РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Г.
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000500905 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 25 от 07.10.2020 г., постановено по т.д. № 35/2019 г. от
Окръжен съд Видин са отхвърлени исковете с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени против
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, както следва:
- от Ц. С. С., ЕГН **********, имащи за предмет обезщетяване на
неимуществени вреди от смъртта на нейния син А. Д. Г., ЕГН **********,
настъпила на ********** г. при ПТП от същата дата, ведно със законната
лихва от 07.12.2014 г. до пълния размер на предявения пряк иск от 120 000
/сто и двадесет хиляди/ лева;
- от С. Г. Г., ЕГН **********, имащи за предмет обезщетяване на
неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг А. Д. Г., ЕГН **********,
настъпила на ********** г. при ПТП от същата дата, ведно със законната
лихва от 07.12.2014 г. до пълния размер на предявения пряк иск от 120 000
1
/сто и двадесет хиляди/ лева;
- от М. А. Д., ЕГН **********, имащи за предмет обезщетяване на
неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А. Д. Г., ЕГН **********,
настъпила на ********** г. при ПТП от същата дата, ведно със законната
лихва от 07.12.2014 г. до пълния размер на предявения пряк иск от 150 000
/сто и петдесет хиляди/ лева;
- от К. А. Д., ЕГН **********, имащи за предмет обезщетяване на
неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А. Д. Г., ЕГН **********,
настъпила на ********** г. при ПТП от същата дата, ведно със законната
лихва от 07.12.2014 г. до пълния размер на предявения пряк иск от 150 000
/сто и петдесет хиляди/ лева;
- от Д. А. Д., ЕГН **********, имащи за предмет обезщетяване на
неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А. Д. Г., ЕГН **********,
настъпила на ********** г. при ПТП от същата дата, ведно със законната
лихва от 07.12.2014 г. до пълния размер на предявения пряк иск от 150 000
/сто и петдесет хиляди/ лева;
- от М. Д. И., ЕГН**********, имащи за предмет обезщетяване на
неимуществени вреди от смъртта на нейния брат А. Д. Г., ЕГН **********,
настъпила на ********** г. при ПТП от същата дата, ведно със законната
лихва от 07.12.2014 г. до пълния размер на предявения пряк иск от 80 000
/осемдесет хиляди/ лева;
- от Р. Д. Г., ЕГН **********, имащи за предмет обезщетяване на
неимуществени вреди от смъртта на неговия брат А. Д. Г., ЕГН **********,
настъпила на ********** г. при ПТП от същата дата, ведно със законната
лихва от 07.12.2014 г. до пълния размер на предявения пряк иск от 80 000
/осемдесет хиляди/ лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил:
- ищеца Ц. С. С., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 121 лв.;
- ищеца С. Г. Г., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
2
78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 121 лв.;
- ищеца М. А. Д., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 156.60 лв.;
- ищеца К. А. Д., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 156.60 лв.;
- ищеца Д. А. Д., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 121 лв.;
- ищеца М. Д. И., ЕГН********** да заплати деловодни разноски на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 78.30 лв.;
- ищеца Р. Д. Г., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 121 лв.;
Решението на първоинстанционния съд се атакува с обща жалба,
подадена от ищците, чрез техния процесуален представител с доводи за
неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателите поддържат, че не са събрани доказателства, които да
обосноват извод за невиновност на застрахования при ответника водач на
товарен автомобил и отсъствие на поведение, което да осъществява
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Молят въззивния съд да отмени изцяло атакуваното решение и вместо
това да осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди на
всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2014 г. до
пълния размер на всеки един от предявените преки искове.
Молят ответника да заплати направените деловодни разноски в двете
съдебни инстанции.
3
Насрещната страна - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва
основателността на жалбата, а чрез своя процесуален представител в
съдебното заседание моли да се потвърди изцяло обжалваното решение.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното
производство.
П. И. Т., ЕГН **********, конституиран като подпомагаща страна по
молба на ответника не е изразил становище по основателността на жалбата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежни
страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищците – Ц. С. С., ЕГН **********; С. Г. Г., ЕГН **********; М. А. Д.,
ЕГН **********; К. А. Д., ЕГН **********; Д. А. Д., ЕГН **********; М. Д.
И., ЕГН********** и Р. Д. Г., ЕГН ********** са предявили против
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че на
07.12.2014 г., около 17:30 часа на главен път Е-79, в с. Ботево, област Видин,
на км. 8 + 300 е настъпило ПТП между товарен автомобил „ДАФ“ с рег. №
***, с прикачено към него полуремарке, управляван от П. И. Т., ЕГН
********** и лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № ***, управляван от А.
Д. Г., ЕГН **********.
