението, имащо х- р на престъпление / е настъпила неблагоприятна за ищеца  промяна/ последица- засегнато е непозволено  едно негово  абсолютно субективно имуществено право- правото на собственост върху паричните знаци/ средство  за стойностна размяна и придобиване на блага/  като елемент от  актива на имуществото му.    Това засягане   съставлява   вреда, защото активът на имуществото му е намалял  стойностно с лишаването му  от владение  върху  тях - предмет на това абсолютно субективно право , което лишаване в случая по понятна причина  има  значимост  на  пълна загуба , тъй-като  ответникът  нито е  предприел досега , нито има данни да е  показал намерение да ги възстанови  като неправомерно получени . Последицата от засягането, казано   на икономически език, всъщност  може да се определи  като отнета възможност за оползотворяване на потребителната / покупателна и разменна/ стойност/ на парите в обществения обмен.  Затова ответникът  дължи  поправянето на вредата, т.е. възстановяване на  имуществения актив на ищеца, чрез заплащане на същата номинална стойност на взетите парични средства, каквато  са имали  към деня на завършване на деликта - чл.45, вр. с чл.51, ал.1, чл.84, ал.3 от ЗЗД.    С други думи всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност , пораждащи правото на обезвреда на ищеца и задължението на ответника да го  удовлетвори, са налични. Претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва/ сведена с начален момент от датата на исковата молба/ също подлежи на положителна съдебна санкция- чл.86, ал.1 от ЗЗД. Към датата на подаване на исковата молба , ответникът вече се е считал отдавна изпаднал в забава  по отношение на задължението си да възстанови/ поправи/  вредата - чл.84, ал.3 от ЗЗД. 

            При този  правораздавателен резултат на делото, ответникът търпи санкция да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по бюджетната сметка на ВТРС  сумата 50 лева- представляваща дължима държавна такса  за разглеждане на предявения иск/ чл.71, ал.1 ГПК, чл.1 от Тарифата за държавните такси , събирани от съдилищата по реда на ГПК/, както и сумата 300 лева, представляваща разноски от бюджетните средства на съда за особен представител/ чл.83, ал.2 от ГПК/.

            Предвид горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.45, ал.1, ал.2, чл.51, ал.1  от Закона за задълженията  и договорите  Р.Й.Р., с ЕГН: **********  да заплати на С.З.Н., с ЕГН: **********  сумата 750/ седемстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение  за поправяне на претърпяна имуществена вреда –последица от   извършено от първия за периода от март - май 2014 г.    престъпно деяние, квалифицирано по чл.209, ал.1 от НК / измама/- предмет на влязла в сила присъда по НОХД № 741/2015 г.  на ГОРС, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2015 г.  до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК Р.Й.Р., с ЕГН: **********  да заплати по бюджетната сметка на ВТРС сумата 50/ петдесет/ лева, представляваща следващата се дължима държавна такса върху  цената на уважения иск , както и сумата 300/ триста/ лева, представляваща  разноски за особен представител.

            Решението може да се обжалва  пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му.

                                                             Районен съдия: