Р Е
Ш Е Н
И Е
№
89
гр.
Перник, 12.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 12.02.2020 г., ІІІ-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Ива Цветкова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00671
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 961 от 24.06.2019 г. по гр. д. №
4776/2017 г. на РС – Перник е допусната делба на самостоятелен обект в
сграда с ид. 55871.514.6790. 1. 60 по КККР на гр. Перник, с предназначение:
жилище, апартамент с площ от 88, 39 кв. м., находящ се в *** в жилищна сграда №
1, в поземлен имот с ид. 55871.514.6790, който апартамент се състои от три
стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № 6
с площ от 3, 89 кв. м. и с 2, 42 % ид. ч. от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото при квоти, както
следва: за Т.Ц. 1/3 идеална част от имота; за Ц.К. 1/3 идеална част от имота; и
за З.Л. 1/3 идеална част от имота, като е отхвърлен искът за делба на същия
делбен имот по отношение на ответника Л.Л., като неоснователен, както и е
отхвърлено искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нот.акт за собственост
върху недвижим имот № 71, том ІІІ, рег. № 11697, дело №438 от 19.10.2009 г. на
нотариус Р. М..
Решението
е обжалвано от ответниците З.Л. и Л.Л., както в частта, с която са определени
правата на съделителите в съсобствеността на самостоятелния обект в сградата,
допуснат до съдебна делба, така и в частта, в която е отхвърлен искът за делба
на същия обект по отношение на Л.Л.. В
жалбата са изложени съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност
и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на процесуалния
закон, в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Съдът
не е обсъдил всички доводи на ответниците- жалбоподатели, включително тези по
заключенията на приетите графологични експертизи, и изводът на съда за това, че
завещанието на Р.Т.
е неистински документ е неправилен. Иска се отмяна на решението, като въззивният съд постанови друго, с което
се определят различни квоти на съсобственост – по ¼ идеална част от
делбения имот за всеки от четиримата съделители З.Л., Л.Л., Т.Ц. и Ц.К., както
и на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК се отмени Нот. акт за собственост върху недвижим
имот № 71, том ІІІ, рег. № 11697, дело №438 от 19.10.2009 г. – за разликата над
2/8 ид.части.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите Т.Ц. и Ц.К. са подали отговор, в който
по подробно изложени съображения изразяват становище за неоснователност на
въззивната жалба и за потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на
чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо – в обжалваната му част.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното
решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно удостоверение № 53/06.07.2018 г. на Община Перник, К.Т.В. е починал на *** и е оставил наследници по закон: Р.Д.В. /съпруга/, Н.К.Т. /син/ и Т. К. Н. /дъщеря/. С нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по наследство, давностно владение и отказ от наследство № 178, том IV,
дело № 1502/1987 г., Р.Д.В. и Н.К.Т. са признати за собственици на дворно
неурегулирано място в землището на с. ***, общ. Перник с площ от 1 500 кв. м., заедно с построените в него
жилищна сграда на един етаж с мазе от 75 кв. м. и стопански сгради. От протокол от 27.11.1989 г. на комисията по чл. 265
ППЗТСУ и Заповед №ПК-137 от 08.05.1990 г. на ИК се установява, че на осн. чл. 101 от ЗС гореописаният имот е отчужден, за което Н.К. /К./ Т. е обезщетен с апартамент № *, етаж
№ **, секция *, блок № * в кв. ***, като е
посочена стойността на отчуждения от Н. Т. имот – 24817,98 лв., както и стойността на апартамента - 19275 лв. В случая имотът, който е отчужден от Н. Т., е
придобит по
време на брака му с Р.М. Т.,
сключен на ***, но безвъзмездно –
по
наследство, съгласно горецитирания
нотариален акт. Предвид на това и с оглед чл. 21, ал. 1 СК - 1985 г. -отм., следва, че имотът, който е отчужден от Н. Т., срещу което той е
получил като обезщетение процесния имот, е лична негова собственост. По
делото не се твърди, нито доказва съпрузите да са извършвали доплащане, нито каквато и да е
друга престация, с която да се изравняват стойностите на отчуждения и
предоставения в обезщетение имоти, още повече както се посочи по-горе стойността на отчуждения имот е по-голяма /в
този смисъл е т. 3 на ППВС № 5/1972 г./. Н. Т. е починал на ***, като оставил наследници по
закон Р.М.Т. – съпруга, и три дъщери - ищците Ц.Н.К. и Т.Н.Ц., и ответницата З.Н.Л.. Предвид приетото, че делбеният апартамент не е бил в режим на СИО, то след смъртта на Н. Т. процесният апартамент е наследен от дъщерите му и преживялата му
съпруга– при равни части от по 1/4 ид.ч., съгласно чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН.
