№ 54
гр. Ловеч, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на осемнадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Търговско дело №
20224300900034 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „***“ ЕООД против
„*** ********“ ЕООД с която в обективно съединяване са предявени
следните искове: по чл. 327 ТЗ – за заплащане на сумата от 67793,98 лева,
претендирана като общ размер на цените по договори за продажба на
дизелово гориво от 18.05.2021 г. и от 18.09.2021 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното плащане; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
– за заплащане на сумата от 5705,67 лева, претендирана като общ размер на
обезщетението за забавено изпълнение на задълженията за заплащане цената
по двата договора.
В исковата молба се твърди, че по два договора за продажба на
дизелово гориво от 18.05.2021 г. и от 18.09.2021 г. „***“ ЕООД доставило на
„*** ********“ ЕООД количества гориво, както следва: по договор от
18.05.2021 г. - 20 913 литра Дизелово гориво Е5 (газьол за извънпътна
техника и трактори), като в деня на доставяне от „***“ ЕООД била издадена
фактура № **********/18.05.2021 г. за сумата от 37793,98 лева; по договор от
18.09.2021 г. – 19 869 литра Дизелово гориво Е5 (газьол за извънпътна
техника и трактори), като в деня на доставяне от „***“ ЕООД била издадена
фактура № **********/18 09 2021 г. за сумата от 39030,66 лева. Посочва се,
количествата горива били доставени на посочен от „*** ********" ЕООД
адрес в с. Р., община ********, че за доставеното гориво се издали две
товарителници - Товарителница № 005227 от 18.05.2021 г. и Товарителница
№ 005530 от 18.09.2021 г. Твърди се, че „*** ********“ ЕООД заплатило
само част от цената, като на 20.12.2021 г. превело по банкова сметка на „***"
ЕООД в „УниКредит Булбанк“ АД сумата 9030,66 лева, а останалата част от
цената по фактура № **********/18 09 2021 г. (30000,00 лева) както и цялата
цена по фактура № **********/18.05.2021 г. (37793,98 лева) останали
неплатени. В исковата молба се посочва, че с оглед забавата на ответника по
изпълнение на задължението му да плати цената по двете фактури, същият
дължи и обезщетение за забавено изпълнение в общ размер от 5705,67 лева,
1
формиращ се от забавата по двете фактури, както следва: 3622,21 лева - върху
цената от 37793,98 лева, за периода от 19.05.2021 го. (деня на забавата на
задължението по Фактура № **********/18.05.2021 г.) до 28.04.2022 г. вкл.;
1008,37 лева - върху цената от 39030,66 лева за периода от 19.09.2021 г. (деня
на забавата на задължението по Фактура №**********/18.09.2021 г.) до
20.12.2021 г. (дата, на която е платена част от цената) вкл.; 1075,09 лева,
изчислена върху сумата 30000,00 лева. представляваща неплатеният остатък
от цената по Фактура № **********/18.09.2021 г., за периода от 21.12.2021 г.
до 28.04.2022 г., включително.
В срока по чл. 367 ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор на
исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
В представена по делото молба (вх. № 4265/15.07.2022 г. на ОС Ловеч)
дружеството ответник „*** ********“ ЕООД е направило чрез изрично
упълномощения процесуален представител признание на исковете, като е
поискал разглеждане на делото в отсъствие на дружеството ответник и
постановяване на съдебно решение при признание на исковете по чл. 237
ГПК, както и присъждане на дължимите разноски и освобождаване от
отговорността за заплащане на такива в полза на ищеца.
Извършвайки преценка на на предпоставките по чл. 237, ал. 3 ГПК и
съобразявайки, че признатите субективни материални права (вземания) не
противоречат на закона и добрите нрави, отчитайки че признатите вземания
са в разпоредителна власт на ответника „*** ********“ ЕООД (дружеството е
техен носител), както и че направеното признание изхожда от пълномощник,
чиято представителна власт включва възможността за конкретното
разпореждане), съдът приема, че са налице условията за постановяване на
решение при признание на иска.
Ето защо предявените от „***“ ЕООД против „*** ********“ ЕООД
осъдителни искове по чл. 327 ТЗ (за заплащане на сумата от 67793,98 лева,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане) и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД (за заплащане на сумата от 5705,67 лева)
следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца
следва да се присъдят и направените по делото разноски, за чието реално
заплащане са представени доказателства в размер на сумата от 2 939,99 лв. -
заплатена държавна такса. Неоснователни са двете искания на ответното
дружество – за присъждане на дължимите разноски и за освобождаване от
отговорността за заплащане на такива в полза на ищеца. Независимо от
признанието на иска, „*** ********“ ЕООД не би могло да се освободи от
отговорността за разноските, защото бездействайки при настъпил падеж на
вземанията по фактурите, дружеството е дало повод за завеждане на делото
(чл. 78, ал. 2 ГПК). В полза на „*** ********“ ЕООД не се дължи присъждане
на разноски, защото по закон ответникът има право на разноски само при
отхвърляне на иска или при прекратяване на делото (чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК), а в
случая исковете са уважени изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА „*** ********“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: с. Р., община ********, област Ловеч, ул. „***“ № 000286,
Местност „П.“ да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. Т.. ул. „З***“ № 7 по банкова сметка
BG35UNCR70001520941204 следните суми: 67793,98 лева, представляваща
общ размер на неплатените цени по фактура № **********/18.05.2021 г. и
фактура № **********/18.09.2021 г., издадени въз основа на договори за
продажба на дизелово гориво от 18.05.2021 г. и от 18.09.2021 г. (по иска с
правна квалификация чл. 327 ТЗ), ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (03.05.2022 г.) до окончателното плащане, и 5705,67 лева,
представляваща общ размер на обезщетението за забавено изпълнение на
задълженията за заплащане на цената по двата договора (по иска с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
ОСЪЖДА „*** ********“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: с. Р., община ********, област Ловеч, ул. „***“ № 000286,
Местност „П.“ да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление: гр. Т., ул. „З***“ № 7 по банкова сметка
BG35UNCR70001520941204 сумата от 2 939,99 лв., представляваща сторени
по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете (чл. 78, ал. 1
ГПК).
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
3