4
Ищците твърдят още, че:
- товарният автомобил се е движел в нарушение на ограничението,
установено с пътен знак „В 26“ за скорост до 40 км/ч. със скорост около 65
км/ч.;
- лекият автомобил „Форд Мондео“ с рег. № ***, управляван от А. Д. Г.,
ЕГН ********** вследствие на заледен участък от пътното платно се
завъртял и плъзнал странично, след което навлязъл в лентата за насрещно
движение и там настъпил удар между двете МПС;
- виновен за настъпване на ПТП е водачът на товарния автомобил, който
поради високата скорост на движение не е могъл да предотврати
настъпването на ПТП;
- вследствие на удара между двете МПС е починал водачът на лекия
автомобил от А. Д. Г., ЕГН **********;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед на местопроизшествието и съставили
протокол за оглед на местопроизшествие и Констативен протокол;
- образувано е досъдебно производство, но не е постановен акт от
наказателния съд;
- товарният автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП;
- първият от ищците е родител на А. Д. Г., ЕГН **********; вторият
ищец е преживялата съпруга; третия, четвъртият и петият ищец са
низходящи, а последните двама ищци са сестра и брат на починалия;
- вследствие на смъртта на А. Д. Г., ЕГН ********** са претърпели и
продължава да търпят неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания;
С предявените искове поискали ответникът да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, както следва:
- на Ц. С. С., ЕГН **********, сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/
лева, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2014 г.;
5
- на С. Г. Г., ЕГН **********, сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/
лева, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2014 г.;
- на М. А. Д., ЕГН **********, сумата от 150 000 /сто и петдесет
хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2014 г.;
- на К. А. Д., ЕГН **********, сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/
лева, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2014 г.;
- на Д. А. Д., ЕГН **********, сумата от 150 000 /сто и петдесет
хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2014 г.;
- М. Д. И., ЕГН**********, сумата 80 000 /осемдесет хиляди/ лева,
ведно със законната лихва, считано от 07.12.2014 г.;
- на Р. Д. Г., ЕГН **********, сумата 80 000 /осемдесет хиляди/ лева,
ведно със законната лихва, считано от 07.12.2014 г.;
Поискали ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на техния
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********
подал отговор на исковата молба /л. 58 от гр.д. № 14814/2018 г. по описа на
СГС/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се
отхвърлят с доводи, че приложените с исковата молба писмени доказателства
не установяват механизма на настъпване на ПТП и не обосновават извод, че
застрахованият водач с поведението си е осъществил деликтния състав по чл.
45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в по-нисък размер за ищците – възходящата на
починалия, преживялата съпруга и на низходящите, което да е съобразено
критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по
делото, че пострадалият не е ползвал обезопасителния колан, с който е бил
оборудван лекия автомобил и с това си поведение пряко и непосредствено е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Оспорил изцяло основателността на исковете, предявени от ищците,
които са от разширения кръг на лицата с право да претендират
неимуществени вреди и поискал да се отхвърлят с доводи, че не са
претърпели такива, които да надхвърлят обичайните между братя и сестри.
6
Направил възражение за изтекла погасителна давност на исковете,
имащи за предмет присъждане на законната лихва, считано от деня на
настъпване на ПТП.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
По молба на ответника като подпомагаща страна е конституиран
водачът на застрахования товарен автомобил П. И. Т., ЕГН **********.
Последният не е изразил становище по основателността на предявените
искове.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основават своите претенции или
възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти, които не се оспорват от ищците с въззивната жалба.
От събраните по делото доказателства установява, че на 07.12.2014 г.,
около 17:30 часа на главен път Е-79, в с. Ботево, област Видин, на км. 8 + 300
е настъпило ПТП между товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № ***, с прикачено
към него полуремарке, управляван от П. И. Т., ЕГН ********** и лек
автомобил „Форд Мондео“ с рег. № ***, управляван от А. Д. Г., ЕГН
**********.
Товарният автомобил се е движел с разрешената скорост от 40 км/ч.
Водачът на лекия автомобил „Форд Мондео“ с рег. № *** се движел със
скорост не по ниска от 80 км/ч., загубил контрол върху управлението,
автомобилът загубил напречната си устойчивост, след което навлязъл в
лентата за насрещно движение и там настъпил удар между двете МПС.