Със саморъчно завещание от 13.01.2006 г. Р.Т. е завещала
на своя
внук - ответника Л.Л. делбения недвижим имот. Касае
се за частно завещание по смисъла на чл.16 ал.2 от ЗН, което придава на Л.Л., в
чиято полза е направено, качеството на заветник, който не става наследник, а
своеобразен кредитор на наследството. Р.М.Т. е починала на *** и е оставила за наследници по закон три дъщери – Ц.К., Т.Ц. и З.Л.. По реда на чл. 266, ал. 3 ГПК е
допусната и изслушана във въззивното производство тричленна съдебно - почеркова
експертиза, от заключението на която категорично се установява, че саморъчното завещание от 13.01.2006 г. от името на Р.М.Т. – обект на експертизата, нито е
писано, нито е подписано от Р.М.Т.. Това
налага извод, че завещателното разпореждане е съставено в нарушение на изискванията и предписаната от чл. 25, ал. 1 ЗН форма и
като строго формален акт е нищожно на основание чл. 42, б.
„б” ЗН. Нищожното
завещание не може да бъде потвърдено от завещателя или неговите наследници, тъй
като недействителността му не е от категорията на висящата недействителност,
която може да бъде заздравена с някакъв последващ акт, изходящ от завещателя
или наследниците му и с някакво проявено от тях бездействие. За да произведе
действие волята на завещателя, тя трябва да се обективира в ново завещание,
отговарящо на изискванията за действителност, каквито доказателства липсват по
делото. Нищожното завещание не произвежда действие от момента на смъртта на завещателя
Р.Т. и завещателното разпореждане не поражда
правни последици в полза на заветника - ответника Л.Л., в чиято полза е направено,
съответно няма вещно-прехвърлителен ефект относно процесния имот след смъртта
на завещателя в полза на заветника – ответника.
С оглед горното, завещанието на Р.Т. в полза на Л.Л. не следва да бъде
зачетено и ответникът Л.Л. не е
придобил процесния имот на основание завещателното разпореждане на
съсобственика Р.Т.. При тези факти и доказаното, че наследодателите Н.Т. и Р.Т.
са притежавали процесния апартамент, то след смъртта им правото на
собственост върху процесния делбен имот е
наследено от наследниците им по закон - З.Л., Т.Ц. и Ц.К. при равни квоти от по 1/3 ид. ч., на основание чл. 5, ал. 1 ЗН. Към настоящия момент върху процесния имот
съществува съсобственост между З.Л., Т.Ц. и Ц.К. - по 1/3 ид. част и делбата трябва да бъде извършена при тези квоти и
между тези лица,
съответно след като ответникът Л.Л. не
доказва качеството си на съсобственик на процесния имот, искът за делба спрямо
него следва да бъде отхвърлен. При извод за нищожност на завещателното разпореждане без правно
значение за крайните изводи по настоящото дело е дали процесният имот е притежаван от Н.Т. и Р.Т. в режим на СИО (макар по гореизложените съображения да не се
установява да е бил в режим на СИО), доколкото нищожното завещание е в
полза на лице, което не е наследник по закон и поради това не променя квотите
на наследниците по закон.
Установената
нищожност на завещателното
разпореждане означава, че не е настъпило вътрешно-процесуалното
условие за разглеждането и произнасяне от съда по направеното при условията на
евентуалност възражение на ищците по
чл. 30 ЗН за
намаляването му, необходимо за допълване на запазените им части от наследството.
С оспорения от ответниците на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нот. акт за собственост върху
недвижим имот № 71, том ІІІ, рег. № 11697, дело №438/2009г. от 19.10.2009 г., ищците
Т.Ц. и Ц.К. са признати за собственици
на 1/2 ид. ч. от процесния жилищен имот,
придобит като обезщетение срещу отчужден имот и по наследство от Н.К.Т. /въз основа на представените
удостоверения за наследници и отчуждителни заповеди/. Предвид
приетото по-горе, че след смъртта на Н. Т. процесният
апартамент е наследен от дъщерите му и
преживялата му съпруга– при равни части от по 1/4 ид.ч., то следва, че
оспореният нотариалният акт отразява вярно удостоверените при
съставянето му обстоятелства и изводът на
нотариуса е съобразен с придобивното основание и квотите от имота на наследниците Т.Ц. и Ц.К. – общо 1/2 ид.ч. от
процесния имот. Ето защо, няма основание издаденият нотариалния акт да се отменя или изменя, поради което искането за отмяна на
нотариалния акт следва да бъде отхвърлено.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентични правни
изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед изхода на спора, на жалбоподателите не се
дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемите претендират, но не доказват разноски по
въззивното производство, включително и
липсва списък по чл. 80 ГПК, поради което такива не им се дължат.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 961 от 24.06.2019 г. по гр. д. № 4776/2017
г. по описа на Районен съд - Перник.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.