7
Водачът не лекия автомобил получил телесни увреждания и починал на
мястото на ПТП.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
извършените в първата инстанция основно и допълнително заключение на
автотехническата експертиза - л. 64 и л. 170.
Причината за смъртта са получените увреждания, съгласно
заключението на извършената в първата инстанция медицинска експертиза –
л. 137.
Във въззивното производство е прието заключението на извършената
комплексна медицинска и автотехническа експертиза – л. 89.
Вещите лица по посочените експертизи са категорични, че
единствената причина за настъпването на ПТП е навлизането на лекия
автомобил в лентата за движение на товарният автомобил.
Водачът на товарният автомобил се е движел с разрешената скорост за
движение на конкретния пътен участък и не е имал техническа възможност
да предотврати настъпването на ПТП.
Водачът на лекия автомобил е управлявал със скорост над 80 км/ч., т.е.
значително превишаваща разрешената за този пътен участък в населено място
и в пияно състояние.
При аутопсията на водача на лекия автомобил е взета кръв за
изследване и установено съдържание 1.3 на хиляда, отговаряща на средна
степен на алкохолно опиване, като това обстоятелство автоматично
обосновава извод, че концентрацията на алкохол в кръвта в момента на
настъпване на ПТП е била значително по – висока.
8
Мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед на местопроизшествието и съставили
протокол за оглед на местопроизшествие и Констативен протокол.
Образувано е наказателно производство, за което има данни да е в
досъдебната фаза на наказателния процес.
Товарният автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП.
Първият от ищците е възходящ /родител/ на А. Д. Г., ЕГН **********.
Вторият ищец е преживялата съпруга.
Третия, четвъртият и петият ищец са низходящи, а последните двама
ищци са сестра и брат на починалия.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от
ищците обща въззивна жалба и спорът се концентрира до основателността на
предявените искове, размера на обезщетението за неимуществените вреди,
което следва да се определи на всеки от ищците и наличие, респективно
отсъствие на поведение на ищеца, с което пряко и непосредствено е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
ПТП е настъпило на 07.12.2014 г. с участието на товарен автомобил,
който е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника, поради което приложими в случая са разпоредбите на Кодекса на
застраховането, който е в сила до 31.01.2015 г.
По главните /преки/ искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени
9
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, което предполага наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования,
което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние
– действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се
презумира.
В случая товарният автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в деня на настъпване на ПТП, по силата на
която ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Наказателното производство по този инцидент е в досъдебната фаза и
няма постановен акт на наказателния съд, който е задължителен за настоящия
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца - чл. 300
от ГПК.
Независимо от това обстоятелство, единните в своите фактически
изводи заключения на автотехническите експертизи обосновават извода на
настоящия съдебен състав, че водачът на товарният автомобил не е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП и деянието му е
случайно /невиновно/ по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като не е бил длъжен
или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Отсъствието на противоправност, тъй като не е допуснато нарушение на
правилата за движение, установени в ЗДвП и на виновност на поведението на
застрахования водач на товарния автомобил обоснова извод за отсъствие на
10
деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а това води до неоснователност на
предявените преки искове, които подлежат изцяло на отхвърляне.
Неоснователността на преките /главните/ искове влече неоснователност
на акцесорните искове за присъждане на законната лихва, които също
подлежат на отхвърляне.
Освен това е изтеклата погасителна давност, за периода от 07.12.2014 г.
до 06.11.2015 г.
С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ищците е
неоснователна, поради което следва да се потвърди изцяло обжалваното
решение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата, подадена от
ищците следва всеки един от тях да заплати на ответника деловодни разноски,
в размер на сумата от 57.14 /петдесет и седем лева и четиринадесет ст./ лева и
всеки един от ищците да заплати юрисконсултско възнаграждение, в размер
на сумата от 120 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 25 от 07.10.2020 г., постановено
по т.д. № 35/2019 г. от Окръжен съд Видин.
ОСЪЖДА ищците Ц. С. С., ЕГН **********; С. Г. Г., ЕГН **********;
М. А. Д., ЕГН **********; К. А. Д., ЕГН **********; Д. А. Д., ЕГН
**********; М. Д. И., ЕГН**********; Р. Д. Г., ЕГН ********** поотделно
да заплатят на ответника деловодни разноски за въззивното производство, в
размер на сумата от 57.14 /петдесет и седем лева и четиринадесет ст./ лева,
11
както и поотделно да заплатят юрисконсултско възнаграждение, в размер на
сумата от 120 лева.
Решението е постановено при участието на П. И. Т., ЕГН **********,
конституиран по молба на ответника като подпомагаща страна.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12